№ 463
гр. Дупница, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20241510101468 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на М. Н. Б. (конституирана на мястото на
починалия в хода на процеса Х. Н. Т.) срещу Й. К. К. и Р. В. К..
Ищцовата страна твърди, че по силата на нотариален акт за собственост на недвижим
имот № 124, том II, рег. № 3705, дело № 310/2022г. от 18.08.2022г. Х. Н. Т. бил признат за
собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68789.606.153.1.2, съгласно
КККР на гр. Дупница, одобрени със заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на изпълнителния
директор на АГКК, разположен на втори етаж в сграда с идентификатор 68789.606.153.1,
която сграда се намира в поземлен имот с идентификатор 68789.606.153, с адрес на имота:
***, площ: 73,50 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от общите части на сградата и ведно с 314,50/428
кв.м. ид.ч. от поземления имот. Заявява, че по силата на нотариален акт за покупко-
продажба № 48, том I, дело № 562/98 от 13.04.1998г. и нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 75, том I, рег. № 1305, дело № 08 от 25.03.2003г. ответниците били
собственици на първия жилищен етаж от същата сграда с идентификатор 68789.606.153.1,
както и на 113/410 ид.ч. от процесния поземлен имот, в който е построена сградата.
Поддържа, че дворното място билo съсобственo, като с ответниците не могат да разпределят
ползването му. Моли да бъде постановено съдебно решение, по силата на което да бъде
разпределено ползването на процесното дворно място.
Ответниците Й. К. К. и Р. В. К. са подали отговор на исковата молба в срока по чл. 131
ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Счита, че фактическото ползване
на дворното място съответства на правата на страните. Позовава се на предходно решение за
разпределение на ползването от 1965г. Моли за отхвърляне на иска.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от
фактическа страна следното:
От приложените писмени доказателства (нотариален акт за собственост на недвижим
имот № 124, том II, рег. № 3705, дело № 310/2022г. от 18.08.2022г., скици – л. 3, 6 и 8 oт гр.д.
№ 2157/2022г. по описа на РС-Дупница) е видно, че първоначалният ищец Х. Н. Т. е бил
собственик на самостоятелен с идентификатор 68789.606.153.1.2, съгласно КККР на гр.
Дупница, одобрени със заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на изпълнителния директор на
АГКК, разположен на втори етаж в сграда с идентификатор 68789.606.153.1, която сграда се
намира в поземлен имот с идентификатор 68789.606.153, с адрес на имота: ***, площ: 73,50
кв.м., ведно с 314,50/428 кв.м. ид.ч. от поземления имот.
От приложеното удостоверение за наследници (л. 30 oт гр.д. № 2157/2022г. по описа на
РС-Дупница) е видно, че Х. Н. Т. е починал в хода на процеса, поради което с определение
на съда от 04.04.2023г. на негово място е конституирана наследницата му по закон М. Н. Б..
От приложените писмени доказателства (нотариален акт за покупко-продажба № 48,
том I, дело № 562/98 от 13.04.1998г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 75, том I, рег. № 1305, дело № 08 от 25.03.2003г., скици – л. 4-6 и л. 8 oт гр.д. №
2157/2022г. по описа на РС-Дупница) е видно, че ответниците Й. К. К. и Р. В. К. са
собственици на първия етаж в същата жилищна сграда, ведно със 113,5/410 ид.ч. от
процесния поземлен имот, в който е построена сградата.
От приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че разпределението на
ползването на дворното място може да се извърши съобразно три алтернативни варианта: 1/
Вариант I съобразно скица към изготвената експертиза (л. 48 oт гр.д. № 2157/2022г. по описа
на РС-Дупница), при който се предоставя за ползване на ищцата на свободната площ,
заключена между улицата и подпорната стена, мястото между улицата, жил. сграда и
поземлен имот с идентификатор 68789.606.151; на ответниците се предоставя за ползване
циментовите пътеки около сгради около сградите и свободната площ зад сгради с
идентификатори 68789.606.153.2 и 68789.606.153.3, за която има бетоново стълбище с шир.
1,20м.; общо място за ползване: стълбище, мястото пред входовете и жил. сграда, заето от
тротоар, общ вход, който съществува на място с шир. 1,80 м и дълбочина 4,60м.; 2/ Вариант
II съобразно скица към изготвената експертиза (л. 49 oт гр.д. № 2157/2022г. по описа на РС-
Дупница), при който се предоставя за ползване на ищцата на свободната площ, заключена
между улицата и подпорната стена, мястото заето от стълбището, което е вход за втори
етажи и под него; на ответниците се предоставя за ползване циментовите пътеки около
сградите, свободната площ зад сграда с идентификатор 68789.606.153, за която има бетоново
стълбище с шир. 1,20м, мястото между улицата, жил. сграда и поземлен имот с
идентификатор 68789.606.151; място за общо ползване: мястото пред входовете и жил.
сграда, заето от тротоар, общ вход, който съществува на място и е с шир. 1,80 м и дълбочина
2
4,60м.; 3/ Вариант III съобразно скица към изготвената експертиза (л. 50 oт гр.д. №
2157/2022г. по описа на РС-Дупница), при който се предоставя за ползване на ищцата на
свободната площ, заключена между улицата и подпорната стена, мястото заето от
стълбището, което е вход за втори етаж и под него; мястото за общо ползване зад сгради с
идентификатори 68789.606.153.2 и 68789.606.153.3 с ширина 1м; на ответниците се
предоставя за ползване циментовите пътеки между сгради с идентификатори 68789.606.153.2
и 68789.606.153.3 и жил. сграда, стълбището по западната фасада на сграда с идентификатор
68789.606.153.3; място за общо ползване: мястото пред входовете, заето от тротоар, общ
вход, който съществува на място, пътека с ширина 1м от северната фасада на сгради с
идентификатори 68789.606.153.2 и 68789.606.153.3
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС. Целта на производството по чл.
32, ал. 2 ЗС е да се замести решението на мнозинството (липсващо такова или вредно за
общата вещ), чрез постановено от съда разпределяне на ползването, което да е съобразено в
най-пълна степен с действителните права на страните в съсобствеността, и което да
дава възможност на съсобствениците за най-целесъобразно използване на вещта.
За да е основателен иска по чл. 32, ал. 2 ЗС е в тежест на ищеца да докаже наличието
на съсобственост; невъзможност на съсобствениците да образуват мнозинство относно
ползването на съсобствената вещ, респ. че решението на мнозинството е вредно за общата
вещ; съществуването на начин на разпределение на ползването, отчитащ правата на всички
съсобственици.
В настоящия случай, от приетата по-горе фактическа обстановка е видно, че между
страните е налице съсобственост върху процесния поземлен имот, доколкото ищцата М. Н.
Б. е собственик на втория етаж в сграда с идентификатор 68789.606.153.1, ведно с 314,50/428
кв.м. ид.ч. от поземления имот, а ответниците са собственици на първия жилищен етаж в
същата жилищна сграда, ведно със 113,5/410 ид.ч. от поземления имот.
По отношение на невъзможността да се образува мнозинство, в т. 1. ТР № 13 от
10.04.2013г. по тълк.д. № 13/2012г., ОСГК, ВКС се приема, че самото сезиране на съда по
реда на чл. 32, ал. 2 ЗС сочи невъзможността да се образува мнозинство и прави допустимо
във всички случаи искането за разпределение ползването по съдебен ред.
Допустимостта на настоящото производство не е засегната и от представения от
ответната страна протокол от 12.03.1965г. От една страна, от цитирания протокол е видно, че
се разпределя ползването на дворно място, съставляващо парцел V, пл. № 739 в кв. 204 по
плана на гр. Станке Димитров, находящ се ул. „*** № 20 между собствениците М. Н. М. и
А., М. и Н. Х.. По делото обаче не са ангажирани никакви доказателства, въз основа на
които да се приеме, че страните по настоящия спор са правоприемници на посочените в
протокола от 12.03.1965г. лица, а оттам и че са обвързани от последиците на съдебния акт,
3
който поражда последици само за страните по него и техните правоприемници. Наред с това,
представеният по делото препис от протокола сам по себе си не е достатъчен, за да се
установи дори предмета на разгледаното през 1965г. производство, доколкото част от
съдържанието му съответства на акт по чл. 32 ЗС, а в останалата част изглежда, че се касае
за произнасяне в рамките на образувано пред съдебен изпълнител при Станкедимитровския
народен съд изпълнително дело.
Независимо от горното, дори и да се приеме, че представеният протокол от 12.03.1965г.
обективира съдебно решение по чл. 32 ЗС, което поражда последици за настоящите страни,
последното също не предопределя недопустимостта на настоящото производство. В
съдебната практика многократно е имало повод да се подчертае, че ново разпределение на
ползването е допустимо когато са настъпили нови обстоятелства, като изрично се приема, че
такива нови обстоятелства биха могли да бъдат прехвърлянето на идеална част от
съсобствения имот, при което се променят квотите в съсобствеността, ново строителство
или премахване на съществуваща постройка, намаляване или увеличаване на площта на
съсобствения имот в резултат на регулационни изменения и/или промени в обема на правата
на всички съсобственици и др. под. В този смисъл Решение № 280 от 17.12.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 4008/2014 г., I г.о., Решение № 25 от 22.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3985/2013 г.,
II г.о., Решение № 171 от 12.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1231/2015 г., I г.о., Решение № 143
от 06.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1325/2015 г., I г.о., Решение № 97 от 09.07.2013г. на ВКС
по гр.д. № 866/2012г., I г.о. и др.
В конкретния случай, от приложените по делото документи се установява, че след
12.03.1965г. в имота е извършено допълнително застрояване (видно от удостоверение – л. 23
oт гр.д. № 2157/2022г. по описа на РС-Дупница), настъпили са променни в площта на имота
(видно от приложените скици и нотариални актове), както и е налице промяна в обема на
правата на съсобствениците (видно от приложения нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 75, том I, рег. № 1305, дело № 08 от 25.03.2003г. – л. 5 oт гр.д. №
2157/2022г. по описа на РС-Дупница), поради което са налице съществени промени в
обстоятелствата след постановяване на акта от 12.03.1965г.
При това положение следва да се приеме, че искането за извършване на ново
разпределение по реда на чл. 32 ЗС се явява допустимо и като такова следва да се разгледа
по същество.
В настоящия случай от приетата съдебно-техническа експертиза е видно, че
понастоящем имотът е с площ от 428 кв.м., от които 73 кв.м. са заети от съсобствената на
страните сграда с идентификатор 68789.606.153.1. От експертизата се установява още че в
обсъдените по-горе документи за собственост правата на страните върху поземления имот са
определени съобразно действащите към съответния момент граници и площ на имота, който
към настоящия момент е с площ от 428 кв.м. След приспадане на застроената площ на
сграда с идентификатор 68789.606.153.1, подлежащата на разпределение площ се равнява на
355 кв.м., от която след преизчисляване правата на страните към регулационните граници и
площ на парцела към настоящия момент, на ищцата се полагат 278/355 кв.м., а на
4
ответниците – 77/355 кв.м.
От приетата експертиза става ясно и това, че при отчитане правата на страните в
съсобствеността са възможни три варианта за разпределение на ползването, представени в
графичен вид в приложения към заключението на вещото лице. При съпоставяне на
предлаганите три варианта съдът констатира, че в значителната си част всеки от тях се
припокрива и с установеното от вещото лице фактическо ползване на терена от страните. В
същото време, за разлика от първите два варианта, в предложения вариант III е предвидено
площта зад сгради с идентификатори 68789.606.153.2 и 68789.606.153.3 да бъде
предоставена за ползване на ищцата. Освен че в този случай ползваните от страните площи
се разкъсват значително, за осигуряване на адекватен достъп до споменатата площ е
предвидена и допълнителна площ за общо ползване, при което същата се увеличава до 38
кв.м. При това положение съдът намира, че при приложението на вариант III в най-малка
степен би се постигнало целесъобразно използване на имота, което е и една от целите на
производството по чл. 32 ЗС (т. 2. ТР № 13 от 10.04.2013г. по тълк.д. № 13/2012г., ОСГК,
ВКС), като в този смисъл е и становището на двете страни.
Ето защо, разпределението следва да се извърши по някой измежду останалите
възможни варианти – вариант I или вариант II. При сравнението между тях е видно, че
основната разликата се свежда до две площи - пространство при стълбището, което е вход
към втория етаж (във вариант I е предвидено за общо ползване, а във вариант II – за ползване
от ищцата) и пространството, заключено между улицата, жил. сграда и поземлен имот с
идентификатор 68789.606.151 (във вариант I е предвиден за ползване от ищеца, а във
вариант II – от ответниците). От експертизата става ясно, че и двете площи до момента
фактически са ползвани от ответниците, като запазването на това положение е
несъвместимо с правата на страните върху дворното място, доколкото към момента ищцата
ползва 207 кв.м. при полагащи й се около 278 кв.м., а ответниците 126 кв.м. при полагащи
им се 77 кв.м. С други думи, запазването на съществуващото положение, при което е налице
съществено несъответствие между правата на страните и ползваните от тях площи, е
нетърпимо с оглед целите на производството на чл. 32 ЗС при наличието на варианти за по-
съразмерно разпределение на ползването.
Съобразно приетата експертиза и разясненията на вещото лице при изслушването му
от настоящия състав на съда, изборът измежду двата варианта по никакъв начин не би
повлиял на достъпа до имота на ответниците и отредените им за ползване площи. Напротив
- именно по тази причина във всеки от изгответните три варианта пътеката, водеща до входа
на първия етаж (маркирана в жълто при всеки от вариантите), е отредена за общо ползване, а
не за ползване от ищцата. В такъв случай не може да бъде споделено възражението на
ответниците, че щяло да се стигне до преминаване през отредена за ползване от ищцата
площ, тъй като същото противоречи на предложените от експерта варианти. Не може да
бъде сподЕ. и тезата, че площта под стълбището за първия етаж следвало да бъде
предоставена за общо ползване, обоснована с това, че тази площ принадлежала към етажа на
ответниците. Няма основание да се смята, че която и да е част от общия поземлен имот
5
съставлява принадлежност към конкретен индивидуален обект в сградата, като последното в
пълна степен се отнася и до спорното подстълбищно пространство. Съдът не споделя и
възраженията, свързани с достъпа до покрив, комин, таван и пр., за достъпването на които е
без всякакво значение ползването на подстълбищното пространство. Отделно от това, от
разясненията на в.л. става ясно, че стълбището води директно до втория етаж, собственост
на ищцата, при което няма данни, че същото осигурява и непосредствен достъп и до
покрива.
При избора измежду обсъжданите два варианта, съдът намира, че следва да бъде
предпочетен вариант II, в който смисъл са изразили становище и двете страни в хода на
устните състезания пред настоящата инстанция. Действително при този вариант общата за
ползване площ е най-малка, а потенциалните бъдещи спорове – най-ограничени. Освен това
се постига и концентрация на ползваните от страните площи и се осигурява по-голям баланс
в правата на страните в съсобствеността в сравнение със съществуващото до момента
положение. При тези съображения, разпределението на ползването следва да бъде допуснато
съобразно обсъдения по-горе вариант II, за който има изготвена скица (л. 49 oт гр.д. №
2157/2022г. по описа на РС-Дупница).
Предвид характера на производството (спорна съдебна администрация) и
обстоятелството, че постановеното решение ползва и двете страни, сторените от страните
разноски следва да останат в тяхна тежест, така както са сторени.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ ползването, на основание чл. 32, ал. 2 ЗС, на съсобствения недвижим имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор 68789.606.153 съгласно скица № 15-
1070950-15.09.2022г., издадена по КККР, одобрени със заповед 300-5-56/30.07.2004г. на
изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления
имот е от 15.09.2022г., адрес на поземления имот: ***, площ по скица: 428 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10 m), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 147, квартал: 32,
парцел: I-147, съседи: 68789.607.487, 68789.606.203, 68789.606.151, 68789.606.46, съобразно
скица-проект „II вариант“, изготвена от вещото лице инж. Й. Г. А. по назначената СТЕ по
гр.д. № 2157/2022г. по описа на РС-Дупница (л. 49 от гр.д. № 2157/2022г. по описа на РС-
Дупница), както следва:
на М. Н. Б., ЕГН: ********** (конституирана в хода на процеса на мястото на
починалия първоначален ищец Х. Н. Т., ЕГН: **********), определя за ползване
пространство с площ 212,50 кв.м., означено в син цвят на скицата на л. 49 от гр.д. №
2157/2022г. по описа на РС-Дупница.
на Й. К. К., ЕГН: ********** и Р. В. К., ЕГН: ********** определя за ползване
6
пространство с площ 117,50 кв.м., означено в червен цвят на скицата на л. 49 от гр.д.
№ 2157/2022г. по описа на РС-Дупница.
за общо ползване от съсобствениците определя пространство с площ 25 кв.м., означено
в жълт цвят на скицата на л. 49 от гр.д. № 2157/2022г. по описа на РС-Дупница.
Скица-проект „II вариант“, изготвена от вещото лице инж. Й. Г. А. по назначената СТЕ
по гр.д. № 2157/2022г. по описа на РС-Дупница, намираща се на л. 49 от гр.д. № 2157/2022г.
по описа на РС-Дупница, приподписана от настоящия състав на съда, представлява
неразделна част от настоящото решение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил, чрез
Районен съд - Дупница, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7