Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град Тетевен, 18.09.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание
На тридесет и
първи август,
През две хиляди и двадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ
При секретаря: КАТЯ
ХРИСТОВА,
Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 962
по описа на Районен съд-Тетевен за 2019 година,със страни:
Ищец: „Състейнъбъл бизнес солюшънс“-АД-град София,
Ответник: Р.Н.Н. ***,
И за да се
произнесе,взе предвид следното:
Предявен е иск за установяване на вземане,за което е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Ищецът излага,че на хххххх между „А1 България“-ЕАД-София и ответникът е сключен договор за продажба на изплащане №****,като с неговото подписване ответникът е станал собственик на устройство ххххххх 45 LTE Premium Telesales MAT 3 ,с посочен в исковата молба сериен номер.Купувачът се е съгласил да заплати на продавача продажната цена на вещта ,съобразно погасителен план към договора.Поради неплащане в срок на две месечни вноски,договорът между „А1 България“ и ответникът е прекратен предсрочно.Непогасената сума в края на договора на изплащане в размер на 37.50 лева е станала предсрочно изискуема,на основание чл.12.3. от договора.
На 07.11.2014г между „А1 България“ и ищеца е сключен договор за поръчителство,като на основание т.3 от договора ищецът се задължил да обезпечи задълженията на абонати,сключили с А1 България“ ЕАД договор за продажба на изплащане.
Поради неплащане на дължимата сума от страна на ответника,ищецът уведомил длъжника,че ще изпълни вместо него задължението му към „А1 България“,като уведомлението е получено от страна на ответника на 25.09.2018г.
Поради липса на доброволно плащане от страна на длъжника,ищецът заплатил на 11.06.2019г сумата от 37.50 лева,представляваща дължима от ответника сума по договора за продажба на изплащане от 29.06.2017 година.Приемо-предавателен протокол от 26.11.2018г съдържа справка от договора за поръчителство ,сключен между ищеца и „А1 България“,като ответникът фигурира в справката.
Моли да бъде постановено решение,с което се приеме за установено,че ответникът дължи на ищеца сумата от 37.50 лева,представляваща незаплатена от ответника сума по договор за продажба на изплащане от 29.06.2017г,която сума е заплатена от ищеца в качеството му на поръчител на „А1 България“,както и сума в размер на 0.55 лева-мораторна лихва за забава за периода от 11.06.2019г до датата на подаване на заявлението в съда за издаване на заповед за изпълнение-26.07.2019г.,ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата.
С молба от 20.12.2019г ищецът е заявил,че на основание чл.232 от ГПК оттегля акцесорния иск за установяване на вземане за мораторна лихва в размер на 0.55 лева
Позовава се на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК не е
депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.Същият се явява в
съдебно заседание ,проведено на 11.03.2020г.,като
е помолил да му се предостави възможност за установяване на контакт с ищеца и
уточняване начина на плащане на задължението му.В проведените последващи заседания страните не се явяват и не навеждат
данни за постигнато споразумение по правния спор.
От приложените по делото писмени
доказателства,съдът приема за установено следното:
Приложен е договор за продажба на изплащане №****/хххххххх,сключен между „Мобилтел“-ЕАД,със сегашно наименование „А1 България“-ЕАД и ответникът,като от приемо-предавателен протокол от същата дата се установява,че предмет на договора е продажба на вещ на изплащане-описаното в исковата молба устройство.В договора е обективиран погасителен план на 23 месечни вноски,с посочен размер на главница и лихви.
Приложен е договор от 07.11.2014г,сключен между „Мобилтел“-ЕАД и ищеца „Състейнъбъл бизнес солюшънс“-АД,съгласно който последният,в качеството си на поръчител,се е задължил да отговора пред Мобилтел за задълженията на абонати,сключили договор за продажба на изплащане,заедно с анекси към същия.
Приложено е уведомление от ищеца,действащ от името на „А1 България“-ЕАД до ответника,получено лично от последния,съгласно което ответникът е уведомен ,че ако не изпълни задължение по договора за продажба на изплащане в размер на 37.50 лева в срок до 22.10.2018г,същото ще бъде изпълнено от ищеца и той ще встъпи в правата на кредитора „А1 България“-ЕАД.
Приложен е приемо-предавателен протокол от дата 26.11.2018г между ищеца и „А1 България“-ЕАД,както и справка,съдържаща списък с имената на длъжници на „А1 България“-ЕАД,в който фигурира и името на ответника Р.Н..
Приложен е приемо-прпедавателен протокол от дата 10.07.2019г,съдържащ списък с абонатите на „а1 България“-ЕАД,за които към дата 28.12.2018г ищецът като поръчител е изпълнил вместо тях задълженията към Мобилтел,като в този списък отново фигурира името на ответника Н. и задължение от 37.50 лева,както и платежно нареждане от дата 11.06.2019г ,установяващо заплащане от ищеца по сметка на „А1 България“-ЕАД на глобална сума в размер на 14 121.33 лева.
Приложено е по делото и уведомление от „А1 България“-ЕАД до ищеца,с което същият е потвърдил прието плащане на задължение на ответника в размер от 37.50 лева.
Със заявление,входирано в деловодството на Рс-Тетевен на дата 30.07.2019г ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение п о чл.410 от ГПК от ответника,като със Заповед от дата 31.07.2019г заповедният съд е наредил заплащане от длъжника на заявителя,на следните суми: Сумата от 37,50/тридесет и седем лева и петдесет ст./главница , мораторна лихва 0,55/петдесет и пет ст./лв. за периода 11.06.2019г. до 26.07.2019г., в едно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда 30.07.2019г. до окончателно изплащане на вземането , 25/двадесет и пет /лв. за ДТ и 300/триста/лева адвокатско възнаграждение .
Срещу заповедта е депозирано възражение от длъжника,поради което с разпореждане от 02.10.2019г на заявителя е указано,че може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника.Съобщението за разпореждането е връчено на заявителя на дата 31.10.2019г,а исковата молба ,предмет на настоящето производство е изпратена по пощата на дата 28.11.2019г.
Въз основа на така установените факти по делото съдът прави следните правни изводи:
Предявеният установителен иск,квалифициран по чл.422,във в-ка с чл.415 от ГПК,е допустим,доколкото е подаден и в срока по чл.415 от ГПК,а разгледан по същество е основателен и доказан за претендираната главница и законна лихва.
По отношение претенцията на мораторна лихва в размер на 0.55 лева,ищецът е оттеглил претенцията си с молбата от 20.12.2019г./дата на входирането и в деловодството на съда/,като въпреки ,че съдът не се е произнесъл по тази молба и не е прекратил частично производството по делото,то не дължи произнисане по иска ,в тази му част,като заповедният съд следва да обезсили заповедта за изпълнение,за това вземане-за мораторна лихва.
Съгласно константната практика на ВКС длъжникът и поръчителят отговарят солидарно пред кредитора, поради което той може да претендира изпълнение от всеки от тях и едновременно от двамата, но няма право да получи повече от дължимото. Когато кредиторът предяви вземането си срещу длъжника, правното положение на поръчителя с нищо не се засяга. Когато кредиторът предяви вземането си срещу поръчителя, поръчителят трябва да уведоми длъжника, за да узнае възраженията му, тъй като той рискува да плати недължимо или в повече, а и длъжникът, ако не знае за извършеното плащане от поръчителя, може да продължи да изпълнява на кредитора. Задължението на поръчителя да уведоми длъжника е уредено, за да бъдат избегнати тези усложнения. Когато поръчителят има доверие на кредитора, той плаща на свой риск (за да избегне разноските по делото и разноските по принудителното изпълнение). Ако задължението е съществувало, той получава регрес срещу длъжника за всичко, което е платил със законната лихва от деня на плащането. При неуведомяване длъжникът запазва единствено възраженията си срещу кредитора - само тях той може да противопостави на платилия поръчител. Длъжникът не получава никакви права срещу поръчителя поради неуведомяването му.
Договорът за поръчителство не е съглашение между поръчител и длъжник,а съглашение между кредитор и поръчител. Поръчителят поема задължение не към длъжника, а към кредитора на длъжника да отговаря за неговото задължение. Договорът за поръчителство може да се материализира в единните унифицирани документи.
В случая е безспорно, че на 07.11.2014 година между „А1 България" ЕАД, и „Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД, е сключен Договор за поръчителство, съгласно който ищцовото дружество се е задължило в качеството си на поръчител да обезпечи задълженията на абонати, сключили с „А1 България" ЕАД Договор за продажба на изплащане. Установено е също, че „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС“ АД е заплатило на кредитора дължимите от ответника суми. Така и тъй като задължението е съществувало, той е получил регрес срещу длъжника за всичко, което е платил със законната лихва от деня на плащането. Поради това установителният иск за съществуване на вземането се явява основателен и следва да бъде уважен за посоченото по-горе вземане.
По отношение на разноските по заповедното и исковото производство:
Съгласно т.12 от тълкувателно решение №4/2013г на ОСГТК на ВКС,съдът в исковото производство следва да разпредели,съобразно изхода на делото,отговорността за разноските както в заповедното,така и в исковото производство,каквото искане ищецът е заявил с исковата молба и допълнителните си становища по делото.
Сторените в заповедното производство и присъдени от заповедният съд
разноски с в размер на 325.00 лева,а в исковото производство на ищеца се
присъждат разноски в същия размер от
325.00 лева.
Мотивиран от изложените съображения,съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,на основание чл.422,ал.1,във в-ка с чл.415 от ГПК,съществуването на вземане на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“-АД-град София, с ЕИК:20140425155042,със седалище и адрес на управление в град София,ж.к.“Люлин“,бул.“Панчо Владигеров“ №21,ет.4,офис 13,представляван заедно от С.Х.Б. и Г.Н.П.,чрез пълномощника по делото адв.И. Лазцов-САК,срещу Р.Н.Н.,ЕГН:********** ***,за главница в размер на 37.50/тридесет и седем лева и петдесет ст./лева,заедно със законната лихва върху главницата,начиная от 30.07.2019г до изплащане на вземането,за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №573/2019г по описа на РС-Тетевен.
ОСЪЖДА Р.Н.Н.,ЕГН:********** *** заплати на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“-АД-град София, с ЕИК:20140425155042,със седалище и адрес на управление в град София,ж.к.“Люлин“,бул.“Панчо Владигеров“ №21,ет.4,офис 13,представляван заедно от С.Х.Б. и Г.Н.П. сумата от 650.00/шестстотин и петдесет/лева ,представляващи сторени разноски,от които по ч.гр.дело №573/2019г по описа на РС-Тетевен се присъждат разноски в размер на 325.00 лева,а по гражданско дело №962/2019г по описа на РС-Тетевен се присъждат разноски в размер на 325.00 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: