Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 04.03.2021 г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЕВА
секретар
Йорданка Тянева
като
разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело №
1916 по описа за 2020 г. и като обсъди:
Иск с правно
основание чл.150 от СК.
Производството е
образувано въз основа депозирана искова молба от: П.А.Т., като баща и законен
представител на малолетния А.П.Т., чрез пълномощника адвокат Т., против З.Е.Б., с искане да бъде постановено
от Съда решение, с което се измени-увеличи размера на присъдената издръжка,
която същата е осъдена да заплаща на А. от 105 лева на 300 лева, начиная от
датата на подаване на ИМ до настъпване на обстоятелства за изменение или
прекратяване на същата, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
Твърди, че с влязло в сила решение по гр.д.№ 1658/2015 г. по описа на
Асеновградския РС, ответникът е осъден да заплаща на сина си А. издръжка в
размер на 105 лв. месечно. От тогава бащата единствено се грижи за издръжката
му, от присъждане на издръжката е изминал период от пет години, през които са
се увеличили чувствително средствата - необходими за издръжка на детето. Освен
средствата необходими за: храна, облекло са необходими и средства за закупуване
на учебници и учебни помагала, за лечение, логопед, лекарства – тъй като детето
е със сериозно заболяване. А. е ученик в първи клас в ОУ „Професор доктор Асен
Златаров“ село Боянци, бащата изпитва силно затруднение с поемане на месечните
разноски по отглеждането и лечението му
– тъй като месечно за това са необходими
около 500 лева. Ищецът твърди, че работи но средствата които получава са
недостатъчни за издръжката на А., незнае дали ответницата работи, но същата следва
да поеме част от издръжката на детето. Ангажира доказателства, претендира за
разноски в производството.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника З.Е.Б.. В съдебно
заседание същата оспорва предявения иск по размер, като твърди че в момента не
работи, не може да дава претендираната издръжка, както че чака друго дете. Не
ангажира доказателства.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
Не е спорно между
страните, че ответницата е майка на детето А.П.Т. /което е видно и от
представеното по делото удостоверение за раждане/, както и че по силата на
постигната между страните съдебна спогодба по гр. д. №
1658/2015 г., по описа на РС Асеновград тя заплаща на същия издръжка в
размер на 105 лева.
От представената
служебна бележка е видно, че към настоящия момент детето А.Т. е ученик в първи
клас, както че същия е с определена 50 % степен на увреждане без чужда помощ от
ТЕЛК с диагноза: „Лека умствена изостаналост, с говорни нарушения и липса на
внимание, с престъпи – редки.
От служебна
бележка на РЦППО Пловдив е видно, че А.Т. е ползвал допълнителна подкрепа за
личностно развитие през учебната 2019 г.-2020 г. в ДГ „Пролет“ Асеновград,
филиал село Боянци. Същия има одобрена допълнителна подкрепа за личностно
развитие – ресурсно подпомагане и рехабилитация на комуникативните нарушения до
завършване на начален етап и с него допълнително ще работят ресурсен учител и
логопед.
Представена е още
епикриза от отделение „Ортопедия и травматология“ към „Болница Медлайн“ Пловдив
от 2019 г., от която е видно, че А.Т. е с диагноза: Мускулна контрактура,
глезенна става тарзални кости и глезенна
става, с придружаващо заболяване – разстройство на експресивната реч.
От служебно
направените справки за актуално състояние на трудовите договори на страните е
видно, че ответницата З.Б. е работила до 16.04.2020 г. в „АББ България“ ЕООД
клон Раковски, а П.Т. е работил във Фирма „Запрянови-03“ ООД Асеновград до
27.12.2016 г.
От показанията на
свидетеля А. Т.Т. – дядо на детето, които в момента се грижи за него и има
преки впечатления от живота му от раждането, които съдът кредитира се
установява, че бащата П. от дълги години се грижи сам за детето, подпомаган от
свидетеля и съпругата му, с които живеят в едно жилище в село Боянци. Пред
около месец П. е занимал на работа в чужбина, в Испания. Ответницата З. е
напуснала детето и домът им преди 4-5 години, от тогава тя не е ходила да види
детето, плаща редовна издръжката му по 105 лв. месечно. А. редовно посещава
училище, допълнително в дома им идва ресурсен учител да го обучава. Детето А.
ежедневно приема различни лекарства, част от които са безплатни, а за другите
плащат по 50-100 лв. месечно. Редовно посещава психолог, логопед, ходи на
прегледи и консултации, купува му се храна – която харесва, за издръжката му
месечно са необходими по 400-500 лева.
От определяне на размера на издръжката е изминал период от около пет години, през който е настъпило съществено изменение на обстоятелствата. От една страна обществено-икономическата ситуация е изменена, тъй като има увеличение на цените на всички стоки и услуги. От друга страна детето е пораснало и с това са се увеличили необходимите средства за отглеждането му. Детето А. е със специфично заболяване, което налага често посещение на прегледи, ежемесечно закупуване на лекарства, храни съобразени с това. Всичко това обуславя извода, че са налице предпоставките за изменение на издръжката му.
Според чл.142, ал.1 от СК размерът й следва да бъде определен според възрастта на ищеца, неговите нужди и възможностите на лицето, което я дължи. А. е на 8 години, посещава редовно училище, допълнително ходи на логопед, а в дома им го обучава индивидуално ресурсен учител. Той безспорно се нуждае от средства за закупуване на: храна, дрехи и обувки, учебни помагала, консумативи, лекарства и други ежедневни разходи, присъщи за възрастта му. Точният размер на ежемесечно необходимата му сума за задоволяване на горните потребности не може да бъде определен, още повече, че същия би могъл да се променя в зависимост от различните фактори, които влияят върху него. Предвид това и на основание чл. 162 от ГПК съдът приема, че той е 400 лева на месец, предвид констатираното му заболяване.
Ответницата е в трудоспособна възраст и не страда от заболявания, които и пречат да работи и съответно да получава възнаграждение за труда си. Същата в съдебно заседание заяви, че е бременна и очаква друго дете, но не ангажира доказателства за това, както и че поради тази причина не може да работи и реализира поне средния доход за страната. Ответницата няма задължение за издръжка към други ненавършили пълнолетие деца. В случая без значение е дали бащата на детето в момента работи и какво възнаграждение получава, тъй като същия заплаща остатъка от дължимия размер на издръжката за детето, грижи се за възпитанието и отглеждане му от около 5 години, подпомаган от родителите си. Ето защо съдът приема, че размерът на дължимата от ответницата издръжка на А. следва да бъде увеличен на 105 лева на 220 лева, а за разликата до 300 лв. предявения иск да бъде отхвърлен.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал.1 и ал.6 от ГПК да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 400 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, а по сметка на Районен съд - Асеновград – държавна такса в размер на 165.60 лева.
Ето защо и поради
мотивите, изложени по-горе, съдът
Р Е Ш
И:
ИЗМЕНЯ размера на
издръжката, която З.Е.Б., ЕГН ********** *** А, заплаща на А.П.Т., ЕГН **********
чрез неговия баща и законен представител П.А.Т., ЕГН ********** ***, по силата
на съдебно решение/спорезумение от 14.01.2016 г., постановено по гр.д.№ 1658/2015 г. по описа на Асеновградския РС
от 105 лева (сто и пет), като УВЕЛИЧАВА
този размер на 220 лева (двеста и
двадесет) месечно, считано от 29.10.2020 г. – датата на подаване на исковата
молба, до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 300 лв. – или за разликата от 80 лева.
ОСЪЖДА З.Е.Б., ЕГН **********
*** А, да заплати на П.А.Т., ЕГН ********** ***, сумата от 400 лева (четиристотин), направени по производството разноски.
ОСЪЖДА З.Е.Б., ЕГН **********
*** А, да заплати по сметка на Районен съд - Асеновград сумата от 165.60 лева (сто шестдесет и пет лева и
шестдесет стотинки), дължима държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от деня, в който
съдът е посочил, че ще обяви решението си – 04.03.2021 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: