Решение по дело №415/2014 на Окръжен съд - Кюстендил

                 Р   Е   Ш  Е  Н  И  Е

                      

                                гр.Кюстендил,24.10.2014г.

 

                     Кюстендилският окръжен съд,гражданска колегия в открито съдебно заседание проведено на    двадесет и четвърти септември две хиляди и четиринадесета година от І-ви съдебен състав с

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА МУХТИЙСКА

                                                     и

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ БОГОЕВА

 

                                                                       ЕВГЕНИЯ СТАМОВА

 

    

при участието на секретаря Р.С.    като разгледа докладваното от    председателя Г.Мухтийска ВГД № 415/2014 г. по описа на КОС,за да  се произнесе,взе предвид следното:

                  Производството пред окръжния съд   на осн.§ 2,ал.1 от ПЗР ГПК,в сила от 1.ІІІ. 2008 г. и пред въззивната инстанция е по реда на чл.258-чл.273 ГПК   по въззивната жалба    вх.№ 5918/25.04.2014 г. на ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *** представлявано от С.П. Ц. - *******************, депозирана чрез процесуален представител – юрисконсулт Л. Ч. против РЕШЕНИЕ № 166/13.032014 г. постановено по гр.д.№ 1191/2013 г.на Дупнишкия районен съд,с което са отхвърлени предявените му  против Д.Г.М.  ЕГН **********, адрес:*** 58 обективно и комулативно съединени   искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от **** (************) – главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия  за топлоснабдения му имот, находящ се в гр. С., общ. И., ж.к. „Д.”, бл.**** вх. *, ап.***,  за периода м. 02.2011г. до м. 03.2012г.; сумата от ******  (**********) лихва за забава за периода от 31.03.2011г. до 08.11.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от  датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК пред ДРС, по което е образувано ч.гр.д. 504/2013г. по описа на ДРС  до окончателното изплащане на сумата и "Tоплофикация София" ЕАД, ЕИК *********  е осъдена на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да му заплати деловодни разноски в размер на ***,*******************) лева за адвокатски хонорар.С нея  процесуалният представител на въззивното ЕАД е навел към искането си от въззивната инстанция за отмяната на обжалваното решение и уважаване на исковете му доводи за неправилност и необоснованост на решаващите  изводи на ДРС за недължимост от въззиваемия М. на процесните суми с недостъчно пълното и ясно заключение на СТЕ,извършена от в.л.инж.Б. и е заявил молба    да му  се възложи извършване на повторна експертиза , както и съдът да приеме копие от извлечение на  дължимите суми по водената сметка на  абонатен № ******  на Д.Г.М.  в    периода 02. 2011 г.-03. 2013 г.

                     С отговор вх.№8410/18.06.2014 г. въззиваемият Д.М.   оспорва основателността на въззивната жалба и моли да се потвърди обжалваното с нея решение.Възразява с аргумент по чл.266,ал.1 ГПК срещу  доказателственото искане на въззивника за допускането на допълнителна СТЕ от въззивния съд.

            Третото лице помагач на ответника  "Техем сървисис" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Проф. Г. Павлов" № 3, не е изразило становище по жалбата.

            Кюстендилският окръжен съд преценявайки при условията на чл.269 ГПК служебно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение,а правилността му съобразно  доводите  на въззивника,за да се произнесе взе предвид следното:

            Решението на Дупнишкия районен съд е валидно и допустимо,тъй като е постановено от негов законен състав в правораздавателната  му компентност да се произнесе по редовно заявени  и допустими обективно и комулативно съединени   искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД на кредитора "Tоплофикация София" ЕАД, ЕИК ********* ,  снабден на осн.чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 504/2013г. по описа на ДРС с оспорената му  заповед за изпълнение на парично вземане от длъжника  Д.Г.М.  ЕГН **********, адрес:*** 58з за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от **************************************************************) – главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия  за топлоснабдения му имот, находящ се в гр. С., общ. И., ж.к. „Д.”, бл. ***, вх. *, ап.***,  за периода м. 02.2011г. до м. 03.2012г.; сумата от ***************************************************** лихва за забава за периода от 31.03.2011г. до 08.11.2012г.   

            Въззивната инстанция счита за неоснователни доводите на  ищеца-въззивник"Tоплофикация София" ЕАД, ЕИК ********* за неправилността и необосноваността   със заключенията на  приетите по делото техническа и счетоводна ексепертизи  ,на решаващите изводи на районния съд за отхвърляне на исковете му.

                   Страните не   спорят,че въззиваемият Д.Г.М.  ЕГН **********, адрес:*** ** в   периода  02.2011г. до м. 03.2012 г. е собственик на   топлоснабден апартамент от "Tоплофикация София" ЕАД, находящ се в сграда етажна собственост в гр. С. общ. И. ж.к. „Д.”, бл. ***, вх.**, ап. **.На осн.чл.410 ГПК по представеното извлечение от водената   в счетоводните книги на топлоснабдителното дружество  сметка на Д.Г.М.  ЕГН **********  с абонатен номер ****** към заявление вх.№ *********************,депозирано пред СРС , изпратено по подсъдност на Дупнишкия районен съд  по ч.гр.д.№ ч.гр.д. 504/2013 г.  последният е издал заповед за изпълнение на паричното вземане за сумата от *************************************************************** – главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия  за топлоснабдения му имот, находящ се в гр. С., общ. И., ж.к. „Д. бл. ***, вх. ** ап. **,  за периода м. 02.2011г. до м. 03.2012г.; сумата от ************************************************* лихва за забава за периода от 31.03.2011г. до 08.11.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от  датата на подаване на заявлението.В исковата си молба за установяване     вземането си   кредиторът е заявил,че в сградата-етажна собственост, в която се намира  и имотът на  М.   на осн. чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сградата  се извършвало по системата за дялово разпределение  от ”Техем сървисис” ЕООД,с което има сключен договор за извършването му. Видно от  приетия от ДРС по делото договор от 02.11.2007г. между ищеца и "Техем сървисис" ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост в гр. С. в която сграда се намира имотът – собственост на ответникът, той е сключен за срок от три години и срок е изтекъл на 02.11.2010г., а процесният период обхваща времето от м. 02.2011г. до м. 03.2012г., за който период ищецът не е представил договор ,сключен с друга ФДР за процесния период, а от   заключението на СТЕ е видно , че разпределението        е извършвано от друг топлинен счетоводител-  „Директ” ООД.Безспорно е   ,  че дължимите суми за ТЕ   от ползувателите на отопляемите имоти в сградата етажна собственост,в която е и апартаментът на М.  са начислявани на осн.чл.155, ал.1,т.2 ЗЕ по прогнозни сметки от "Tоплофикация София" ЕАД, а след края на отоплителния сезон топлинният счетоводител  "Техем сървисис" ЕООД  е извършвало дялово разпределение на база реален отчет  на уредите за дялово рапределение  по   чл. 71   наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Ищецът е твърдял,  че сумите за топлинна енергия са начислени  по действителен разход  на уредите за дялово разпределение,инсталирани на отоплителните тела в имота на ответника , който счита за доказан с издадения от него частен писмен документ -изравнителна сметка за  имота на ответника М. за задължение в размер на общо *****лева с обонатен № ****** за периодите м.май 2010 г.м.май 2011 г., и м.април 2011-април 2011 г. С отговора на исковата молба ответникът е оспорил основателността на исковете, с възражението   ,че през процесния  период имотът не е обитаван и няма реално отчитане  на ТЕ през уредите   на отоплителните тела и от   водомера за  ГБВ в  имота му.     Разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ)  определя компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно ал.3 на чл. 142 от ЗЕ, топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата, се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. А съгласно чл. 139, ал.1 от ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.В конкретния спор видно от заключението на инж.К. с акт от 18.10.1994 г. е изключено отоплението в общите части/стълбището/ на входа,в който е имотът на М..

             Доказателствената тежест  е на ищеца   да установи произхода и съществуването  на оспореното парично задължение на ответника.Той не е   представил данни за показанията на

индивидуалните топломери, монтирани на радиаторите, съответно как са отчитани показанията на уредите за дялово разпределение на топлинна енергия на ответника през горния период, какви са били конкретните консумирани мерни единици и на каква стойност, както и дали има служебно начисляване на топлоенергия, съобразно правилата за дялово разпределение на топлинна енергия. Не представляват  надлежни доказателства  за задължението на ответника да заплаща определено количество топлоенергия и изготвените от самото ищцовото дружество справки, съответно справки от топлинен счетоводител, доколкото същите са частни свидетелстващи документи, които не отразяват неизгодни за издателя си факти и са оспорени  с отговора на исковата молба от ответника. Не може да се счете като доказателство в тази насока и заключението на СТЕ на инж.К., доколкото само вещото лице е заявило, че е работило без  предоставени му от ищеца данни   за: сметките на ФДР за потребената БГВ по общ водомер  в АС, респ. за корекционния количествен коефициент спрямо отчетената БГВ по частни водомери,  със  съществен пропуск за  броя на ползуващите я лица   , за  топлинния товар на отоплителните тела към АС - индивидуалните разпределителни устройства,  опис по видове и мощности на радиатори и лири, които са монтирани към инсталацията.Ето защо районният съд правилно приел,че ищецът   не е установил     произхода и размерите на задължението на ответника да участва доколкото се претендира съществуване на задължението му  за заплащане на доставена топлинна енергия за отопление в жилището му , за БГВ  и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, поради което с решението си   отхвърлил  неоснователните му искове по чл.422,ал.1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ,  което въззивната инстанция ще потвърди. 

                        С потвърждаването  на решението на ДРС  на осн.чл.78, ал.3 ГПК  ще се присъдят на въззиваемия М. и сторените  му разноски в размер на *** лева за адвокатската му защита пред втората инстанция.  

                         Водим от горните съображения,Кюстендилският окръжен съд

 

 

 

 

 

                         Р   Е   Ш   И:

 

                   ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 166/13.032014 г. по гр.д.№ 1191/2013 г.на Дупнишкия районен съд.

 

                         ОСЪЖДА „Tоплофикация София" ЕАД, ЕИК *********  да заплати сумата *** лева на Д.Г.М.  ЕГН **********, адрес:*** **, за   разноските   му  за адвокатска защита пред втората инстанция.

                         Решението е окончателно-чл.280,ал.2 ГПК.

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                             ЧЛЕНОВЕ: