Решение по дело №286/2019 на Районен съд - Раднево

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 101

 

град Раднево, 02.12.2019 год.

 

         РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА ВЪЛЧАНОВА

 

при секретаря Живка Манолова като разгледа докладваното от съдията ВЪЛЧАНОВА АНХ № 286 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

 

Делото е образувано по жалба от З.Р.Д., ЕГН ********** с адрес ***, против наказателно постановление № 19-0327-000463 от 30.08.2019г., издадено от началник РУ към ОДМВР С. З., РУ Р. с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административни наказания – „глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. Претендира се отмяна на атакуваното постановление в посочената част, като се излагат доводи за това, че не е извършено твърдяното нарушение.

В жалбата се прави искане за отмяна на атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно като се излагат конкретни съображения в подкрепа на твърденията.

Жалбоподателят редовно и своевременно призован, не се явява в съдебно заседание. Вместо него се явява защитника му адв. Балтаджиев, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна - редовно и своевременно призована, в съдебно заседание не се представлява и не излага становище относно жалбата.

РП Раднево – също не се явява и не взема становище по делото.

Радневският районен съд, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

На 08.07.2019г. в 11,00 ч. в гр. Р. на ул.”Г. Д.” пред МБАЛ „Д-р Ч.” в посока изток- запад жалбоподателят управлявал лек автомобил  „А. А 4 Авант” с рег. СТ хххх АМ, собственост на К. В. Д. Полицейските служители - свидетелите И.Д.И. и С.И.И. спрели посочения автомобил за проверка. При извършването й след съответна справка установили, че автомобилът е с прекратена регистрация на 27.06.2019 г.

Съставен бил АУАН срещу жалбоподателя. В него били отразени посочените обстоятелства. Актът бил предявен и връчен на нарушителя по надлежния ред.

Тъй като според промените в НК, управлението на нерегистрирано МПС е престъпление по чл. 345, ал. 2, материалите за това били изпратени в Районна прокуратура Р. за което била образувана преписка с вх. № 1854/2019г по описа на РП Р. С Постановление на РП Раднево от 29.08.2019 г., прокурор при Районна прокуратура Р отказал да образува наказателно производство по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал.1 от НК. Препис от постановлението било изпратено на Началник РУ Раднево при ОДМВР гр. С. З., както и на собственика на автомобила.

В конкретния случай МПС „А. А 4 Авант” с рег. № СТ хххх АМ е било със служебно прекратена регистрация от 27.06.2019 г. на основание чл. 143, ал. 10 от Закона за движение по пътищата, но собственика му К. В. Д. не е бил уведомен за това с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Т. е. не са били налице тогава както и сега данни за осъществен състав на престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК от субективна страна.

Постановлението за прекратяване не е било обжалвано в законоустановения срок и е влязло в законна сила. След влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство по указание на прокурора материалите по пр. преписка № 1854/2019г. били изпратени на Началника при ОД на МВР С. З. РУ Р. за налагане на административно наказание на жалбоподателят Д.. Въз основа на цитираното по - горе постановление за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 53 от ЗАНН било издадено обжалваното наказателно постановление, с което АНО приел, че жалбоподателят Д. е извършила административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП й било наложено административно наказание глоба в размер на 200, 00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от приетите по опис писмените доказателства по делото.

При това положение от правна страна съдът счита, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено по следните съображения:

В настоящия случай намира приложение изразеното становище в т. 3 от ТР № 3 от 22.12.2015 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС. Цитираното Тълкувателно дело е постановено с цел привеждане на правораздавателната дейност на съдилищата в България в съответствие с принципа по чл. 4, &1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ, който гласи, че никой не може да бъде съден или наказан от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателното производство на тази държава. Този акт е подписан от Република България на 3 ноември 1993 г., ратифициран е със закон, приет от ХХХVIII Народно събрание на 12 октомври 2000 г. - ДВ, бр. 87 от 2000 г., в сила е за Република България от 1 февруари 2001 г., обнародван е в ДВ, бр. 76 от 30 септември 2011 г. Следователно Протоколът е част от вътрешното право на страната и има предимство пред нормите на вътрешното законодателство по смисъла на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България.

Цитираната разпоредба на Протокола към ЕКПЧ прокламира принципа „ne bis in idem”. Тълкуването, което дава ОСНК в общите положения развити в мотивите на ТР се свежда до това, че съгласно буква б) принципа забранява окончателно осъдено или оправдано лице не само да бъде наказано повторно за същото деяние, но и да бъде съдено и да подлежи на риск от наказателно преследване въобще. Дублирането на наказателни процедури е недопустимо, когато някоя от тях започва или продължава развоя си, след като другата е приключила с влязъл в сила акт. Чл. 4 § 1 от Протокол № 7 поначало не забранява паралелното протичане на отделни наказателни процеси срещу едно и също лице по повод същото деяние, ако по никой от тях не е постановено окончателно решение. Закрилата на принципа действа от момента на влизане в сила на първото решение, а от началото на новото преследване, когато деецът вече е "съществено засегнат" от дейността на властите, възниква състояние на нарушение на правилото.

Съгласно разбирането на ОСНК изложено в буква г) принципът nе bis in idem препятства повторението на наказателно производство, приключило с окончателно решение. Правилото въвежда изискване постановеният първи по време съдебен акт да има окончателен характер. В противен случай би възникнало вътрешно противоречие между чл. 2 "Право на обжалване в наказателното производство" и чл. 4 от Протокол № 7. Връзката между двете гаранции дефинира понятието за окончателен акт - когато в националното законодателство не са предвидени или са изчерпани, или са пропуснати възможностите за редовен контрол. Приета е формулировката на Обяснителния доклад към Протокол № 7, който следва разбирането на Европейската конвенция за международна валидност на наказателни присъди. Този акт определя решението за окончателно, когато е придобило силата на res judicata. Следователно, първото производство се счита за приключило, когато с влязъл в законна сила акт, окончателен по смисъла на Конвенцията, е разрешен правен спор относно конкретно деяние (административно нарушение или престъпление). За този извод са без значение видът на акта: наказателно постановление, съдебно решение, присъда, разпореждане или определение за прекратяване на наказателно производство, характерът на акта: осъдителен, оправдателен, за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК и др. Принципа се активира при идентичност на субекта в двата наказателни процеса и се проявява само в наказателното производство, поради което за приложимостта му е от решаващо значение класификацията на дублиращите се производства като наказателни като ОСНК отбелязва, че понятието "наказателно производство" по смисъла на Конвенцията не е идентично със стриктното му значение по националното законодателство, а има собствено автономно значение.

 Съдът намира, че в случая е налице приключило наказателно производство на фазата на досъдебното производство с окончателен акт - постановление за прекратяване на наказателното производство. Налице е идентичност в субекта на двата процеса: по НК и по ЗАНН. Двете производства следва да се квалифицират като наказателни по смисъла, който влага чл. 6, &1 на ЕКПЧ/ и съгласно критериите за оценка на характера на производството като такива по теста "Енгел" възприет от практиката на Съда на Европейския съюз. Касае се безспорно за идентичност на деянията не с оглед тяхната квалификация, а в конкретния случай и с оглед нея, а най -вече предвид фактическата идентичност от обективна и субективна страна на осъщественото от дееца поведение.

Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП /в редакцията към момента на извършване на нарушението/, "По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. ". Съгласно чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП "Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред”. Съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се явява установено по несъмнен начин извършване на визираното в НП нарушение. В случая не е налице противоречие между извършеното нарушение и наложената за него санкция. В тази връзка съответно на констатираното нарушение се явява посочената правна квалификация на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, задължаваща водачите да се движат с МПС, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, за което е наложена и съответна санкция, предвидена в разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, касаеща именно случаите на управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.      От приложените по делото доказателства се установява, че процесното НП е издадено при спазване условията на нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, съгласно който текст "Без приложен акт административно наказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производство е прекратено от съда или прокурора и е препратено на наказващия орган. ".

 С оглед на това съдът счита, че проведеното по реда на ЗАНН наказателно преследване по отношение на жалбоподателя след като по отношение на него е водено и прекратено с окончателен акт наказателно производство, е в нарушение на принципа залегнал в чл. 4, пар. 1 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧ, поради което постановения в производството по ЗАНН акт на административно наказващия орган се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен само на това основание.

 Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0327-000463 от 30.08. 2019г., издадено от началник РУ към ОДМВР С. З., РУ Р., с което на З.Р.Д., ЕГН ********** с адрес *** на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административни наказания – „глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-С. З. в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

 

                             Районен съдия: