№ 427
гр. Варна, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20213110118066 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „В. И. К. - В.” ООД, чрез юрк. С. С.,
срещу Ж. А. С., действаща чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен
представител адв. А. Б., първоначално обективно кумулативно съединени специални
положителни установителни искове с правно основА.е чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде прието за установено в
отношенията между стрА.те със сила на пресъдено нещо, че ответницата дължи на ищеца
следните суми: сумата от 959,92 лева, представляваща дължима сума за реално доставени и
ползвА. В и К услуги по партида с аб. № ***, на адрес в ***, за периода от 22.07.2016 г. до
22.02.2021 г. с период на фактуриране от 08.04.2019 г. до 24.02.2021 г. и сумата от 128,71
лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от
08.05.2019 г. до 28.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 29.04.2021
г., до окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1482/05.05.2021 г. по ч. гр. д. №
6383 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 8-ми съдебен състав.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК
за издаване на заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.
5 от ГПК, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящите
искове. Сочи се, че ищецът реално е доставил ВиК услуги в посоченото отчетено количество
до водоснабдения имот, собственост на ответницата, поради което му се дължи заплащане
на паричната им стойност с оглед възмездния характер на учреденото продажбено
правоотношение. Сочи се, че към настоящия момент ответникът не е оспорил с писмено
възражение процесните вземА.я в нормативноустановения срок по чл. 40, ал. 2 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ. Моли се за уважаване на предявените искове поради
изложените аргументи. Претендират се и сторените в исковото и заповедното
производство разноски.
1
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, действащ чрез
назначения от съда особен представител, в който се излагат съображения за неоснователност
на предявените искове. Твърди се, че адресът на закупения от ответницата имот не
кореспондира с адреса, посочен в исковата молба и справката за недобора. Сочи, че в
представената от ищеца справка, абонат №*** бил с контролен водомер, а общият водомер
бил под №1717603, като в справката било посочено, че последната извършвана метрология
била от дата 01.01.2010 г. Излага, че задължение на съответния ВиК оператор било
извършването на последваща проверка на водомери с изтекъл срок на валидност на
проверката, или подмяната им с нови такива. Твърди, че ищецът не е представил
доказателства за реалния отчет на водомера и данните от него, както и по какъв начин и на
какво основА.е е начислено потребление. Излага, че ищецът не е посочил периода, за който
се извършва отчитането. Сочи, че не е посочено каква е пропусквателната способност на
водопроводната инсталация с оглед спазване правилото на чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, издадена от МРРБ. Посочва, че съгласно
чл. 23, ал. 9 от ОУ дори при водомери с дистанционно отчитане се извършва физическа
проверка и отчет поне веднъж годишно, но ищецът не е представил доказателства за такава
за периода от 2016 г. до 2021 г. Инвокира възражение за изтекла в негова полза погасителна
давност за процесните вземА.я преди 29.04.2019 г.
По същество моли за отхвърляне на исковите претенции.
В хода на проведеното открито съдебно заседА.е ищецът, редовно призован, чрез
юрк. С. С. поддържа исковата молба.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседА.е, чрез назначения по реда
на чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. А. Б. поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на стрА.те, събрА.я и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертА. с исковата молба и отговора, на основА.е чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:
На 29.04.2021 г. ищецът е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение, в резултат на което е образувано ч. гр. д. №
6383 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО. С разпореждане на съда такава е издадена с №
1482/05.05.2021 г. за процесните вземА.я. Изпълнителното основА.е е редовно връчено на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като ищецът в преклузивния едномесечен срок по
чл. 422 от ГПК, в изпълнение на съдебните указА.я, е упражнил правото си на иск, като е
сезирал настоящия съдебен състав с искане за приемане за установено в отношенията между
стрА.те, че е титуляр на накърненото субективно материално притезателно право на
парично вземане спрямо ответника.
За да бъде ангажирана отговорността на потребителя-ответник, кредиторът-ищец
следва да докаже в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на
следните елементи от фактическия състав на договорната отговорност на ответника: 1./
валидно учреденото облигационно правоотношение между него и последния по силата на
договор за предоставяне на В и К услуги; 2./ изпълнение на собствените си задължения –
предоставяне на договорената услуга в заявените количества; 3./ изискуемостта на главното
вземане и изпадането на длъжника в забава, както и 4./ размера на претендираната цена на
предоставените В и К услуги.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже възраженията си в отговора, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че
е изпълнил договорните си задължения и погасил претендираната сума.
Нормативният акт, който регулира обществените отношения във връзка с
2
възникването, изпълнението и прекратяването на облигационната връзка между операторите
на ВиК услуги и потребителите на същите, е Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи /Наредба № 4/ и Общите условия на оператора. Последните са
задължителни за ответника, доколкото на основА.е чл. 8, ал. 3 от посочената наредба,
същите са обнародвА. в централен ежедневник, изтекъл е 30-дневния срок от обнародването
им и не са ангажирА. доказателства потребителят да е упражнил правото си по ал. 4 от
цитираната разпоредба, а именно – да направи пред съответния оператор заявление, в което
да предложи различни условия, които се отразяват в писмени споразумения.
В конкретния случай не е спорно между стрА.те, че процесният имот е водоснабден и
присъединен към канализационната мрежа на града. Не се спори и относно, това че ищецът
е оператор на ВиК услуги. От представения карнетен лист /л. 94/, описа на отчети на аб. №
*** от ел. карнет /л. 119/, справка за недобора по партида с абонатен номер *** /л. 23/ и
справка по лице от СВ-гр. Варна за периода от 01.01.1993 г. до 13.01.2022 г. /л. 31 и след./ се
установява, че в качеството си на собственик, ответникът е бил посочен, като ползвател.
Това е в пълен унисон с чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общите условия и чл. 3 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, в които е прието, че потребители на
услугите ВиК са собствениците на водоснабдявА. имоти.
Следва да бъде отбелязано за пълнота на изложението, че простото отричане на
факта, че ответникът е потребител на ВиК услуги, не е достатъчно за опровергаване на
пасивната материална легитимация. От страна на ответника не са наведени твърдения и
съответно ангажирА. доказателства за закриване на откритата на негово име партида за този
имот, за отчуждаване на правото на собственост върху него или за учредяване на право на
ползване на друго лице, факти които по несъмнен начин биха отрекли твърденията на
ищеца. В конкретния случай през процесния отчетен период от 22.07.2016 г. до 22.02.2021 г.
собственик на водоснабдения имот, находящ се в ***, който адрес е идентичен на ***, е бил
именно ответникът, като новият собственик е подал заявление за прехвърляне на партидата
/л. 92/ едва на 07.05.2021 г. при показА.я на водомера 477 куб. м., на основА.е нот. ак ***,
***, дело № ***, вх. рег. № *** г.
Договорът за предоставяне на ВиК услуги е нефорамален. За съществуването на
същия писмената форма не е елемент от фактическия състав при сключването му. В
конкретния случай облигационното правоотношение е учредено по силата на общите
правила за поведение, обективирА. в разпоредбите на Наредба № 4, които са инкорпорирА.
и в Общите условия на оператора.
Ето защо, съдът приема, че между стрА.те е учредено валидно облигационно
правоотношение с предмет предоставяне на В и К услуги срещу съответната цена за
процесния отчетен период от 22.07.2016 г. до 22.02.2021 г.
Изправността на ищцовото дружество се констатира от представения карнетен лист
за абонатен № ***. В същия са вписА. показА.я на водомера за периода от м. септември
2010 г. до 05.04.2019 г., като срещу снетите показА.я на водомера от обекта, са положени
подписи – последният от 05.04.2019 г. С положените подписи се удостоверява верността не
само на текущите, но и на всички предходни показА.я.
Реалността на доставеното количество ВиК услуги за отчетния период след
05.04.2019 г. до 22.02.2021 г. се констатира по несъмнен начин от представения препис от
опис на отчети на аб. № *** от ел. карнет. В същия са вписА. показА.я на водомера за
периода от 05.04.2019 г. до 22.02.2021 г.
Карнетният лист и електронният карнет са частни свидетелстващи документи, които
в конкретния случай се ползва освен с формална и с материална доказателствена сила,
3
доколкото материализират неизгодни за издателя му факти – потребеното количество ВиК
услуги. От своя страна, частните свидетелстващи документи нямат обвързваща съда
материалнодоказателствена сила, но в настоящия казус операторът в подкрепа на своите
твърдения за предоставените ВиК услуги в заявените количества е представил и справка за
недобора на частен абонат № ***, чието съдържА.е кореспондира със отбелязвА.ята в
карнетния лист и електронния карнет, включително с представеното по делото заявление за
промяна на партида, депозирано в деловодството на оператора от новия собственик през м.
май 2021 г.
С оглед горното съдът приема за доказан факта, че дружеството-ищец е предоставило
ВиК услуги за отчетния период от 22.07.2016 г. до 22.02.2021 г., за който са издадени две
фактури – фактура № ********** от 08.04.2019 г. и фактура № ********** от 24.02.2021 г.,
в претендирА.те количества, като за същото е възникнало основА.ето да търси тяхната
стойност.
За доказване размера на исковата претенция по искане на оператора е назначена и
изслушана Съдебно-счетоводна експертиза. Съдът изцяло кредитира заключението на
вещото лице, доколкото същото е пълно, ясно, обективно, компетентно дадено и неоспорено
от стрА.те. Видно от заключението общият размер на дължимата сума за периода от
22.07.2016 г. до 22.02.2021 г. по издадените фактури за периода от 08.04.2019 г. до
24.02.2021 г. е 956.95 лева, като към датата на приключване на устните състезА.я пред
настоящия съдебен състав ответникът не е удовлетворил предявеното гражданско притезА.е.
Общият размер на мораторната лихва, начислена върху всяко едно от установените месечни
задължения за ползвА. ВиК услуги, считано от съответния им падеж до 28.04.2021 г. възлиза
на 140.79 лева.
С оглед формирА.я извод за основателност на исковата претенция за главница в
посочения размер, съдът дължи произнасяне по релевираното в преклузивния срок по чл.
131 от ГПК възражение за погасяване по давност на вземането. На основА.е чл. 33, ал. 2 от
ОУ, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползвА.те от тях В и К услуги
в 30-дневен срок след датата на фактуриране, т. е. срокът за заплащане на задължението за
периода на потребление от 22.07.2016 г. до 05.04.2019 г. (най-ранният претендиран период
по фактура № **********/08.04.2019 г.) е до 08.05.2019 г. На 09.05.2019 г. вземането е
станало изискуемо и от този момент е започнала да тече тригодишната погасителна давност
за процесните периодични плащА.я за ВиК услуги – арг. от чл. 114, ал. 1 вр. чл. 111, б. „в“
от ЗЗД и ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Погасителният давностен срок е прекъснат на
29.04.2021 г. с депозиране на исковата молба, считано от подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК в съда – по арг. от чл. 116, б. „б“ от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 от ГПК, което обуславя
неоснователността на възражението за погасителна давност, тъй като към датата на
прекъсване на давността все още не е изтекъл тригодишният срок. Гореизложените мотиви
са относими и към вземането за мораторна лихва, имайки предвид, че същата се претендира
най-рано от 08.05.2019 г.
Крайният извод на съда е за основателност на предявените искове за главното
вземане до размера от 956.95 лева, имайки предвид експертното заключение, което обуславя
отхвърлянето на иска за главница за разликата до предявения размер от 959.92 лева.
Основателността на главното вземане обуславя дължимостта на акцесорното за мораторна
лихва до предявения размер от 128.71 лева, имайки предвид принципа за диспозитивно
начало, залегнал в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ГПК. Следва да се присъди и
обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 29.04.2021 г. до окончателното погасяване на
задължението.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора в полза на ищеца на основА.е чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да
4
се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от
предявените искове, чийто общ размер възлиза на 704.94 лева, от които – 626.52 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски сторени в хода на настоящото исково
произовдство, включващи държавна такса /78.02 лева/, депозит за вещо лице /249.32 лева/ и
особен представител /199.45 лева/, юрисконсултско възнаграждение в минимален размер,
определен от съда на основА.е чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането
на правната помощ /99.73 лева/ и 78.42 лева разноски сторени в заповедното производство,
съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основА.е чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в отношенията между стрА.те, че Ж. А. С., ЕГН
********** дължи на „В. И. К. - В.” ООД, ЕИК *** сумите, както следва: сумата в размер
на 956.95 лева, представляваща дължима сума за реално доставени и ползвА. В и К услуги
по партида с аб. № ***, на адрес в ***, за периода от 22.07.2016 г. до 22.02.2021 г. с период
на фактуриране от 08.04.2019 г. до 24.02.2021 г. и сумата в размер на 128.71 лева,
представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от падежа на
всяка фактура до 28.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 29.04.2021
г., до окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1482/05.05.2021 г. по ч. гр. д. №
6383 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 8-ми съдебен състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ, предявения от „В. И. К. - В.” ООД, ЕИК *** против Ж. А. С., ЕГН
********** специален положителен установителен иск с правна квалификация по чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за приемане за установено в отношенията
между стрА.те, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 2.97 лева,
представляваща разликата над уважения размер от 959.95 лева до предявения размер от
959.92 лева – дължима сума за реално доставени и ползвА. В и К услуги по партида с аб. №
***, на адрес в ***, за периода от 22.07.2016 г. до 22.02.2021 г. с период на фактуриране от
08.04.2019 г. до 24.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 29.04.2021
г., до окончателното погасяване на задължението, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1482/05.05.2021 г. по ч. гр. д. №
6383 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 8-ми съдебен състав.
ОСЪЖДА, на основА.е чл. 78, ал. 1 от ГПК и т. 12 от ТР № 4/2013 г. по описа на
ОСГТК на ВКС, Ж. А. С., ЕГН ********** да заплати на „В. И. К. - В.” ООД, ЕИК ***
сумата в общ размер от 704.94 лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни
разноски, от които:
- 626.52 лева – съдебно-деловодни разноски сторени в хода на настоящото исково
произовдство, включващи държавна такса /78,02 лева/, депозит за вещо лице /249.32 лева/ и
особен представител /199.45 лева/ и юрисконсултско възнаграждение /99.73 лева/ и
- 78.42 лева разноски сторени в производството по ч. гр. д. № 6383 по описа за 2021 г.
на РС-Варна, ГО, 8-ми съдебен състав.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок
от съобщението до стрА.те.
Препис от решението да се връчи на стрА.те по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6