Решение по дело №13446/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 741
Дата: 13 февруари 2024 г.
Съдия: Веселка Николова Йорданова
Дело: 20221110213446
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 741
гр. София, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря БИСТРА П. Т.
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20221110213446 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Е.Т.“ ЕООД с ЕИК **, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от управителя Д.Д.Д. с ЕГН : **********
срещу Наказателно постановление /НП/ № 23-2200436 от 21.09.2022 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“,
със седалище гр.София, към Главна Дирекция „Инспектиране на труда“, с
което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл.
62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде
отменено като незаконосъобразно и неправилно. Същият излага доводите си
за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
представляват самостоятелно основание за отмяна на крайния
административен акт. В тази връзка се сочи, че изпълняващата длъжността
Директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, инж.К.В.
1
явяваща се административно-наказващ орган, който е издал процесното НП, е
участвала в административно-наказателното производство в качеството на
свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение. На следващо място
жалбоподателят оспорва фактическите констатации в акта и наказателното
постановление, като твърди, че нарушение не е извършено. Същият
акцентира, че по време на извършената на място проверка на 20.07.2022 г. в
строителен обект – многофамилна жилищна сграда не са присъствали негови
работници и служители, нито други упълномощени от него лица. Лицето А.
И. Г., заварен на обекта в момента на проверката, не е служител, и никога не е
бил, на „Е.Т.“ ЕООД. От посоченото в АУАН е видно, че Г. е заварен да
извършва дейности по топлоизолацията на терасите на 1-вия етаж, която е
била възложена за изпълнение на „М.Б.“ ЕООД. От приложена справка от
НАП за приети уведомления по чл.62, ал.5 от КТ се установява, че А. И. Г.
има действащ трудов договор с „М.Б.“ ЕООД. Жалбоподателят оспорва също
така размерът на наложената имуществена санкция, като го счита за
необосновано завишен без да са налице основания затова. В този смисъл
същият моли в условията на алтернативност, съдът да измени НП като намали
санцията до предвидения в закона минимум.
В съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован, се
представлява от юрк.В.Д., който поддържа изложените в жалбата
съображения и моли за отмяна на процесното наказателно постановление.
Въззиваемата страна – Директора на Дирекция „Инспекция по труда
Софийска област“, със седалище гр.София - редовно призована, чрез
процесуалния си представител юрк. И. И. оспорва жалбата и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея доводи и като се
запозна с материалите по делото намира за установено следното от
фактическа страна:

С акт за установяване на административно нарушение № 23-2200436
от 05.08.2022 г., съставен от Б. Л. Т. на длъжност гл. инспектор в Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“ при извършена проверка по спазване
на трудовото законодателство на „Е.Т.“ ЕООД с ЕИК **, със седалище и
2
адрес на управление ***, на 20.07.2022 г., на място в обект : „Строеж на
многофамилна жилищна сграда, находяща се в гр.София, ПИ
68134.1894.1151, УПИ ХVI – 156, кв.19, м.Карпузица, и на 01.08.2022 г. и на
05.08.2022 г. за приключване на проверката по документи в сградата на
ДИТСО със седалище гр.София, бул.“Витоша“ № 6, ет.2 е установено, че
„Е.Т.“ ЕООД с ЕИК **, което е изпълнител по договор за производство,
доставка и монтаж от 18.03.2022 г., сключен с „ЛИНКСАЙД ФИНАНС“
ООД, в качеството си на работодател по смисъла на параграф 1 , т.2 от ДР на
Закона за здравословни и безопасни условия на труд не е уредил отношенията
по предоставяне на работна сила като трудови правоотношения, като не е
сключил трудов договор в писмена форма с лицето А. И. Г. с ЕГН –
**********. Към момента на проверката на място в обекта /20.02.2022 г./,
около 11,25 часа лицето е заварено да извършва дейности по изпълнение на
топлоизолация на терасите на първия етаж на ниво терен. В предоставена за
попълване от страна на контролните органи декларация, Г. собственоръчно
посочил работно време /от 09.00 до 18.00 ч./, почивни дни /събота и неделя/,
почивки в работния ден /1час и 30 мин./ и трудово възнаграждение /800 лв./ Г.
посочил също така, че няма сключен трудов договор и работи пробно. До
приключване на проверката не били представени документи, удостоверяващи
уреждане на трудовите отношения между „Е.Т.“ ЕООД и А. И. Г..
При така установената фактическа обстановка контролните органи
приели, че жалб. „Е.Т.“ ЕООД е нарушил разпоредбата на чл.62, ал.1 във вр.
чл.1, ал.2 от КТ, като нарушението е извършено на 20.07.2022 г., когато А. И.
Г. е заварен на работа и е установено по време на проверката по документи на
05.08.2022 г. в сградата на ДИТСО.
Срещу съставения АУАН било подадено възражение в срока по чл. 44,
ал.1 ЗАНН с мотиви, аналогични с наведените в жалбата, които били оставени
без уважение.
Въз основа на акта било издадено процесното наказателно
постановление /НП/ № 23-2200436 от 21.09.2022 г., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, със седалище гр.София,
към Главна Дирекция „Инспектиране на труда“, с което на основание чл. 416,
ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 /две
хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 от
КТ.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
3
свидетелите Б. Л. Т., А. И. Г. и А. С. Л., както и от приобщените по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което
същата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, по
следните съображения:
В конкретния случай от санкционираното дружество е релевирано
възражение за допуснато нарушение на чл. 51, ал. 1, б. "б" от ЗАНН, което се
отнася до физическото лице, издател на процесното НП. Настоящата съдебна
инстанция приема, че макар и притежаваща компетентност да издава
наказателни постановления, с оглед изменението на служебното й
правоотношение и Заповед № ЧР -1431/15.08.2022 г. на изпълнителния
директор на ИА "ГИТ", недопустимо К.Й.В. е съвместила две процесуални
качества в рамките на едно административно-наказателното производство–
това на административно-наказващ орган и свидетел при установяване на
нарушението. Разпоредбата на чл. 51, ал. 1, б. "б" от ЗАНН изрично
предвижда, че не може да участва в разглеждането на административно-
наказателна преписка и в издаването на наказателно постановление
длъжностно лице, което е съставило акта за нарушението или е свидетел по
него. При наличие на посоченото основание лицето е следвало да се отведе в
какъвто смисъл е ал. 2 на чл. 51 от ЗАНН. Като е решил въпросът за
отговорността на дружеството –жалбоподател при наличие на презумирани от
закона основания за предубеденост, административно-наказващият орган е
нарушил правото на защита на наказаното лице, което е опорочило
процесното НП, което представлява самостоятелно основание за неговата
отмяна.
На следващо място съдът намира, че както АУАН, така и НП са
издадени от териториално некомпетентни органи. От мястото на
осъществяване на нарушението, на основание чл. 48, ал. 1 от ЗАНН,
териториално компетентен орган следва да е Директорът на Дирекция
„Инспекция по труда - гр. София“ към Главна Дирекция Инспектиране на
4
труда. В настоящия случай, производството е протекло под надзора на
териториално некомпетентен орган - Дирекция „Инспекция по труда
Софийска област“, която има правомощието да осъществяват своите функции
само на територията на Софийска област.
Към момента на осъществяване на деянието и издаване на оспореното
наказателно постановление, е бил в сила Устройствен правилник на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (отменен 15.10.2022 г.),
който урежда начина на функциониране, състав и действие на контролния
орган. Съгласно чл. 6, ал. 2, т. 14 от посочения правилник, изпълнителният
директор на ИА „ГИТ“, определя обхвата на дейност и компетентност на
инспекторите по труда. По делото е приложена Заповед № 3-0213/16.02.2021
г., издадена на основание чл. 6, ал. 2, т. 14 от УПИАГИТ на изпълнителния
директор на ИА „ГИТ“, с която същият е разширил териториалната
компетентност на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ да
извършва контрол по спазване на трудовото законодателство и на територията
на Столична община в срок от 16.02.2021 г. до 31.12.2021 г. В случая
проверката на място в обекта на контрол и по документи е след посочения
срок. Освен това изпълнителният директор на ИА „ГИТ“ е надхвърлил своите
правомощия и без изрично да е овластен е разширил териториалната
компетентност на инспекторите при Дирекция „Инспекция по труда
Софийска област“, без надлежно да са му делегирани такива правомощия /в
този смисъл Решение № 1547 от 9.03.2023 г. на АдмС - София по адм. д. №
11122/2022 г., Решение № 1256 от 27.02.2023 г. на АдмС - София по адм. д. №
10816/2022 г., Решение № 1058 от 20.02.2023 г. на АдмС - София по адм. д. №
10361/2022 г./.
С Постановление № 313 на МС от 05.10.2022 г., е приет нов
Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“, /Обн., ДВ, бр. 81 от 11.10.2022 г./ и е отменен действащия до този
момент правилник. След промените на устройствения правилник, предишната
му т. 14 на чл. 6, ал.2, отнасяща се за компетентността на изпълнителния
директор на Агенцията, която е гласяла, че същият „определя обхвата на
дейност и компетентност на инспекторите по труда“, е променена в сегашната
точка т. 10, в следния смисъл: „определя и променя териториалната
компетентност на териториалните дирекции „Инспекция по труда“, която
промяна, вече надлежно оправомощава издаването на заповеди, със
5
съдържанието на процесната, но тази промяна е настъпила след съставянето
на оспореното наказателно постановление и доколкото не е установено друго,
тя действа занапред.
Предвид изложеното, посочените административни актове са
съставени при допуснато съществено нарушение на процесуалния закон - чл.
48, ал. 1 ЗАНН, което обусловя отмяната на атакуваното наказателно
постановление на формално основание.
При този изход на делото, право на разноски има жалбоподателят и на
основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН в полза на „Е.Т.“ ЕООД следва да се
присъди юрисконсултско възнагражние в размер на 80 лева за осъщественото
процесуално представителство пред настоящата инстанция, определен
съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и в
съответствие с предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност.

С оглед гореизложеното, Софийски районен съд,

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 23-2200436 от
21.09.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда
Софийска област“, със седалище гр.София, към Главна Дирекция
„Инспектиране на труда“, с което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3
от Кодекса на труда /КТ/, на жалбоподателя „Е.Т.“ ЕООД с ЕИК **, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.Д.Д. с
ЕГН : ********** е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл.
62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.

ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ
ПО ТРУДА“ ДА ЗАПЛАТИ на жалбоподателя „Е.Т.“ ЕООД с ЕИК **, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 80 лева /осемдесет лева/,
представляващи юрисконсултско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.
6


РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд-
София град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7