РЕШЕНИЕ
№ 1558
гр. Варна, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20213110104239 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „Д.-О. з.“ ЕАД, ЕИК *, със съдебен
адрес: *, действащ чрез адв. П.П., против СВ. СТ. Н., ЕГН **********, с адрес: *, действащ
чрез адв. С.А., осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер от 4 040.00 лева, представляваща регресно
вземане по щета № 43070311800010; № 4307031180009 и № 43080311800518 по
автомобилна застраховка „ГО“ със застрахователна полица № BG/06/118000647299, с
валидност от 02.03.2018 г. до 01.03.2019 г., във връзка с ПТП настъпило на 20.06.2018 г. по
вина на ответника, който напуснал мястото на произшествието преди идването на органите
за контрол на движение по пътищата, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 23.03.2021 г. до окончателното погасяване на
вземането.
В исковата молба ищецът твърди, че на 20.06.2018 г. около 19:20 часа в * е
реализирано ПТП между л. а. „С. Н.“ с рег. № *, управляван от ответника и л. а. „Ф. Г.“ с
рег. № *, управляван от собственика му И.Ш.. Твърди се, че причина за настъпване на ПТП е
поведението на ответника, изразяващо се в неспазване на знак Б-2, в следствие на което е
отнел предимството на движещия се л.а. „Ф. Г.“ с рег. № *. Сочи се, че след реализиране на
ПТП ответникът е напуснал мястото на произшествието преди да пристигнат органите на
МВР. При пътния инцидент били нанесени както имуществени, така и неимуществени вреди
на И.Ш. и В.Ш., изразяващи се в контузии на гръдния кош. Поддържа се, че към датата на
ПТП управлявания от ответника л.а. е бил застрахован при ищцовото дружество по
застраховка „ГО на автомобилистите“.
На 25.06.2018 г. при ищеца била заведена щета от собственика на л.а. „Ф. Г.“ с рег. №
* по повод нанесените по автомобила имуществени вреди. Бил извършен оглед на
автомобила, като е съставен и опис-заключение. По заведената щета на И.Ш. била изплатена
сумата в размер от 2195.00 лева, от които 2100.00 лева - действителната стойност на
увредения л.а. след приспадане на стойността на запазените автодетайли и 95.00 лева -
цената за пътна помощ. Сумата се твърди да е изплатена по банков път на 27.07.2018 г. На
ответника е изпратена регресна покана за изплащане на сумата в общ размер от 2 210.00
1
лева, включваща заплатеното обезщетение и ликвидационните разходи в размер от 15.00
лева. Поканата се твърди да е получена от ответника на 13.04.2019 г.
На 09.07.2018 г. в ищцовото дружество е заведена нова щета по молба на В.Ш. за
изплащане на обезщетение за претърпените от нея неимушествени вреди в резултат от
процесното ПТП. На 03.08.2018 г. по банков път на В.Ш. била изплатена сумата в размер от
800.00 лева. Във връзка с плащането до ответника е изпратена нова регресна покана за
заплащане на сумата в размер от 815.00 лева, включващата сбора от заплатеното
обезщетение и ликвидационните разходи от 15.00 лева. Поканата била надлежно връчена на
ответника на 13.04.2019 г.
На 10.07.2018 г. в ищцовото дружество е заведена трета щета по молба на И.Ш. този
път за обезщетяване на нанесените нему в резултат от застрахователното събитие
неиумуществени вреди. На 03.08.2018 г. по банков път на И.Ш. била изплатена сумата в
размер от 1000.00 лева. Във връзка с плащането до ответника е изпратена регресна покана за
заплащане на сумата в размер от 1015.00 лева, включващата сбора от заплатеното
обезщетение и ликвидационните разходи от 15.00 лева. Поканата била надлежно връчена на
ответника на 13.04.2019 г.
По повод регресните покани ответникът е депозирал възражения при застрахователя,
с които е оспорил дължимостта на претендираните спрямо него суми от застрахователя. Към
настоящия момент се твърди, че вземанията не за погасени.
По същество се моли съдът да уважи предявения осъдителен иск.
Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който не
оспорва допустимостта на предявения иск, но твърди, че същия е неоснователен и като
такъв следва да бъде оставен без уважение.
Ответникът не оспорва, че л. а. „С. Н.“ с рег. № * е бил застрахован по задължителна
застраховка „ГО“ по полица № BG/06/118000647299, валидна от 02.03.2018 г. до 01.03.2019
г. при ищцовото дружество; че процесното ПТП е настъпило по време на действие на
полицата; че срещу него е издадено НП за нарушение на чл. 6, т. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП; че на 27.07.2018 г. ищецът е изплатил сумата от 2 195.00 лева на И.Ш.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, за която на 13.04.2019 г. е получил
регресна покана; че на 03.08.2018 г. ищецът е изплатил сумата от 800.00 лева на В.Ш., а на
И.Ш. на същата дата е изплатил сумата от 1000.00 лева, представляващи обезщетения за
неимуществени вреди, за които на 13.04.2019 г. е получил регресни покани.
Ответникът обаче оспорва, протокола за ПТП в частта му, в която се констатира, че
ответникът блъснал другия автомобил, както и че е напуснал мястото на ПТП; оспорва
наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и вредоносните резултати; оспорва
размера на предявените граждански притезания; инвокира възражение за съпричиняване в
степен 90%, доколкото водачът на другия автомобил се е движел с превишена скорост и
несъобразена с пътните условия, а също така и той и спътника му В.Ш. били без поставени
предпазни колани. Твърди се в отговора, че ответникът е продължил движението си по пътя,
доколкото не е осъзнал, че другият участник е претърпял ПТП. Поддържа, че процесното
ПТП не изисква посещение от органите на реда.
По същество се моли съдът да остави без уважение предявения осъдителен иск,
евентуално да намали размера на търсеното обезщетение.
Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В хода на проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез
адв. П.П. поддържа исковата молба.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, чрез адв. С.А. поддържа
отговора на исковата молба.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото
производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и
приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
2
По делото не се спори, че л. а. „С. Н.“ с рег. № * е застрахован по задължителна
застраховка „ГО“ по полица № BG/06/118000647299, валидна от 02.03.2018 г. до 01.03.2019
г. при ищцовото дружество; че процесното ПТП е настъпило по време на действие на
полицата, а именно на 20.06.2018 г. в гр. В.; че срещу ответника е издадено влязло в законна
сила НП за нарушение на чл. 6, т. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; че на 27.07.2018 г. ищецът е
изплатил сумата от 2 195.00 лева на И.Ш., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, като на 13.04.2019 г. ответникът е получил регресна покана, ведно с
ликвидационните разходи; че на 03.08.2018 г. ищецът е изплатил сумата от 800.00 лева на
В.Ш., а на И.Ш. на същата дата е изплатил сумата от 1000.00 лева, представляващи
обезщетения за неимуществени вреди, за които на 13.04.2019 г. ответникът е получил
регресни покани, ведно с ликвидационните разходи.
Тези правнорелевантни обстоятелства се констатират по несъмнен начин и от
ангажираните по делото и неоспорени от страните писмени документи, надлежно заверени
по реда на чл. 183 от ГПК, а именно регресна покана с изх. № 92-2851/04.04.2019 г. относно
щета № 43070311800010; регресна покана с изх. № 92-2849/04.04.2019 г. относно щета №
43080311800518; регресна покана с изх. № 92-2850/05.09.2019 г. относно щета №
43070311800009; обратни разписки; протокол № 211/18.07.2018 г.; протокол №
210/18.07.2018 г.; кредитни преводи от 03.08.2018 г.; опис към платежно нареждане за масов
превод на „Д.-О.“ АД № 295-20180727-100550 от 27.07.2018 г.; ликвидационни актове
относно трите щети; молби за изплащане на обезщетение от И.Ш. и В.Ш.; епикризи от
23.06.2018 г.; регистрационен картон по застрахователна полица № BG/06/118000647299;
фактура за изплащане на извършена услуга пътна помощ от 25.06.2018 г.; препис от големия
талон на л. а. „Ф. Г.“, рег. № *, с отбелязване „прекратена регистрация тотал щета от
18.07.2018 г.“; удостоверение, издадено от ОДМВР Сектор „Пътна полиция“ – гр. В.; опис
заключение по щета 43080311800518/25.06.2018 г.; калкулация по претенция
43080311800518/25.06.2018 г. и снимков материал.
От представения констативен протокол за ПТП от 20.06.2018 г. и наказателно
постановление № 18-0819-004578 от 10.11.2018 г. се установява по несъмнен начин, че на
20.06.2018 г. около 19:20 часа в гр. В. ответникът като водач на „С. Н.“, излизайки по земен
път от улица без име до магазин „Ч. к.“ посока бул. „*“ до № * не пропуска пътен знак Б-2, в
резултат на което блъска л. а. „Ф. Г.“, движещ се по бул. „*“ по посока от кв. „В.“ към
центъра. Причинени са материални щети, а водачът на блъснатия автомобил и пътничката са
с контузии на гръдния кош и корема. Впоследствие са изписани от МБАЛ „Св. А.“ – гр. В..
Водачът на л. а. „С. Н.“ е напуснал мястото на ПТП, без да установи последиците от ПТП.
Същият е бил установен по мобилен телефон и в 21:50 часа се явил в МБАЛ „Св. А.“ – гр.
В.. На последния му е наложена глоба в размер от 300.00 лева и е лишен от правото да
управлява МПС за срок от два месеца.
По делото са ангажирани и гласни доказателства. От показанията на свид. В.Ш.,
която се возила в ударения л. а., се констатира, че на 20.06.2018 г. тя и нейния съпруг И.Ш.,
връщайки се от лозето в с. К., пътували по околовръстното по посока от кв. В. към гр. В..
Имало цяла колона от коли, които се движели бавно с около 40-50 км/ч. Свид. Ш. и съпругът
й били с поставени колани. В показанията си свид. Ш. сочи, че ударът е бил в задната лява
врата, в резултат на който колата се завъртяла на 90 градуса и се ударила в близката къща до
електрическото табло. Шофьорът, който ги блъснал избягал към града, като водачът, който е
пътувал след тях е видял случая и подгонил същия. В резултат от удара свид. Ш. и съпругът
й претърпели травматични увреждания и били откарани в МБАЛ „Св. А.“ – гр. В., а колата
била разбита изцяло.
От показанията на свид. И.Ш., който е управлявал блъснатото МПС, се установява, че
връщайки се от лозето със съпругата му били блъснати от страничната улица отляво. Сочи,
че е карал с около 30 км/ч и с поставен предпазен колан. Ударът е бил в задната лява врата,
след което управляваното от него МПС се завъртяло и се ударило в една къща отляво.
Водачът, който ги блъснал веднага избягал, а този, който е карал след тях го е догонил, след
което органите на реда го намерили.
От показанията на свид. К.П., който е бил очевидец на произшествието, се
установява, че след удара управлявания от свид. Ш. л. а. „Ф. Г.“ се отклонил вдясно леко и
се ударил в бордюра, след което се отклонил вляво и се забил в ел. табло. Свид. П. помогнал
3
на свид. Ш. и свид. Ш. да слязат от колата. Водачът на „С. Н.“ спрял за около 3-4 секунди и
избягал в посока „Я.“ надолу и някой след него е тръгнал да го гони. Свид. П. след удара е
останал да помага на семейство Ш.и. Свид. Ш. и свид. Ш. били със затруднено дишане и
били откарани с линейка в болницата. В показанията си свид. П. сочи, че едното МПС
идвало от кв. „В.“, а другото е излязло от пресечката отдолу, но не си спомня с точност кой
от къде е идвал. Същият е видял единствено моментът на удара. В този час е нямало
интензивно движение по пътния участък и сочи, че след такъв удар не е възможно водачът
на „С. Н.“ да не разбере за произшествието.
По делото е разпитано и длъжностното лице съставило констативния протокол от
процесното ПТП, а именно свид. С.С.. Същият сочи, че не си спомня за това дали водачът на
л. а. „С. Н.“ е бил на мястото на ПТП при посещение или самоличността му е установена
впоследствие. Свид. С. добавя, че ако органите на реда са отишли на място и водачът не е
бил там това обстоятелство задължително следва да се отрази в АУАН и НП. След
запознаване със съдържанието на констативния протокол от 20.06.2018 г. сочи, че се
придържа към отразените факти, включително, че водачът на „С. Н.“ е напуснал мястото на
ПТП, доколкото почеркът е негов.
От приобщеното експертно заключение по назначената СМЕ се констатира, че в
резултат от процесното ПТП В.Ш. е получила контузия на корема – травма на далака, без
открита рана в корема, а И.Ш. – контузия на гръден кош и контузия на корема –
кръвонасядания по кожата в горния и среден отдел на предната коремна стена, травма на
черния дроб, без открита рана в корема. Като медико-биологичен показател, определящ
степента на увреда и при двамата пострадали се приема временно разстройство на здравето
неопасно за живота. Периодът на възстановяване и при двамата е около месец, като по
продължителен е бил при И.Ш. предвид контузиите едновременно в областите на корема и
гърдите. В лечението и на двамата присъстват болкоуспокояващи медикаменти, като не са
налични медицински данни за възникнали пряко свързани с травмите им усложнения.
Доколкото са налични наранявания в областта на гърдите и корема, то по медицински път
не може да се изключи използването на коланите при процесното ПТП. При по-леките
произшествия без значителни деформации, коланите могат да се окажат предотвратяващи и
ограничаващи травматизма, но не могат да се разглеждат като абсолютно предпазно
средство. Наличните увреждания както при водача И.Ш., така и при пътничката на предната
седалка В.Ш. се дължат в случая на оказано механично действие в областта на корема. От
експертното заключение се констатира още, че не рядко подобни по вид увреждаиня се
свързват именно с т. нар. „коланна травма“, която може да се прояви като водещото
нараняване, понякога причина дори за смърт.
В хода на о.с.з. вещото лице поддържа заключението си.
От ангажираното експертно заключение по допуснатата САТЕ се установява, че
реалният и възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие е пряк
контакт между две превозни средства, разположени перпендикулярно или косо едно спрямо
друго, при което единият автомобил навлиза в траекторията на движение на другия
автомобил. Констатира се, че причинените по степен и вид щети по л. а. „Ф. Г.“ е възможно
да са резултат от описания в констативния протокол за ПТП механизъм. Средната пазарна
стойност на л.а. „Ф. Г.“ към датата на ПТП възлиза на 4 100.00 лева, а възстановителната
стойност – 16 733.15 лева. По делото не са налични обективни данни за изчисляване на
точната скорост на движение на л.а. „Ф. Г.“, но според уврежданията в предната част на
автомобила вещото лице счита, че скоростта на движение в момента на удара е около 25
км/ч. Констатира се още, че не са налице данни за влошени пътни условия, налагащи по-
ниска скорост на движение. Установява се още от експертното заключение, че
непосредствено след удара между л.а. „Ф. Г.“ и управлявания от ответника л. а. „С. Н.“,
първият автомобил се завърта около вертикалната си ос по посока обратна на посоката на
въртене на часовниковата стрелка и се отклонява на ляво по посока на първоначалното си
движение, като движението му не е праволинейно и най-вероятно не е контролирано от
водача му. Разстоянието от мястото на удара между двете МПС-та до мястото на удара с ел.
табло, намиращо се на западния край на сградата, находяща се на бул. „*“ № * е в размер на
около 20 м. Електронното табло, в което се удря л. а. „Ф. Г.“ се намира на около 3 м. извън
платното за движение на бул. „*“. Установява се още, че е невъзможно след удара на двата
4
автомобила и последващия удар на л. а. „Ф. г.“ с ел. табло да не е имало видимост към него,
тъй като ел. табло се намира на 3 м извън платното за движение и след удара задната част на
л. а. „Ф. г.“ все още се намира на платното за движение на бул. „*“ и л. а. „С. Н.“ е преминал
покрай него след навлизането си на бул. „*“. Установява се още от САТЕ, че при л. а. „Ф. Г.“
при излизането си от завода производител е оборудван с предпазни колани за водача и
пътниците, като в конкретния случай същите са били поставени от И. и В. Ш.и, доколкото
при задействие на въздушните възглавници се задействат и пиропатроните в предпазните
колани, които ги обтягат допълнително и същите остават в положението, в което са били в
момента на удара, като в конкретния случай и двата предпазни колана са задействани и не
са в прибрано положение, а са останали в развито положение.
В хода на о.с.з. вещото лице поддържа заключението си и добавя, че доколкото
ударът за л. а. „С. Н.“ е в предната част, а другият автомобил е бил точно пред него, то няма
възможност ответникът, който е управлявал л.а. „С. Н.“ да не разбере, че е настъпило ПТП и
да не види завъртащия се пред него и ударения пред него автомобил, още повече че е минал
в същата посока на движение.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи.
В чл. 500 от КЗ е уредено регресно право на застрахователя да получи от виновния
водач платеното обезщетение заедно с лихвите и разноските, при наличие на някоя от
изчерпателно изброените хипотези в т. 1-5 на ал. 1 от цитирания законов текст. От
фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е предявил
спорното регресно право, основавайки го на обстоятелството, че виновният водач е
напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е
наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина, като
в този случай тежестта на доказване носи виновния водач – арг. от чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ.
За да бъде ангажирана отговорността на ответника, ищецът следва да установи по
несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на
следните елементи от фактическия състав на предявения иск: 1./ наличието на валидно
застрахователно правоотношение, учредено между виновния водач-ответник и
застрахователя-ищец; 2./ настъпването на процесното застрахователно събитие по време на
действие на договора за застраховка „ГО на автомобилистите“; 3./ всички елементи от
обективната и субективна страна на деликта – 3.1./ деяние /действие или бездействие/; 3.2./
противоправност на деянието; 3.3./ вредоносния резултат; 3.4./ причинната връзка между
вредите и противоправното деяние; 4./ размера на претендираните вреди, включително
характера, степента, интензитета, продължителността на претърпените неимуществени
вреди и всички конкретни факти по делото, обуславящи справедливия им размер; 5./
плащането на обезщетенията на увредените лица, както и следва да докаже, че 6./
делинквентът е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже възраженията си в отговора, включително за съпричиняване, а при установяване на
горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираните суми.
В конкретния случай не се спори между страните, че лекият автомобил марка „С.“,
модел „Н.“ с peг. № *, управляван от ответника, е застрахован по застраховка „ГО на
автомобилистите" при ищцовото застрахователно дружество, което обуславя извода за
учредяване на застрахователно правоотношение между страните. Не се спори също, че в
срока на действие на сключения помежду им договор за застраховка, с участието на
процесния автомобил на 20.06.2018 г. е реализирано пътно-транспортно произшествие в гр.
В..
Във връзка с оспорването на механизма на ПТП настоящият съдебен състав приема,
че представеният по делото протокол за ПТП няма обвързваща съда материална
доказателствена сила относно механизма на ПТП, тъй като не е съставен от длъжностно
5
лице очевидец, което да е възприело непосредствено фактите и обстоятелствата относно
ПТП-то. Ищецът, претендиращ регресно вземане по повод заплатени обезщетения във
връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той
следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП – както е в настоящия
случай, не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или
преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава. От друга страна,
обаче протоколът за ПТП, като официален свидетелстващ документ, обвързва съда досежно
удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за
механизма на ПТП, а именно местоположение на леките автомобили, пътна маркировка,
пътни знаци, щети по автомобила, поведението на участниците след реализиране на ПТП и
т. н. – в този смисъл е каузалната практика на ВКС, обективирана в Решение № 15 от
25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК.
За доказване механизма на ПТП по делото освен процесния протокол е приобщено и
заключението на вещото лице по назначената САТЕ. Видно от експертното заключение,
механизмът на настъпване на застрахователното събитие от 20.06.2018 г. е съответен на
описания в протокола за ПТП. В хода на откритото съдебно заседание вещото лице
поддържа заключението си. Съдът кредитира същото, тъй като е достатъчно пълно, ясно,
обективно и обосновано. Същото е в унисон и с ангажираните гласни доказателства чрез
разпита на пострадалите от ПТП лица, контрольора съставил протокола за ПТП и водачът
помогнал на пострадалите лица от ПТП.
Предвид изложеното, по несъмнен начин е установено по делото, че на 20.06.2018 г.
в гр. В., около 19.20 часа, ответникът като водач на „С. Н.“, излизайки по земен път от
улица без име до магазин „Ч. к.“ посока бул. „*“ до № * не пропуска пътен знак Б-2, в
резултат на което блъска л. а. „Ф. Г.“, движещ се по бул. „*“ по посока от кв. „В.“ към
центъра, след което напуска мястото на ПТП, без да установи последиците от ПТП, които се
състоят в причинени щети по л. а. „Ф. Г.“ и трамватични увреждания на водача на МПС и
пътника до него.
С гореописаното деяние делинквентът е нарушил установения правов ред в
държавата - в частност правилата за поведение, обективирани в разпоредбата на чл. 6, т. 1 и
чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, което обуславя и неговата противоправност, като елемент от
обективната страна на деликта.
Причинната връзка между противоправното деяние и настъпилите неимуществени и
имуществени вреди се констатира по несъмнен начин от ангажираните експертни
заключения по САТЕ и СМЕ, като съдът кредитира и заключението на в. л. по СМЕ,
доколкото е компетентно изготвено, пълно, ясно, обективно и неоспорено от страните. В
същото вещото лице с категоричност сочи, че е възможно процесните травматични
увреждания да се получат при ПТП и по описания в конкретния случай механизъм. А
вещото лице по САТЕ сочи, че уврежданията по автомобила по вид и степен е възможно да
са причинени от настъпилото ПТП на 28.06.2018 г.
Вината в обективното гражданско право се предполага до доказване на противното –
арг. от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като въведената от законодателя оборима презумпция размества
тежестта на доказване. В конкретния случай ответникът не е ангажирал никакви
доказателстве досежно невиновността си. За пълнота следва да се посочи, че по делото от
представениото НП по категоричен начин се доказа и субективния елемент от фактическия
състав на иска.
Ето защо съдът намира за несъстоятелни доводите на ответника за недоказаност на
механизма на ПТП и липсата на причинна връзка между противоправното деяние и вредите.
Доводите, за това че процесното ПТП не изисква посещение от органите на реда са
несъстоятелни. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и най-вече
протокола за ПТП, който се ползва с материална доказателствена сила в тази част, се
установява, че са налице пострадали лица в резултат на ПТП, поради което ответникът е бил
задължен да остане до идването на компетентните органи на МВР, аргумент от чл. 123, ал. 1
от ЗДвП. Цитираният законов текст предвижда, че водачът на пътно превозно средство,
който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: 1. без да създава опасност за
движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието; 2.
6
когато при произшествието са пострадали хора: а) да уведоми компетентната служба на
Министерството на вътрешните работи; б) да остане на мястото на произшествието и да
изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи; в)
до пристигането на органите по буква "б", съобразно необходимостта, да вземе мерки за
безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява
опасност за него. Законът регламентира, че водачът е задължен да изчака компетентните
органи, когато при произшествието има пострадали лица като не посочва разграничение
относно настъпилите увреждания по последните във връзка с вмененото задължение за
изчакване. С оглед гореизложеното следва изводът, че ответникът е бил задължен да изчака
органите на МВР, чието посещение е задължително по арг. от чл. 125, т. 1, предл. 2-ро от
ЗДвП, но същият не го е сторил.
Напротив, доказа се по несъмнен начин по делото от показанията на свид. И.Ш., свид.
В.Ш. и свид. К.П., които съдът кредитира като логични, последователни, взаимнодопълващи
се и в унисон с констативния протокол за ПТП и експертното заключение по САТЕ, че
ответникът е напуснал мястото на ПТП. Доводите, че същият е продължил движението си
по пътя, доколкото не е осъзнал реализираното ПТП, са тотално несъстоятелни и не се
споделят от съдебния състав. Констатира се от показанията на свид. К.П., който
непосредствено е възприел случилото се на 20.06.2018 г. и е трето за спора лице, което
обуславя неговата незаинтересованост от изхода на делото, че след удара ответникът е спрял
за около 3-4 секунди, след което с „мръсна газ“ изчезнал. В пълнота на изложението следва
да се посочи, че и вещото лице по назначената САТЕ поддържа в о.с.з., че е невъзможно
ответникът да не е разбрал за удара, доколкото управлявания от свид. Ш. автомобил се е
завъртял и ударил в ел. табло пред ответника и последният е минал в същата посока на
движение, като от показанията на свид. К.П. се установи, че на процесната дата и час по
пътя е нямало интензивно движение, като същият е възприел удара от около 40-50 метра.
Същевременно не се доказва наличието на някоя от изключителните хипотези на
закона – наличие на необходимост да бъде оказана мединска помощ на ответника или друг
неотложен ангажимент, разписани в нормата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, което е в
доказателствена тежест на водача.
Не е спорно, че ищецът на 27.07.2018 г. е заплатил на собственика на МПС свид.
И.Ш. сумата в размер от 2195.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди
под формата на претърпени загуби, формирано от действителната стойност на МПС след
приспадане стойността на запазените автодетайли в размер на 2100.00 лева и 95.00 лева –
разходи за ползване на услугите на пътна помощ. От ангажираното САТЕ се установява, че
възстановителната стойност на щетите по увредения автомобил „Ф. Г.“ /16 733.15 лева/
надхвърля със 70% действителната стойност на МПС-то към 20.06.2018 г. /4 100.00 лева/,
което обуславя извода за наличие на „тотална щета“ по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ.
Ответникът бланкетно е оспорил размера на имуществените вреди, доколкото пред
настоящия съдебен състав не е поставен за разрешаване въпросът за това дали стойността на
запазените автодетайли, които видно от калкулацията по претенция /л. 32/ възлизат на 25%,
съответства на разликата над изплатеното до констатираната средна пазарна цена на
увреденото МПС към датата на ПТП, като не са ангажирани доказателства в тази насока,
включително не е поставена и такава задача на вещото лице по САТЕ.
Не е спорно, че ищецът на 03.08.2018 г. е заплатил в полза на свид. И.Ш. сумата в
размер от 1000.00 лева – обезщетение за претърпените от последния неимуществе вреди и в
полза на свид. В.Ш. сумата в размер от 800.00 лева – също обезщетение за неимуществени
вреди. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение
за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им. Не е проява на
справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение
по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди, като се обсъдят всички
наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетението.
Обезщетението не следва да бъде източник на неоснователно обогатяване. Имайки предвид
характера; степента; интензитета; продължителността на възстановяване на претърпените
травматични увреждания; годините на пострадалите; обстоятелството, че вредите са
причинени в резултат на ПТП; че лечението е било само медикаментозно и не са налични
7
данни за последвали усложнения, както и съществуващите обществено-икономически
условия в страната, съдът счита, че заплатените обезщетения за неимуществени вреди в
полза на пострадалите лица са под справедливия размер, но присъждането на разликата не е
предмет на настоящото производство, имайки предвид, че застрахователят има призната и
гарантирана от закона възможност да встъпи в правата на удовлетворения кредитор
единствено до размера на платените обезщетения, ведно с платените лихви и разноски.
По възражението за съпричиняване:
Възражението за съпричиняване не е волеизявление, с което се упражнява
потестативно право, а е твърдение за факт. В конкретния случай ответникът поддържа, че
пострадалите лица се движели с превишена скорост, която не била несъобразена с пътните
условия, а също така били без поставени предпазни колани, с което същите са допринесли за
вредоносния резултат с 90%. Когато за настъпването на вредите има значение и поведението
на увреденото лице, то това поведение изключва отговорността на делинквента само в
случай, че прекъсва причинната връзка между действията на делинквента и настъпилите за
пострадалия вреди, т. е. без значение е дали поведението на увреденото лице е правомерно
или не, от значение е наличието на обективна връзка между неговото поведение и
настъпилите щети – арг. от Решение № 17 от 6.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3174/2014 г., IV
г. о., ГК. В конкретния случай, видно от заключенията на вещите лица по САТЕ и СМЕ,
показанията на свидетелите и протокола за ПТП и НП, причините за застрахователното
събитие са няколко и всичките са свързани с поведението на делинквента – същият при
излизане от земен път при наличие на знак Б-2 не пропуска и блъска движещия се от дясно
наляво лек автомобил, управляван от свид. Ш.. Съдът счита, че свид. Ш. и свид. Ш. по
никакъв начин не са допринесли за увреждането си доколкото техните действия не са
повлияли на причинно-следствената връзка между противоправното деяние на делинквента
и вредоносния резултат. Но за пълнота на изложението следва да се посочи, че по делото се
констатира по несъмнен начин, че и двамата били с поставени предпазни колани. Отделно,
свид. Ш. управлявал МПС със скорост в рамикте на разрешената за процесния пътен участък
/според САТЕ 25 км/ч; според показанията на свид. Ш. около 40-50 км/ч/, като не са налице
данни за влошени пътни условия, налагащи по-ниска скорост за движение.
Доказани са в тяхната кумулативност всички елементи от фактическия състав на
регресната отговорност на делинквента по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, като липсват данни
дължимите суми по обезщетенията, предмет на иска, да са заплатени изцяло на
суброгиралия се застраховател. В полза на последния следва да се присъдят и
ликвидационните разходи сторени във връзка с определяне на изплатените обезщетения,
чийто общ размер възлиза на 45.00 лева /по 15.00 лева за всяка от трите щети/.
Крайният извод на съда е за основателност на предявения иск за присъждане на
регресното вземане в общ размер от 4 040.00 лева. Основателността на главното вземане
обуславя дължимостта на произтичащото от него акцесорно вземане за обезщетение за
забава в размер на законната лихва, считано от сезирането на съда до окончателното
погасяване на задължението.
По сторените съдебно-деловодни разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените
по делото съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска, чийто общ
размер възлиза на 1 466.96 лева, съобразно представения списък по л. 80 от ГПК и
ангажираните писмени доказателства, формирана както следва: 615.36 лева – адвокатски
хонорар; 161.60 лева – държавна такса; 300.00 лева – депозит за в. л. по САТЕ; 300.00 лева –
депозит за в. л. по СМЕ и 90.00 лева – депозит за призоваване на свидетели.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, СВ. СТ. Н., ЕГН **********, с
адрес: *, ДА ЗАПЛАТИ в полза на „Д.-О. з.“ ЕАД, ЕИК *, със съдебен адрес: *, сумата в
общ размер от 4 040.00 лева /четири хиляди и четиридесет лева/, представляваща
8
регресно вземане по щета № 43070311800010; № 4307031180009 и № 43080311800518 по
автомобилна застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица №
BG/06/118000647299, валидна за периода от 02.03.2018 г. до 01.03.2019 г., във връзка с ПТП
настъпило на 20.06.2018 г. по вина на ответника, който напуснал мястото на
произшествието преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.03.2021 г.,
до окончателното погасяване на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, СВ. СТ. Н., ЕГН **********, с адрес:
*, ДА ЗАПЛАТИ в полза на „Д.-О. з.“ ЕАД, ЕИК *, със съдебен адрес: * сумата в общ
размер от 1 466.96 лева /хиляда четиристотин шестдесет и шест лева и деветдесет и
шест стотинки/, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, от която:
615.36 лева – адвокатски хонорар; 161.60 лева – държавна такса; 300.00 лева – депозит за в.
л. по САТЕ; 300.00 лева – депозит за в. л. по СМЕ и 90.00 лева – депозит за призоваване на
свидетели.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9