РЕШЕНИЕ
№ 14880
гр. София, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110158248 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.341 и сл. от ГПК – първа фаза по допускане на
делбата.
Предявен e иск за делба с правно основание чл. 34 от ЗС и чл.69 от ЗН.
Ищцата В. К. М., ЕГН **********, твърди, че с ответниците Б. П. Т., ЕГН **********
и П. Г. Л., ЕГН **********, са съсобственици на следните недвижими имоти:
1. 820/1[***] идеални части от поземлен имот с идентификатор [***] съгласно КККР,
одобрени със Заповед РД-18-48 от 12.10.2011 г., с адрес на имота гр. София, [***], целия с
площ от 1[***] кв.м., с трайно предназначение на имота: урбанизирана, с начин на трайно
ползване: ниско застрояване, при съседи: имоти [***]; [***]; [***]; [***]; [***]; [***] и [***]
и построените в него:
2.Едноетажна жилищна сграда, с идентификатор [***] съгласно КККР, одобрени със
Заповед РД-18-48 от 12.10.2011 г. с адрес на имота гр. София, [***], със застроена площ от 53
кв.м.;
3.Складова сграда с идентификатор [***] съгласно КККР, одобрени със Заповед РД-
18-48 от 12.10.2011 г. с адрес на имота гр. София, [***], с площ от 47 кв.м.;
4.Селскостопанска сграда с идентификатор [***] съгласно КККР, одобрени със
1
Заповед РД-18-48 от 12.10.2011 г., с адрес на имота гр. София, [***], с площ от 27 кв.м.;
5.Селскостопанска сграда с идентификатор [***] съгласно КККР, одобрени със
Заповед РД-18-48 от 12.10.2011 г. с адрес на имота гр. София, [***], с площ от 15 кв.м.
Излага твърдения, че по време на брака си Т. Л. Я. и Б. П. Л.а са признати за
собственици, по наследство за първия от тях, по отношение на дворното място,
представляващо планоснимачен № 5, от квартал 16 по плана на [***], гр. София, с площ от
1210 кв.м., за който имот бил отреден парцел XI, при съседи: улица, Х. Й. Д., Ц. К. И. и
наследници на М. В., и по давностно владение за двамата от тях, в режим на СИО, по
отношение на построените в дворното място жилищни и второстепенни сгради, съгласно
приложен Нотариален акт № 40, том 11 от 19.08.1974 г. Твърди се също, че с Нотариален акт
№ 137, том № 10 от 21.02.1975 г., съпрузите Т. Я. и Б. Л.а, са дарили притежаваната от тях в
СИО жилищна сграда, находяща се в предната част на гореописаното дворно място, заедно с
400/1220 идеални части от дворното място, на внук си Г.П. Т.в. Твърди се също, че Т. Л. Я. е
починал на 26.11.1990 г., а Б. П. Л.а е починала на 18.05.1997 г., като наследници на
наследодателя Т. Я. са преживялата му съпруга Б. Л. и синът му П. Т.в Л., а наследник на Б.
Л.а се явявала единствено ищцата В. М., като внучка на Б. Л.а и по право на заместване от
починалата преди наследодателката си нейна дъщеря С.М.Р., починала на 20.04.1955 г. След
смъртта на П. Т.в Л., на 29.07.2014 г., последния бил наследен от дъщеря си Б. П. Т. (първи
ответник) и внук си П. Г. Л. (втори ответник), последния като наследник по право на
заместване от починалия си преди наследодателя баща Г.П. Л. (починал на 03.08.2005 г.).
Твърди се, че ищцата е единствен наследник на Б. Л.а, с оглед което била станала собственик
на притежаваните при откриване на наследството (на 18.06.1997 г.) от Б. Л.а, нейни ¾ ид.ч.
от описаните в ИМ имоти, а останалата ¼ ид.ч., наследена от П. Т.в Л., след смъртта на Т. Л.,
се поделяла поравно между наследниците на П. Л. – Б. П. Т. и П. Г. Л., при равни права от по
1/8 ид.ч. за всеки от тях. Ищцата твърди още, че тъй като наследодателите на страните (Т. и
Б.) не са се разпоредили приживе с цялото дворно място и с жилищната сграда във
вътрешната част на мястото, както и с построените в него три стопански сгради, то те са
предмет на наследяване и са съсобствени на страните по исковата молба, при посочени от
ищеца квоти- ¾ ид.ч. за ищцата и по 1/8 ид.ч. за всеки от ответниците. Твърди, че са правени
неуспешни опити за извънсъдебна делба. Моли за допускане на делбата върху процесните
имоти, при посочените квоти.
С исковата молба са приложени като писмени доказателства, посочените в
обстоятелствената част на ИМ нотариални актове, легитимиращи наследодателите като
собственици на процесните недвижими имоти, удостоверения за наследници на същите,
както и документи относно актуалния кадастрален статут и оценка на подлежащите на делба
недвижими имоти.
Ответниците Б. П. Т., ЕГН ********** и П. Г. Л., ЕГН **********, редовно
уведомени на 23.05.2023 г. и 06.07.2023 г., подават общ отговор на исковата молба, с който
оспорват исковата молба като недопустима. Поддържат, че ищцата не притежава активна
процесуална легитимация за воденето на настоящия иск, като твърдят, че не се явява
2
наследник на Т. Л. Я., доколкото нейната баба, чийто пряк наследник се явявала, не е била в
граждански брак с Т. Я.. Отделно от горното, в случай, че съдът приеме за установено, че
ищцата е наследник на Т. Л. Я., ответниците се позовават на придобивна давност изтекла в
тяхна полза в периода от откриване на наследството на Т. Я. /от 1990 г./ до настоящия
момент, в който същите са владели всички заявени с ИМ за делба недвижими имоти, като от
1997 г. (след смъртта на нейната баба и наследодател Б. Л.а) са демонстрирали на ищеца,
както владението си, така и намерението си за своене на имотите.
Съдът като обсъди доводите на страните и след като прецени, по реда на
чл. 235 от ГПК, поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
В първата фаза по съдебна делба, образувана по иск, предявен от някой от
съсобствениците, чрез който упражнява потестативното си субективно право да иска
прекратяване на съсобствеността е необходимо да бъде установено дали такова състояние на
съсобственост действително съществува, между кои лица и какви са техните права от
съсобствената вещ. В тази фаза непосредствената цел е именно установяване
съществуването на съсобственост, както и разрешаването на всички спорове между
съсобствениците, свързани с наличието на съсобствеността върху конкретната вещ или
съвкупност от вещи, които са предмет на делбата, доколкото това е допустимо в делбеното
производство – чл.341-345 от ГПК. Като несъгласието и възражението на някой от
съсобствениците не е процесуална пречка за разглеждане на делото, нито води до
недопустимост на производството, тъй като естеството на правото да се иска прекратяване
на съсобствеността чрез иск за съдебна делба, предполага промяна по инициатива на един
или няколко съсобственика, която настъпва в правната сфера на всички съсобственици
независимо дали са съгласни или не, дори и да има противни уговорки между
съсобствениците или разпореждания на наследодателя, тъй като същите са недействителни
/чл.34, ал.1 ЗС и чл.69, ал.1 от ЗН/.
От събраните по делото писмени доказателства – нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит чрез обстоятелствена проверка № 40, том ХI, дело № 2195/1974 г.
от 19.08.1974 г., нотариален акт № 137/21.02.1975 г. по н.д. № 1810/1975 г., Акт за женитба №
30/07.12.1937 г.; скици на поземлени имоти с идентификатори: [***]; [***]; № [***].; №
[***]; [***] и удостоверения за наследници на Т. Л. Я., Б. П. Л.а; С.М.М., Г.П. Л. и П. Т.в Л.,
се установява следното:
На 07.12.1937 г. Т. Л. Я. и Б. П. С. са сключили граждански брак, втори по ред и за
двамата, като след брака, съпругата е приела фамилното име Л.а. През 1974 г., с нотариален
акт № 40 от 19.08.1974 г. нотариуса при СРС – Х. О., е признал за собственик по
наследство на дворно място с площ от 1210 кв.м., за който имот е отреден урегулиран
парцел № XI-5 от квартал 16 по плана на [***] и с неуредени регулачни сметки за
придаваеми и отчуждаеми места, а по давностно владение е признал съпрузите Т. Л. и Б.
Л.а, за собственици в режим на СИО на всички построени в описаното по-горе дворно
място, жилищни и стопански сгради.
3
С нотариален акт № 137/21.02.1975 г., съпрузите се разпоредили в полза на внук си Г.П.
Т.в /син на П. Т.в Л./ като му дарили, съответно Т. Л. Я. 400 ид.ч./1210 кв.м. от собственото
си дворно място, представляващо парцел ХI – 5 от кв.16 по плана [***], целия със
застроено и незастроено пространство от 1220 кв.м. при неуредени сметки по регулация за
114 кв.ч., при съседи: улица „[***]; Х. Й. Д.; Ц. К. И. и наследници на М. В., а заедно със
съпругата си Б. Л.а дарили и построената в него, в предната част на дворното място откъм
ул. „[***] – едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м., състояща се от две
стаи, вестибюл, кухня, антре, притежавана от тях в режим на СИО.
След като Т. Л. дарил на внук си Г.П. Т.в (Л.) 400 кв.м. от цялото дворно място, за него
останала частта от 810(820) кв.м., ведно с построените в тази част на дворното място и
притежавани в режим на СИО със съпругата му Б. П. Л.а, жилищна и стопански сгради,
описани в ИМ като сгради с идентификатори [***]; [***]3; [***] и [***]., които те владели
до смъртта си.
През 1990 г., на 26.11., починал Т. Л. Я. и оставил за свои наследници преживяла
съпруга в лицето на Б. Л.а и син П. Т.в Л.. Към момента на смъртта на Т. Л., наследството му
включвало 810 (или 820 в различните документи) ид.ч./1220 кв.м. (понастоящем дворното
място цялото е с площ от 1[***] кв.м. по ККР) и ½ ид.ч. от построените в дворното място
сгради, с идентификатори, както следва: [***].2; [***].3; [***].4 и [***].6. Същите, съгласно
чл.9, ал.1 от ЗН били наследени по равно от наследниците му по закон – съпругата и сина,
при равни части от по ½ ид.ч. Така, Б. Л.а, станала собственик по наследство от починалия
си съпруг на ½ ид.ч. от дворното място (цялото от 810 (820) ид.ч./1220 кв.м.) и на ¾ ид.ч. от
сградите, построени в него, описани по-горе с идентификатори: [***].2; [***].3; [***].4 и
[***].6.
През 1997 г., на 18.06., починала и съпругата Б. П. Л.а, която оставила за свой
единствен наследник внучката си В. К. М. – Й. (настоящ ищец), която заместила в
наследяването, по право на заместване, съгл. чл.10, ал.1 от ЗН, починалата си преди
наследодателката, своя майка - С.М.Р., поч. на 20.04.1955 г. Следователно, при откриване на
наследството на Б. П. Л.а, цялото притежавано от нея имущество, описано по-горе като ½
ид.ч. от дворното място (цялото с площ от 810 (820) ид.ч./1220 кв.м.) и на ¾ ид.ч. от
сградите, построени в него, описани по-горе с идентификатори: [***].2; [***].3; [***].4 и
[***].6. било наследено от нейната внучка и настоящ ищец В. М..
През 2014 г., на 29.07. починал и П. Т.в Л., който оставил за свои законни наследници
дъщеря си Б. П. Т. (първи ответник в производството) и внук си П. Г. Л. (настоящ втори
ответник и син на Г.П. Т.в ). П. Л. наследил по право на заместване, починалия си преди
общия наследодател, баща – Г.П. Л. ( починал на 03.08.2005 г.). Така, притежаваните от П.
Т.в Л. ½ ид.ч. от дворното място (съставляващо общо 810 ид.ч. (820)/1220 кв.м.) и ¼ ид.ч. от
построените в него сгради, описани с идентификатори: [***].2; [***].3; [***].4 и [***].6.
били наследени по равно от наследниците му Б. П. Т. и П. Г. Л. или всеки от тях наследил по
¼ ид.ч. от дворното място и по 1/8 ид.ч. от сградите, построени в него.
След уреждане на сметките по регулация, за което няма данни по делото в кой период
4
се е случило, но няма спор, че такива са извършени, съгласно актуалния кадастрален статут
на процесното дворно място, видно от приетата по делото Скица на поземлен имот с
идентификатор [***]319., същия е с площ вече от 1[***] кв.м., респ. частта от дворното
място, принадлежала на наследодателя Т. Л. Янев, която е наследена от неговите наследници
по закон и настоящи страни в производството съставлява 810 (820) ид.ч./1[***] кв.м.
При тази установеност следва да се разгледа и въведеното от ответниците
възражение за придобиване по давност на процесните недвижими имоти, в периода
след откриване на наследството на 26.11.1990 г. и до завеждане на исковата молба:
Ответниците твърдят, че владеят и ползват непрекъснато и не смущавано процесните
имоти, като техни собствени, като упражняват фактическо владение върху тях още от 1990 г.,
т.е. от смъртта на техния наследодател Т. Л. Я., а считано от откриването на наследството и
на Б. Л.а /от 18.06.1997 г./ са променили и намерението си за своене на имотите, което били
манифестирали на ищцата В. М. –Й., още на погребението на нейната баба.
В производството се събраха свидетелски показания, чрез разпит на водените и от
двете страни свидетели, в лицето на св. А.Х., св. Л.И. и св. Г.Х..
Видно от показанията на св. Ал. Х., воден от ответниците, освен прехвърлената с
дарение на Г.П. Т.в, част от дворното място (от 400/1220 кв.м.) и жилищната сграда,
построена в него, след смъртта на Т. Л. Я. /1990 г./ и на съпругата му Б. Л.а /1997 г./,
свободната част от дворното място, зад къщата на Г., се ползвала и обработвала от
неговия баща П. Т.в Л., а след неговата смърт /през 2014 г./ имота вече не се ползвал от
никого. Свидетелят Х. заявява, цит.: „сега не се ползва. Никой не го ползва сега. Не се
стопанисва. В наследствения имот никой не живее….Предната част се работи от
майката на ответника П. Г. Л., която свидетелят неправилно сочи като „Ани“. Самият св.
А.Х. в показанията си посочи, че познава хората пред залата (една от които е свидетелката
И., водена от ищеца) като заявява, че „това са точно комшиите, които знаят всичко“, тъй
като самия той живее по-далеч от процесните имоти. Твърди още, че „не е виждал В. да идва
до [***], след смъртта на баба й Б.“, но също така и „Б. не е там също“. Свидетелят Ал. Х.
твърди също, че Г.П. Т.в, на когото наследодателите на страните Т. Л. и Б. Л.а са подарили
част от дворното място и жилищната сграда откъм улицата е все още жив, но по делото са
налице доказателства, че същия е починал още през 2005 г. Игнорирайки противоречията в
показанията на св. Ал. Х., съдът намира, че същите не са достатъчно убедителни, ясни и
конкретни и не са годни да установят фактите, за които са посочени от ответниците, поради
което и съдът не следва да ги кредитира.
В показанията на св. И., водена от ищеца по делото, се съдържат данни, че В. е внучка
на Б. Л.а, като последната е отгледала ищцата от бебе, тъй като майка й С. е починала при
раждането й /през 1955 г./. Св. И. заявява още, че след смъртта на баба й, В. продължила да
идва в [***] и да посещава мястото, което до 2014 г. се стопанисвало от П. Т.в Л. / баща на
дарения Г.П. Т.в/, който бил син на Т. Я. от първия брак, но бил отгледан от Б. Л.а като нейн
син, като посочва, цитирам: „ П. е син на Т., а той е син …и на Б., тя го е изгледала. И В. им
5
е като дъщеря.“, а понататък продължава „В. непрекъснато идваше, докато баба й беше
жива и след като почина идваше и съм я виждала. В. идваше при П., на Б. баща й, седят си,
приказват си…и Е. е била при тях, пак съм ги виждала, пият си кафе“. Св. И. твърди също,
че „винаги когато В. си е идвала в България е идвала при мен“ и продължава „В. идваше
докато беше жив П., бащата на Б., в тяхната къща, малката, където си живееха баба й и
дядо й, но после сложиха ключ и до там….Дворът не е разделен, а след като падна и
оградата откъм нас, сега стои открито“. Относно процесните недвижими имоти споделя,
че „никой не стопанисва къщата. Тя е една малка. Към днешна дата никой не живее там,
ако може да се дойде и да се види, то е гора там. Израстъци, горичка, направо си е горичка
откъм моята ограда. В момента в къщата откъм улицата живее само Е. /майка на
ответника П. Г. Л. и съпруга на дарения Г.П. Т.в/, а самия П. го няма…. той живее също в
[***], но при жена си в друга къща.“
Последния свидетел Г.Х., също воден от ищеца, споделя, че е придружавал ищцата В.
преди около 3 години, около 2021 г. /когато си е била в България/ и заедно са посетили
ответницата Б. в дома й в с. [***], за да разговарят за делбата на имота в с. [***]. От
показанията на св. Г.Х. става ясно, че ищцата и ответницата са разговаряли за евентуално
доброволна делба, провели са спокоен, нормален разговор, разменили са си телефоните, но
така и не се стигнало до извънсъдебна подялба на наследствените имоти. Свидетелят заявява
още, че В. живее в чужбина, но по няколко пъти в годината си идва в България и винаги
посещава имота в с. [***], като знае това, защото той с личния си автомобил я придружава
при тези й посещения. Ищцата споделяла с него и от нея лично знаел, че проявява интерес
към мястото в с. [***], което й е наследство. Според този свидетел, ищцата никога не е
губила интереса си към това място, което й се полагало по наследство.
Преценени в тяхната съвкупност, свидетелските показания, не установяват в полза на
ответниците Б. П. Т. и П. Г. Л., да е текла придобивна давност в периода от 1990 г./1997 г. до
настоящия момент, нито ищцата В. М. да е изгубила собствеността си върху наследените от
баба й Б. Л.а, недвижими имоти, предмет на делбата. Нито един от свидетелите не изложи
данни, ответниците да осъществяват владение върху процесните имоти, което владение да е
годно да ги направи единствени собственици на същите, след изтичането на установения в
закона 10 годишен срок, нито същите да са променили намерението си и да държат имотите
като свои, манифестирайки това си намерение на съсобственика и настоящ ищец В. М..
Напротив, от показанията на разпитаните свидетели, според съда се установява точно
обратното – нито един от съсобствениците, след откриване на наследствата на Т. Л. Я. и Б.
Л.а, не е установил владение върху имотите, което да е осъществявал явно, спокойно и
непрекъснато в продължение на 10 години, в т.ч. да е владял имотите като свои,
преобръщайки държането на чуждите идеални части във владение и манифестирайки това
на останалите съсобственици.
Разпоредбата на чл. 68, ал.1 от ЗС определя владението като упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. От
друга страна, разп. на чл.79, ал.1 от ЗС предвижда възможност да се придобие по давност
6
една недвижима вещ, при непрекъснатото й владение в продължение на поне 10 години.
Следователно, този който твърди в негова полза да е изтекла придобивна давност следва да
установи, че упражнява фактическа власт върху имота, държи последни като свой и
демонстрира явно това свое намерение по начин, да бъде реално възприет от собственика,
чийто имот или идеална част от имота, е завладял.
С ТР № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, върховните съдии
възприеха, че презумпцията на чл.69 от ЗС /съгласно която разп. се предполага, че
владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго/, се
прилага на общо основание и в отношенията между съсобствениците, когато
съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите,
при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху
вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за
своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт
върху целия имот в срока по чл.79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее
своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на
останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв
юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците,
който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност
за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил
действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да
владее техните идеални части за себе си.“
Няма спор в съдебната практика и теория, че за да е налице основание за придобиване
на един имот по давност, на първо място фактическата власт следва да е упражнявана,
непрекъснато, явно и спокойно, каквото владение обаче по делото не се установява да е
упражнявано от нито едни от ответниците, заявили възражение за придобивна давност. Дори
напротив, от показанията на разпитаните свидетели се установява, че след смъртта на Б. Л.а,
през 1997 г. до 2014 г., мястото зад къщата на Г., т.е. процесното дворно място се е
стопанисвало от П. Т.в /син на Т. Я., баща на ответника Б. и дядо на ответника П. Г. Т.в/, а
след неговата смърт /на 29.07.2014 г./ мястото запустяло, буренясало и към настоящия
момент приличало на „гора, има израстъци, бурени, направо си е горичка….., а оградата
откъм имота на св. И. е паднала и сега там е разградено. Следователно, по делото не се
установява нито една от предпоставките на чл.79, ал.1 от ЗС, необходими, за да се придобие
правото на собственост върху процесните недвижими имоти от страна на ответниците, по
давност. Следва да се отбележи още, че дори да се приеме тезата на ответниците, че само те
са владели имотите, от 30.07.2014 г., превръщайки идеалните части на ищеца от държане
във владение, с намерение за своене, то до завеждане на делото на 27.10.2022 г., не е изминал
изискуемия по чл.79, ал.1 от ЗС 10 годишен период.
Следва да се има предвид, че при наличие на съсобственост и упражнявана фактическа
власт само от единия съсобственик/ съответно наследник, се предполага, че той владее
7
собствената си идеална част и държи идеалните части на останалите съсобственици. И
винаги когато има промяна в намерението на владелеца и някой от съсобствениците желае
да измени основанието на фактическата си власт и от държане започне да владее частта на
своя съсобственик, с намерение да я свои, за да стане собственик, след изтичане на указания
в закона 10 г. период, е необходимо този съсобственик, който твърди в негова полза да е
изтекла придобивната давност /в случая това са ответниците/, да докаже освен че притежава
фактическата власт върху недвижимия имот и че го държи като свой, но също така и че е
манифестирал това свое намерение по начин, че то да е възприето от съсобственика, чиято
идеална част е завладяна. Демонстрирането на промяната в намерението не изисква
конкретни активни действия, но следва да са осъществени такива фактически действия, така
щото владелеца /съсобственика/ недвусмислено да показва собственическото си отношение
към завладените идеални части на другите съсобственици и то по начин, че те да имат
възможност да ги възприемат.
Няма спор, че собствеността върху една вещ не се губи в случай, че собственика не
упражнява непрекъснато фактическа власт върху нея, но също така е сигурно, че за да
защитиш правото си на собственост върху вещ, завладяна от трето лице /било то
съсобственик/ то най-малко трябва да си възприел, че другия владее целия имот с намерение
да го свои. В настоящото производство не се установява от доказателствата по делото,
ответниците да са завладели изцяло наследствените имоти, да са упражнявали непрекъснато,
спокойно, явно и несъмнено владението върху тях в продължение на минимум 10 години,
още по-малко да са манифестирали това свое намерение за своене на другия съсобственик, в
случая ищцата по делото.
Ето защо, съдът приема, че в производството ответниците не доказаха възражението
си за придобиване на процесните имоти по давност, нито начален момент, от който от
държатели да са станали владелци на идеалните части на съсобственика си – ищцата по
делото, докато обратно, последната установява по делото наличието на съсобственост
между страните върху описаните в ИМ недвижими имоти, като при приложение на
относимите към наследяването разпоредби на ЗН, се установяват несъмнено и квотите на
съделителите.
В заключение, с оглед установеното наследствено приемство след откриване
наследствата на Т. Л. Я. и Б. П. Л.а, се установяват въведените от ищеца твърдения относно
наличието на съсобственост между страните в производството В. К. М., с ЕГН
**********, Б. П. Т., с ЕГН ********** и П. Г. Л., ЕГН **********, върху процесните
недвижими имоти, представляващи: 1. Дворно място от 810 (820) ид.ч./1[***] кв.м. от
поземлен имот с идентификатор [***] съгласно КККР, одобрени със Заповед РД-18-48 от
12.10.2011 г., с адрес на имота гр. София, [***], с площ от 1[***] кв.м. с трайно
предназначение на имота: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване, при
съседи: имоти [***]; [***]; [***]; [***]; [***]; [***] и [***], както и построените в него
жилищна и стопански сгради, съответно представляващи Едноетажна жилищна сграда, с
идентификатор [***].2 съгласно КККР, одобрени със Заповед РД-18-48 от 12.10.2011 г. с
8
адрес на имота гр. София, [***], със застроена площ от 53 кв.м.; Складова сграда с
идентификатор [***].4 съгласно КККР, одобрени със Заповед РД-18-48 от 12.10.2011 г. с
адрес на имота гр. София, [***], с площ от 47 кв.м.; Селскостопанска сграда с
идентификатор [***].3 съгласно КККР, одобрени със Заповед РД-18-48 от 12.10.2011 г., с
адрес на имота гр. София, [***], с площ от 27 кв.м. и Селскостопанска сграда с
идентификатор [***].6 съгласно КККР, одобрени със Заповед РД-18-48 от 12.10.2011 г. с
адрес на имота гр. София, [***], с площ от 15 кв.м, като всеки от тях притежава съответно от
Дворното място, представляващо 810 (820) ид.ч./1[***] кв.м., от поземлен имот с
идентификатор [***] съгласно КККР, одобрени със Заповед РД-18-48 от 12.10.2011 г., с адрес
на имота гр. София, [***], с площ от 1[***] кв.м. с трайно предназначение на имота:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи: имоти [***];
[***]; [***]; [***]; [***]; [***] и [***], В. М. –Й. притежава ½ ид.ч., а ответниците по ¼
ид.ч. всеки от тях, а от описаните по-горе сгради, построени в дворното място, ищцата В.
М. –Й. притежава ¾ ид.ч., а ответниците Б. Т. и П. Г. Л. - по 1/8 ид.ч. всеки от тях.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл.34 от ЗС вр. чл. 69 от ЗН да се извърши СЪДЕБНА
ДЕЛБА между В. К. М., ЕГН **********, Б. П. Т., ЕГН ********** и П. Г. Л., ЕГН
**********, на следните недвижими имоти и при квоти, както следва:
810(820) ид.ч. /1[***] кв.м. от дворно място, представляващо поземлен имот с
идентификатор [***]. съгласно КККР, одобрени със Заповед РД-18-48 от 12.10.2011 г., с
адрес на имота гр. София, [***], цялото с площ от 1[***] кв.м., с трайно предназначение на
имота: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи: имоти
[***]; [***]; [***]; [***]; [***]; [***] и [***], при квоти за В. К. М., с ЕГН ********** – ½
ид.ч., а за Б. П. Т., с ЕГН ********** и П. Г. Л., ЕГН ********** – по ¼ ид.ч. и построените
в него:
Едноетажна жилищна сграда, с идентификатор [***] съгласно КККР, одобрени със
Заповед РД-18-48 от 12.10.2011 г. с адрес на имота гр. София, [***], със застроена площ от 53
кв.м.;
Складова сграда с идентификатор [***] съгласно КККР, одобрени със Заповед РД-
18-48 от 12.10.2011 г. с адрес на имота гр. София, [***], с площ от 47 кв.м.;
Селскостопанска сграда с идентификатор [***] съгласно КККР, одобрени със
Заповед РД-18-48 от 12.10.2011 г., с адрес на имота гр. София, [***], с площ от 27 кв.м.;
Селскостопанска сграда с идентификатор [***] съгласно КККР, одобрени със
Заповед РД-18-48 от 12.10.2011 г. с адрес на имота гр. София, [***], с площ от 15 кв.м.,
при квоти за всички сгради от ¾ ид.ч. за В. К. М., с ЕГН ********** и по 1/8 ид.ч. за
Б. П. Т., с ЕГН ********** и П. Г. Л., ЕГН **********.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
9
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл.7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10