№28
гр. Габрово, 24.03.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО, в открито съдебно заседание на осми
март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯН АТАНАСОВ
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретар РАДИНА ЦЕРОВСКА и с
участието на прокурор от Окръжна прокуратура
Габрово НАДЕЖДА ЖЕЛЕВА, като разгледа докладваното от съдия Атанасов к.а.н.д. №
27 по описа на съда за 2023 година, и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във вр. с
чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от
«***» ЕООД гр. Габрово, представлявано от управителя И.В.Д., против Решение №
172 от 16.12.2022 г. по АНД №132/2022 г. на Районен съд – Габрово, с което е
потвърдено наказателно постановление № 07-2100028/13.01.2022 г. на директора на
Дирекция “Инспекция по труда” Габрово към Изпълнителна агенция “Главна
инспекция по труда”, с което за нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ, на дружеството, в качеството на работодател е наложена имуществена санкция в размер на
1500 лева, на осн. чл. 414, ал. 1 от КТ.
С жалбата се поддържа, че решението на РС Габрово
е необосновано и несправедливо, като не е съобразено с установените по делото
факти. Сочи се, че съдът не е взел предвид показанията на свидетелката ***,
която е заявила, че е получила трудовото си възнаграждение за м. юни 2021 г.
Твърди се, че управителят на дружеството е изплатил два пъти това трудово
възнаграждение, като вторият път сторил това в изпълнение на задължително
предписание на Дирекция «Инспекция по труда». Свидетелката Касим отказвала да
подпише необходимите счетоводни документи за получаване на заплатата си. В
аналогичен случай самата дирекция не наложила наказание при съставен акт.
Искането е да се отмени решението на ГРС и да се отмени наказателното
постановление.
В с.з. управителят на «***» ЕООД се явява лично,
като поддържа изложените в касационната жалба доводи.
Ответникът в касационното производство – Дирекция
"Инспекция по труда" Габрово,
чрез ст. юрисконсулт Н.С., представя писмено становище за неоснователност на
жалбата, като се прави искане за оставяне в сила на обжалваното решение и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият по делото прокурор дава заключение за
неоснователност на жалбата, като счита решението на РС Габрово за правилно,
постановено при спазване на процесуалните правила и закона, с оглед на което не
са налице основания за отмяната му.
Административният съд, като взе предвид доводите
на страните, обсъди фактите, които се извеждат от събраните по делото
доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на участващия
по делото прокурор, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни
основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице, участвало във
въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради
което е процесуално допустима.
Производството пред районния съд е образувано по
жалба на управителката на „***, със седалище и адрес на управление гр. Габрово,
ул. „***, против Наказателно постановление № 07-2100028, издадено на 13.01.2022
година от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” Габрово към ИА “Главна инспекция по труда”, с което за нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ, на
представляваното от същата дружество е наложена имуществена санкция в размер на
сумата от 1500 лева, на осн. чл. 414, ал. 1 от КТ. Нарушението, според
наказателното постановление, се състои в следното: „*** ЕООД, в качеството си
на работодател по смисъла на пар. 1 т. 1 от допълнителните разпоредби на
Кодекса на труда не е да изплатило дължимото и начислено в съответната ведомост
за заплати на дружеството за месец юни 2021 година трудовото възнаграждение на ***,
на длъжност „чистач- хигиенист” - до последното число на следващия месец. Като
дата на извършване на нарушението е посочена 02.08.2021 г.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и
допустимостта на обжалвания съдебен акт. За да постанови обжалваното решение,
РС Габрово се е основал на събраните по делото доказателства – писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, както и показанията на свидетелите ****.
От фактическа страна съдът е приел за установено,
че към месец декември 2021 г. санкционираното дружество е наемало самостоятелно
работници на трудово правоотношение, като с оглед на това обстоятелство е
представлявало работодател по смисъла на указаното в пар. 1, т. 1 от ДР на КТ.
По жалба на св***, на 18.11.2021 г. свидетелите ***
- служители на Дирекция „Инспекция по труда” Габрово, посетили седалището и
адреса на управление на дружеството в гр. Габрово, като изискали от
управителката Д. да представи определени документи, което било сторено от нея
на 08.12.2021 г.
Като се базирали на изложеното в жалбата и на
представените ведомост за заплати за месец юни 2021 година, отчетна форма за
явяване/неявяване на работа за същия месец, фиш за заплата на лицето за него,
вътрешни правила за организацията на работната заплата, писмените обяснения на
управителя и трудовия договор № 03-2021 от 01.06.2021 г. година, сключен между
дружеството и Разие Касим, проверяващите са приели, че същото като работодател
не е изпълнило задължението си да изплати дължимото и начислено в съответната
ведомост за заплати на дружеството за месец юни 2021 г. трудово възнаграждение
на посоченото по-горе физическо лице, на длъжност „чистач- хигиенист”, до
последното число на следващия месец. Резултатите от проверката са отразени в
протокол за извършена проверка Изх. № ПР2138994 от 14.12.2020 година. Въз основа
на свързаните със същите констатации на тази дата срещу „*** Габрово бил
съставен и акт за установяване на нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ в
присъствието на управителя И.Д., на която е връчен препис след неговото
съставяне. Въз основа на този акт и на останалите материали в
административнонаказателната преписка, от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” - Габрово е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Въззивният съд не е констатирал съществени
нарушения в административнонаказателното производство. Приел е, че
наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, като както
наказателното постановление, така и актът за установяване на административното
нарушение съдържат реквизитите, посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като съдържа необходимите данни не
само за датата и мястото, на които нарушението е било извършено (и установено),
но и в какво точно се е изразило то.
Направен е извод, че по безспорен и категоричен
начин се установява извършването на вмененото с наказателното постановление
нарушение, тъй като в приложените писмени доказателствени източници липсват
данни, които да установяват, че дружеството е изпълнило задължението си да
заплати трудовото възнаграждение на Разие Касим за месец юни 2021 г. до
изтичането на последното число на следващия месец, определена във вътрешните
правила, издадени от самия работодател, т.е. нарушението е осъществено след
изтичане на този срок на 02.08.2021 г. Обратно, от приложеното по делото копие
от нареждане се установява, че дължимото възнаграждение за този месец заедно с
лихвите върху него е било изплатено едва на 04.01.2022 година, по банков път, в
изпълнение на указанията към работодателя, дадени с протокола за извършената
проверка. Съдът е обсъдил показанията на свидетелите ***, като не ги е
кредитирал с доверие, тъй като е приел, че изложените от тях твърдения
противоречат на показанията на св. *** и на съдържанието на писмените
материали.
РС Габрово е обсъдил и приел за законосъобразна наложена
за нарушението имуществена санкция по отношение на нейния размер /минималния,
предвиден в закона/, като съответстваща на естеството на самото нарушение и
неговата тежест, както и на целите на административното наказване. Възприети са
аргументите на наказващия орган за липса на предпоставките за прилагане на
разпоредбата на чл. 415в от КТ.
При извършената служебна проверка за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, АС Габрово
съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за
отмяна, обезсилване или обявяване на нищожност. Касационният състав споделя
изводите на районния съд, които се основават на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото. РС Габрово е извършил преценка на
релевантните по делото факти, които се извеждат от всички относими
доказателства (разгледани поотделно и в тяхната съвкупност) и ръководейки се от
закона е постановил правилен съдебен акт. Правилно и при надлежна преценка на
фактите, които се установяват от приобщения по делото доказателствен материал въззивният
съд е приел, че в случая не е налице допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила от страна на наказващия орган, както и че извършването на
вмененото нарушение е безспорно и несъмнено установено. В съответствие с
материалния закон е и направеният от РС Габрово извод, че деянието не
представлява маловажен случай нито по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ, нито по чл. 28 от ЗАНН.
Наведените в касационната жалба възражения
настоящият съдебен състав намира за неоснователни.
Съгласно визираната от наказващия орган като
нарушена разпоредба на чл. 128, т. 2 от КТ, задължение на
работодателя е в установените/уговорени срокове да изплати трудовото възнаграждение на работниците и
служителите за извършената работа, начислено във ведомостите за заплати.
Съобразно утвърдените от управителя И.Д. вътрешни
правила за работната заплата в «***» ЕООД, работодателят е следвало да
предприеме действия по изплащането на трудовото
възнаграждение на *** в срок до 30-то число
на месец юли 2021 г. Такива действия в посочения срок не се установява да са
предприети. От една страна, фактът, че *** е потърсила съдействие от органите
на Инспекцията по труда, води до извод,
че до подаване на сигнала/жалба през месец октомври 2021 г. не е налице
изплащане на трудовото й възнаграждение и за да
се изплати същото е било необходима намесата на от
контролните органи. Липсват данни в уговорения с трудовия договор срок за
изплащане на трудовото възнаграждение на *** за
м. юни 2021 г. работодателят да е предприел каквито и да е действия по
изплащането му. В тази връзка РС Габрово правилно не е кредитирал с доверие
показанията на св. Бонев, според когото работничката *** е подписала разходен касов
ордер за полученото възнаграждение. Такъв обаче не е представен от страна на дружеството,
а в качеството си на свидетел *** изрично е заявила, че възнаграждението й за
м. юни 2021 г. не е изплатено в срок. В показанията на св. *** пък липсва
каквато и да била конкретика относно предмета на доказване.
С оглед на тези обстоятелства наведените от
касационния жалбоподател възражения за двойно изплащане на възнаграждението за
м. юни 2021 г. са неоснователни и недоказани. Безспорно се установява
единствено, че изплащане на дължимото възнаграждение за м. юни 2012 г. е
извършено едва след извършената проверка от контролните органи и след като е
констатирано извършеното нарушение – с банков превод от 04.01.2022 г.
Правото на труд е
прогласено от Конституцията на РБ, а съответстващото
му право да се получава трудово възнаграждение за положения труд е под специална закрила от закона,
като нормата на чл. 270, ал. 3 КТ въвежда в задължение на
работодателя да изплаща трудовото възнаграждение лично на работника или
служителя по ведомост или срещу разписка, или по писмено искане на работника
или служителя - на негови близки. Съгласно чл. 245 ал. 1 от КТ, при
добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се
гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното
му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за
страната. От приложения по АНД №132/2022 г. на РС Габрово сключен трудов
договор между «***» ЕООД и *** /л. 16 гръб/ се установява, че работодателят се
е задължил да изплаща трудово възнаграждение в размер на 650 лв., в приложената
ведомост за работни заплати за м. юни 2021 г. е начислено такова в размер на
498,47 лв., а с платежното нареждане на *** е изплатена сума в размер на 515,51
лв., включваща дължимата заплата и законната лихва за забава. През 2021 г.
минималната работна заплата за страната е била в размер на 650 лв.
От изложеното е видно, че неизплатеното от
работодателя в установения срок възраграждение е в размера на минимално
гарантираното от чл. 245 ал. 1 от КТ трудово възнаграждение на подалата жалба негова
работничка ***. Изплащането е извършено след констатиране на нарушението при
извършената проверка от контролните органи на 18.11.2021 г. Цитираната
разпоредба на КТ има за цел да гарантира получаването на възнаграждение за
положения труд в размер, който да гарантира поне базисни условия за осигуряване
на минимален жизнен стандарт на работника или служителя. В разглеждания случай
това не е сторено, като *** е била лишена от възможността да се издържа чрез заработеното
от нея възнаграждение за м. юни 2021 г. в продължение на 5 месеца. В този
смисъл се касае за неотстраними причинени от нарушението вредни последици, с
оглед на което касационната инстанция споделя мотивите на въззивния съд по
отношение неприложимостта в случая на разпоредбите на чл. 415в от КТ и чл. 28 от ЗАНН. Що се отнася до факта, че в
предписания му от проверяващите органи срок управителят на дружеството е
изпълнил задължението си, следва да се посочи, че неизпълнението на
предписанието осъществява състава на друго административно нарушение – по чл.
415 ал. 1 от КТ, което представлява самостоятелно основание за налагане на
санкция, каквато е избегната чрез извършеното плащане.
Настоящият състав на съда не е обвързан от цитираните
в касационната жалба други решения на Дирекция «ИТ» Габрово или постановено решение
на РС Габрово по дело с № 131/2022 г., касаещи сходни нарушения с това по
обжалваното решение на ГРС, тъй като фактическата обстановка относно всяко
отделно нарушение подлежи на самостоятелно установяване, както и спазването на
законовите изисквания за издаване на АУАН и НП.
В
заключение, като е потвърдил процесното наказателно постановление, районният
съд се е произнесъл с мотивиран и законосъобразен съдебен акт, който не страда от пороци, представляващи касационни основания
за отмяната му по смисъла на чл. 348 от НПК. Затова жалбата срещу него ще бъде
оставена без уважение, а решението ще бъде потвърдено и оставено в сила.
При този изход на спора и с оглед отправената претенция
от пълномощника на наказващия орган, на осн. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател ще бъде осъден да заплати на ИА
«Инспекция по труда» гр. София юрисконсултско възнаграждение в минимален размер
от 80 лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Габрово,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 172,
постановено на 16.12.2022 г. по АНД №132/2022 г. на Районен съд – Габрово, с
което е потвърдено наказателно постановление № 07-2100028/13.01.2022 г. на
директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Габрово към Изпълнителна агенция
«Главна инспекция по труда» гр. София.
ОСЪЖДА „***, със седалище и адрес на
управление гр. Габрово, ул. „***, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда”, град София, булевард „Княз Ал. Дондуков” № 3, сумата 80,00 (осемдесет) лева, представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение в касационната инстанция, на осн. чл. 63д, ал.
4 от ЗАНН.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
Преписи от
решението да се връчат на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Г. Косев/
ЧЛЕНОВЕ:
1.
/Д. Атанасов/
2.
/Д. Гишина/