РЕШЕНИЕ № 170
гр. Пазарджик, 26.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на двадесет и втори ноември
през две хиляди и деветнадесета година, в публично съдебно заседание, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
секретар Галина
Младенова
като разгледа
докладвано от съдията т. д. № 174/2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава 39 от ТЗ.
Образувано
е по молба вх. № 7160/13.08.2019 г. на „М 6“ АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Авксентий Велешки“ № 60, чрез адв. Н. от
САК, срещу „СИМ ОЙЛ“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Иван Вазов“ № 3, за
откриване на производство по несъстоятелност и обявяване в несъстоятелност
поради състояние на неплатежоспособност, евентуално на свръхзадълженост, на
основание чл. 625 от ТЗ.
Фактическите
твърдения, изложени в молбата и уточнителните молби са, че на 14.08.2008 г. е
сключен договор, по силата на който „Банка ДСК“ ЕАД предоставя кредит на „СИМ
ОЙЛ“ ЕООД. За обезпечаване на задължението за връщане на кредита от
кредитополучателя, ищецът по делото учредява договорна ипотека върху свои
собствени недвижими имоти. Поради неизпълнение на задължението на длъжника, банката
се снабдява с изпълнителен лист от 29.06.2011 г. и заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 2727/2011 г. на РС – Пазарджик. По
образуваното изпълнително дело № 205/2011 г. по описа на ЧСИ М е насочено
изпълнение върху имотите на ипотекарния длъжник „М 6“ АД, същите са продадени
на публична продан и с постановление от 11.12.2013 г. са възложени на купувач
за сумата общо от 150 500 лева. Твърди се, че на основание чл. 155, ал. 2
вр. с ал. 1 от ЗЗД ипотекарният длъжник (ищец) се е суброгирал в правата на
удовлетворения кредитор (банката) за тази сума. Вземането за 150 500 лева,
в което встъпва ищецът е по търговска сделка – договор за кредит, сключен на
14.08.2008 г. както по субективен, така и по обективен критерии. Досежно сделката,
на която се основава вземането на ищеца съгласно чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, а
именно договорът от 14.08.2008 г. за учредяване на ипотека, твърди, че също
представлява търговска сделка по субективен критерии, тъй като страните по нея
са търговци съгласно чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ. Сочи, че поканил ответника да
заплати процесната сума с покана, връчена на 21.03.2016 г., но без резултат.
Счита, че ответникът е неплатежоспособен, считано от 01.04.2016 г., като поради
липса на имущество за покриване на паричните му задължения приема, че е налице
и състояние на свръхзадълженост по см. на чл. 742 от ТЗ. Искането за откриване
на производство по несъстоятелност и за обявяване в несъстоятелност на
ответното дружество е направено от молителя „М 6“ АД и на двете основания,
визирани в разпоредбата на чл. 607а от ТЗ – неплатежоспособност (ал. 1) и
свръхзадълженост (ал. 2), при условия на евентуалност, като главно искане е за откриване на
производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност, а при липса на такава
– поради свръхзадълженост.
Ответникът
„СИМ ОЙЛ“ ЕООД, представлявано от управителя Д П П, редовно уведомено за
производството по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, не изразява становище по молбата.
Съдът съобрази следното:
За
откриване на производство по несъстоятелност е необходимо наличие на три кумулативни предпоставки,
от които две материалноправни (по основателността на молбата), а третата –
процесуална (по допустимостта на молбата). Процесуалната предпоставка е
длъжникът да е лице, по отношение на което може да бъде открито производство по
несъстоятелност, а материалноправните са молбата за откриване на производството
по несъстоятелност да е от легитимирано лице по см. на чл. 625 от ТЗ и
длъжникът да е в състояние на неплатежоспособност или свръхзадълженост.
Производство по несъстоятелност може да бъде открито по правило по отношение на
търговците (чл. 607а от ТЗ) и по изключение спрямо ограничен кръг други
субекти, изрично посочени в закона.
По допустимостта на производството:
Съдът
намира молбата на „М 6“ АД за допустима, доколкото е подадена от лице, което
твърди да е активно легитимиран по чл. 625 от ТЗ като кредитор на ответника по
търговска сделка – чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ, респ.
ответникът „СИМ ОЙЛ“ ЕООД е търговец, съгласно чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, спрямо
когото може да бъде открито производство по несъстоятелност.
Сезиран
е компетентният съд по смисъла на чл. 613 от ТЗ – окръжният съд по седалището
на търговеца към момента на подаване на молбата. Представени са приложения по чл.
628, ал. 3 от ТЗ – доказателства по чл. 78, ал. 2 от ДОПК.
Съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На
14.08.2008 г. е сключен договор № 163, по силата на който „Банка ДСК“ ЕАД
предоставя на ответника „СИМ ОЙЛ“ ЕООД кредит за оборотни средства в размер на
150 000 евро за закупуване на посадъчен материал, слама, торове и т. н.,
със срок на връщане – 14.08.2009 г. Видно от раздел V от договора, за
обезпечаване задължението на кредитополучателя е предвидено учредяване на
договорна ипотека върху недвижими имоти, собственост на „М 6“ АД, а именно:
самостоятелни търговски обекти, находящи се в гр. Пловдив и представляващи: магазин
№ 1 – с площ от 23.96 кв. м., магазин № 2 – с площ от 21.83 кв. м., магазин № 3
– с площ от 22.63 кв. м., магазин № 4 – с площ от 23.70 кв. м. и магазин № 5 –
с площ от 26.22 кв. м.
Видно
от Нотариален акт № 7/14.08.2008 г., том ІІ, рег. № 3882, н. д. № 200/2008 г. по
описа на нотариус, рег. № 528 от НК, а съгласно описа на Служба по вписванията
– гр. Пловдив вх. рег. № 22911/14.08.2008 г., акт № 173, том 17, за
обезпечаване на вземането на банката по договор № 163/14.08.2008 г. в размер на
дадената в заем сума на кредитополучателя „СИМ ОЙЛ“ ЕООД от 150 000
евро, ищецът в настоящото производство „М 6“ АД учредява в
полза на „Банка ДСК“ ЕАД ипотека върху собствените си
недвижими имоти, находящи се в пететажна сграда в гр., ул. „ “ № , а именно:
магазин № 1 – с площ от 23.96 кв. м., магазин № 2 – с площ от 21.83 кв. м.,
магазин № 3 – с площ от 22.63 кв. м., магазин № 4 – с площ от 23.70 кв. м. и
магазин № 5 – с площ от 26.22 кв. м.
По делото са приети
издадени в полза на „Банка ДСК“ ЕАД изпълнителен лист от 29.06.2011 г. и
заповед за незабавно изпълнение № 1809/29.06.2011 г. по
ч. гр. д. № 2727/2011 г. на РС – Пазарджик, с които се разпорежда на длъжника
„СИМ ОЙЛ“ ЕООД да плати на банката 141 000 евро главница по договора за
кредит от 14.08.2008 г., договорна лихва от 30 808.91 евро и разноски по
делото.
Видно
от Постановление от 11.12.2013 г. на ЧСИ Д М, рег. № 828 от КЧСИ, вписано в
Служба по вписванията – гр. Пловдив на 26.11.2013 г., след проведена публична
продан по изпълнително дело № 205/2011 г. и заплащане на продажната
цена в размер на 150 500 лева от купавача „М Л П Корпорация“ ООД, описаните
по-горе недвижими имоти, собственост на „М 6“ АД, са възложени на купувача.
Постановлението е влязло в сила на 24.10.2014 г., видно от отбелязването в
него.
Лицата,
които са активно легитимирани да подадат молба за откриване на производство по
несъстоятелност, са посочени в чл. 625 от ТЗ. Това са длъжникът, ликвидаторът или кредиторът на длъжника по търговска сделка, НАП за публичноправно задължение на
длъжника към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника
или задължение по частно
държавно вземане, както и от Изпълнителната агенция "Главна инспекция
по труда" при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения
за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите
на търговеца.
Съдът постановява решение по чл. 630, ал. 1 от ТЗ, когато се установи
неплатежоспособността на длъжника не по
принцип, а когато молителят докаже съществуването на задължение по сделка,
която да е сключена между него и
ответника, т. е. задължението по търговската
сделка трябва да е възникнало между молителя и ответника (Решение № 134 от 8.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 141/2009 г., I т. о.).
С направената промяна на легалното
определение на състоянието на неплатежоспособност в чл. 608 ТЗ със ЗИДТЗ (обн.
ДВ, бр. 20/2013 г.) се разшири активната легитимация на кредитор на длъжника по
търговска сделка. След изменението легитимирани да предявят молбата по чл. 625 от ТЗ са не само кредиторите с изискуеми
парични вземания, породени от
търговска сделка, но и отнасящи се до
търговска сделка, като вземането може да произтича от недействителността, изпълнението, неизпълнението, прекратяването,
последиците от прекратяването, унищожаването и развалянето на
търговската сделка.
Независимо от законодателната промяна, константна е съдебната практика, че
обстоятелството дали
молителят по чл. 625 от ТЗ, който твърди, че се явява кредитор с вземането по
чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ, е активно легитимиран по молбата, е въпрос по
съществото на спора, като при недоказване на активна легитимация, молбата по
чл. 625 ТЗ се явява неоснователна (в този смисъл Решение
№ 45 от 10.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 2095/2016 г., II т. о., Решение № 277 от 20.07.2007 г. на ВКС по т. д. №
1053/2006 г., II т. о.).
Според разпоредбата
на чл. 607а от ТЗ, производството по несъстоятелност се открива за търговец,
който е неплатежоспособен, а съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ,
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо:
парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, вкл.
нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или последиците от прекратяването й (т. 1), или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му
дейност (т. 2), или задължение по
частно държавно вземане (т. 3) или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към
най-малко 1/3 от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два
месеца (т. 4).
Съгласно
разпоредбите на чл. 155, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1 от ЗЗД, собственикът,
който е ипотекирал свой имот за обезпечаване на чуждо задължение, т. е. т. нар.
ипотекарен длъжник встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника,
ако плати обезпечения чужд дълг или ако претърпи принудително изпълнение върху
ипотекирания имот. Тези правни норми на чл. 155 от ЗЗД, уреждащи изрично
суброгацията на ипотекарния длъжник, са специални спрямо общата норма на чл. 74
от ЗЗД. За разлика от последната, която изрично предвижда правен интерес от
плащането на чуждия дълг и доказването му с оглед суброгиране в правата на
кредитора, при ипотекарния длъжник законодателят приема, че този интерес винаги е налице, предвид наличието на
вещната тежест върху имота, поради което за суброгирането е достатъчно
ипотекарният кредитор да плати дълга или
да претърпи принудително изпълнение върху имота си. По този начин в закона
са уредени две алтернативни хипотези, между които ипотекарният длъжник може да
избира: да удовлетвори кредитора чрез имота си, в който случай той отговаря до
размера на продажната му цена, или да запази собствеността върху имота, като
плати чуждия обезпечен дълг, в който случай отговаря до размера на същия (така Решение № 24 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 308/2012 г., IV г. о., Решение № 61 от 16.07.2012 г. на ВКС по т. д. №
678/2011 г., II т. о.).
С
извършването на публичната продан и възлагане на процесните имоти на купувача
срещу продажна цена от 150 500 лева, ипотекарният длъжник „М 6“ АД от една
страна се освобождава от задължението си по договора за ипотека, а от друга се
субригора в правата на удовлетворения кредитор - „Банка ДСК“ ЕАД до размера на платеното,
съгласно чл. 155, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗЗД.
Наред с изложеното,
следва да се направи преценка дали от установената в полза на ищеца суброгация
възниква изискуемо парично задължение, породено
от
или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или последиците от прекратяването й.
Легалната дефиниция на търговска сделка е в чл. 286 от ТЗ, като в ал. 1 е дадено определение за субективна търговска сделка – сключена от търговец във връзка с
упражняваното от него занятие (според ал. 3 свързаността на сделката със
занятието на търговеца се презумира, като на основание чл. 287 ТЗ, ако сделката
е търговска за едната страна, тя се явява такава и за насрещната страна,
доколкото законът изрично не предвижда друго), а в ал. 2 се дефинира абсолютната търговска сделка –
това се сделките по чл. 1, ал. 1 ТЗ, независимо от качеството на лицата, които
ги сключват. Абсолютни търговски сделки са банковите и застрахователните
сделки, записа на заповед, договора за лизинг, договора за превоз,
спекулативната покупка (с цел препродажба), продажбата на стоки, собствено
производство и др. Субективни търговски сделки, могат да бъдат всички сделки,
които не попадат в кръга на сделките по чл. 1, ал. 1 ТЗ, стига да отговарят на
предпоставката по чл. 286, ал. 1 ТЗ.
Основната цел на
суброгацията е да обезпечи удовлетворяването на правата, които третото лице има
срещу длъжника с оглед вътрешните им отношения между третото лице и длъжника.
Известни са два вида суброгация – законна и договорна, като разликата между
двете е тази, че докато при законната суброгация третото лице встъпва в правата
на кредитора по право (ex lege), при договорната суброгация се
сключва договор между третото лице и кредитора. Когато суброгацията поражда
действие по право, не е необходимо изрично волеизявление. В настоящия случай
ищецът се позовава на законна суброгация, предвид че не твърди сключване на
договор за суброгация.
По силата на законната
суброгация третото лице придобива едно ново свое, лично право, което се различава от това на
кредитора по основание – независимо какво е било основанието на
кредиторовото вземане (в случая договор за кредит), новото вземане е
регресно – за връщане на даденото в изпълнение на чужд дълг. То е подчинено на
принципа на неоснователното обогатяване, като даденото в изпълнение на чужд
дълг има самостоятелно основание – специалното по чл. 155,
ал. 2 вр. ал. 1 ЗЗД. То е различно и по падеж, а не наследява падежа и
модалитетите на оригиналното кредиторово вземане – в този смисъл е и съдебната
практика, която приема, че независимо дали задълженията по
банковия кредит са били срочни, след суброгацията в правата на банката, е
необходимо отправяне на покана, за да се постави длъжникът в забава – виж Решение № 24 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. №
308/2012 г., IV г. о.
Третото лице
встъпва само в онези права на кредитора, които благоприятстват събирането на
личното вземане на третото лице, т. е. законът допуска третото лице да встъпи
не в кои да е права на кредитора, а в неговите обезпечения – да може да си
послужи с тях при реализиране на вземането, пораждащо се за него от
изпълнението на чуждия дълг.
С
оглед на изложеното разбиране, съдът намира, че встъпването ex
lege, по право на третото лице – ипотекарен длъжник в правата на удовлетворения
кредитор означава, че законът, а не волята на страните, определя елементите на
фактическия състав и правните последици на суброгацията. От тук следва и
изводът, че не се касае до задължение, породено от или отнасящо се до (търговска) сделка, тъй като такава между
третото лице (ищец „М 6“ АД) и длъжника (ответник „СИМ ОЙЛ“ ЕООД) изобщо няма сключена.
Както се изложи вече, съдът открива производство по несъстоятелност, когато
установи неплатежоспособността на длъжника не по принцип, а когато молителят
докаже активната си материалноправна легитимация. Да се приеме обратното
означава, че съдът (служебно) открива производство по несъстоятелност, ако установи
неплатежоспособност/свръхзадълженост на длъжник, включително в случаите когато
молбата по чл. 625 ТЗ се подава от нелегитимирана страна – напр. работник или
служител, основаващ вземането си на трудово правоотношение (отграничи хипотези
на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ и на чл. 608, ал. 1, т. 4 ТЗ). В този смисъл
ирелевантно е обсъждане на заключението по ССчЕ за установяване икономическото
състояние на ответника-длъжник. Поради липса на задължителна материална предпоставка на закона,
молбата по чл. 625 от ТЗ следва да се отхвърли.
Водим
от горното и на основание чл. 631 от ТЗ, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молба вх. №
7160/13.08.2019 г. на „М 6“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Авксентий Велешки“ № 60, срещу
„СИМ ОЙЛ“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пазарджик, ул. „Иван Вазов“ № 3, за откриване на производство по
несъстоятелност и обявяване в несъстоятелност поради състояние на неплатежоспособност,
евентуално на свръхзадълженост, на основание чл. 625 от ТЗ, като
неоснователна.
Решението
подлежи на обжалване в 7-дневен срок от
датата на съобщението пред Апелативен съд – гр. Пловдив.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: