№ 1792
гр. Варна, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20213110118052 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени обективно кумулативно
съединени искове, както следва:
1./ от Я.В. срещу О.В. иск с правно осн. чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 583,
58 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна
загуба в резултат на реализирано в гр. Варна на 29.06.2021г. пътно-транспортно
произшествие, изразяващо се в падане на клон от дърво върху МПС марка “Мерцедес”,
модел “C220”, рег. № **** по време на управление, настъпило в междублоковото
пространство пред бл. 20 до вх. 5 в ж.к.”**********”, довело до счупване на предно
панорамно стъкло и странично огледало на МПС, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 29.06.2021г. до окончателното изплащане на задължението;
2./ от Я.В. срещу О.В. иск с правно осн. чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 000
лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на реализирано в
гр. Варна на 29.06.2021г. пътно-транспортно произшествие, изразяващо се в падане на клон
от дърво върху МПС марка “Мерцедес”, модел “C220”, рег. № **** по време на управление,
настъпило в междублоковото пространство пред бл. 20 до вх. 5 в ж.к.”**********”,
причинило силна уплаха, безсъние, загуба на апетит, провокиране на страх от шофиране и
рефлектирало на способността за пълноценно отглеждане на малолетното й дете П.П., ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 29.06.2021г. до окончателното изплащане на
задължението;
3./ от В.Т. срещу О.В. иск с правно осн. чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 000
лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на реализирано в
гр. Варна на 29.06.2021г. пътно-транспортно произшествие, изразяващо се в падане на клон
от дърво върху МПС марка “Мерцедес”, модел “C220”, рег. № **** по време на управление,
настъпило в междублоковото пространство пред бл. 20 до вх. 5 в ж.к.”**********”,
причинило силна уплаха, стрес, безсъние, загуба на апетит и страх от шофиране,
провокирало чувство за вина, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
29.06.2021г. до окончателното изплащане на задължението;
1
4./ от П.П., действащ със съгласието на своите родители Я.В. и В.Т. за заплащане на
сумата от 2 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на
реализирано в гр. Варна на 29.06.2021г. пътно-транспортно произшествие, изразяващо се в
падане на клон от дърво върху МПС марка “Мерцедес”, модел “C220”, рег. № **** по време
на управление, настъпило в междублоковото пространство пред бл. 20 до вх. 5 в
ж.к.”**********”, причинило на детето, което е било на 7 месечна възраст стрес,
неконтролируем плач, внезапно събуждане, последвано от плач и страх да бъде превозвано
в МПС, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 29.06.2021г. до окончателното
изплащане на задължението.
В исковата молба, ищците Я.В. и В.Т. излагат, че са родители на роденото на
07.11.2020г. дете П.П..
На 29.06.2021г. при движение в гр. Варна в междублоковото пространство пред бл.
20 до вх. 5 в ж.к.”**********” върху управлявано от В.Т. МПС марка “Мерцедес”, модел
“C220”, рег. № ****, в което се намирали Я.В. и синът им, е паднал счупен клон от дърво с
диаметър 35 – 40 см., в резултат на което се счупило предното панорамно стъкло и
страничното огледало на автомобила.
Произшествието било посетено от екип на Трета РСПБЗН – Варна, представители на
Район “**********” и служители на ПП на ОД на МВР – Варна, които съставили протокол
за ПТП, удостоверяващ датата на настъпването му, участниците и материалните щети –
счупване на предно панорамно стъкло и странично огледало.
Така настъпилото събитие е повлияло на водача и пътниците в МПС в личен,
емоционален, житейски и психоемоционален план, причинявайки им неимуществени вреди,
изразяващи се в провокиране на силна уплаха, безсъние, загуба на апетит, страх от
шофиране и рефлектирало на способността на Я.В. за пълноценно отглеждане на детето й,
вкл. да го кърми, силна уплаха, стрес, безсъние, загуба на апетит и страх от шофиране,
провокирало чувство за вина у В.Т. и причинено на детето, което е било на 7 месечна
възраст стрес, неконтролируем плач, внезапно събуждане, последвано от плач и страх да
бъде превозвано в МПС.
За така описаните вреди се настоява за присъждане на обезщетение в претендираните
размери.
В качеството на собственик на увреденото МПС ищецът Я.В. претендира
обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба в размер на разходите
за закупуване на предно панорамно стъкло и странично огледало.
Поддържа се, че поведението на служителите на О.В. е противоправно и в нарушение
на разпоредбите на Наредба за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената
система на територията на О.В., задължаваща ответника да поддържа дърветата на
територията й, което не е изпълнила, допускайки падането на клон от намиращото се на
посоченото място дърво.
Въз основа на изложеното се настоява за уважаване на предявените осъдителни
искове.
В срока по чл. 131 ГПК О.В. оспорва предявените искове по основание и размер с
твърдения, че сигнал за извършване на действия по окастряне или изсичане на дървета, не е
постъпвал, поради което нужда от премахване на изсъхнали и болни дървета, не е
съществувавала.
Оспорват се твърденията за настъпили имуществени и неимуществени вреди и
техните размери. Счита се, че причинените неудобства не подлежат на овъзмездяване,
евентуално, че техният размер е завишен. Липсват доказателства стойността на ремонта да е
равен на търсената сума.
С оглед изложеното моли за отхвърляне на предявените осъдителни искове.
2
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Фактическият състав на отговорността по чл. 45 ЗЗД, която е обезпечително –
гаранционна, включва четири кумулативно дадени предпоставки, а
именно: противоправно поведение /действие или бездействие/, вреда, причинна връзка и
вина.
Тежестта на доказване лежи върху ищците, а вината се предполага до доказване на
противното, на осн. чл. 45, ал. 2 ГПК.
Между страните е безспорно, че на 29.06.2021г. е настъпил инцидент, при който
върху лек автомобил марка “Мерцедес”, модел “C220”, рег. № ****, управляван от В.Т., в
който са пътували Я.В. и общото им дете П.П., е паднал клон.
Този факт, освен, че не е спорен се установява и от съставения протокол за ПТП №
1794202 от компетентно длъжностно лице, след посещение на мястото на инцидента /л. 5/.
В него е отразено, че на 29.06.2021г., в гр. Варна, ж.к.”**********” бл. 20, вх. 5, при
движение на лек автомобил марка “Мерцедес”, модел “C220”, рег. № ****, собствен на Я.В.
и управляван от В.Т., е паднал клон, причинявайки материални щети, изразяващи се в
счупване на предно панорамно стъкло и на дясно странично огледало.
Протоколът носи подпис на актосъставителя и на участника в произшествието В.Т..
Данните по делото сочат, че освен от органите на МВР местопроизшествието е
посетено и от екип с пожарен автомобил от Трета РСПБЗН – Варна /л. 6/, както и от
служители на О.В., Район „**********.”
Последните са съставили констативен протокол, в който са удостоверили, че
падналият върху автомобила клон с диаметър под 10 см., е бил от широколистно дърво от
вина „чинар”, като съставителя му е предположил, че вероятната причина за падането му е
„увреждане вследствие на силни валежи и ветрове през последния месец.”
Констатирано е още, че дървото е във видимо добро фитосанитарно състояние с
проведена основна формираща резитба през месец септември 2018г. с драстично скъсяване
на височината и намаляване обема на короната му.
Ангажираните писмени доказателства от ответната страна потвърждават
констатацията в протокола, че 3 години преди инцидента, че по повод заявление на живущи
във вх. 5 на посочения адрес, е извършена на 27.09.2018г. резитба на 2 броя чинари, тъй като
е установено, че съществуващите в тревната площ дървета са наклонени над паркинга в
близост до прозорците на входа, а кореновата система на един от тях е надигнала пътеката
пред същия вход.
Резитбата е изпълнена от фирмата поддържаща зелените площи на територията на
район „Владислав Варнчнчик.” /л. 20/.
В писмо от 02.02.2022г. /л. 20/, изготвено и подписано от Директора на дирекция
„Инженерна инфраструктура и благоустрояване”, е посочено, че в периода от момента на
извършената резитба през месец септември 2018г. до деня на инцидента месец юни 2021г.,
дърветата – 2 броя чинари са развили нови необемни корони с недебели клони.
При извършен специализиран оглед на 17.01.2022г. на двете дървета е установено, че
те са във видимо добро фитосанитарно състояние без наличие на сухи склони.
Изразено е предположението, че инцидента през месец юни 2021г., е резултат от
проливните дъждове, в резултат на което клонът, със здрава кора и дървесна част, облистен
със зелена листна маса, факт, удостоверен в констативен протокол от 29.01.2021г., се е
пречупил.
Спорните по делото въпроси касаят останалите елементи от фактическия състав на
исковете с правно осн. чл. 49 ЗЗД, а именно налице ли е противоправност, причинно –
3
следствена връзка между деянието и вредите, както техния вид и размер.
При отговора на въпроса за противоправността на деянието следва да се съобразят
разпоредбите на ЗУТ и Наредба за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на
зелената система на О.В., издадена на осн. чл. 21, ал. 2 ЗМСМА и чл. 62, ал. 10 ЗУТ.
Устройването на озеленени площи на териториите на общините, обединени в зелена
система, е изрично предвидено с разпоредбата на чл.61, ал.1 ЗУТ като средство за
подобряване на микроклимата и хигиенните условия и за организиране на отдиха на
населението. Това предвиждане е съответното на самата цел на устройствения закон /чл. 1,
ал.1 ЗУТ/ да гарантира устойчиво развитие на територията и да създава благоприятни
условия за живеене, труд и отдих.
В изпълнение на законовото задължение за изграждане и опазване на зелената
система на територията на общината, на основание чл.62, ал.10 ЗУТ, е приета Наредба за
изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на О.В., приложима без
значение чия собственост е имота, в който попада зелената система.
С приетата Наредба, на кмета на общината е възложено да ръководи и координира
цялостната дейност по опазване, изграждане и поддържане на зелената система на общината
/чл. 7 ал.1/, да контролира изпълнението на наредбата /чл. 54/, както и кметовете на райони
/чл. 10/. Самото поддържане на зелените площи е специфична и творческа дейност, която се
ръководи от ландшафтен архитект или инженер по озеленяване и се извършва от
специализирани фирми по озеленяване /чл.34, ал. 1/.
Така ангажираните писмени доказателства обосновават категоричен извод, че от
лятото на 2018г., е съществувала опасност за живота, здравето и имуществото на живущите
на посочения адрес, факт, установен от констативен протокол от 10.07.2018г., която не е
отпаднала след извършването на резитба. Необходимо е било да се осъществят мероприятия
по поддържането на клоните на дървото, каквито не се твърди да са извършени.
Следва да се отбележи, че в съставения в деня на инцидента констативен протокол,
не е удостоверено, че клонът е бил със здрава кора и дървесна част, облистен със зелена
листна маса, както се твърди в писмо от 22.02.2022г.
Падането на клона на 29.06.2021г. върху автомобила, в който са се возили тримата
ищци, е резултат от състоянието му. Ирелевантна е конкретната причина за падането му, а
именно дали това се дължи на силни валежи през месеца, в който е настъпило
произшествието, на сухо или болно дърво. Би могло да се предположи, че клонът се е
прекършил и паднал, защото е изсъхнал, а доколкото липсват данни след произшествието да
е имало други инциденти, то би могло също да се предположи, че самото дърво е било
здраво.
В конкретния случай, е налице противоправно бездействие на служители на О.В.,
поради отсъствие на контрол по отношение степента на поддържане на зелената система,
изискваща извършването на мероприятия по поддържането на клоните на чинара, чрез
повтаряемост на необходимите за това дейности, при знание, че опасност от увреждане е
съществувала още от лятото на 2018г., по който начин се обезпечава опазването на живота,
здравето и имуществото на гражданите.
Въз основа на изложеното, следва да се приеме, че е налице противоправно
поведение на О.В., от което са произтекли вреди, намиращи се в причинно - следствена
връзка, поради което предявените искове, са доказани по основание.
По иска за заплащане на имуществени вреди
По правната си природа протоколът за пътно – транспортно произшествие е
4
официален свидетелстващ документ, но на основание чл. 179, ал. 1 ГПК, същият има
обвързваща доказателствена сила само за фактите, осъществени от или в присъствието на
съответното длъжностно лице /например за констатираното и възпроизведено в документа
положение на участвалите в произшествието моторни превозни средства след настъпването
му или претърпяните вреди, както и за обстоятелството, дали от участниците в
произшествието е взета кръвна проба за алкохол и какъв е резултата от нея/.
Съобразявайки доказателствената сила на документа, съдът приема, че в резултат на
падането на клона, са причинени имуществени вреди на собственика на лекия автомобил
Я.В., изразяващи се в счупване на предно панорамно стъкло и дясно странично огледано,
които следва да се обезщетят в размер на стойността, необходима за възстановяване на МПС
в същото състояние, като преди увреждането.
Тази стойност, според неоспореното и кредитирано от съда заключение на СТЕ,
възлиза на 3 583, 58 лв. до който размер предявеният иск по чл. 49 СК, следва да бъде
уважен, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 29.06.2021г. до окончателното
изплащане на задължението.
По исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
Ищците Я.В. и В.Т. са родители на роденото на 07.11.2020г. дете П.П., което към деня
на увреждането, е на седем месечна възраст.
Ангажираните гласни доказателства, чрез разпита на Р. В., сестра на Я.В., А. В. и Д.
П., последните приятели на семейството, всички посетили мястото на инцидента, преценени
при съблюдаване разпоредбата на чл. 172 ГПК, установяват следните релевантни за делото
факти:
Непосредствено след настъпване на произшествието, Р. В. заварила сестра си
трепереща, много уплашена и плачеща. Детето, което плачело, било в ръцете на майка си,
която го прегръщала, за да го успокои. В.Т. бил силно стресиран, мислейки за
неблагоприятните последици, които биха настъпили, ако дървото не беше паднало върху
панорамното стъкло, дори споделяйки: „Добре, че … няма жертви.” В същото състояние ги
заварили и свидетелите А. В. и Д. П..
За период около 2-3 месеца, Я.В. и В.Т., не могли да спят, а когато тя заспивала се
стряскала на сън. Отказала да шофира лек автомобил. В.Т. загубил апетит. Към настоящия
момент ищецът шофира автомобила си, но се страхува да го управлява по малки и тесни
улици, като тази, на която е станал инцидента. Г-жа В. не шофира и към настоящия момент.
От силния стрес, спряла да кърми сина си.
Преди инцидента, П. бил весело, усмихнато дете, а след това около половина година
се събуждал безпричинно и започвал да плаче. Страхувал се е да пътува в автомобил и да се
вози в детско столче.
От своя приятел, г-н В. е узнал, че ищцата и синът й не могат да спят. Майката е
загубила и апетита си. След инцидента тя е спряла да кърми сина си, а той се стряскал без
видима причина. Приятелят му бил доста „стреснат” в началото. Доверил му, че избягва да
управлява автомобила си по „опасни улица” с дървета. Г-жа В. не шофира и към настоящия
момент. Вози се в автомобили, но се качва със страх. Детето плаче в автомобила, не иска да
стои в столчето и често се налага да стои в скута на майка си.
Преди инцидента, според г-н В. П. бил весело, игриво и усмихнато дете, а сега се е
променило - плаче в автомобила, не иска да стои в столчето и често се налага да стои в
скута на майка си.
Свидетелят Д. П. возил приятеля си с колата си за периода от 2 – 3 месеца, тъй като
5
В.Т. бил стресиран от инцидента. След това започнал да шофира, но избягвал мястото на
инцидента. Я.В. споделила, че не кърми вече сина си, а момченцето плаче и не иска да се
отделя от нея. Отказва да стои в детско столче в колата.
Съобразявайки ангажираните гласни доказателства, плод на преки и непосредствени
впечатления, неразколебани от други доказателства, съдът приема, че инцидентът е
провокирал у Я.В. и В.Т. силен страх и уплаха, вследствие на падането на клона по време на
движение върху панорамното стъкло на автомобила, породен от внезапно възникнала
опасност за живота и здравето им и този на общото им дете.
Като последица от инцидента, за период от 2 – 3 месеца, г-жа В. преживявала силен
стрес, който се е отразил на съня й и неблагоприятно на способността й като майка да
отглежда пълноценно сина си, поради спиране на кърмата й. Страхът да управлява моторно
превозно средство е актуален и към настоящия момент.
В същия период от време, освен стреса от събитието, В.Т. е изпитвал страх, актуален
и към настоящия момент при управление на МПС в малки улици в междублоковите
пространства и нарушение на апетита. Инцидентът се е отразил на съня му.
Към момента на настъпване на инцидента, бебето П.П. е психически слято със своята
майка. От една страна, то също е възприело събитието като застрашаващо с оглед психо –
емоционалното му състояние непосредствено след произшествието, а от друга последиците
за него, изразяващи се в разстройство на съня, безпокойство и страх, са идентични, като тези
на неговата майка. Влошеното емоционалното и психическо състояние на майката се е
отразило и на детето.
Съобразявайки продължителността на претърпените неудобства - уплаха, стрес,
нарушения на съня и апетита, безпокойство и страх, продължителността им от около 2 – 3
месеца, възрастта на пострадалите, ненапълно приключилия процес на възстановяване у г-
жа В., която и към настоящия момент изпитва страх и отказва да шофира и детето П.П.,
което продължава да е неспокойно и да търси близостта на майка си при пътуване в МПС,
както и отсъствието на данни за неблагоприятна прогноза в състоянието им, съдът приема,
че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди за всеки един от
ищците възлиза на сумата от по 2 000 лв.
Предвид изложеното, предявените искове по чл. 49 ЗЗД следва да бъдат уважени до
претенцираните размери, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане на задълженията.
По разноските
При този изход на спора с право на разноски разполагат ищците, на които общо
следва да се присъди общо сумата от 563, 34 лв., от която 383, 34 лв. държавни такси и 180
лв. депозит за изготвяне на СТЕ.
В полза на ищеца Я.В. следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 1 500 лв., чиито размер не е прекомерен и е съобразен с действителната правна
и фактическа сложност на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА О.В. ДА ЗАПЛАТИ на Я.Ц.В, ЕГН **********, гр. Варна,
ж.к.”**********” **** сумата от 3 583, 58 лв. /три хиляди петстотин осемдесет и три лева
6
и петдесет и осем ст./, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на
претърпяна загуба в резултат на реализирано в гр. Варна на 29.06.2021г. пътно - транспортно
произшествие, изразяващо се в падане на клон от дърво върху МПС марка “Мерцедес”,
модел “C220”, рег. № **** по време на управление, настъпило в междублоковото
пространство пред бл. 20 до вх. 5 в ж.к.”**********”, довело до счупване на предно
панорамно стъкло и странично огледало на МПС, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 29.06.2021г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 49
ЗЗД.
ОСЪЖДА О.В. ДА ЗАПЛАТИ на Я.Ц.В, ЕГН **********, гр. Варна,
ж.к.”**********” **** сумата от 2 000 лв. /две хиляди лева/, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, в резултат на реализирано в гр. Варна на 29.06.2021г. пътно-
транспортно произшествие, изразяващо се в падане на клон от дърво върху МПС марка
“Мерцедес”, модел “C220”, рег. № **** по време на управление, настъпило в
междублоковото пространство пред бл. 20 до вх. 5 в ж.к.”**********”, причинило силна
уплаха, безсъние, загуба на апетит, провокиране на страх от шофиране и рефлектирало на
способността за пълноценно отглеждане на малолетното й дете П.П., ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 29.06.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 49 ЗЗД.
ОСЪЖДА О.В. ДА ЗАПЛАТИ на В. П. Т., ЕГН **********, гр. Варна,
ж.к.”**********” **** сумата от 2 000 лв. /две хиляди лева/, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, в резултат на реализирано в гр. Варна на 29.06.2021г. пътно-
транспортно произшествие, изразяващо се в падане на клон от дърво върху МПС марка
“Мерцедес”, модел “C220”, рег. № **** по време на управление, настъпило в
междублоковото пространство пред бл. 20 до вх. 5 в ж.к.”**********”, причинило силна
уплаха, стрес, безсъние, загуба на апетит и страх от шофиране, провокирало чувство за вина,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 29.06.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл. 49 ЗЗД.
ОСЪЖДА О.В. ДА ЗАПЛАТИ на П. В. П., ЕГН **********, действащ, чрез своите
законни представители Я.Ц.В, ЕГН **********, гр. Варна, ж.к.”**********” **** и В. П. Т.,
ЕГН **********, гр. Варна, ж.к.”**********” ****, сумата от 2 000 лв. /две хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на реализирано в гр.
Варна на 29.06.2021г. пътно-транспортно произшествие, изразяващо се в падане на клон от
дърво върху МПС марка “Мерцедес”, модел “C220”, рег. № **** по време на управление,
настъпило в междублоковото пространство пред бл. 20 до вх. 5 в ж.к.”**********”,
причинило на детето, което е било на 7 месечна възраст стрес, неконтролируем плач,
внезапно събуждане, последвано от плач и страх да бъде превозвано в МПС, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 29.06.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 49 ЗЗД.
ОСЪЖДА О.В. ДА ЗАПЛАТИ на Я.Ц.В, ЕГН **********, гр. Варна,
ж.к.”**********” ****, В. П. Т., ЕГН **********, гр. Варна, ж.к.”**********” **** и П. В.
П., ЕГН **********, действащ, чрез своите законни представители Я.Ц.В, ЕГН **********,
гр. Варна, ж.к.”**********” **** и В. П. Т., ЕГН **********, гр. Варна, ж.к.”**********”
**** сумата от 563, 34 лв. /петстотин шестдесет и три лева и тридесет и четири ст./,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски за държавна такса и
депозит за изготвяне на СТЕ, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА О.В. ДА ЗАПЛАТИ на Я.Ц.В, ЕГН **********, гр. Варна,
ж.к.”**********” **** сумата от 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща
сторени по делото съдебно – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл.
78,а л. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
7
срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8