Решение по дело №330/2021 на Окръжен съд - Монтана

Номер на акта: 28
Дата: 9 февруари 2022 г.
Съдия: Аделина Тушева
Дело: 20211600500330
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Монтана, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева

Таня Живкова
при участието на секретаря Соня Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20211600500330 по описа за 2021 година
Делото е образувано повторно пред МОС по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на
С. ИЛ. П. от гр. С , подадена чрез пълномощник адвокат В.В. срещу решение на РС
Монтана от 12.08.2021г. постановено по гр. д. № 1643/2019г. , с което във втората фаза на
делбеното производство е изнесен на публична продан недвижимият имот, предмет на делба
, отхвърлена е като неоснователна възлагателна претенция по чл. 349,ал. 2 от ГПК на С.П. и
е отхвърлен изцяло като неоснователен иска на С.П. по сметки по чл. 346 от ГПК за сумата
22 869.14 лева , като страните са осъдени да заплатят съответни на дяловете си държавни
такси .
С жалбата се твърди, че решението на МРС е неправилно, необосновано ,
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения , като неправилно е
определена пазарната стойност на делбения имот , не са обсъдени писмените и гласни
доказателства в подкрепа на претенцията по сметки , неправилен е извода на съда , че не е
налице жилищен имот по предназначение . Иска се отмяна на решението и връщане на
делото на първостепенния съд за ново разглеждане .
С подаден в срок писмен отговор насрещната по жалбата страна К. ТР. П., чрез
пълномощник адвокат С.Д. оспорва основателността на жалбата с доводи за правилност на
решението на МРС с искане за потвърждаването му .
С определение от 29.10.2021г. въззивният съд е констатирал нередовност на искането
по сметки, като на предявилата това искане страна С.П. са дадени съответни указания за
1
отстраняване нередовностите на искането й по сметки. В указания срок е подадено
допълнение към въззивната жалба с приложен списък относно искания по сметки за
извършени подобрения,ремонти, труд, платени данъци и такси и други дейности в имота.
При въззивното разглеждане на делото не е допуснато събиране на доказателства.
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата , като обсъди събраните в производството
доказателства, предвид становищата на страните и въз основа на закона, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса, имаща интерес
от отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части , поради което е
допустима за разглеждане.
Атакуваният първоинстанционен съдебен акт е валиден, както и допустим в частта
относно извършване на делбата .
В частта ,с която съдът се е произнесъл по искането на С.П. по сметките, решението
е недопустимо като постановено по нередовно искане, като нередовностите не са
отстранени и след дадените от въззивния съд с определение от 29.10.2021г. в тази насока
указания.
Видно от делото , заявената и приета от съда за разглеждане по реда на чл. 346 от
ГПК претенция по сметки на съделителя С.П. /л. 95-101 от първоинстанционното дело/
представлява списък, в който са изброени в 213 точки извършени разходи без да са
изложени каквито и да било обстоятелства за връзката на тези разходи с недвижимия имот,
предмет на делбата , лицето което ги е направило, в какво качеството са направени –
владелец или държател, отношение на другия съсобственик към извършване на разходите –
съгласие, липса на такова , противопоставяне . Липсва изложение на фактически
обстоятелства , от които може да се направи извод за вида на претендираните за плащане
разходи – дали за необходими разноски за запазване на имота или са такива, довели до
увеличение на стойността му и представляват подобрения . Следва да се има предвид , че в
делбеното производство са допустими за разглеждане само претенции по сметки между
съделителите по повод управлението, стопанисването и използването на имуществото ,
предмет на делбата, т.е. само такива във връзка с делбената общност , като исканията по чл.
346 от ГПК представляват обективно съединени във втората фаза на делбеното
производство осъдителни искове и следва да отговаря на процесуалните изисквания за
предявяване на иск – да съдържат фактически обстоятелства , основание на иска и петитум,
позволяващи на съда да определи правното основание на иска , а именно приложимия
материален закон , който може да бъде по чл. 30,ал. 3 от ЗС, евентуално чл. 61 от ЗЗД , чл.
59 от ЗЗД или чл. 72-74 от ЗС . Съсобственикът, който заявява претенция по сметки следва
да посочи -размера на претенцията, основанието – дали владее за себе си и е държател на
частта на другия съсобственик или твърди, че владее целия имот за себе си, дали
подобренията са извършени със съгласието, без съгласието или при противопоставяне на
другия съсобственик , всяко подобрение поотделно – вид и стойност и времето на
2
извършването му. Видно от приложения списък в него са посочени , например разходи за
гориво , закупване на движими вещи , заплащане такси за издавани документи и
административни услуги , препарати за защита и други , които разходи не е ясно в каква
връзка и на какво основание се претендират за плащане, като следва да се има предвид, че
разходите за текущо поддържане на имота с цел служене с него не са необходими разноски
за запазването му , още по-малко представляват подобрения, довели до увеличаване
стойността му . С определението си въззивният съд е указал на страната да отстрани
констатираните в обстоятелствената част на определението нередовности на искането по
сметки като изложи фактически обстоятелства за основанието на претенцията - от кое лице
са извършени претендираните разходи , дали са извършени като владее за себе си и е
държател на частта на другия съсобственик или се твърди, че владее целия имот за себе си,
дали подобренията са извършени със съгласието, без съгласието или при противопоставяне
на другия съсобственик , да посочи всяко подобрение поотделно – вид и стойност и времето
на извършването му и обоснове връзката му с делбения имот, какви обстоятелства са
наложи извършването на съответния разход с оглед преценка вида му – необходими
разноски или такива, довели до увеличение стойността на имота, а в случай, че разходите са
извършени от праводателя на съделителката , то на какво основание се претеднира от нея
плащането им , както и други фактическите обстоятелства , обосноваващи претенцията ,
като формулира ясно и конкретно искане за защита / петитум/ .
В изпълнение на така дадените указания в срок е подадено от пълномощника на С.П.
, адвокат В.В. , допълнение към въззивна жалба , с което е уточнено, че подобренията по т.
1-31 от списъка са извършени от праводателя на С.П. , И П. , а останалите описани
подобрения и разходи за материали и труд са извършени от С.П. с приложени разходни
документи . Съделителят К.П. не се е интересувал от имота и не е давал средства за
извършваните подобрения , въпреки уведомяването му за това. С акт на дарение С.П. е
придобила имота , ведно с подобренията извършени от баща й преди дарението , като към
настоящия момент С.П. владее имота и продължава да извършва нови подобрения . При така
твърдените обстоятелства е поискано от съда да отмени първоинстанционното решение като
неправилно и да върне делото на първостепенния съд . Приложен е отново същия списък
относно искания за сметки , допълнен ръкописно с дати.
Въззивният съд приема, че с така подаденото допълнение към въззивна жалба ,
указанията относно редовността на претенцията по сметки , заявена от С.П. , не са
отстранени . Не са изложени каквито и да било фактически съображения за връзката на
посочените в списъка в 213 точки разходи с делбения имот, какво е наложило извършването
им , периода , в който са извършени , не е посочена цена и липсва формулирано искане за
защита . Приложеният списък не представлява надлежно сезиране на съда с претенция за
заплащане подобрения. Липсва изложение на фактически обстоятелства , от които може да
се направи извод за вида на претендираните за плащане разходи – дали за необходими
разноски за запазване на имота или са такива, довели до увеличение на стойността му и
представляват подобрения . Макар и да не е необходимо искането по чл. 346 от ГПК да се
3
заяви под формата на искова молба, то същото представлява обективно съединен във
втората фаза на делбеното производство осъдителен иск и следва да съдържа достатъчно
фактически обстоятелства и формулиран петитум , позволяващи на съда да определи
правното основание на искането , а именно приложимия материален закон - чл. 30,ал. 3 от
ЗС, евентуално чл. 61 от ЗЗД , чл. 59 от ЗЗД или чл. 72-74 от ЗС . Заявеното от страна на
С.П. искане с приложен списък на разходи ,без изрично искане за защита , не отговаря на
изискванията за редовност , от същото съдът не е в състояние да определи приложимия
материален закон, нито размера на заявената за плащане претенция, поради което и
постановеното от първостепенния съд по нередовно искане решение се явява недопустимо и
следва да бъде обезсилено , а производството по това искане прекратено .
При преценка правилността на обжалваното решение по извършване на делбата с
оглед изложените във въззивната жалба доводи в тази насока, съдът съобрази следното:
С решението си от 12.08.2021г. РС Монтана е извършил съдебна делба, като на
основание чл. 348 от ГПК е изнесъл на публична продан допуснатия до делба недвижим
имот – имот пл. № ххх включен в УПИ ххх по действащите за село Т , община М
кадастрален план, одобрен 1997г. и регулационен план, одобрен 1935г. с площ на имотахх
кв.м, ведно с построените в имота три сгради – жилищна сграда с площхххкв.м,
второстепенна сграда отхкв.хм и навес без оградни стени от 10 кв.м, ведно с подобрения с
пазарна стойност 10493 лева , като е постановил получената при продажбата цена да се
разпредели между съделителите С.П. с права 1/2 идеална част и К.П. с права 1/2 идеална
част. Отхвърлена е с изричен диспозитив възлагателната претенция по чл. 349,л. 2 от ГПК на
С.П. , като всяка от страните е осъдена да заплати съответна на дела й държавна такса .
Установено е по делото , предвид влязлото в сила решение в първата фаза на
производството, постановено на 15.07.2020г. , че между съделителите С.П. и К.П. е
допусната делба при равни права по отношение съсобствения им имот - имот пл. № 168,
включен в УПИ хххх, кв. ххх по действащите за село Т , община М кадастрален план,
одобрен 1997г. и регулационен план, одобрен 1935г. с площ на имота ххх кв.м, ведно с
построените в имота три сгради – жилищна сграда с площ 80 кв.м, второстепенна сграда от
30 кв.м и навес без оградни стени от 10 кв.м, ведно с подобренията в имота .
Съсобствеността е установена по отношение на К.П. по наследство от родителите му Т К
П., починал 2004г. и В Д П. , починала 2017г. , които от своя страна са го придобили по
силата на договор за издръжка и гледане , сключен в нотариална форма 1993г. .
Съделителката С.П. е придобила 1/2 идеална част от делбения имот по силата на договор за
дарение , сключен в нотариална форма с нотариален акт №ххх/05.11.2018г. с праводател И
Т П. , който от своя страна го е придобил по наследство от родителите си Т К П., починал
2004г. и В Д П., починала хххх.
В първото по делото съдебно заседание, проведено на 16.03.2021г. , след влизане в
сила решението по допускане на делбата , искане за възлагане на имота по реда на чл.
349,ал. 2 от ГПК е направено от съделителя С.П. , като е заявила , че няма друго жилище на
територията на РБългария .
За установяване поделяемостта на делбения имот по делото е прието заключение на
вещо лице инж . С Р , според което дворното място е неподеляемо, поради липса на
възможност за обособяване два самостоятелни имота с лице откъм улицата 14 кв.м, каквито
са изискванията на чл. 19,ал. 4 от ЗУТ . Жилищната сграда също е приета за неподеляема ,
тъй като същата е с един жилище етаж на площ 40 кв.м , а първият етаж е мазе с площ 40
кв.м , съответно представлява едно жилище .
Неподеляемостта на жилището не е спорно между страните. При наличие на такава
следва да се обсъди направеното от С.П. искане за възлагане по реда чл. 349, ал. 2 от ГПК.
Разпоредбата на чл. 349,ал. 2 от ГПК предвижда, че ако неподеляемият имот е
4
жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не
притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете
на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари.
Трайна и непротиворечива е съдебната практика, а в тази насока е тълкуването ,
дадено в т. 8 на ТР 1/2004г. на ОСГК на ВКС , че при съсобственост, възникнала в резултат
на повече от един юридически факт, възлагането по чл. 349,ал. 2 от ГПК , аналогичен на чл.
288,ал. 3 от ГПК /отм./ е недопустимо и делбата следва да се извърши с изнасяне
неподеляемия жилищен имот на публична продан . Възлагането на основание тази
разпоредба е допустимо единствено при съсобственост, която е възникнала на основание
наследяване. В случая съсобствеността е с основание наследяване от съделителя К.П. и с
основание договор за дарение от страна на съделителя С.П., в която хипотеза искането й за
възлагане на основание чл. 349,ал. 2 от ГПК на неподеляемия жилищен имот е недопустимо
и правилно съдът е приел , че имотът като неподеляем следва да се изнесе на публична
продан .
Поддържаните във въззивната жалба доводи срещу посочената в съдебното решение
пазарна стойност на имота не следва да бъдат обсъждани поради липса на правен интерес.
При изнасяне на имота на публична продан по реда на чл. 348 от ГПК реалната пазарна цена
ще се определи в хода на изпълнителното производство по публичната продан по
предвидените за това процесуални правила , като посочената такава в съдебното решение не
обвързва съдебния изпълнител . Пазарната стойност на имота не е част от задължителното
съдържание на решението по чл. 348 от ГПК , а същата има значение единствено за
определяне дължимите от съделителите държавни такси.
Предвид гореизложеното обжалваното решение в частта , с която е прието, че делбата
следва да се извърши по реда на чл. 348 от ГПК с изнасяне на имота на публична продан се
явява правилно и следва да бъде потвърдено.
В частта, с която е отхвърлен като неоснователен иска по сметки по чл. 346 от ГПК
решението е недопустимо като постановено по нередовно искане и следва да се обезсили, а
производство по това искане се прекрати .
Недопустимо е и произнасянето на съда с отделен диспозитив по възлагателна
претенция по чл. 349,ал. 2 от ГПК . Това искане не представлява самостоятелен иск, като
съдът го обсъжда единствено в мотивите си при преценката за способа за извършване на
делбата и не дължи произнасяне по него в диспозитива на решението.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция , на въззиваемия на основание
чл. 78,ал. 2 във връзка с чл. 81 от ГПК следва да се присъдят разноски в размер на 500 лева
платено адвокатско възнаграждение , видно от приложения с писменото становище договор
за правна защита и съдействие , сключен с адвокат С.Д. с приложен списък по чл. 80 от
ГПК.

Водим от гореизложените мотиви, Окръжен съд – Монтана
5

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Районен съд Монтана № 260343 от 12.08.2021г.
постановено по гр. дело № 1643/2019г. по описа му в ЧАСТТА , с която на основание чл.
348 от ГПК допуснатия до делба недвижим имот е изнесен на публична продан и страните са
осъдени да заплатят по сметка на съда съответни държавни такси .
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо решението на Районен съд Монтана № 260343 от
12.08.2021г. постановено по гр. дело № 1643/2019г. по описа му в ЧАСТТА , с която е
отхвърлен като неоснователен иск по сметки по чл. 346 от ГПК , предявен от С. ИЛ. П.
срещу К. ТР. П. с цена 22869.14 лева и ПРЕКРАТЯВА производството по този иск поради
нередовност на сезиращото съда искане по сметки .
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо решението на Районен съд Монтана № 260343 от
12.08.2021г. постановено по гр. дело № 1643/2019г. по описа му в ЧАСТТА , с която е
отхвърлена като неоснователна възлагателна претенция по чл. 349,ал. 2 от ГПК на ищцата
С. ИЛ. П. .
ОСЪЖДА С. ИЛ. П., ЕГН ********** да заплати на К. ТР. П., ЕГН **********
сумата 500 лева въззивни разноски .

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280 от
ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6