№ 305
гр. Видин, 23.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН в публично заседание на двадесети октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИНА Д. НИКОЛОВА
при участието на секретаря НЕЛИ ЦВ. КЮЧУКОВА
Сложи за разглеждане докладваното от НИНА Д. НИКОЛОВА Гражданско
дело № 20241300100422 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:15 часа се явиха:
Вместо ИЩЕЦА И. В. Д. се явява адв. К., с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“
АД се представлява от юрисконсулт С., с пълномощно по делото.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ И. Д.Д И. – налице.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ц. И. Ц. – налице.
По хода на делото.
АДВ. К. – Моля, да се даде ход на делото.
Ю.к. С. – Моля, да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. К. – Нямам възражения относно срока на представяне на
съдебно медицинската експертиза.
Ю.к. С. – Нямам възражения по срока на представяне на съдебно
медицинската експертиза.
Съдът допуска до разпит и снема самоличността на вещото лице,
изготвило съдебно медицинската експертиза, както следва:
1
И. Д. И. на 65 години, без родство и дела със страните.
На вещото лице се напомни наказателната отговорност по чл.291 от
НК и същото обеща да даде безпристрастно заключение.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ д-р Д. – Поддържам заключението, което съм
представил.
На страница 5, преди обсъждането на данните, относно изложението
за допълнителни изследвания – Това изследване касае дясната глезенна става
и дясно стъпало. Оплакванията бяха за болки и фрактура на десния крак, а в
медицинската документация и снимките, и разчитането, се касае за вероятна
фрактура на лявото ходило, като е уточнено, че следва да се направят
допълнителни изследвания за уточняване на точна диагноза.
В документа от спешно отделение е поставена диагноза, но няма
посочен код и не съм сигурен за специалността на лекаря, като е изписана
диагноза – фрактура на лявото ходило. Това е по допълнителен лист за преглед
в спешно отделение. Отразено е, че се касае за консултация и няма данни,
дали е проведено лечение и дали е хоспитализиран пациентът.
На десния крак след извършено изследване – рентгенография, се
установи, че на дясната глезенна става този дефект вероятно касае по-ранна
вероятна фрактура. На левия крак не съм правил изследвания, тъй като
пациентът се оплакваше от десния крак. Относно фрактурата на лявото ходило
съм имал предвид медицинската документация, която ми е представена по
делото. За да се отговори със сигурност относно налични фрактури, е било
необходимо да се назначи и скенер, което не е направено.
Откога точно е фрактурата на десния крак няма как да се отрази.
Отразява се, дали е прясна, в процес на заздравяване или е заздравяла.
Костта, за която се говори при фрактурата на десния крак – това е
малка кост, която се намира в предната част на стъпалото, отгоре, по-близо до
глезена, отколкото към пръстите. Затова дава и оплаквания в глезенната става.
Описаните на страница 5 наранявания, включително и на дясно
ходило, съвпадат със следите и белезите от охлузни рани, които са описани на
страница 5 от заключението. Единствено не установих следи за описаните в
медицинската документация охлузвания и драскотини, описани в областта на
раменете, които са заздравели без да оставят някакви белези. В областта на
2
хълбока има траен белег, който може да бъде преценен като обезобразяване на
други части на тялото.
По гърба на дясно ходило има трайни белези от добре зараснали
охлузни рани, които се намират над посочената ладиевидна кост – ос
навикуларе.
Описаните охлузни наранявания се получават по механизма
тангенциален удар със или върху тъп, твърд или тъпоръбест предмет. При
този тангенциален удар може да се получи откършек от тази кост, което значи,
че се отчупва парченце от костта и болката е като бръснарско ножче в меките
тъкани.
Този тип фрактура е авулзионна фрактура, която описвам по-горе.
Да уточним, че в рентгенографиите се получава понякога
припокриване на изобразените костни фрагменти, които могат да доведат до
съмнение за наличие на фрактура, а понякога са причина да се пропусне
фрактура и да не се постави сигурна диагноза. Затова се препоръчва да се
правят контролни прегледи, хоспитализация за допълнителни изследвания. В
други случаи се получава пукване, което при първоначалните снимки не личи
и след няколко дена кракът се подува и в последствие се установява. В
конкретния случай нямаме допълнителни изследвания и не може да бъде
установена с категоричност фрактурата.
По отношение на левия крак: Клинична корелация означава, че
следва да се направи допълнително ново изследване, да се проследи във
времето. Специалистът, който трябва да назначи допълнителните изследвания
е ортопед травматолог, като диагнозата се основава както на образни
изследвания, така и на клиника.
Всяко едно счупване се лекува с покой и обезболяващи.
Обездвижването е с гипс или шина в зависимост от мястото на фрактурата. В
случая клиниката, описана от свидетелските показания, съвпада с фрактурата
на ос навикуларе.
По отношение на раните на главата и оплакванията след инцидента –
при пострадалия е налице травма на главата с разкъсно контузна рана, която е
залепена, а не е шита. Наличието на рана означава травма със или върху тъп
предмет с прилична сила, което може да доведе до мозъчно сътресение. В
случая няма консултация с невролог. В случая оплакванията два дена след
3
случая могат да се определят като симптоми, свързани с мозъчно сътресение
вследствие на травма на главата, без загуба на съзнание. Не може да се
направи извод за корелация между тежестта на остатъчните явления и
степента на мозъчното сътресение. В случая няма данни по делото да е
изпадал в безсъзнателно състояние, което води до извода за наличие на
разстройство на здравето, временно опасно за живота, което се потвърждава и
от описаните наранявания на главата.
Горното съм описал в заключението, но такава травма не е
потвърдена от медицинската документация. Дори да не е имало остатъчна
такава симптоматика не означава, че не е имало мозъчно сътресение, при
наличие на рана в областта на главата и на остатъчната симптоматика, която
може да се свърже със сътресение на мозъка.
Строго индивидуално е оздравителният период за отзвучаване на
мозъчното сътресение. Обикновено е около 20-25 дена. Препоръчва се режим
покой без натоварване, без светлина, без алкохол, и медикаменти за укрепване
на организма.
В случая пострадалият има рана на главата. Ако е имал каска, тази
рана не би трябвало да я има. Може и да е носил, но да не е поставил
правилно.
Мозъчно сътресение, без рана на главата може да се получи и при
носене на каска.
Относно левия глезен и на левия, и на десния глезен има охлузвания,
които са пресни и са получени при инцидента. Охлузните рани минават за 2-3
седмици. В същия срок минават и травми, които са свързани с навяхване или
контузии без счупване. Загрозяващите белези при ползване на специални
мехлеми и кремове биха могли да избледнеят, ако се приложат в ранните
етапи. След това става по-трудно.
В документацията по делото няма данни да са му назначавали такова
лечение с такива медикаменти. Устно може и да са казали лекарите, писмено
няма данни.
СТРАНИТЕ /поотделно/ – Нямаме повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПРИЕМА заключението на вещото лице д-р И. Д. И., на което да се
изплати внесеният депозит от 300.00 лева, както и пътните разноски в размер
на 42.89 лева.
АДВ. К. – С оглед казаното от вещото лице в днешното съдебно
заседание, че на база медицинските документи по делото до момента не може
категорично да се каже има или няма фрактура и на двата крака моля, да бъде
назначена допълнителна съдебно медицинска експертиза със същото вещо
лице, която да отговори на въпроса – налице ли е фрактура на ос навикуларе
на ляв и десен крак, като същата експертиза да бъде изготвена след
предоставяне на резултати от образно изследване тип скенер или компютърна
томография на ищеца.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска до разпит и снема самоличността на вещото лице, изготвило
съдебно техническата експертиза, както следва:
Ц. И. Ц. на 43 години, без родство и дела със страните.
На вещото лице се напомни наказателната отговорност по чл.291 от
НК и същото обеща да даде безпристрастно заключение.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ инж. Ц. – Поддържам заключението, което съм
представил.
В протокола за оглед няма данни относно състоянието на асфалта, като дупки,
неравности по пътния участък, в момента на ПТП. За данните относно пътния
трафик има единствено данни от другия участник в ПТП. Други данни няма
относно трафика. Инцидентът е настъпил в светлата част на денонощието.
Нямам данни през кръстовището преди настъпването на ПТП да е
преминало друго МПС, пешеходец или велосипедист.
В участъка на ПТП вертикалната маркировка е видима за всички
участници, както и хоризонталната. Ясно видими и в добро състояние са.
Видимостта на водача на тира в посоката, в която приближава
мотоциклета е 11,76 метра – на стр.13 от заключението, при ясно време,
слънце, светлата част на деня, добра видимост. Изчислено е по формула.
Извън тази формула индивидуално е това, което вижда всеки водач, зависи от
5
видимостта на конкретния водач извън тези методи.
Няма данни за препятствия, които да ограничават видимостта на водача на
тира.
В посоката на движение на мотоциклета участъкът е прав.
Определянето на тези метри е на стр.13 при определяне на опасната зона на
спиране. При товарния автомобил опасната зона е 15,13 метра при
установената скорост. В случая, при по-ниска скорост формулата не е съвсем
обективна, тъй като водачът може да спре за по-кратко време от практическа
гледна точка.
При определянето на възприемането на опасност на разстоянието участва
общото време /времето за реакция, времето за сработване на спирачната
система и времето за нарастване до максималното ускоряване на същия
автомобил/, скоростта на автомобила. Произведението от общото време и
скоростта на автомобила, събрано със скоростта на автомобила на квадрат
минус скоростта на автомобила след удара на квадрат, след което това
произведение го разделяме на два пъти спирачното закъснение.
Преди удара не е имало реакция на водача на тира да спре, да натисне
спирачки.
При изчисляване на минималното спиране на мотоциклетиста на
стр.14 в края съм имал предвид скоростта, която е изчислена за
мотоциклетиста при скорост на мотора 38,4 км/ч. За това, че спирането е
реализирано с две спирачки, правя извод от поведението на мотора след удара
и преди удара.
Разликата между писаното в протокола 6,50 метра от триене на гума и
триене на мотора по асфалта и заключението, е в резултат на това, че съгласно
протокола имаме спирачна следа от автомобилната гума, след което се
преобразува в задирна следа от началото на задирната следа до мястото на
удара. Затова съм приел, че разликата е 9,50 метра. Предполагам, че разликата
се явява от това, че не са видели при огледа слабото задиране в последните
метри преди удара. По лявата страна на мотора липсват повреди.
Разстоянието, за което става въпрос, е от т.8 в схемата на
експертизата до т.11. Не съм мерил разстоянието от т.11 до т.1. Не зная в
огледния протокол как е измерено разстоянието.
6
Скоростта на двамата участници съм изчислил на база съответното
тегло и находките по огледния протокол, нанесени върху скиците. Според мен,
методът „Моментум 360“ не е подходящ за този случай поради това, че
двамата участници имат много различно тегло, в пъти едното надвишава
другото, и за мен изчислението по този метод не е коректно. Използвал съм
метода за удар между мотоциклетист и товарен автомобил. Методът
„Моментум 360“ според мен се използва, когато се касае за ПТП между
автомобили, на които масата е сравнително еднаква. В случая не е така. На
стр. 3 съм описал литературата, която съм използвал, като съм взел предвид
масата на двамата участници в ПТП. В материалите на ДП липсва разпечатка
за скоростта на товарния автомобил, която ако я имаше, анализът щеше да е
по-кратък, но пак щеше да се използва теглото на автомобила.
В случая ударът за водача на мотоциклета е непредотвратим с оглед
разстоянията на опасната зона за спиране и на възприемане на опасността,
както е бил непредотвратим и за товарния автомобил.
При натискане на две спирачки от мотоциклета ударът е
предотвратим. Разстоянието между опасната зона и моториста е 20,41м.
Всички разстояния за спиране и прочие попадат в тази зона.
ВЪПРОС от адв. К. – Какво разстояние изминава мотоциклета за 1,6
секунди, което е времето за сработване на спирачния апарат?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ инж. Ц. – 16,91 метра, в които не се включват 9,48
метра за спиране.
В случая няма конкретни данни в кориците на делото. Аз съм
анализирал случаите веднъж на предна, веднъж на задна и с двете спирачки, и
съм съпоставил с поведението на моториста върху пътното платно, като съм
получил резултата за механизма. След като съм взел и теоретичните
постановки съм стигнал до извода, че при спиране с две спирачки пътят е най-
къс. Ако са използвани двете спирачки минималното е 9,48 метра, които метри
не са включени във времето за реакция на водача, за спирачната система и
време за нарастване от нула до макс.
ВЪПРОС от ю.к. С. – Какво означава, че не е предприел безопасно
спиране мотоциклетиста при възникване на опасност?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ инж. Ц. – Това означава, че не е използвал двете
спирачки едновременно.
7
ВЪПРОС от ю.к. С. – По какъв начин може да бъде установено, че
товарният автомобил няма реакция?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ инж. Ц. – На база на установеното, че товарният
автомобил няма спирачни следи – от непрекъсната линия до мястото на удара
няма спирачни следи. Няма изобщо спирачни следи товарният автомобил.
АДВ. К. – Моля, за повторна експертиза от друго вещо лице.В
заключението има противоречия, непълноти и не е изяснен механизма на
настъпилото ПТП.
Ю.к. С. – Нямам повече въпроси към вещото лице. По отношение на
авто-техническата експертиза считам, че е непротиворечива и следва да бъде
приета.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключението на вещото лице Ц. И. Ц., на което да се
изплати депозита в размер на 300.00 лева .
Ю.к. С. – Имам възражение за назначаване на повторна експертиза.
Имал е възможност ищеца да предостави тези изследвания и смятам, че
съдебно медицинската експертиза е коректна и не следва да бъде назначавана
допълнителна такава.
По отношение на авто-техническата експертиза считам, че е
непротиворечива и не следва да бъде назначавана повторна такава.
АДВ. К. – По отношение на СМЕ считам, че ищеца не е медицинско
лице, не е могъл да знае какво трябва да се направи и не го е направил. Такива
изследвания е следвало да бъдат назначени от лекуващия лекар.
По отношение на авто-техническата експертиза държим тя да е
повторна, тъй като изготвената към настоящия момент такава противоречи на
материалите по делото, непълна е, неясна е. В случая, при зададените от нас
въпроси в съдебно заседание отговорите бяха противоречащи, включително и
когато стана въпрос с конкретни разстояния и съответно предотвратимоста на
удара при използването на двете спирачки. Искането ни е за повторна
експертиза от друго вещо лице със същите поставени въпроси.
С оглед направените искания и попълване на делото с доказателства
8
за изясняване на фактическата страна на спора, Съдът намира, че следва да
бъдат допуснати исканите доказателства, за което
ОПРЕДЕЛИ:
НАЗНАЧАВА повторна авто-техническа експертиза, която да бъде
изпълнена от вещото лице Р. П. И., който да даде заключение по поставените
въпроси, при депозит 300.00 лева, вносими от ищеца в едноседмичен срок от
днес.
НАЗНАЧАВА допълнителна съдебно медицинска експертиза, която
да отговори на въпроса – налице ли е фрактура на ос навикуларе на ляв и
десен крак, като същата експертиза да бъде изготвена след предоставяне на
резултати от образно изследване тип скенер или компютърна томография на
ищеца, при депозит 150.00 лева, вносими от ищеца в едноседмичен срок от
днес.
ОТЛАГА и насрочва делото за 15.12.2025 г. от 11:30 часа, за която
дата страните – уведомени.
След внасяне на депозит да се призоват вещите лица.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:40
часа.
Съдия при Окръжен съд – Видин: _______________________
Секретар: _______________________
9