Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 14.11.2018 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI състав, в закрито заседание на четиринадесети ноември през 2018 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа
докладваното от съдия Маджев частно гражданско дело № 14049 по описа за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на „П.К.Б.“ ЕООД, *** срещу
разпореждане от 20.06.2018 г. по изп. дело
№ 20188510401347/2018 на ЧСИ-М.П., с което е оставено
без уважение възражението на длъжника срещу постановлението за разноските от 25.05.2018 г.
Жалбоподателят оспорва дължимостта както на
юрисконсултско възнаграждение за водене на изпълнителното дело, така и на
начислените такси и разноски в полза на взискателя. Твърди, че всички разноски
по изпълнителното дело следва да бъдат оставени в тежест на взискателя, поради неговото
недобросъвестно поведение и забава да получи доброволното изпълнение предложено му от дружеството-длъжник. Прави се оплакване, че от страна на кредитора – взискател
е осъществена злоупотреба с
права, защото
към принудително изпълнение следва да се пристъпва само в случаите, когато
липсва желание от страна на длъжника да изпълни доброволно, а в случая било демонстрирано желание за заплащане на дълга по
присъдените в полза на кредитора суми, като в тази насока било формулирано искане
за съдействие от носителя на вземането, чрез посочването на банкова сметка, ***.
Кредиторът по присъденото парично вземане обаче не дал търсеното съдействие,
като се позовал на това, че цитираните в писмото на длъжника суми не
кореспондирали на действително дължимите такива, защото в тях отсъствало
вземането за законна лихва, която се следвало за периода от 29.12.2016 г. до
15.05.2018 г. Жалбоподателят изтъква, че пределите на доброволното плащане,
което е предложил да осъществи в полза на кредитора – Г.А.напълно съответства
на кръга на присъдените в негова полза парични суми в исковите производства
развили се пред РС- П.и ОС- Пазарджик,
вкл. и съдебните разноски по тях, като възразява в предмета на тези присъждания
да попада законна лихва, за каквато кредитора настоявал в отговора си по
искането за доброволно плащане формулирано до него. Сочи се, че образуването
впоследствие / на 25.05.2018 г. /
на изпълнително производство спрямо предложилия доброволно изпълнение длъжник по
същността си разкривало злоупотреба с права от кредитора по смисъла на чл. 3 ГПК, като е налице и хипотезата на чл.96 вр. с чл.95 ЗЗД. Оспорва се дължимостта на адвокатско възнаграждение за водене на
изпълнителния процес поради
липса на каквито и да е действия във връзка с воденето
на изпълнителното производство, както и размера на начислената такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ.
Взискателят по изпълнителното дело, редовно уведомен
на основание чл.436, ал. 3
ГПК, депозира писмен отговор срещу жалбата. Твърди, че изложените от „П.К.Б.“ ЕООД съображения за неоказано
съдействие във връзка с предоставяне на банкова сметка ***ко и правно положение
създадено в отношенията между страните, защото наред с паричните задължения, за
които длъжникът признавал, било налице и такова съставляващо вземане за законна
лихва дължима за периода от 29.12.2016 г. до 15.05.2018 г., за което не било
направено потвърждение и изразена готовност за заплащане. Сочи се, че съвсем
правомерно било инициирано изпълнително производства за събиране на присъдените
в полза на Г.А.суми, като цитирания субект в качеството му на длъжник бил
отговорен за репарирането на направените разноски в това производство по
смисъла на чл. 79, ал. 1 ГПК. Във връзка с перото разноски отнасящо се до
дължим адвокатски хонорар, чиято стойност възлизала на 800 лв. се излагат
доводи, че същия изцяло кореспондира на правилата на чл. 10, т. 1 и т. 2 от
Наредба 1/2004 г., доколкото представителството на взискателя в изпълнителния
процес е осъществено, както на етап образуване, така и за предприемането на
конкретни процесуални действия по представителство, чрез депозирането на
отделни молби с искания за извършване на справки относно банкови сметки с титуляр
-„П.К.Б.“ ЕООД, както и на посочване на банкова сметка ***, по която при
осъществено събиране на предявеното за удовлетворяване по принудителен ред
вземане да се осъществи плащане. Счита, че адвокатското възнаграждение от 800,00 лв. е съобразено с
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и няма основание да бъде редуцирано, поради
прекомерност.
Съдебният изпълнител, на когото е поверено воденето на изп. дело
№ 20188510401347/2018 ЧСИ- М. П. депозира
подробни мотиви по обжалваното постановление, съгласно разпоредбата на чл.436,
ал.З ГПК. Няма възражения по допустимостта
на жалбата, но оспорва нейната основателност. Проследява в хронологичен ред
предприетите в изпълнителния процес действия от участниците, вкл. и от негова
страна. Посочва, че дейността си по определяне размера на разноските свързани с
провежданото принудително изпълнение изцяло се е ръководил от правилата
установени в ГПК, ТТРЗЧСИ и Наредба 1/2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения, както и от доказателствата за авансово заплатени такси и
разноски, вкл. от заплатения от взискателя адвокатски хонорар. Обемът на
извършените от процесуалния представител на взискателя - Г.А.действия далеч не
се изчерпвал само до образуваното изпълнително дело, а напротив били
осъществени и допълнителни процесуални действия по представителство, с които се
формулирали искания за издирване на информация за банкови сметки и налагане на
запор върху тях, представяли се документи за извършени плащания на авансови
такси и разноски и пр. Отбелязва и това, че договорения адвокатски хонорар от
800,00 лв. напълно кореспондирал със степента на фактическа и правна сложност
на развилия се изпълнителен процес. Настоява с очакваното по настоящото
производство решение, сезираният съд да приеме, че обжалвания негов съдебен е
законосъобразен, а упражнената против същия жалба е неоснователна, като
последица от това същата да се остави без уважение.
Съдът намира за установено следното от фактическа страна
:
На 22.05.2018 г. състав на РС- П.е издал изпълнителен
лист срещу „П.К.Б.“ ООД, като видно от съдържанието му, цитираното дружество е
осъдено да заплати в полза на Г.А.А., сумата от 8 680,56 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 17.08.2012 г. до 31.08.2016 г., разноски по
делото в размер на 1 711,80 лв. – присъдени с решение от 25.10.2017 г. на
РС- Пещера, и сумата от 300 лв. – присъдени с решение от 02.05.2018 г. на ОС –
Пазарджик.
Съгласно съдържанието на разменената между страните по
присъдените с изпълнителния лист парични
суми имейл кореспонденция става ясно, че на 11.05.2018 г. представител на
длъжника се е обърнал към процесуалния представител на кредитора – адв. И.,
като е посочил, че във връзка с влезли в сила решения на РС – П.и ОС- Пазарджик
/цитирани по-горе/ в полза на Г.А.са присъдени парични суми, чието плащане е в
тежест на „П.К.Б.“ ООД, като е поискано указването на банкова сметка, ***вод на
сумите възприети в решенията на двете съдилища. На това искане е последвал
отговор от 15.05.2018 г., в който адв. И. в качеството й на представител на
кредитора по присъдените вземания е изтъкнала, че съобразно двете решения на РС
– П.и ОС- Пазарджик, дължимите от „П.К.Б.“
ООД дължимите суми към датата на писмото са следните : 8 680,56 лв. –
възнаградителна лихва за посочения в решението период; законна лихва върху тази
сума, считано от 29.12.2016 г. до 15.05.2018 г. – 1 215,29 лв., както и
разноски пред двете съдени инстанции в размер на общо 2 011,80 лв. Или
общата сума, за която следвало да се направи доброволно плащане възлизала на
11 907,65 лв. Изискано е потвърждаване от страна на длъжника на
получаването на този имейл, както и на дължимостта на цитираните в него суми,
като едва след това е посочено, че кредиторът ще предостави банкова сметка, ***.
Последвало е ново писмо от представителя на длъжника - „П.К.Б.“ ООД /юрк. П./ с
дата 15.05.2018 г. В него е проследено съдържанието на всяко едно от решенията,
по които в полза на Г. А. са били присъдени парични суми, като е подчертано, че
според тях в негова полза няма присъдена законна лихва върху присъдената сума
от 8 680,56 лв., считано от датата на подаване на исковата молба. Повторно
е формулирано искане за предоставяне на банкова сметка, ***ните с двете решения
парични вземания в полза на кредитора. От приложената кореспонденция няма данни
за последвал отговор на това искане от страна на адвокат – И., в качеството й
на представител на Г. А..
На 25.05.2018г. по молба на взискателя Г.А.А., чрез пълномощника му - адв. Ч. е образувано изп. дело с № 20188510401347/2018 срещу
„П.К.Б.“ ООД въз
основа на изпълнителен лист, издаден от Районен съд - гр. П.по гр. д. № 1345/2016 г. С молбата взискателят е направил искане за изпращане на длъжника на ПДИ, извършване проучване на
неговото имуществено състояние, както и за предприемане действия за
обезпечаване на вземането предмет на принудително изпълнение. Същевременно е
поискано и събиране на разноските направени в изпълнителното производство на
основание чл. 79, ал. 1 ГПК, вкл. и възнаграждение за адвокат в размер на
800,00 лв. Молбата е придружена от пълномощно за адвокат – А.Ч., както и от
договор за правна защита й съдействие сключен с него на датата – 08.05.018 г. имащ
за предмет изготвянето на молба за образуването на изпълнителния процес и
представителство в този процес. Установява се, че между взискателя и адвокат – Ч.
е уговорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на сумата от
800,00 лв.
На 25.05.2018г. ЧСИ-М. П. издава постановление, с което
приема на основание чл.78, вр. с чл.79 ГПК разноски по изпълнителното дело в
размер на 800,00 лв. – адвокатско възнаграждение за образуване и процесуално
представителство по изпълнителното дело.
Съгласно изпратена покана за доброволно изпълнение от
25.05.2018 г. на длъжника - „П.К.Б.“ ООД е предоставен 2-семдичен срок за доброволно
изпълнение на задължението му индивидуализирано в поканата. Видно от
съдържанието на ПДИ извън сумите присъдени по цитирания ИЛ присъстват и такива
за разноски по изпълнителното дело, изразяващи се в сумата от 800,00 лв. –
адвокатско възнаграждение, и 1 175,45 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ
дължими към 08.06.2018 г. ПДИ е получена от адресата й на 08.06.2018 г.
На 28.05.2018 г. процесуалния представител на Г.А.е
депозирал молба до ЧСИ, с която е приложил доказателство за заплатени такси по
ТТРЗЧСИ с оглед изпълнение на разпореждане дадено в тази насока.
На 11.06.2018 г. процесуалния представител на Г.А.е
депозирал нова молба до ЧСИ, с която е поискал да се извършат справки за
наличието на банкови сметки с титуляр длъжника, като при откриването на такива
да се наложи запор върху средствата по същите с оглед изплащане на възложените
за принудително удовлетворяване парични суми.
На 15.06.2018 г. процесуалния представител на Г.А.е депозирал
последваща молба до ЧСИ, с която е приложил за сведение данни за доверителна
банкова сметка, ***ани в изпълнителния процес парични суми. Поискано е след
превеждането на сумите изпълнителното производство да се прекрати, а наложените
възбрани и запори да се вдигнат.
Според преводно нареждане за извършен кредитен превод от
дата – 15.06.2018 г. длъжника по изпълнението - „П.К.Б.“ ООД е осъществил превод
по специалната сметка на ЧСИ- М. П. на сумата от общо 12 667,81 лв., като
е посочил за основание мотивиращо извършването му - изп. дело с №
20188510401347/2018.
На 15.06.2018 г. /в 1 -седмичен срок от получаване на ПДИ длъжникът
„П.К.Б.“ ЕООД подава пред ЧСИ молба /имаща характеристиките на възражение/ с вх. № 3074, с
което възразява срещу претендираните от него разноски по изпълнителното производство,
вкл. адвокатско възнаграждение и такси. Излага подробни съображения, че взискателят
злоупотребява с правото на принудително изпълнение, като отказва да получи
предложеното му доброволно плащане, поради което всички разноски следва да
останат за негова сметка. Представя като доказателства разменена в период преди образуване на изпълнителния
процес имейл кореспонденция.
С атакуваното разпореждане от 20.06.2018 г. ЧСИ-М. П. оставя без уважение
възражението на длъжника срещу постановлението за определяне на разноските и
таксите по изпълнителното дело. Длъжникът е уведомен за постановеното
разпореждане на 10.07.2018 г.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
Жалбата е депозирана от длъжника в изпълнителното
производство срещу подлежащ на обжалване акт и като подадена в срок е
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Еднопосочно от доказателствата
по делото се установява, че взискателят е депозирал пред ЧСИ- М.
П. молба за образуване на изпълнително производство за принудително
събиране на сумите визирани в ИЛ издаден на
22.05.2018 г., чиито обективни и субективни предели бяха подробно описани
по-горе в изложението на настоящия съдебен акт. Адресатът на тази молба е
длъжника по изпълнителния лист - „П.К.Б.“ ЕООД. По отношение поведението на
последния обаче се разкрива, че от негова страна е направен опит да постигне
доброволно изпълнение на възложените му за плащане парични задължения по
споменатия изпълнителен лист издаден от РС – Пещера. Този опит е реализиран преди
момента на образуване на изпълнителния процес, като преследвания облигационен
резултат е бил осуетен изцяло и единствено, поради отказа на носителя на
присъдените вземания да предостави на длъжника информация за банковата си
сметка. Аргументите на кредитора в подкрепа на тези му действия не се споделят
от настоящата съдебна инстанция, доколкото предоставянето на банковата сметка е
поставено под условие, че длъжника по издадения изпълнителен лист - „П.К.Б.“
ЕООД признае за съществуването на парично вземане / законна лихва върху тази сума, считано от 29.12.2016 г.
до 15.05.2018 г. – 1 215,29 лв./, което обаче не е част от сумите
възпроизведени в ИЛ, респективно не е част и от сумите присъдени с решенията на
РС- П.и ОС- Пазарджик, доколкото самият кредитор – А. прави признание в
отговора по жалбата, че относно цитираната сума е направено изрично искане по
чл. 250 ГПК за допълване на съдебното решение. Независимо от евентуалното
иницииране на подобно производство, считано до момента на постановяване на
позитивен и стабилен съдебен акт по него, с които наред с цитираните в ИЛ суми
се присъди и такава за законна лихва върху лихвоносното
вземане, считано от 29.12.2016 г. до 15.05.2018 г., не би могло да се
възприеме, че Г.А.е титуляр на подобно вземане, което да обвързва със СПН и
изпълняема сила - „П.К.Б.“ ЕООД. В този контекст напълно неоснователно е било
отклонено даването на съдействие от страна на кредитора към длъжника за
осигуряване осъществяването на доброволно изпълнение на вземанията присъстващи
в издадения ИЛ, чието привеждане в изпълнение впоследствие е предприето пред
ЧСИ- М. П.. Това упржняване от кредитора на
процесуалното право на принудително изпълнение е в нарушение на чл. 3 ГПК, и има за цел да увреди
длъжника с начисляване на разноски в изпълнителното производство. Това е така, защото
длъжникът е положил необходимата грижа да плати в срок своето задължение, като
кредиторът неоправдано е отказал да получи плащането, неосигурявайки сведения за банковата си сметка, а това е основание в
тежест именно на
кредитора да останат направените разноски за изпълнението /чл.96 вр. с чл. 95
ЗЗД/ - тези за заплатено адвокатско
възнаграждение, както и тези за образуването и провеждането на изпълнителния
процес, вкл. пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. При тези изводи за изначална липса на необходимост от
упражняването на процесуалното право на образуване на изпълнителен процес,
доколкото своевременно е предложено доброволно изпълнение на присъдените
парични суми, съдът намира за напълно ненужно да прави обсъждане на
възраженията свързани с размера на начисленото адвокатско възнаграждение и
налице ли са предпоставки за редукцията му, доколкото както вече се посочи
отговорността за направата на разноските във връзка с ненужно образувания
изпълнителен процес трябва изцяло да се понесе от иницииралия го субект – в
случая Г.А.А..
Предвид изложеното, жалбата на длъжника срещу
разпореждането от 20.06.2018 г., с което ЧСИ е счел, че върху длъжника следва
да се възложат разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение, а
именно разноските за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 800,00 лв.
и 1 175,45 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ
С оглед на изхода
на спора пред настоящата съдебна инстанция, в полза на жалбоподателя – „П.К.Б.“
ЕООД трябва да се присъдят сторените разноски в размер на сумата 25 лева -
заплатена държавна такса, 48 лева – такси за администриране на жалбата, събрани
от ЧСИ – М. П. и 100 лева –
възнаграждение за юрисконсулт , съгласно чл. 81 вр. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
или отговорността на Г.А.А. за разноските в съдебното производство следва да
бъде реализирана в обема от 173,00 /сто седемдесет и три/ лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ разпореждане от 20.06.2018 г. на ЧСИ-М.П., което е
постановено по изпълнително дело № 20188510401347/2018, с което е оставено без
уважение възражението на длъжника – „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ********, инкорпорирано
в молба с вх. № 3074/15.06.2018 г. срещу определените разноски, както и
постановлението за разноски, което е инкорпорирано в поканата за доброволно
изпълнение, с което в тежест на длъжника по изпълнението - „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ********
са възложени за плащане разноските за адвокатско възнаграждение заплатено от
взискателя - Г.А.А. в размер на сумата от 800,00 лв., както и начислените
разноски в размер на сумата 1 175,45 лв. – под формат на такси по Тарифата към
ЗЧСИ.
ОСЪЖДА Г.А.А., с ЕГН **********, и адрес ***, да заплати в
полза на „П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК ********, и седалище и адрес на управление ***,
на основание чл. 81 вр. 78, ал. 1 ГПК,
сумата в размер от 173,00 лева – разноски сторени при провеждане на настоящото
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.