РЕШЕНИЕ
№ 13159
гр. София, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Г.СТ.Т.
при участието на секретаря Р Д. Г.А
като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20231110156685
по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422
ГПК.
Образувано е по искова молба от "Т.С." ЕАД срещу Т. И. Ц., с която са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца следните суми: 1 316,21 лева (хиляда триста и шестнадесет лева и
21 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ЖК
Ф.Ж., бл.****, вх.В, ет.8, ап.95, аб.№*****, за период от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 11.07.2023 г. до изплащане
на вземането, сумата 172,60 лева (сто седемдесет и два лева и 60 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 23.06.2023 г.
върху главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., 34,99 лева (тридесет и четири лева и
99 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва за период от 11.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
6,90 лева (шест лева и 90 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 15.08.2020 г. до 23.06.2023 г. върху главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
31.07.2023 г. по ч. гр. д. № 38697/2023 г. по описа на СРС, 178 състав.
Ищецът твърди, че ответникът има качеството потребител на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи, че продажбата
1
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е
необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в
сила от 10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните
дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че
топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Т.С.“ ЕООД,
съобразно сключения между посоченото дружество и сградата в етажна
собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна
енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Формулирано е искане да се постанови решение, с
което да се признае за установени, че ответникът дължи на ищеца
претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът релевира възражение за изтекла погасителна давност. Сочи, че в
процесния имот няма отоплителни уреди. Счита, че главницата е формирана
по прогнозни данни. Оспорва претенцията за дялово разпределение. Моли
съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Срещу издадената
заповед за изпълнение длъжникът е депозирал възражение в срока по чл. 414
ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо
другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК. Съдът приема, че не е налице твърдяната
недопустимост, тъй като исковете са предявени в размерите, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което искането за
прекратяване на производството е неоснователно.
По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи
възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия между него и ответника, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и
че през процесния период в сградата, в която се намира процесният
топлоснабденият имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания
размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи
настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране и/или
2
прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116
ЗЗД.
По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и
изпадането на ответника в забава.
Безспорно е между страните, поради което е отделено като ненуждаещо
се от доказване с определение от 20.03.2024 г., че ответникът е собственик на
описания в исковата молба имот през процесния период.
По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че
през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата -
етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
Не е спорно, че за сградата се извършва услуга топлинно счетоводство,
за което е взето решение по Протокол от 27.06.2002 г. от Общо събрание на
собствениците на блок № ****, вх. Г, на ул. "П " и е сключен Договор от
05.08.2002 г. между "ТС" ЕООД и представител на етажната собственост за
извършване на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е
определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно:
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно
разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са "потребители на топлинна енергия". След
отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е
еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия".
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
"Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот
със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
3
известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо имота лице придобива качеството "клиент" на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на
договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д.
№ 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е прието, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно
право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция
на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и
отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.
Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за
присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен
собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Безспорно е в настоящия процес, че ответникът е собственик на
описания в исковата молба имот през процесния период, поради което съдът
приема, че Ц. е имал през процесния период качеството на потребител на
топлинна енергия, доставяна до имота, в качеството си на собственик, поради
което цената за доставената топлинна енергия се дължи от ответника.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия
за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора, без да е
необходимо изрично изявление на ответника – потребител относно
приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика -
решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о.
При тази нормативна уредба съдът приема, че между главните страни по
спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия, каквито са
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У1/27.06.2016
г. на КЕВР, публикувани във вестник "Монитор" от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г., което правоотношение е възникнало с оглед качеството на
ответника на собственик на топлоснабдения имот през процесния период.
В разпоредбата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за
реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като
всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на
отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
4
От приетото по делото заключение на СТЕ, което съдът кредитира като
компетентно изготвено и в пълнота отговарящо на поставените задачи, се
установява, че през процесния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г в имота
е доставяна и потребявана топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на имот и топлинна енергия за
БГВ на стойност общо 1351,86 лв. (която сума е без включени изравнявания,
корекции и просрочени задължения от предходни периоди).
Тази топлинна енергия е начислена при условията на установения по
делото осигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово
разпределение.
Вещото лице е отразило, че в процесния период в имота на ответника не
е имало отоплителни тела, а само щранг-лира в банята /отоплително тяло без
монтиран ИРРО/. В имота е монтиран 1 бр. водомер за топла вода.
Не е начислявана ТЕ за отопление на имот от отоплителните тела в
общите части като дял за имота. За имота е начислен разход на ТЕ за
отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем 143,4 куб. м,
както и ТЕ за подгряване на вода за БГВ на база отчетен разход по 1 бр.
водомер.
От експертизата се установява също, че претендираните суми като
стойност на доставена топлинна енергия са изчислени съобразно пълния
отопляемия обем на имота по проект и действащите през процесния период
цени.
Общата сума по прогнозно начислената ТЕ за процесния период
възлиза на 1299,82 лв., а с включване на изравнителните сметки е в размер на
1351,86 лв.
Технологичните разходи в абонатната станция са отчислявани от
доставената в абонатната станция топлинна енергия и са били за сметка на
"Т.С" ЕАД съгласно нормативната уредба.
Топломерът в абонатната станция е подменен на 04.06.2019 г. На
27.11.2021 г. и на 12.01.2024 г е преминавал метрологични проверки, като не
са констатирани отклонения.
От заключението на СТЕ се установява, че топлинната енергия е
начислена съобразно нормативните изисквания. Заключението е изготвено не
само на база едностранно съставени от ищеца частни документи (извлечение
от сметка и съобщения към фактури), но и въз основа на данните,
предоставени на вещото лице от фирмата за дялово разпределение
изравнителни сметки за потребена топлинна енергия в имота, отчети на
уредите за дялово разпределение и на документи, представени от
топлофикационния район, поради което съдът кредитира изцяло
заключението при формиране на фактическите си изводи относно реално
доставената до имота топлинна енергия и нейната стойност през исковия
период.
Относно начисляването на топлинна енергия са представени от третото
лице – помагач с молба от 07.06.2024 г. и документи за годишен отчет на
уредите за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. и
от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., издадени на името на ответника Т. И. Ц., като
като в документа за главен отчет от 03.05.2022 г. е поставен подпис за клиент,
5
който подпис не е оспорен по делото.
По делото е изслушана и съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ),
неоспорена от страните, която съдът кредитира по реда на чл. 202 ГПК,
според която общата стойност на изравнителните сметки за периода м. 05.
2020 г. - м. 04. 2022 г. е в размер на 52.08 лв. и представлява разлика за
доплащане, която сума е прибавена към първоначалното задължение на
абоната за процесния период. От изравнителните сметки за връщане са
прихванати текущи задължения и няма погасени задължения извън процесния
период. За периода от м. 05. 2020 г. до м. 04. 2022 г. потребената топлинна
енергия по пера и стойности по прогнозни данни, изчислена съобразно
действащите цени на ТЕ през процесния период е в размер на 1299,82 лв., в т.
ч. сума за отопление – 435.85 лв., подгряване на вода – 863.97 лв. Цената на
услугата за дялово разпределение възлиза на 34,99 лв. за процесния период.
Експертът е установил, че няма данни за извършени плашания на
задълженията, претендирани в настоящия процес.
Предвид изложеното, съдът приема, че за процесния имот е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е измервано коректно, а стойността й е в размер на 1351,86 лв. (в
която част следва да се кредитира заключението на СТЕ), съответно искът е
доказан по основание за пълния претендиран размер на сумата от 1316,21 лв.
От ответника своевременно е направено възражение за изтекла
погасителна давност, по отношение на което съдът намира следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната
енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е
уговорен в общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер (така ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г. по описа на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с изтичане на
тригодишен давностен срок. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в чл. 114, ал. 2 ЗЗД е
предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Разпоредбата на чл. 116, б. "б" ЗЗД предвижда, че давностният срок се
прекъсва с предявяване на иск относно вземането. Според Общите условия за
продажба на топлинна енергия от "Т.С." ЕАД от 2016 г., купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 -
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тъй като
настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 11.07.2023 г., на основание чл. 422, ал. 1
ГПК – то в случая от 11.07.2023 г. давността е прекъсната. Ето защо,
вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 11.07.2020 г., са погасени по
давност.
В случая вземането за м. 05.2020 г. е станало изискуемо на 15.07.2020
г., поради което съдът намира, че няма погасени по давност вземания за
главница за ТЕ.
По иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия:
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.,
6
приложими в случая, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 - дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 обаче
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.
2, т. е. ако не са заплатени в 45 - дневен срок след издаване на обща фактура
за отчетния период, опредЕ. на база изравнителните сметки. Според чл. 32,
ал. 2 след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми
въз основа на реалния отчет на доставеното количество ТЕ клиентите дължат
обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в посочения в чл. 33, ал. 2
срок. Следователно, задълженията на ответника за заплащане стойността на
доставената енергия са възникнали като срочни, поради което поставянето на
потребителя в забава не е обусловено от отправяне на покана от кредитора
или от публикуване на общата фактура на интернет - страницата на
дружеството. В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане
стойността на ТЕ е изрично определен – с изтичане на 45 - дневен срок след
изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон.
Ето защо за главните вземания за периода м. 05.2020 г. – м. 04.2022 г. в
полза на ищеца съществува вземане за мораторна лихва (върху непогасените
по давност вземания), която следва да се начислява за периода 15.09.2021 г. –
23.06.2023 г. (за вземането по общата фактура от 31.07.2021 г. - за периода
15.09.2021 г. – 23.06.2023 г. и за вземането по общата фактура от 31.07.2022 г.
- за периода 15.09.2022 г. – 23.06.2023 г.) и е в размер на 174,60 лв., определен
в заключението на ССчЕ, като ищецът претендира по-нисък размер, а именно
172,60 лв., поради което искът за мораторна лихва върху главницата за ТЕ
следва да се уважи изцяло.
По претенцията за услугата за дялово разпределение на топлинна
енергия за периода:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение н а топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал. 2 на същите клаузи –
клиентите заплащат на продавача - "Т.С." ЕАД стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение (извършвана от избран от
клиентите търговец), като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е предвидено, че редът и
начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се
урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
7
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга за дялово
разпределение, съобразно което предявеният иск за установяване
дължимостта на тази сума в полза на "Т.С." ЕАД и при наличните
доказателства, представени от третото лице - помагач, че през процесния
период действително е извършвана услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия, е установен по основание. Предвид началото на периода, за
който се претендира цена на услуга за дялово разпределение - м. 06.2020 г.,
няма вземания, които да са погасени по давност. Следователно се дължи
възнаграждение за целия процесен период от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г. в
размер на 34,99 лв., който не е оспорен по делото и се установява от
експертните заключения, и искът следва да бъде уважен изцяло.
Като законна последица върху главницата следва да се присъди и
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
11.07.2023 г. до окончателното плащане.
По иска за мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за
дялово разпределение на топлинна енергия:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана - арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за заплащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК, съответно на исковата молба, поради което
акцесорната претенция в тази част е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни, като
разноски се претендират и от ищеца, и от ответника.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на
ищеца следва да бъде присъдена сумата от 670,07 лв. – от общо 673,44 лв.
(73,44 лв. – държавна такса, 300 лв. – депозит за СТЕ, 300 лв. – депозит за
ССчЕ).
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на
ищеца се следват разноски в размер на сумата от общо 79,50 лв. (49,50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, дължимо от ответника и 30 лв. – държавна
такса), съразмерно на уважената част от исковете.
На ответника следва да се присъдят разноски за процесуялно
представителство в исковото производство в размер на 2,25 лева – съразмерно
на отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК от "Т.С." ЕАД, ЕИК ******, срещу Т. И. Ц. , ЕГН **********, искове
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че Т. И. Ц. дължи на
8
"Т.С." ЕАД сумата от 1 316,21 лева (хиляда триста и шестнадесет лева и 21
стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ЖК
Ф.Ж., бл.****, вх.В, ет.8, ап.95, аб.№*****, за период от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 11.07.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 172,60 лева (сто седемдесет и два лева и 60
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до
23.06.2023 г. върху главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; и сумата от 34,99 лева
(тридесет и четири лева и 99 стотинки), представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 11.07.2023 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 31.07.2023 г. по ч. гр. д. № 38697/2023 г. по описа на
СРС, 178 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
от "Т.С." ЕАД, ЕИК ******, срещу Т. И. Ц. , ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Т. И. Ц. дължи на
"Т.С." ЕАД сумата 6,90 лева (шест лева и 90 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 15.08.2020 г. до 23.06.2023 г. върху главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2020 г.
до 30.04.2022 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 31.07.2023 г. по ч. гр. д. № 38697/2023 г. по описа на СРС, 178
състав.
ОСЪЖДА Т. И. Ц. , ЕГН **********, да заплати на "Т.С." ЕАД, ЕИК
*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 79,50 лв. - разноски за ч.
гр. д. № 38697/2023 г. по описа на СРС, 178 състав, и сумата от 670,07 лв. -
разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА "Т.С." ЕАД, ЕИК *****, да заплати наТ. И. Ц. , ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 2,25 лв. - разноски за
исковото производство.
Решението е постановено при участието на "Техем сървисис" ЕООД
като трето лице - помагач на страната на ищеца "Топлофикация София" ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9