№ 385
гр. Русе, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно
наказателно дело № 20224520200159 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от ЕМ. СТ. Р., от гр.Попово, обл.Търговище, до
Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 21-0457-
000386/17.12.2021г. на Началника на РУ гр.Ветово, при ОД на МВР гр.Русе, с
което за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на осн. чл.182, ал.5, вр. ал.2, т.6 от
същия закон, на Р. били наложени наказания “Глоба” в размер на 1400.00лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Жалбоподателя моли съда да отмени наказателното постановление като
необосновано и незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 03.05.2021г., около 15.08ч., лек автомобил “Опел Кадет” с рег.№ Т
1
9478 ВТ, бил управляван по гл.път I-2 /гр.Русе-гр.Разград/, в посока към
гр.Русе. Непосредствено до километър 34+000 /Пътен Кантон с.Писанец/
автомобила бил управляван със скорост 131 км/ч. В този участък на пътя, в
сила било ограничение на скоростта до 70 км/ч., въведено с пътен знак В26.
На това място била инсталирана и включена мобилна система за наблюдение
и регистрация на пътни нарушения „TFR1-M“ №534, фиксираща дата, час и
скорост, и заснемаща движещите се в посока гр.Русе моторни превозни
средства.
Скоростта на движение на автомобила била отчетена от системата, като
за констатираното нарушение бил изведен фотокадър, на който бил заснет
регистрационния номер и моторното превозно средство, с което било
извършено превишението на скоростта. В последствие, свид.Х.К. –
полицейски инспектор в РУ гр.Ветово при ОД на МВР-Русе извършил
справка по регистрационният номер на автомобила и установила, че същият е
собственост на жалб.ЕМ. СТ. Р.. Последният представил Декларация по
чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която вписал собственоръчно, че на датата и мястото,
където било извършено нарушението, автомобилът бил управляван лично от
него.
Предвид така установеното, свид.Х.К. извършила справка в
информационната система на КАТ и установил, че Р. е наказван
неколкократно с влезли в сила електронни фишове за управление на МПС с
превишена скорост. Преценил, че настоящото нарушение е извършено в
едногодишен срок от влизането в сила на други електронни фишове, с които е
Р. е санкциониран за превишение на скоростта, поради което съставил акт
против Е.Р. за извършено системно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, който
му бил връчен лично и същият го подписал без възражения.
Въз основа на акта за установяване на административното нарушение,
Началника на РУ гр.Ветово, при ОД на МВР гр.Русе издал обжалваното
наказателно постановление, с което за допуснатото нарушение и на осн.
чл.182, ал.5, вр. ал.2, т.6 от ЗДвП на жалб.Р. били наложени наказания
“Глоба” в размер на 1400.00лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца. В наказателното постановление било отразено, че
предходните електронни фишове, с които Р. бил санкциониран за
превишаване на скоростта са ЕФ сер.К/2801832 и ЕФ сер.К/3541371.
2
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в
хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от
легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява частично
основателна.
Съдът констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на
Наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила:
В АУАН, при текстовото описание на нарушението не били посочени
изобщо предходните електронни фишове или наказателни постановления,
издадени на жалб.Р., въз основа на които според актосъставителя се
установява осъществяването на нарушението от жалбоподателя в условията
на системност по смисъла на легалното определение, въведено с §.1, т.62 от
ДР на ЗДвП.
Това било сторено едва в наказателното постановление, в което АНО
посочил, че предходните електронни фишове, с които Р. бил санкциониран за
превишение на скоростта и, които са предпоставка за ангажиране
отговорността му за системно нарушение по чл.21 от ЗДвП, са ЕФ
сер.К/2801832 и ЕФ сер.К/3541371.
Така, по недопустим начин, едва с НП били въведени нови съществени
за обвинението обстоятелства, а именно посочването на актовете, с който на
Р. били наложени наказания за същото по вид нарушение.
Това процесуално нарушение обаче не е предпоставка за цялостна
отмяна на НП само на това основание, тъй като се отнася до административно
нарушение, което не е осъществено от обективна страна от жалб.Р.. В тази
насока Съдът ще изложи аргументите си по долу.
Установява се също така, че както в акта, така и в наказателното
постановление, нарушението на Р. било квалифицирано като такова по чл.21,
ал.1 от ЗДвП, съобразно който, при избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава изчерпателно
посочени стойности на скоростта, според вида на превозното средство и типа
на пътя /в населено място, извън населено място, по скоростен път или на
автомагистрала/, докато от описанието на нарушението в АУАН и НП става
3
ясно, че ограничението на скоростта в процесният пътен участък било
въведено с пътен знак „В-26“. Т.е. относимата към това нарушение правна
норма е тази на чл.21, ал.2 от ЗДвП, а не сочената от административните
органи.
Това нарушение, по мнение на Съда обаче не е съществено, доколкото в
описанието на нарушението, както в акта, така и в наказателното
постановление ясно било посочено по какъв начин било въведено
ограничението на скоростта. По този начин била осигурена възможност на
нарушителя да разбере какво е нарушението, което му е вменено във вина и
правилно да организира защитата си.
От представените и приобщени по делото доказателства се установява
по несъмнен начин, че на 03.05.2021г., около 15.08ч., лек автомобил “Опел
Кадет” с рег.№ Т 9478 ВТ, бил управляван по гл.път I-2 /гр.Русе-гр.Разград/,
непосредствено до километър 34+000 /Пътен Кантон с.Писанец/ със скорост
131 км/ч. В този пътен участък – извън населено място, съобразно чл.21, ал.2
от ЗДвП, скоростта на движение била ограничена до 70км/ч. с пътен знак В26.
Видно от фотоснимката и разпечатката от системата, действителната
измерена скорост на движение на “Опел Кадет” с рег.№ Т 9478 ВТ била
135км/ч., но в съставеният АУАН и издаденото, въз основа на него НП било
посочено, че са приспаднати 4км/ч - допустима грешка, която при измерване
на скорост в обхвата над 100 км/ч. е в границите на 3%., т.е. в конкретният
случай превишаването на скоростта било с 61км/ч.
Мястото, на което е установено нарушението е посочено коректно както
с името на пътя и точният километър от него, така и общоизвестен крайпътен
обект, индивидуализиращи еднозначно определеното място на извършване на
нарушението. От приложените веществени доказателствени средства -
снимки и разпечатки от паметта на техническото средство, също се
установява точното място, на което е извършено нарушението, както и
посоката на движение – в посока към гр.Русе.
От представените от АНО и приобщени от Съда писмени доказателства
става ясно, че са спазени и условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, въведени с Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
4
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Използваната мобилна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения „TFR1-M“ №534, била одобрена по реда на Закона за
измерванията устройство и притежавала удостоверение за одобрен тип
средство за измерване. Действително, същото е със срок на валидност до
24.02.2020г., но съобразно чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, когато
срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба
средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от
одобрен тип.
От приобщеният Протокол от 25.02.2021г. за последваща периодична
проверка на процесното техническо средство за измерване, се установява по
безспорен начин годността на техническото средство, чрез което е измерено
превишението на скоростта, както и възможността на това средство
автоматично да фиксира допуснати нарушения за скорост при предварително
зададени параметри.
Установено било и не се оспорва от страните, че процесният автомобил
бил собственост на жалб.Р.. Възползвайки се от предоставената му от закона
възможност същият депозирал декларация по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП, в
която посочила, че на датата и часа на нарушението автомобила бил
управляван лично от него. Обстоятелство, че именно той управлявал
процесното превозно средства, с което било извършено нарушението, не се
оспорва и от жалбоподателя.
При така изложеното Съдът намира за доказано по несъмнен начин, че
състава на административното нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП е
осъществен от обективната и субективна страна от жалб.Е.Р..
В същото време, по мнение на Съда, от съвкупният анализ на
доказателствата по делото не се установява жалб.Р. да е извършил това
нарушение в условията на системност.
Съобразно приложената от АНО санкционна норма на чл.182, ал.5 от
ЗДвП, когато нарушението по ал. 1, т. 4-6, ал. 2, т. 4-6 и ал. 3, т. 4-6 е
системно водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба
в двоен размер и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Според легалното определение, въведено с §.1, т.62 от ДР на ЗДвП,
5
„системно“ е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен
срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на
първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за
същото по вид нарушение.
Логическият и граматически анализ на тези две правни норми,
разгледани поотделно и в съвкупност и съпоставени с разпоредбата на чл.182,
ал.4 от ЗДвП, по мнение на Съда, налагат еднозначен извод, че санкцията по
чл.182, ал.5 от ЗДвП следва да намери приложение единствено и само, когато
водачът е извършил три или повече нарушения по ал. 1, т. 4-6, ал. 2, т. 4-6 и
ал. 3, т. 4-6 на чл.182 от ЗДвП, в едногодишен срок от влизането в сила на
първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с които
му е наложено наказание отново за такова нарушение. Очевидно, идеята на
законодателя е да бъдат наказани значително по-строго водачи, които
извършват нарушения по чл.21 от ЗДвП, при по-съществено превишаване на
разрешената скорост на движение, при това системно, а не всички такива
нарушения. При извод в противен смисъл, не намира логично обяснение
факта, че законодателя е посочил в нормата на чл.182, ал.5 от ЗДвП, при това
изчерпателно, категория нарушения, при които водачът подлежи на
санкциониране в условията на системност. В такава хипотеза, според
настоящият съдебен състав и при сравнителен анализ с подобни правни
норми, законодателната техника би била различна, например: „Когато
нарушението по предходните алинеи е системно, водачът се наказва с
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.“ Настоящата редакция на
нормата на чл.182, ал.5 от ЗДвП обаче не е такава, поради което, при
санкциониране за системност, не следва да бъдат вземани предвид
нарушения, различни от тези по ал. 1, т. 4-6, ал. 2, т. 4-6 и ал. 3, т. 4-6 на
чл.182 от ЗДвП, независимо от това, дали са три или повече в едногодишния
срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на
първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за такова
нарушение. Междувпрочем, в такъв смисъл е и Разпореждане № 335р-
12040/07.05.2021г. на Директора на ОД МВР-Русе/л.18-19 от делото/.
Този извод, отнесен към конкретният случай указва, че за да бъде
наказан жалб.Е.Р. по реда на чл.182, ал.5 от ЗДвП, следва да е установено, че
към датата на последното нарушение – 03.05.21г. той е наказван три или
6
повече пъти, с влезли в сила наказателни постановления или електронни
фишове за нарушения по ал. 1, т. 4-6, ал. 2, т. 4-6 и ал. 3, т. 4-6 на чл.182 от
ЗДвП и първият от тези актове е влязъл в сила не по-рано от 03.05.20г.
При внимателен прочит и анализ на приобщените от Съда справки за
нарушителя Е.Р. се установява, че същият има множество нарушения на
правилата за движение по пътищата, включително и такива по чл.21 от ЗДвП.
В същото време обаче, в посоченият по-горе едногодишен срок, Р. бил
наказван само веднъж за нарушение по ал. 1, т. 4-6, ал. 2, т. 4-6 и ал. 3, т. 4-6
на чл.182 от ЗДвП, а именно с ЕФ Сер.К №3541371, влязъл в сила на
17.06.2020г. – по чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП. С останалите електронни фишове
жалбоподателя бил санкциониран по чл.182, ал.1, т.2 и по чл.182, ал.2, т.2 от
ЗДвП Освен това, посоченият в АУАН и НП електронен фиш Сер.К
№2801832 е влязъл в сила на 23.03.2020г. и очевидно не попада в
предвиденият от законодателя едногодишен срок.
При това положение става ясно, че жалб.Е.Р., макар да е извършил
нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, то неправилно е прието от
административните органи, че това нарушение е извършено в условията на
системност, респективно, неправилно е приложена санкционната норма на
чл.182, ал.5, вр. ал.2, т.6 от ЗДвП.
От друга страна, както бе посочено и по-горе, Съдът намира за
безспорно доказано, че жалб.Е.Р. е извършил нарушението по чл.21, ал.2 от
ЗДвП, тъй като на 03.05.21г. управлявал процесното МПС, като превишил
разрешената и въведена с пътен знак скорост на движение. При еднородност
на фактите и обстоятелствата по нарушението и наличие на обвинение за
такова нарушение, НП следва да се измени съобразно разпоредбата на чл.63,
ал.7, т.1, вр. ал.2, т.4 от ЗАНН, като се преквалифицира нарушението, като
извършено без квалифициращият му признак „системно“, като в съответствие
с това се приложи и закон за по-леко наказуемото нарушение – санкционната
норма на чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, относима в настоящият случай, с оглед
установеният размер на превишението на скоростта. Обратното би означавало
съдът да премира нарушителя, като го освободи изцяло от
административнонаказателна отговорност при доказаност на извършено
административно нарушение от фактическа страна, което противоречи на
целите на административното наказание - чл. 12 от ЗАНН, доколкото, за да
7
бъде отменено НП се изисква не само санкционираното лице да не е
извършило нарушение според квалификацията на основанието за ангажиране
на административнонаказателната му отговорност в НП, а и според фактите
на обвинението.
Обсъжданата по-горе преквалификация, очевидно е форма на изменение
на обвинението, което е предявено на жалб.Р. с обжалваното НП, но тя не
води до ограничаване на процесуалните му права, тъй като същият се е
защитавал срещу предявените му с НП идентични факти, още повече, че
новото обвинение не обуславя по-тежка наказателна отговорност, а напротив.
Освен това, както бе посочено и по-горе, обсъжданото съществено
процесуално нарушение изобщо не касае нарушението по чл.21, ал.2 от ЗДвП,
предполагащо наказване по основният санкционен състав на чл.182, ал.2 от
ЗДвП. Именно поради това, процесуалното нарушение, допуснато при
съставяне на АУАН и издаване на НП не рефлектира върху правния извод за
извършеното от жалб.Р. нарушение и не е оказало негативно влияние върху
правото му на защита.
Предвид изложеното Съдът намира, че наказателното постановление
следва да бъде изменено, като вместо чл.182, ал.5, вр. ал.2, т.6 от ЗДвП се
приложи относимата санкционна норма на чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0457-000386/17.12.2021г.
на Началника на РУ гр.Ветово, при ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение
на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на осн. чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП на ЕМ. СТ. Р., от
гр.Попово, обл.Търговище, ЕГН-********** се НАЛАГА наказание
„Глоба“ в размер на 700.00лв., вместо по чл.182, ал.5, вр. ал.2, т.6 от ЗДвП -
“Глоба” в размер на 1400.00лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Русе.
8
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9