№ 42
гр. Балчик, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на десети юни през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ КР. И.
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20253210200097 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Х. Н. срещу Наказателно постановление № **** г.,
издадено от Началника на РУ Балчик към ОД на МВР Добрич, с което на въззивника на
основание чл. 178е ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за
нарушение по чл. 94, ал. 3 ЗДвП.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на наказателното
постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
нарушение на материалния закон. Сочи се, че АУАН и НП били издадени въз основа на
снимка от видеорегистратор на заинтересовано лице, като нарушението не било установено
от органите на реда. Жалбоподателката не оспорва, че автомобилът й бил паркиран на
тротоара пред дома й на ****, но счита, че има достатъчно място за преминаване на
пешеходци. Излага, че не била установена самоличността на водача на МПС и неговата
вина. Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателката В. Х. Н., редовно
призована, явява се лично и поддържа жалбата.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна Началникът на РУ -
Балчик към ОД на МВР Добрич, редовно призован, не се явява, не се представлява.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 27.10.2024 г. около 7:58 часа в гр. Балчик свид. Д. И. Д. се придвижвал по ****
като до № 4 забелязал МПС, марка и модел ****, което било паркирано върху тротоара на
място, което не било определено от администрацията или собственика на пътя (община
Балчик) за паркиране. Тъй като лекият автомобил бил паркиран така, че заемал целия
тротоар и не било оставено разстояние за преминаване на пешеходците, се наложило
свидетелят Д. да слезе на пътното платно и да върви по него. Свидетелят Д. снимал
паркирания на тротоара лек автомобил и още същия ден подал сигнал по електронната поща
до ОД на МВР Добрич, в който описал случилото се и изложил искане за предприемане на
1
действия по компетентност. Към сигнала приложил направената от него снимка на
паркирания върху тротоара лек автомобил марка ****.
Подаденият сигнал бил повод да се образува преписка. В хода на проверката по
преписката свид. Н. Г. Р., на длъжност полицейски инспектор в РУ - Балчик, предприел
действия по установяване на твърдяното в сигнала. След извършена в АИС на МВР
проверка било установено, че собственик на МПС с **** бил жалбоподателката В. Х. Н..
В резултат на проверката свид. Р. приел, че с поведението си жалбоподателката В.
Х. Н. е нарушила разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, за което съставил срещу нея АУАН
серия АД № **** г. Като свидетел очевидец в акта бил вписал свид. Д. И. Д.. Актът бил
предявен на жалбоподателката, която направил възражение, че не е извършила вмененото й
нарушение. Няма данни същата да е упражнила правото си по реда на чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН в законоустановения срок за депозира писмени възражения срещу акта.
Въз основа на съставения АУАН на 09.12.2024 г. било издадено обжалваното
наказателно постановление, с което на основание чл. 178е от ЗДвП на въззивната страна е
наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка се установи от събраните по делото гласни
доказателствени средства: показанията на свид. Н. Г. Р. и свид. Д. И. Д., както и писмените
доказателства и доказателствени средства: Заповед №812з-1632/03.12.2021 г. на Министъра
на вътрешните работи, АУАН, извадка от регулационната карта на гр. Балчик, от която е
видно габарит на уличното платно с прилежащите тротоарни настилки на **** №4 (ПИ
****) и регулационната граница на имота, както и веществени доказателства: 1 бр. снимка.
Съдът кредитира свидетелските показания на свид. Н. Г. Р. и свид. Д. И. Д. като
обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си,
последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени
доказателства.
При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по ЗДвП
имат доказателствена сила до доказване на противното. Доколкото по делото не са налице
доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи, то последният
служи като основа на направените от съда фактически изводи.
Съдът кредитира посочените по-горе писмени доказателства като достоверни и
допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно
и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях, АУАН и на
свидетелските показания изгради своите фактически изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2
от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на
процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със
съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е
надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган и отговаря
на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 3 ЗДвП за престой и паркиране в населените
места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение
по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на
2
моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само
на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на
пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на
пешеходци.
Видно от цитираната по-горе разпоредба, престоят и паркирането на МПС върху
тротоарите е допустимо само ако те са определени от собствениците на пътя или
администрацията като места за паркиране и ако са спазени останалите изисквания на закона.
По силата на §7, ал. 1, т. 4 и т. 7 от ПЗР на ЗМСМА вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС
собственик на пътя (****) е Община Балчик.
Съгласно пар. 6, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП "тротоар" е изградена,
оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за
движение и предназначена само за движение на пешеходци.
Анализирайки доказателствата по делото, в т. ч. и снимката, от които се установява,
че територията, на която е бил паркиран автомобилът представлява изградена надлъжна част
от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на
пешеходци, съдът достигна до извод, че процесният автомобил е бил паркиран върху
тротоар.
Не са налице доказателства мястото да е определено от Община Балчик за паркиране
или за наличието на крайна необходимост за извършване на нарушението, за което
доказателствената тежест е на наказаното лице. Поради това не следва да се обсъжда от съда
и спазването на останалите изисквания за паркиране.
Следователно правилно е била ангажирана административно-наказателната
отговорност на въззивника за нарушение по чл. 94, ал. 3 ЗДвП.
Правилно е бил определен и субектът на нарушението - жалбоподателката като
собственик на МПС. Предвид спецификата на нарушенията по ЗДвП, законодателят е въвел
отклонение от режима на лична отговорност, като с чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е уредена
презумпционна отговорност за собственика на МПС: "Собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. " От цитираната норма е видно,
че макар и презумпционна, отговорността на собственика на МПС не е абсолютна, като
същият може да снеме отговорността от себе си като по реда на чл. 188 от ЗДвП, като при
съставяне на АУАН, попълни нарочна декларация, в която посочи действителния водач на
МПС, в каквато насока няма нито твърдения от страна на жалбоподателя, нито представени
доказателства. Следва да се посочи, че при пропуск да упражни това свое право,
отговорност за извършеното нарушение на ЗДвП ще понесе именно собственика на МПС,
който не може да снеме отговорността от себе си с оспорването на авторството на
нарушението и с ангажирането на доказателства за първи път пред съда. В случая, както се
посочи по-горе такива доказателства по случая липсват.
Съдът намира за ирелевантно възражението на въззивника, че автомобилът не е
създавал пречки за преминаването на пешеходци. Нарушението по чл. 94, ал. 3 ЗДвП е
формално и не предвижда настъпването на обществено опасни последици, включително
такива, изразяващи се в създаване на пречки за преминаването на пешеходци. Посоченото
обстоятелство не е елемент от състава на административното нарушение по чл. 94, ал. 3
ЗДвП и не следва да бъде обсъждано направеното съответно възражение.
Относно възражението на жалбоподателката, че приложената снимка не е изготвена
по реда на НПК, следва да бъде посочено, че съдебната практика приема, че случайно
създадените фотоснимки, видеозаписи и т. н., които отразяват или съдържат информация за
обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, следва да се
3
третират като веществени доказателства по смисъла на чл. 109, ал. 1 от НПК, тъй като
представляват предмети, върху които има следи от престъплението (в този смисъл изрично е
Решение № 390/02.10.2009 г. по н. д. № 393/09 г., ІІ н. о. на ВКС).
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 178е ЗДвП наказва се с глоба от 50 до 200
лв. лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки,
площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън
разрешените за това места.
При определяне на размера на административното наказание съдът отчита, че в
административнонаказателната преписка не се съдържат данни въззивната страна да е
санкциониран за подобни нарушения, което мотивира съда да приеме, че нарушението е
извършено за първи път, което от своя страна води до извод за едно като цяло правилно
отношение към законоустановения ред в страната.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства.
При наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства правилно
наказанието „глоба“ е определено в минималния размер от 50 лв.
По изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № **** г., издадено от Началника на
РУ - Балчик към ОД на МВР Добрич, с което на В. Х. Н., ЕГН **********, на основание чл.
178е ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение по
чл. 94, ал. 3 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Добрич в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
4