РЕШЕНИЕ
№ 426
гр. ХАСКОВО, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ
при участието на секретаря Д. Й. Х.
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско
дело № 20235600500540 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260099/29.06.2021 година, постановено по гр.дело №
345/2018 години по описа на Районен съд-Харманли е уважен предявеният от
Г. Г. Й. срещу Ж. Д. Ж. иск с правно основание чл. 109 от Закон за
собствеността, като Ж. Ж. е осъден да прекрати неоснователните си действия
по изтичането на вода от собствената му сграда с идентификатор ** в
западната част в основите и по западната стена на сградата на Г. Й. с
идентификатор *** и наводняването , с което е причинил пукнатини във
външните и вътрешните зидове, пукнатина и по фасадата откъм ***,
проникване на влага, подпухване и изпадане на мазилка, образуване на мухъл,
както и да възстанови състоянието на сградата отпреди нарушението като
извърши следните действия: да възстанови състоянието на пропуканите
вътрешни и външни зидове, като отстрани пукнатините, подпухналата и
изпадала мазилка и образувания мухъл.
Едновременно с това е отхвърлен предявеният от Ж. Ж. против Г. Й.
насрещен иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на Г. Й. да
преустанови противоправните си действия, а именно излив на вода от
собствената му сграда с идентификатор *** върху сграда ид. № *** и в
Поземлен имот ***, находящи се в североизточната част на имота на Ж. Ж. по
1
общата им източна граница, с което ограничава правото на собственост върху
недвижимия имот, създава затруднения при ползването му, образуването на
мухъл и лишеи по стените, обезценяването му и във връзка с това да извърши
ремонт на покрива на сграда с идентификатор ***, като същият в двускатов
вариант да бъде ориентиран север-юг.
Със същото решение е отхвърлен предявеният от Г. Г. Й. против Ж.
Д. Ж. иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на Ж. Ж. да прекрати
неоснователните си действия по изтичането на вода от собствената му сграда с
идентификатор ** в западната част в основите и по западната стена на
сградата на Г. Г. Й. с идентификатор *** и наводняването , с което е
причинил пропадане на основата, пукнатини във външните и вътрешните
зидове, пукнатина и по фасадата и откъм ***, проникване на влага,
подпухване и изпадане на мазилка, образуване на мухъл, като осъди Ж. Д. Ж.
да премахне сграда с идентификатор *** с предназначение - Друг вид сграда
за обитаване, брой етажи 1, застроена площ 109 кв.м., с адрес: ** - също
собственост на ответника, разположена в поземлен имот с идентификатор ***
с адрес: ***.
С оглед изхода на делото, в тежест на Ж. Д. Ж. са възложени
сторените от Г. Г. Й. деловодни разноски в размер на 4534.32 лева, както и
възстановяването на направените от бюджета на РС-Харманли разноски за
вещо лице в размер на сумата 266 лева.
С решение № 260116/03.09.2021 година е допълнено решение №
260099/29.06.2021 година на основание чл. 250 ал. 3 от ГПК, като е отхвърлен
предявеният от Г. Й. против Ж. Ж. иск с правно основание чл. 109 от ЗС в
частта му, с която се иска ответникът да прекрати неоснователните си
действия по изтичането на вода от собствената му сграда с идентификатор ***
в западната част в основите и по западната стена на сградата на Г. Й. с
идентификатор *** и наводняването , с което е причинил пропадане на
основата, както и да възстанови състоянието на сградата отпреди
нарушението, като укрепи основите и спре по-нататъшното им пропадане.
Недоволен от така постановеното решение № 260099/29.06.2021
година е останал възззивникът Г. Г. Й., който го обжалва в частта за
отхвърляне на иска му за премахване на сграда с идентификатор ****.
Въвежда оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения на
материалния закон и несъобразяване с константната практика на ВКС.
Позовава се на разясненията, дадени в т.3 от ТР № 4/06.11.2017 година по
тълк. дело № 4/2015 година на ОСГК на ВКС и настоява, че неоснователното
поведение на ответника чрез държане на незаконна постройка, пречеща на
ищеца да упражнява правото си на собственост следва да бъде санкционирано
с премахване на постройката. По делото било несъмнено установено, че
процесната постройка на ответника била незаконен строеж. Изтичането на
вода от същата в основите на сградата на ищеца създавало предпоставки за
продължаващо пропадане на собствения на ищеца имот. Съществуването на
2
незакония строеж поради това създавал щети на законния строеж на ищеца и
застрашавал неговото съществуване, което именно било предпоставка за
премахването му. Създадените от незаконната постройка пречки пред правото
на собственост на ищеца били по-големи от обикновените. Прави оплакване за
неизпълнение на задълженията от първата инстанция за упражняване на
косвен съдебен контрол на основание чл.17 ал. 2 от ГПК относно разрешение
за строеж № 24/23.02.1995 г година, разрешение за ползване № 170 и
удостоверения за търпимост № 130/28.02.2008 година и № УX-456/19.07.2019
година. Моли въззивният съд да се произнесе по тези въпроси.
Въззиваемият по тази жалба Ж. Д. представя отговор, с който
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Настоява, че
въпросната сграда е законна и търпим строеж. Това само по себе си не
съставлявало неоснователно пречене за упражняването на правото на
собственост на въззинника, а и искът бил недопустим.
Решение № 260099/29.06.2021 година е атакувано и от Ж. Д. Ж., с
доводи за недопустимост поради неправилното произнасяне от съда по
обединените две дела - гр. дело № 345/2018 година и гр. дело № 57/2019
година. Исковата молба по второто дело била недопустима, като подадена
извън преклузивния срок за това, такава била и основната искова молба,
предвид визиране на пречещите действия по чл.109 от ЗС за неуточнени дати
през 2017 и 2018 години. В тази насока липсвала и определена цена на
исковете, като и интересът бил голям. По съществото на спора въззивникът
Ж. настоява, че покривната конструкция на сградата на ищеца с
идентификатор *** била по-висока от собствената на ответника сграда
идентификатор ***, което водело до изливане на водата от ищцовата сграда
върху покрива на сградата на ответника, а то от своя страна - до проникване на
вода в самата сграда на ответника, довело до щетите, предмет на насрещния
иск. Въпреки извършените отводнявания по сградата на Ж., те не можели да
поемат изливащата се вода от покрива на Г., който бил с голяма площ и
наклон. Сградата на ищеца не отговаряла на всички изисквания за
построяването . Събраните по делото доказателства не установявали
твърдяното пропадане на основите на сградата на ищеца, а само пукнатини и
по стените, които били отдалечени от имота на ответника.
С решение № 4/10.01.2022 година, постановено по в.гр.д. № 674/2021
година, постановено по в.гр.д. № 674/2021 година по описа на Окръжен съд –
Хасково е потвърдено обжалваното решение № 260099/29.06.2021 година на
РС-Харманли, в неговата цялост.
С Решение № 50075/31.07.2023 г., постановено по гр. д. № 3200/2022
г. по описа на ВКС, I г. о. е обезсилено въззивно решение № 4/10.01.2022
година, постановено по в.гр.д. № 674/2021 година, по описа на Окръжен съд –
Хасково, с указания за отстраняване на нередовностите на исковите молби и
на двете насрещни страни.
3
С разпореждания № 675/09.08.2023 година и № 676/09.08.2023
година, постановени по настоящото дело на ХОС са дадени указания на
страните за поясняване на исканията към съда по предявените от тях искове.
В отговор, с уточняваща молба вх. № 7534/11.09.2023 година,
ищецът Г. Г. Й. заявява, че ответникът чрез бездействието си поддържа
положението на изтичане на вода от покрива на притежаваната от него сграда
№*** в основите на сградата на ищеца №***, вследствие на което са
причинени процесните щети на сградата на ищеца - пропадане на основата
откъм имота на ответника, пукнатини във външните и вътрешните зидове,
пукнатина и по фасадата откъм ***, напукани теракотни плочи и фаянсова
облицовка, проникване на влага, подпухване и изпадане на мазилка,
образуване на мухъл. Т.е. действието/бездействието на ответника се
изразявало в поддържане на противоправно състояние - изливане на вода от
покрива на сградата му в основите на сградата на ищеца. Въззивникът Й.
счита, че противоправното поддържане на положението от ответника следва
да бъде преодоляно чрез осъждането му да се въздържа от допускането на по-
нататъшно изливане на вода - чрез отвеждане на изтичащата от покрива му
вода от пространството между двете сгради на улицата - северно или в
собствения му двор. С тези доводи моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответника Ж.: 1) да прекрати неоснователните си действия по
изтичането на вода от покрива в източната част на собствената му сграда с
идентификатор *** от водосточна тръба и ламаринен улей, попадаща в
западната част на основите и по западната стена на сградата на ищеца с
идентификатор **, като отведе водата от свободното пространство между
двете сгради на улицата - северно или в собствения му двор; 2) да бъде осъден
да отстрани нанесените щети по сградата на ищеца с идентификатор *** както
следва: да спре по-нататъшното пропадане на сградата и напукване на
стените, като укрепи основите на сградата на ищеца в западната част откъм
сградата на ответника; да възстанови причинените пукнатини по външните,
вътрешните зидове и по фасадата откъм *** на сградата на ищеца чрез
окьртване, измазване и боядисване; да възстанови напуканите теракотни
плочи и фаянсова облицовка в тоалетна на търговско помещение като
премахне напуканите такива и постави нови; да отстрани мухъл от магазина за
пиротехнически изделия, като премахне нарушената мазилка и нанесе нова
такава; да замени мокет 3.50/3,50 м. по пода на склад в магазина за
4
пиротехнически изделия.
След оставяне насрещната ИМ без движение, Ж. Д. Ж. подава
уточняваща молба вх. № 8279/04.10.2023 година. Прави искане Г. Й. да бъде
осъден да предприеме действия по отвеждането на вода от сграда с
идентификатор ***, като се преустанови изтичането на вода от неговата
сграда върху сграда с ид. *** и в Поземлен имот ***, находящи се в северо-
източната част на имота на Ж. Ж. по общата източна граница. Настоява, че
при сегашното фактическо положение се ограничава правото му на
собственост върху недвижимия имот, създава се затруднение при ползването
му, тъй като се образуват мухъл и лишеи по стените и това води до
обезценяването на имота. Освен това се прави искане Г. Й. да извърши ремонт
на покрива на сграда с идентификатор ***, като същият в двускатов вариант
да бъде ориентиран север-юг.
Няма спор по делото, а и се установява от събраните доказателства -
ищецът е собственик на сграда с идентификатор ***, а ответникът-собственик
на сграда с идентификатор ** по плана на ****.
По кадастрален и регулационен план на ***, одобрен през 1923
година и разписен лист към него, двата процесни имота са представлявали
един имот с планоснимачен № ** с площ 1416 кв.м., за които е отреден УПИ
*** в кв. **. Със заповед за изменение на регулационния план №
698/12.04.1943 г. УПИ ** е разделен на два УПИ - УПИ *** и УПИ **, като
границите им не съответстват на имотните граници на процесиите имоти.
Следващият кадастрален и регулационен план на *** е одобрен със заповед №
4174/10.07.1958 г., като в разписен лист към него са записани следните данни
за собственост: за имот пл.№ ** - Д.П.; За имот пл.№ ** - последователно:
Д.Т., Н.Д. Т., Д., Т.А.Х. и Г.Й. Г.; за имот пл.№ *** - ***. За съставянето на
регулационен и застроителен план на гр. Харманли, одобрен със заповед №
1546/1966 г. е използван кадастъра от 1958 г. При действието на този план
председателят на ГОНС Харманли продава на Т.А.Х. и Г.Й. Г. съответно първи
и втори етажи от държавна жилищна сграда (с идентификатор по кадастрална
карта ***), ведно с по 1/2 ид. части от дворно място от 500 кв.м. Имотът
представлява правоъгълник с размери 24,50 м по ***(каквото е разстоянието
от североизточния ъгъл на сграда с идентификатор *** до североизточния
ъгъл на сграда с идентификатор ***) и 20,75 м по бул. ***. Имотната граница
между имоти ** и ** представлява източната фасада на двуетажна сграда в
имот *** и продължава на север до бул. ***. Няма данни в северната си част
да е била материализирана.
В следващия кадастрален, регулационен и застроителен план на
гр.Харманли, одобрен със Заповед №2010/10.05.1977г. са използвани същите
номера на имоти, както в плана от 1958г.
5
В кадастрален и регулационен план на гр. Харманли, одобрен със
заповед № 626/23.07.1979 г. и разписен лист към него (Приложения 7 и 8 към
заключението на комплексна съдебно-техническа експертиза) спорната
имотна граница е ситуирана/преместена/ на около 1,2 м на запад, към имота на
въззиваемия, в дълбочина на около 9.40 м по графични данни, до двуетажната
сграда в имот. Лицето на имота на въззивника към бул. ** се е увеличило на 22
м. В.л. докладват за изменения на кадастралния и регулационен план, отразени
върху работно копие (Приложение 9), включително изменение на плана за
регулация на кв. I, одобрено със заповед № 866/1992 г., с което се отрежда
парцел IX с площ 690 кв.м. в южната част на имот пл.№ **, последствие
разделен на УПИ IX и УПИ X. На западната имотна граница (преместена с
около 1 м. запад от първоначалната ситуация), е отразена с кафяво масивна
сграда.
През 2004 година е извършено оцифряване на кадастралния и
регулационен план на гр. Харманли, което не е одобрявано. Процесиите имоти
са отразени с номера ** и ***, като границата между тях представлява
западната фасада на сграда с идентификатор *** и съответства на имотната
граница по действащата кадастрална карта — цялата западна граница на имот
*** е преместена на запад. Площта на имот ***, идентичен с поземлен имот с
идентификатор *** е увеличена на 530 кв.м.
Според кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Харманли,
одобрени със заповед № РД-18-9/23.03.2006 г. на Изпълнителния директор на
АК, процесиите имоти са със следните характеристики:
Поземлен имот ***, **, вид собств. Частна, вид територия
Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 ш), площ 530 кв. м, стар номер
***, квартал 1,Заповед за одобрение на КККР № РД-**/23.03.2006 г. на
Изпълнителния директор на АК. Имотът съдържа четири сгради.
Поземлен имот ***, ***, вид собств. Частна, вид територия
Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 ш), площ 824 кв. м, квартал 82,
парцел 13, Заповед за одобрение на КККР № РД-**/23.03.2006 г. на
Изпълнителния директор на АК. Заповед за изменение на КККР № КД-
***/01.11.2007 г. на Началник СГКК - Хасково. Имотът съдържа две сгради.
Става ясно от заключението на СТЕ, че сградата в имот ***, ситуирана на
спорната имотна граница, е нанесена в кадастралния план от 1979 г. като
текущо допълване (по данни от техническа служба на Община Харманли).
Сграда с идентификатор **** и сграда с идентификатор *** са нанесени на
кадастралния план, изготвен 2004 г. Няма преписки за допълване на
6
кадастралния план. Действащият план за регулация за района, където попадат
двата процесии имота, е одобрен със заповед № 626/23.07.1979 г. След тази
дата са изготвяни частични изменения, които нямат отношение към
настоящият спор.
Имотната граница между имоти с идентификатори *** и ***
представлява: В първите 5,0 метра от бул. „*** на юг - външната повърхност
на северозападната ограждаща стена на сграда с идентификатор *** и
външната повърхност на долепената към нея лека щендерна стена върху
метална конструкция на сградата с идентификатор ***; Следващите 7,0 метра
- външната повърхност на северозападната стена на сграда с идентификатор
***, като сградата с метална конструкция с идентификатор *** отстои средно
на 60см (от 70 до 50см) от нея ; Следващите 4,70 метра - ламаринени платна
откъм имот с идентификатор ** и разположена плътно до тях тухлена стена
на част от сградата с идентификатор ***; Последните 8,0 метра - масивна
ограда от страната на имот с идентификатор ***. дублирана с профилна
ламарина откъм имот с идентификатор ***. Предвид одържавяването и
последвалата години по-късно реституция, площите, границите и
конфигурацията на имотите, от които са произлезли имоти с идентификатори
*** и ***. многократно са се променяли. Релевантно в случая единствено е
промяната на западната граница на имота на въззивника с около 1,00 - 1,20 м
на запад и съответно увеличаването на площта и лицето му. Това, обаче се е
случило когато имотът на въззиваемия е бил държавна собственост, преди той
да го придобие през 2008г. - частично - само по дължина на северозападната
стена на гаражите през 1979г. и за цялата севрозападна имотна граница през
2004г с неодобрения оцифрен кадастрален план.
СТЕ с вещите лица С. и арх.М. дават детайлно описание на
извършеното от страните строителство и по-конкретно – това на спорната
имотна граница. Така, строителството, вкл. пристрояването в ПИ ***, което е
разположено по североизточната граница на ПИ *** по КК на гр.Харманли е
извършено от бащата на въззивника Г. Г. Й. както следва: през 1978г. гараж с
размери 3.9х9.0м и ЗП 35кв.м (по окомерна скица от протокола за определяне
на линия и ниво), разположен на границата с ПИ *** по КК на гр.Харманли
(за това строителство са запазени строителни книжа: Протокол №13 от
22.11.1978 г. за дадена линия и определено ниво, PC № 121/1978г.); през 1990г.
втори гараж със склад за ремарке с размери по проект 3.8х9,0м (коригирани
7
без заверка на 5.65x11,65м), разположен плътно до вече съществуващия
собствен гараж и отстоящ от жилищната сграда в имота на около 1,5-1,8м. (за
това строителство са запазени строителни книжа: Скица №407/26.03.1990г. с
виза за проектиране; архитектурен проект на гараж, одобрен на 26.04.1990r.;
PC №П7/04.07.1990г. на „гараж със склад“); Г. Г. Й. вече в качеството си на
собственик на двата гаража позволява на ЕТ„Т.- П.П.“ да проектира и
реализира преустройството на двата гаража в кафе-аперитив; през 2000 година
преустройството на втория гараж в снек-бар е заснето като съществуващо
положение с размери 5,25мх16,55м. (Запазени строителни книжа: Скица
№249/29.03.2000г. с виза за проектиране от 30.03.2000г.; Проект за
преустройство на същ. гараж в снек-бар с части: архитектурна. ВиК.
електроинсталации и конструктивно становище; PC №25/17.05.2000г.:
Протокол за въвеждане в експлоатация на обекта от РДНСК-Хасково);
Пространството между складовата пристройка към втория гараж с ширина
7,25м и настоящата граница между двата имота (не УПИ) е запълнена с навес,
за който няма строителни книжа и няма документация от кого е бил построен.
Първият гараж е нанесен като текущо попълване в кадастралния
план от техническата служба към общината през 1984г., както е видно от
приложената към делото извадка (стр.283 от делото) и размерите не
съответстват на разрешената по PC ЗП от 35.00кв.м. Вторият гараж е бил
допуснат при действието на чл.148 от ППЗТСУ и съответно представлява
временно строителство до реализиране на предвижданията на действащия
ЗРП от 1979г., но е допуснат по общия ред - видно от визата за проектиране
(стр.127 от делото) и нанесен в кадастралния план след построяването му
отново като текущо попълване в кадастралния план от техническата служба
към общината. Видно от скицата №249/29.03.2000г. с виза за проектиране на
преустройство на втория гараж в снек-бар (стр.146 от делото), вторият гараж
със склад за ремарке към него вече фигурира в кадастралния план в
конфигурация и площ, които не съответстват на арх. заснемане и одобрения
проект за преустройство (може би променени при изпълнението, но не
отразени в екзекутивни чертежи).
Вещото лице-архитект прави обобщение относно сградите в ПИ ***,
които имат отношение към спорната имотна граница, като заключава, че
сграда с идентификатор ***, собственост на Г.Й., съдържаща 2 самостоятелни
обекта - магазин за пиротехнически изделия и бивш кафе-аперитив е
8
изграждана етапно като два гаража, вторият от които със склад за ремарке.
Построяване на първия гараж (който е на самата граница с ПИ *** към 1978г.
е било под режима на ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба №5 за ПНТСУ, като от
изискуемите книжа липсват скица с виза за проектиране, нотариално заверено
съгласие от съсобственика на имота или застроително решение, определящо
разполагане на равностойни гаражи за всички съсобственици на имота, както
и архитектурен проект. Освен това, налице са несъответствия: Размерите по
окомерна скица в протокола за строителна линия и ниво са 3,50мх10.00м и
съответстват на 35кв.м ЗП по PC. Размерите при нанасянето му в
кадастралния план през 1984г са 4,50х9,50м (ЗП 42.75кв.м). Преустройство на
първия гараж в магазин за пиротехнически изделия: Преди това е бил
фризьорски салон, за който не е открита документация. Към 2003 година вече
действат разпоредбите на ЗУТ и Наредба №7 за ПНУОВТУЗ. От
констатациите на вещото лице-архитект следва, че всички изискуемите книжа
са налице.
Построяване на вторият гараж (който е пристроен към първия по
документи): Към 1990г. вече действа ЗРП, одобрен със Заповед №626/1979г. за
кв.1 и той е допуснат като временно строителство по чл.148 от ППЗТСУ. От
констатациите на вещото лице-архитект следва, че от нормативно
изискуемите документи липсват нотариално заверено съгласие от
съсобственика на имота и протокол за дадена линия и определено ниво. Освен
това, в.л.-архитект констатира разминаване между размерите му по скица с
виза (изравняване с дъното на първия гараж = 9,00м) и корекцията, нанесена
без заверка от проектанта върху размерите на одобрения арх. проект - от 5.80м
х 9,0м са коригирани на 5,65мх11.65м. В одобрения проект вторият гараж е
със светла височина 2,3м (такава е била вероятно височината и на първия
гараж) и плосък покрив. В архива на общината се е съхранил архитектурен
проект без необходимите атрибути при одобряване със светла височина на
двата гаража от 3,0м и общ скатен покрив, но със скатове към дъното на двора
и улицата (бул. ***), който е подписан от тогавашния съсобственик на 1/2 от
имота Т.Х., но подписът, изразяващ съгласие, не е нотариално заверен, както е
изискват чл.56. ат.З от ЗТСУ.
Преустройство на втория гараж е извършено от наемател със
съгласието на Г. Г. в снек бар. Към 2000г. все още действат ЗТСУ, ППЗТСУ и
9
Наредба №5 за ПНТСУ в редакцията й от 1995г. и според в.л. всички
изискуеми книжа са налице. В същото време, в.л.-архитект констатира
несъответствия, изразяващи се в следното: По скица гаражите са с дълбочина
9,5м, като към дъното на втория е отразена МС с дълбочина 3,25м и ширина с
тази на 2-ри гараж, но в архитектурно заснемане е посочена дълбочина на 2-
рия гараж със склада 16.55м, а зад 1-ви гараж е заснет склад с ширината на
гаража и обща дълбочина 12,00м и втори склад, отстоящ на 2,20м от западната
застроителна линия на сградата, какъвто не фигурира в кадастралния план.
Има разминаване на размерите от архитектурното заснемане с тези по
кадастратния план, който е отразен в скицата за проектиране.
Към момента двата гаража фигурират в КККР, одобрена със З-д №
РД-18-9/23.03.2006г. на Изпълнителния д-р на АК, с обща площ от 109,00кв.м
с общ размер 9,20 х 11,85м, като в КК не е отразена пристройката към
югозападния ъгъл на сграда с идентификатор *** с размери 4,5 х 4,0 м и
отстояща от северозападната граница на ПИ 60 на 4,20м. В това отстояние със
същата дълбочина като на пристройката е изпълнен навес с размери 4,20 х
4,5м. Според вещото лице, необясними са различните нива в пода на двата
гаража на по-малко от 5.00м от уличната регулация, които са отразени в
архитектурните заснемания, като това е свидетелство за промени в
първоначалната конструкция на пода и в двата обекта. В конструктивните
становища към проектите за преустройство и на двата гаража се твърди, че
смяната на предназначението не налага намеса/промяна в конструкцията им.
При проектна височина 2,20м (светло) на втория гараж, в арх. заснемане той
се оказва с височина от 3,00м, което означава най-вероятно, че е бил построен
в отклонение от одобрения проект. Няма данни за височината на първия
гараж, но денивелация от 60см на 3,00м от входа откъм бул.„България“ е
озадачаваща. Според вещото лице, винаги има вероятност изпълнената без
проект за оразмеряване носеща конструкция на една сграда да бъде
компрометирана във времето при несъответствие между натоварванията и
основите й. Но и при проникване на повърхностни води в почвата покрай
основите също се създават условия за пропадането им, особено ако почвата не
е здрава.
При въззивното разглеждане на делото от настоящата инстанция е
назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза с в.л. П. Р., чието
заключение ХОС възприема изцяло като пълно, обективно, компетентно и в
10
унисон с поставените задачи. Вещото лице е извършило оглед на процесните
сгради и достъпните части от покривите им, като по този начин се е запознало
на място с фактическото положение към настоящия момент. Представеното
заключение дава аргументирани отговори на всички поставени въпроси и
онагледява констатациите на в.л. Р. със снимки.
От заключението става ясно, че в момента отвеждането на водата се
осъществява от покрива на съответните сгради както следва: Сградата,
собствена на ищеца Г. Г. е с двускатен покрив, като отводняването се извършва
от улуци, монтирани върху стрехите на покривната конструкция, които са с
наклон към единия край на сградата, като водата от тях се оттича във
водосточни тръби, които са монтирани в края на сградата. При този начин на
отводняване, ако стрехата и улеите са изправни, не трябва да има изливане на
атмосферни води между процесните сгради.
Постройките в имота на ответника Ж. Ж. са от типа поставяеми
павилиони. Това са постройки с метални конструкции и покриви, покрити с
ламарина, като от трите страни има ламаринени бордове. През разстояние по
тези бордове се изпълняват барбакани (улеи, които осигуряват изтичане на
събралата се вода на покрива, която не е успяла да изтече). Основното
количество вода се изтича по наклона на покрива, който наклон е по
четвъртата страна на постройката. В конкретния случай има налични не една,
а повече постройки от този тип - три или четири поставяеми постройки тип
метален павилион, наредени един до друг. Покривът на всеки от тях е
едноскатен, т.е предвидено е водата да са оттича в една посока. По трите
страни на покрива на постройката има метални бордове, като е предвидено на
бордовете да има барбакани (метални улеи), по които би следвало да се стича
водата от покрива на всеки един от павилионите, когато е в по-голямо
количество). При направения оглед в.л. констатира, че има видимо два броя
барбакани, които се намират от едната страна на постройката в посоката на
съседната сграда. Това означава, че от тези метални барбакани се стича вода от
покрива на металния поставяем павилион към пространството между двата
процесни имота.
На поставен въпрос за това – по какъв начин следва да се спре по-
нататъшното пропадане на сградата и пропукването на стените вследствие на
пропадането, вещото лице заключава, че преди всичко трябва да се установи
откъде изтича водата, която се събира между двете сгради, същата да бъде
11
спряна и тогава да се пристъпи към укрепване на зидовете на сградата.
Зидовете на сградата пропадат и то тези, които са от страната на съседната
постройка. Пропадането се дължи на продължителното изтичане на вода в
основите на сградата. Укрепването следва да се осъществи посредством
детайли, изготвени от строителен инженер проектант-конструктор. От
снимковия материал е видно, че покривът на постройката в имота на Ж. Ж. е
на няколко нива, което означава, че трябва да се отводни всяка плоскост от
покрива, като се осигури изход за водата от него. Ако не се направи това
водата изтича към най-близкото по-ниско място и ако не изтече извън покрива
или остава там или се стича по барбаканите извън покрива. Необходимо е да
се направи ново покривно покритие върху цялата постройка (общо на всички
павилиони), намираща се в имота на Ж. Ж. с ЛТ-ламарина, с наклон към двора
на този имот. По този начин ще се премахне изливането на атмосферните води
в пространството между двата имота и ще спре наводняването на основите на
сградата, собствена на ищеца Г. Г..
Според вещото лице, стените на процесната сграда в имота на Г. Г. се
напукват вследствие на частично пропадане на основите в резултат на
продължителното изливане на вода в тях. Това показва, че водата е течала
навътре между двете сгради, а не в близост до тротоара. Тези пукнатини се
наблюдават само на стената, която е в близост до съседната постройка в имот,
собственост на ответника Ж. Ж..
Вещото лице потвърждава, че за сградата с ид. №*** - гараж, който
се намира на регулационната линия, има следните строителни книжа: скица с
виза за проектиране на гараж от 1978 година, одобрен проект за гараж от 1978
година, разрешение за строеж на гараж № 121/1978 година, протокол за
определяне на строителна линия №143/22.11.1978 година. За гаража, построен
до първия гараж съществува одобрен проект за гараж със склад от 26.04.1990
година, разрешение за строеж на гараж със склад №117/1990 година, протокол
за определяне на строителна линия №117/04.07.1990 година на гараж със
склад. За преустройство на гараж със склад в търговски обект са издадени:
скица с виза за преустройство на съществуващ гараж със склад в заведение от
29.10.1998 година, одобрен проект за преустройство от 05.11.1998 година,
разрешение за строеж №132/05.11.1998 година, удостоверение за въвеждане в
експлоатация №10/11.11.2003 година на строеж 5-та категория. Вещото лице
пояснява, че към момента на създаването на постройките не е било
12
задължително оставянето на конструктивни проекти (иначе налични към
момента на строителството) в архивите на Общината и на това се дължи
ненамирането на такава строителна документация за гаражите. За съседния
имот са издадени разрешение за строеж № 24/23.02.1995 година на
съществуващ търговски обект, находящ се на бул.*** и разрешение за
ползване № 170/23.02.199… (без посочена година) на търговски обект на
бул.***.
Вещото лице потвърждава, че сградата на ищеца с ид. №*** е с
масивна монолитна конструкция, с ивични основи, носещи тухлени зидове,
стомано- бетонова плоча и дървена покривна двускатна конструкция, покрита
с керемиди. Конструктивните елементи в тази сграда са: ивичните основи,
тухлените зидове, стомано-бетоновата плоча и носещите греди от дървената
покривна конструкция. Пояснява, че нормативни документи за конструктивни
елементи няма. В строителството съществува термин конструктивно решение,
правилно или неправилно. При правилно конструктивно решение и добро
изпълнение на същото, постройката съществува без проблеми за определеното
експлоатационно време. Отводняването на покривите на сградите не е
конструктивно решение, а решение на архитектурния проект.
По делото е назначена и изслушана съдебно-лесовъдна експертиза,
изводите на която не само не опровергават, но и подкрепят изводите на в.л. Р.:
Така, от дадените пояснения от в.л. лесовъд става ясно, че причината за
пропадането на основите на Г. Й. не могат да бъдат корените на растящите в
съседство дървета, тъй като действията на корените обичайно е в посока
повдигане на част от основата, но не и нейното пропадане.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните изводи:
Преди всичко следва да се уточни предметът на въззивната проверка,
която се дължи от настоящия съд. Както бе посочено по-горе, с решение №
4/10.01.2022 година, постановено по в.гр.д. № 674/2021 година, по описа на
Окръжен съд – Хасково е потвърдено решение № 260099/29.06.2021 година на
РС-Харманли, в неговата цялост. Допуснато е касационно обжалване, а след
това с Решение № 50075/31.07.2023 г., постановено по гр. д. № 3200/2022 г. по
описа на ВКС, I г.о. е обезсилено посоченото решение на Окръжен съд –
Хасково само частично, изключая частта, в която е потвърдено решението на
РС-Харманли по иска на Г. Й. с правно основание чл. 109 ЗС с отправено към
съда искане да осъди Ж. Ж. да премахне незаконната постройка, изградена на
границата между двата процесни имота. Следователно, решението на РС-
Харманли, потвърдено в тази част с решението на ОС-Хасково е влязло в
13
законна сила и повече не подлежи на обсъждане.
На следващо място, решение № 260116/03.09.2021 година, с което е
отхвърлен иска на Г. Й. с искането да бъде осъден Ж. Ж. да бъде осъден да
прекрати неоснователните си действия по изтичането на вода от собствената
му сграда в западната част на основите и по западната стена на сградата на Г.
Й. и наводняването , както и да възстанови състоянието на сградата отпреди
нарушението като укрепи основите и спре по-нататъшното им пропадане,
също следва да се счита влязло в законна сила. Макар че то е постановено при
условията на чл. 250 ал. 3 от ГПК и има допълващ характер, с решението се
дава отговор на самостоятелна част от претенцията на Г. Й.. Последният,
обаче, е обжалвал решение № 260099/29.06.2021 година единствено в частта
на отхвърляне на искането му за премахване на павилионите на Ж.. При това
положение, при липса на въззивна жалба от Г. Й., който единствен има правен
интерес от обжалване на допълващото решение, както и при липса на
касациона жалба и произнасяне от страна на касационния съд в тази част,
единственият възможен извод е че решение № 260116/03.09.2021 година на
РС-Харманли е влязло в законна сила и разрешените с него въпроси не
подлежат на преразглеждане в настоящото въззивно производство. Ето защо
съдът следва да се произнесе само в обема на допустимите искания на Г. Й.,
формулирани в уточняваща молба вх. № 7534/11.09.2023 година.
Решение № 260099/29.06.2024 година на РС-Харманли както по
основния, така и по насрещния искове е постановено по нередовни искови
молби, тъй като не е уточнен видът на действията, извършени от ответника по
първоначалната ИМ Ж. и от ответника по насрещната ИМ Й., с които
съответният ищец счита, че му се пречи да упражнява правата си и които
действия следва да бъдат преустановени. В тази насока, ВКС в Решението си
№ 50075/31.07.2023 година, постановено по гр.д. № 3200/2022 година е
изложил подробни съображения, които не следва да се преповтарят. Ето защо,
решение № 260099/29.06.2021 година по гр.д. № 345/2018 година на РС-
Харманли следва да бъде обезсилено и ХОС да се произнесе по съществото на
повдигнатите спорове, в посочения вече обем – по първоначалната ИМ,
изключая частта на искането за премахването на постройката и за укрепването
на основите, както и по насрещната ИМ.
Търсената от Г. Г. Й. съдебна защита намира своето основание в чл.
109 от ЗС, като ищецът твърди, че води, изтичащи от покрива на
притежаваната от ответника сграда №*** в основите на сградата на ищеца
№***, причиняват пропадане на основите на последната, а от там и пукнатини
във външните и вътрешните зидове, по фасадата откъм бул.***, нарушаване
на подовите настилки и фаянсова облицовка, проникване на влага, подпухване
и изпадане на мазилка, образуване на мухъл. С представената в настоящото
въззивно производство молба той уточнява исканията си в следния смисъл: 1)
14
ответникът Ж. Ж. да прекрати неоснователните си действия по изтичането на
вода от покрива в източната част на собствената му сграда с идентификатор
*** от водосточна тръба и ламаринен улей, попадаща в западната част на
основите и по западната стена на сградата на ищеца с идентификатор **, като
отведе водата от свободното пространство между двете сгради на улицата -
северно или в собствения му двор; 2) да бъде осъден Ж. Ж. да отстрани
нанесените щети по сградата на ищеца с идентификатор *** както следва: да
спре по-нататъшното пропадане на сградата и напукване на стените, като
укрепи основите на сградата на ищеца в западната част откъм сградата на
ответника; да възстанови причинените пукнатини по външните, вътрешните
зидове и по фасадата откъм бул.** на сградата на ищеца чрез окьртване,
измазване и боядисване; да възстанови напуканите теракотни плочи и
фаянсова облицовка в тоалетна на търговско помещение като премахне
напуканите такива и постави нови; да отстрани мухъл от магазина за
пиротехнически изделия, като премахне нарушената мазилка и нанесе нова
такава; да замени мокет 3.50/3,50 м. по пода на склад в магазина за
пиротехнически изделия. Искането му да бъде осъден Ж. Ж. да спре по-
нататъшното пропадане на сградата и напукване на стените, като укрепи
основите на сградата на ищеца в западната част откъм сградата на ответника,
по изложените съображения са извън обема на произнасяне от настоящата
въззивна инстанция, тъй като с влязло в законна сила решение №
260116/03.09.2021 година е даден отговор на претенцията.
Събраните по делото доказателства и най-вече заключението на
съдебно-техническа експертиза с инженер-конструктор П. Р. налагат
категоричния извод, че пропадането на основите се дължи единствено на
продължително изливане на дъждовните води навътре между двете сгради, а
от там и наводняване на основите на сградата на ищеца. Като следствие от
това са всички констатирани от в.л. пропуквания, мухъл и навлажнявания,
нарушаване на облицовките. Както вече бе посочено по-горе, заключението
на в.л. Р. изключва възможността напукването на основите да е причинено от
растящата в близост липа – тогава движението на основите щеше да бъде в
посока нагоре - повдигнане, а не пропадане. От заключението на СТЕ и,
конкретно, изводите на арх. М. следва, че неправилното оразмеряване, а след
това и не в съответствие с конструктивния проект изпълнение на строежа,
също може да доведе до пропадането на основите. Но предвид категоричния
извод на в.л. Р. за действителните причини за пропадане на основите на ищеца
Г. Й., както и при липса на доказателства за това – разликата в нивата на
гаража да е вероятната причина за пропадането на основите, съдът приема, че
15
направеното от в.л. М. допускане е ирелевантно.
На следващо място, в.л. Р. сочи начина за отстраняване на
първопричината за пропадането на основите: водата следва да бъде отведена
не с помощта на барбаканите, които в конкретния случай не изпълняват
предназначението си, а с един общ покрив за всички павилиони в имота на
ответника, като водите от този покрив да бъдат отведени в двора на ответника.
По този начин ще се прекрати изливането на атмосферните води в
пространството между двата имота и ще се спре наводняването на основите на
сградата в имота на ищеца. Тези действия ще бъдат адекватни, за да
осъществят заявеното за защита субективно право на ищеца, тъй като ще бъде
отстранено преченето за ползването на собствеността на ищеца Й.. При тези
изводи, обстоятелствата и доводите на ищеца, касаещи незаконността на
сградите в имота на ответника Ж., респ. тяхната търпимост, нямат значение за
настоящото дело, а и създаваните в случая пречки за ищеца не са по-големи от
обикновените по чл.50 от ЗС, тъй като са лесно отстраними. Съобразно
изложеното, предмета на този иск, твърдяното нарушение и установеното по
делото, не се налага извършването на косвен съдебен контрол върху
административни актове по отношение на разрешение за строеж
№24/23.II.1995 г., разрешение за ползване №170/23. II без година и
удостоверение за търпимост №130/28.11.2008 г. и №УХ-456/19. VII.2019 г. на
чл. 17 ал.2 от ГПК. Следва да се отбележи, че дори и когато една сграда е
законна и пречи на правото на собственост на трето лице, то тя също подлежи
на премахване, когато пречките са по-големи от обикновените по чл. 50 от ЗС.
Защитата по чл.109 от ЗС трябва да съответства на нарушението и
постановеното от съда следва винаги да е съразмерно на установеното
пречене на ответника за правата на собственост на ищеца. Премахването на
сградата на Ж. в настоящия случай не би съответствало на соченото от самия
ищец нарушение и не би било съразмерно на същото. При възможност за
преустановяване на течовете чрез преработване на покрива и водоотвеждането
му от ответника по начин да спре излива, то съдът трябва да постанови
осъждане на ответника да извърши такова преустройство.
В хода на производството пред първата инстанция са събрани по
надлежен ред относими и допустими доказателства по предявените искове.
Безспорно са установени настъпилите увреди по двете сгради - тази на ищеца
и на ответника. Тези щети са породени от изливането на атмосферните води в
пространството между процесната сграда на ищеца и павилионите на
ответника. Същите са подробно установени посредством свидетелските
показания и приетите по делото съдебно-технически експертизи. Съвкупният
доказателствен материал налага извода, че основната причина за това
обливане на сградите с дъждовна вода е неизпълненото съобразно
техническите изисквания на водоотводняване на покрива на сграда с
идентификатор ***. Това, на свой ред, води до пропадане на основите на
сградата на ищеца, пукнатини във външните и вътрешните зидове, пукнатина
и по фасадата откъм бул. ***, проникване на влага, подпухване и изпадане на
16
мазилка, образуване на мухъл, нарушаване на облицовките.
Действително, установено е по делото, че покривът на сградата,
собственост на ищеца Г. Й., е по-висок от този на ответника, но от
заключението на в.л. Р. се установява, че той е отводнен по правилата – водата
е хваната посредством улуци е отведена чрез водостъчни тръби, монтирани в
края на сградата. Между двете сгради е предвидено калканно застрояване,
което не е осъществено докрай. В първите метри от булеварда калканото
застрояване е изпълнено, но навътре съществува междина от 50-60 см., която
не е обхваната от калканното застрояване и където основно се изливат водите
от покрива на сградата на ответника. В тази насока ХОС счита, че Ж. Ж.
следва да бъде осъден да прекрати неоснователните си действия по
изтичането на вода от покрива в източната част на собствената му сграда с
идентификатор ***, изливаща се в западната част на основите и по западната
стена на сградата на ищеца с идентификатор **, като отведе водата от
свободното пространство между двете сгради на улицата - северно или в
собствения му двор, както и да бъде осъден да отстрани нанесените щети по
сградата на ищеца с идентификатор *** както следва: да възстанови
причинените пукнатини по външните, вътрешните зидове и по фасадата
откъм бул."*** на сградата на ищеца чрез окьртване, измазване и боядисване;
да възстанови напуканите теракотни плочи и фаянсова облицовка в тоалетна
на търговско помещение като премахне напуканите такива и постави нови; да
отстрани мухъл от магазина за пиротехнически изделия, като премахне
нарушената мазилка и нанесе нова такава; да замени мокет 3.50/3,50 м. по
пода на склад в магазина за ***.
Изложеното по-горе е относимо изцяло и за предявения от Ж. Ж.
против Г. Й. насрещен иск, ето защо доводите на съда не следва да се
преповтарят. Освен това, от изявленията на страните пред въззивния съд
следва, че между тях вече няма спор, че водите от покрива на сградата на Г. Й.
към момента са отведени правилно и не се изливат в процесното постранство.
Ето защо насрещната претенция на Ж. Ж. подлежи на отхвърляне.
Предвид дадените уточнения на петитума на ИМ от ищеца Й.,
решението на РС-Харманли в частта на иска на Г. Й. за отстраняване на
пречките за спокойното упражняване на правото на собственост чрез
отвеждането на водата и възстановяването на повредите, следва да бъде
обезсилено, като вместо това ХОС се произнесе за уважаване на уточнената
претенция.
Съобразно изхода от делото, в тежест на ответника Ж. следва да
бъдат възложени сторените от Г. Й. деловодни разноски, понесени за
първоинстанционното и касационното производство. Тъй като въззивната
жалба на Ж. Ж., по изложените в нея доводи и искания е намерена за
неоснователна, то не му се дължи възстановяване на деловодни разноски за
въззивната инстанция.
Мотивиран така, съдът
17
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260099/29.06.2021 година, постановено по
гражданско дело № 345/2018 година по описа на Районен съд-Харманли в
частта, в която е уважен предявеният от Г. Г. Й. срещу Ж. Д. Ж. иск с правно
основание чл. 109 от Закон за собствеността, като Ж. Ж. е осъден да прекрати
неоснователните си действия по изтичането на вода от собствената му сграда с
идентификатор *** в западната част в основите и по западната стена на
сградата на Г. Й. с идентификатор *** и наводняването , с което е причинил
пукнатини във външните и вътрешните зидове, пукнатина и по фасадата
откъм бул. ****, проникване на влага, подпухване и изпадане на мазилка,
образуване на мухъл, както и да възстанови състоянието на сградата отпреди
нарушението като извърши следните действия: да възстанови състоянието на
пропуканите вътрешни и външни зидове, като отстрани пукнатините,
подпухналата и изпадала мазилка и образувания мухъл; както и в частта, в
която е отхвърлен предявеният от Ж. Ж. против Г. Й. насрещен иск с правно
основание чл. 109 от ЗС за осъждане на Г. Й. да преустанови противоправните
си действия, а именно излив на вода от собствената му сграда с
идентификатор *** върху сграда ид. № *** и в Поземлен имот ***, находящи
се в североизточната част на имота на Ж. Ж. по общата им източна граница, с
което ограничава правото на собственост върху недвижимия имот, създава
затруднения при ползването му, образуването на мухъл и лишеи по стените,
обезценяването му и във връзка с това да извърши ремонт на покрива на
сграда с идентификатор ***, като същият в двускатов вариант да бъде
ориентиран север-юг; както и в частта за деловодните разноски, - вместо което
постановява:
ОСЪЖДА Ж. Д. Ж. с ЕГН ********** от ** 1) да прекрати
неоснователните си действия по изтичането на вода от покрива в източната
част на собствената му сграда с идентификатор *** от водосточна тръба,
ламаринен улей и барбакани, попадаща в западната част на основите и по
западната стена на сградата на ищеца с идентификатор ***, като отведе водата
от свободното пространство между двете сгради на улицата - северно или в
собствения му двор; 2) да отстрани нанесените щети по сградата на ищеца с
идентификатор *** както следва: да възстанови причинените пукнатини по
външните, вътрешните зидове и по фасадата откъм бул.*** на сградата на
ищеца чрез окьртване, измазване и боядисване; да възстанови напуканите
теракотни плочи и фаянсова облицовка в тоалетна на търговско помещение
като премахне напуканите такива и постави нови; да отстрани мухъл от
18
магазина за ***, като премахне нарушената мазилка и нанесе нова такава; да
замени мокет 3.50/3,50 м. по пода на склад в магазина за ***.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж. Д. Ж. с ЕГН ********** от ***
против Г. Г. Й. с ЕГН ********** от *** насрещен иск с правно основание чл.
109 от ЗС за осъждане на Г. Й. да предприеме действия по отвеждането на вода
от сграда с идентификатор ***, като се преустанови изтичането на вода от
неговата сграда върху сграда с ид. ** и в Поземлен имот ***, находящи се в
северо-източната част на имота на Ж. Ж. по общата източна граница, както и
да извърши ремонт на покрива на сграда с идентификатор ***, като същият в
двускатов вариант да бъде ориентиран север-юг.
ОСЪЖДА Ж. Д. Ж. с ЕГН ********** от *** ДА ЗАПЛАТИ на Г. Г.
Й. с ЕГН ********** от *** деловодни разноски: за първоинстанционното
производство по гр.д. № 345/2017 година – 4534,32 лева; за касационното
производство по гр.д. № 3200/2022 година по описа на ВКС - 1500 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по касационен ред пред ВКС на
РБ в месечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19