О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 415 Година
27.01.2020 Град
Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ Р. XII ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На двадесет и седми януари Година 2020
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 5797 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След като се запозна с подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на ответника, съдът намери, че исковата молба е редовна, а
предявените с нея искове по чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД допустими (чл. 140, ал. 1 ГПК). Неоснователни са възраженията за противното на ответника в отговора, че
прекият иск по чл. 432 КЗ бил недопустим, защото ищецът не бил предявил претендираното с него вземане пред ответника съгласно чл.
498 КЗ и производството по този иск следвало да бъде прекратено. В исковата
молба е посочено, че ищецът предявява с този си иск по чл. 432 КЗ останалата
част от застрахователното обезщетение, която не е заявил с уважения му частичен
иск по чл. 432 КЗ по гр.д. № 815/2018 г. на Старозагорския районен съд, а от
влязлото в сила решение по последното е видно, че още преди да предяви този си
частичен иск по гр.д. № 815/2018 г. на Старозагорския районен съд, ищецът е предявил
претенцията си пред ответния застраховател по реда на чл. 498 КЗ, но той е
отказал да изплати застрахователно обезщетение по нея и поради това съдът по гр.д.
№ 815/2018 г. е приел за допустим частичния му иск за изплащането му, а чл.
498, ал. 3 КЗ не обуславя допустимостта на предявения по делото пряк иск по чл.
432 КЗ за останалата част от същото обезщетение от нова претенция на ищеца по
чл. 498, ал. 1 КЗ за същата част от това обезщетение (чл.
498 КЗ).
За изясняване на делото от фактическа страна следва да се изиска
и приложи гр.д. № 815/2018 г. на Старозагорския Р.(т.
2 ТР 3/2016 ОСГТК).
Следва
служебно да се назначи по делото съдебно - автотехническа
експертиза, която да отговори на следните възникнали по делото въпроси: 1/. претърпял
ли е собственият на ищеца лек автомобил някакви повреди в пряка причинна връзка
от процесното ПТП на 02.11.2017 г., какви и на какви
точно негови възли, части и/или агрегати, поотделно и общо; и 2/. каква е била
пазарната стойност на всяка от тези вреди и общо към датата на ПТП, за отговор
на които въпроси съдът не разполага със специални знания, което обуславя
назначаването й (чл. 195, ал. 1 ГПК).
За изготвянето й следва да се определи депозит и задължи предявилият исковете
ищец да го внесе по сметка на съда (чл.
76 ГПК).
Страните
следва да се приканят към постигане на спогодба, включително и чрез процедура
по медиация, като им се разяснят преимуществата й. Доколкото същите нямат други
доказателствени искания, делото следва да се внесе и
насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от
настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на
делото, като с призовката на ищеца се
изпрати и препис от отговора на ответника. За
тази дата следва да се призове и вещото лице, след внасяне от ищеца на
определения от съда депозит за изготвяне на експертизата.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко
доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез
взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите
си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от
дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността
да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които
произтичат претендираните от ищеца вземания, са
посочени в исковата му молба и се изразяват по същество в това, че между
страните било налице влязло в сила решение № 1098/25.10.2018 г. по гр.д. №
815/2018 г. на Р., с което ответникът бил осъден да заплати на ищеца сумата от
1000 лева, като част от дължимо му се застрахователно обезщетение в размер на
3277.21 лева, за причинени имуществени вреди на собствения му л.а. марка „-”,
модел „-”, с рег. № -, изразяващи се в повреди на решетка в предна броня -
средна и дясна част, фар допълнителен десен, фар десен, ксенон, адаптивен, подкалник пр.д. пвц, калник пр.
десен, букса фар допълнителен, кора - пвц, под фар
доп.десен, настъпили в резултат на реализирано на 02.11.2017 г. ПТП - паркиране
на паркинг в гр. Стара Загора, причинено по вина на водача на лек л.а. м.„-",
модел „-", с рег. № -, застрахован по договор за гражданска отговорност
при ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.02.2018
г. до изплащането й. Искът му бил предявен, като частичен, за сумата от 1000 лева.
По делото била назначена и автотехническа експертиза,
която определила размера на настъпилата за ищеца вреда, подлежаща на
обезщетяване в размер на 3277.21 лева. Остатъкът от дължимото му се за нея застрахователно
обезщетение, след постановеното решение на Р., бил в размер на 2277.21 лева. Съгласно
закона, върху дължимото се застрахователното обезщетение, в случая от 3277.21 лева,
се дължала и законна/мораторна лихва от датата на
увреждането (02.11.2017 г.) до изплащането на вземането (или до датата на
завеждането на исковата молба, в случай че била претендирана
с нея). Последната не била претендирана по гр.д. №
815/2018 г. на Р.. В случая размерът й бил, както следвало: върху сумата от
3277.21 лева за периода от 02.11.2017 до 13.02.2018 г. - лихва 94.67 лева. За
сумата от 1000 лева, законната/мораторна лихва била претендирана, считано от завеждане на иска, с исковата му
молба, подадена на 13.02.2018 г. пред Р., като му била присъдена и с цитираното
решение. Към момента дължимата се върху остатъка от вземането му в размер на
2277.21 лева законна/мораторна лихва, считано от
13.02.2018 г. до подаването на настоящата му искова молба, била в размер, както
следвало: върху 2277.21 лева за периода от 13.02.2018 до 31.10.2019 г. - 395.97
лева. Към момента плащане от страна на ответника нямало, както на остатъка от
главницата, така и на лихвите. За ищеца бил налице правен интерес да предяви процесните искове.
Искането
по същество е да се осъди ответника да заплати на ищеца по посочената в
исковата му молба банкова сметка, ***.21 лева за главница от съдебно предявена
останала част от дължимо му се застрахователно обезщетение по договора за
задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, за
причинените му от застрахования при посоченото ПТП имуществени горепосочени
вреди, с 395.97 лева мораторна лихва от 13.02.2018 г.
до 31.10.2019 г., с 94.67 лева мораторна лихва за
забава от 02.11.2017 г. до 13.02.2018 г. в плащането на застрахователното
обезщетение от 3277.21 лева по същия договор, и законна лихва върху главницата
от 04.11.2019 г. до изплащането й, както и сторените по делото разноски.
Правната
квалификация на предявения пряк иск е нормата на чл. 432 КЗ, а на предявените акцесорни искове за мораторни
лихви – нормата на чл. 86 ЗЗД. С подадения в срок отговор ответникът
заема становище, че не бил дал повод за завеждане на делото и претенцията била
недопустима. В деловодството му не била депозирана покана за изпълнение на
установеното в рамките на гр.д. №815/2018 г. на Р. вземане. Не му била дадена
възможност да изпълни задължението си. В тази връзка и доколкото чл. 498 КЗ
определял като изрична формална предпоставка за завеждане на съдебна претенция
първоначалното и писмено предявяване пред застрахователя, а такава не била
предявена за заплащане на настоящото вземане, исковата молба била недопустима и
производството следвало да бъде прекратено. На следващо място и доколкото
размерът на вземането бил определен в рамките на гр.д. № 815/2018 г. и въпреки
това застрахователят не бил поканен да изпълни доброволно, била налице една
явна злоупотреба с право, която целяла само и единствено обременяването му с
деловодни разноски. По отношение претенцията за лихва, такава не се дължала от
датата на увреждането. Член 429, ал. 3, във вр. с чл.
429, ал. 2, т. 2 КЗ, уреждал по императивен начин въпроса за дължимите лихви от
застрахователя върху застрахователното обезщетение. Според чл. 429, ал. 3 КЗ,
от застрахователя се плащали само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430,
ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване, или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите била най-ранна. На основание
изложеното, началният момент, от който застрахователят можел да дължи законна
лихва за забава върху обезщетението, бил не датата на настъпване на
застрахователното събитие, а датата на уведомяването му за него, респективно
уведомяването или предявяването на претенцията от увреденото лице. В тази
връзка, претенцията за заплащане на лихва от датата на събитието се явявала
неоснователна. Доколкото по делото не били представени каквито и да било
доказателства, претенцията била изцяло неоснователна и недоказана.
Тежестта
за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се
разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже
всички горепосочени обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на
тях е основал предявените искове, а ответникът носи тежестта да докаже всички
горепосочени обстоятелства, твърдени в отговора му, тъй като пък на тях той е
основал възраженията си срещу тези искове.
ДА
СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ гр.д. № 815 по описа за 2018 г. на Старозагорския районен
съд.
НАЗНАЧАВА служебно по делото съдебно – автотехническа
експертиза, като за вещо лице определя С.Н.Н., което след като се запознае с
доказателствата по делото, извърши необходимите огледи, справки и проверки на
мястото на ПТП, при страните и там, където това стане необходимо, да представи
по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси, посочени в
обстоятелствената част на настоящото определение, при депозит в размер на 100
лева, вносим от ищеца по сметка на Старозагорския Р.в
3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото определение, и
представяне в същия срок по делото на платежния документ, удостоверяващ
внасянето му, като му указва, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен в
цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а той ще загуби възможността да
поиска назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен ако пропускът му
се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 26.02.2020 г. от 10.10 часа,
за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
като с призовката на ищеца се изпрати и препис от отговора на ответника. За
тази дата да се призове и вещото лице, след внасяне от ищеца на определения от
съда депозит за изготвяне на експертизата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: