Определение по дело №474/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 16/16.04.2014 год., постановена по Н.ч.х.дело № 7/2014 год., Ардинският районен съд е признал М. А. Т. от с.Б. И., О.А., оБ.К. за виновен в това, че на 29.01.2014 год. в с. Б. И., община А., област К. причинил на Р. Я. С. от с. Г., община А. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето - престъпление по чл.130 ал.2 от НК, като на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лв. Осъдил е М. А. Т. да заплати на Р. Я. С. от с.Г., О.А., оБ.К. сумата в размер на 654.54 лв., представляваща обезщетение за претърпените от престъплението имуществени и неимуществени вреди, от които имуществени вреди – 54.54 лв., и неимуществени вреди – 600 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от да‗ата на увреждането – 29.01.2014 год., до окончателното й изплащане, както и да му заплати направените по делото разноски, в размер на 442 лв., като гражданският иск за обезщетение за претърпени от престъплението имуществени и неимуществени вреди в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер от 3 054.54 лв. е отхвърлил, като неоснователен и недоказан. Осъдил е с присъдата подсъдимия М. А. С. да заплати по сметка на РС – А. държавна такса върху уважената част на гражданския иск, в размер на 50 лв.

Недоволен от така постановената присъда е останал частния тъжител и граждански ищец Р. Я. С. от с.Г., О.А., оБ.К., който я обжалва чрез повереника си само в частта й, с която е отхвърлен предявеният против подс.Т. граждански иск за обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди за разликата от 600 лв. до пълния му предявен размер от 3 000 лв. В жалбата се излагат съображения, че в обжалваната част първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, тъй като вследствие на нанесената му телесна повреда, тъжителят С. е бил неработоспособен в продължение на 14 дни, наложило се да му правят инжекционна терапия с фраксипарин два пъти на ден за пет дни, за да не получи тромб в кръвта, който да застраши живота му. Твърди още, че лявото бедро на тъжителя е било напрегнато и болезнено при покой и при физическо натоварване повече от един месец, което му създало дискомфорт и невъзможност да извършва ежедневната си дейност за период от около 30 – 40 дни. Счита, че присъденото на тъжителя обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди е занижено по размер, който не съответства на болките и страданията, които същият е претърпял. Моли първоинстанционната присъда да бъде изменена в обжалваната й част, като подс.М. Т. бъде осъден да заплати на тъжителя Р. С. претендираното обезщетение за неимуществени вреди в пълния му предявен размер от 3 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.01.2014 год., до окончателното й изплащане. В съдебно заседание, редовно призован, частния тъжител не се явява. Повереникът му поддържа жалбата така, както е предявена, и по изложените в нея съображения.

Ответникът по жалбата – подсъдимият М. А. Т., редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Окръжният съд, като извърши проверка на първоинстанционната присъда в обжалваната й част, с оглед правилността й и доводите и оплакванията, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото по частен ред обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК, като не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. От събраните от първоинстанционния съд доказателства по делото се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М. А. Т. е роден на 29.06.1972 год. в Г.М., като постоянно живее в с.Б. И., О.А., оБ.К.. Има завършено средно образование, неженен, не е осъждан.

На 29.01.2014 год. тъжителят С. пътувал със собствения си лек автомобил от град К. за с. Г., община А.. В автомобила пътувал и неговия брат - св. С. С.. Около 11.30 часа, в района на разклона за с. Б. И., автомобилът на тъжителя бил застигнат от движещ се отзад с по- висока скорост лек автомобил „Фолксваген Пасат”, тъмно червен на цвят, управляван от подсъдимия Т.. За разстояние от около 500 - 600 метра от разклона, до влизането в селото, подсъдимият Т. направил няколко неуспешни опита по непочистения от падналия сняг път, с образувани снежни коловози, да изпревари автомобила на тъжителя, но без успех. Стигайки до центъра на селото, движещият се отзад автомобил, управляван от подсъдимия, предприел поредна, този път успешна маневра за изпреварване на автомобила на тъжителя, като при задминаването му, рязко свил вдясно, препречил му свободната част от пътя и намалявайки скоростта си на движение, принудил изпреварения автомобил да спре на пътното платно. След като двата автомобила преустановили движението си, подсъдимият слезнал от своя автомобил, отворил капака на багажника, извадил от него една бейзболна бухалка и в явно превъзбудено състояние, изричайки на висок глас псувни, обиди и закани, тръгнал към шофьорската врата на автомобила на тъжителя, който в това време също излязъл от автомобила си. Приближавайки се до тъжителя, подсъдимият му нанесъл един удар с бейзболната бухалка в областта на бедрото на левият крак. От болката, причинена от този удар, тъжителя изгубил устойчивостта си на левия си крак и приклекнал до шофьорската врата на автомобила си. В това време от автомобила излезнал неговия брат - св.С. С., и му се притекъл на помощ. След нанасяне на удара на тъжителя, продължавайки да псува на висок глас, подсъдимият се качил в своя автомобил и отишъл в кафе „Л.”, находящо се в центъра на селото. Тъжителят и св.С.С. веднага сигнализирали на тел. 112 за случилото се, като не след дълго на мястото на инцидента пристигнали св. А. и св.Ф., полицейски служители в полицейски участък - с. Б. И. към РУП - А.. Те снели устни и писмени обяснения от пострадалия и свидетеля, а след това и от подсъдимия, както и от пътувалата с него в автомобила свидетелка Софка Соколова. На същата дата, веднага след случилото се, тъжителят посетил съдебен лекар в МБАЛ - К., където бил освидетелстван, за което му било издадено СМУ № 21/29.01.2014 год. При освидетелстването съдебният лекар констатирал хоризонтално разположено ивицовидно, синкаво- мораво - червено кръвонасядане, с по- бледа централна част и размери 12/4 см по задно- външната повърхност на лявото бедро, което увреждане е било получено при действието на твърд, тъп предмет и по време и начин е възможно да бъде получено по начина, както съобщил пострадалия, като съдебния лекар е посочил, че с това увреждане на тъжителя било причинено болка и страдание. На следващият ден тъжителят отишъл при личния си лекар и се снабдил с направление за специалист - ортопед, като на 01.02.2014 год. посетил такъв - св. П. След преглед на пострадалия, св. П. му поставил диагноза „Контузия на бедрото”, а в графа „Обективно състояние” подробно описал състоянието на травмата към момента на прегледа. Като терапия св. П. предписал: покой, отбременяване на крайника с пом. средство, лежащо положение и крайник в дренажно положение, както и лечение с лекарства и медикаменти за срок от 10 дни, като предписал контролен преглед след три дни. За лечението на тъжителя св. П. предписал домашно - амбулаторен режим и му издал болничен лист за периода от 31.01.2014 год. до 13.02.2014 год., вкл.

Горната фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за установена от показанията на свидетелите С. С., П., А., Ф., които е кредитирал изцяло, като обективни, безпристрастни, последователни, логични и подкрепени от писмените доказателства по делото; от показанията на св. Соколова, на които съдът е дал вяра частично; както и от събраните по делото писмени доказателства, приети от съда. Въз основа на така установената фактическа обстановка решаващият съд е приел, че подсъдимия М. А. Т. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 130 ал.2 от НК - на 29.01.2014 год. в с. Б. И., община А., област К., причинил на Р. Я. С. от с. Г., община А. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, като на основание чл.78а от НК е освободил подс.Т. от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба” в минималния размер от 1 000 лв. Наказателно - осъдителната част на присъдата не е обжалвана от подсъдимия и частния тъжител, поради което в тази й част присъдата е влязла в сила и не следва да бъде обсъждана нейната правилност, т.е. с влязъл в сила съдебен акт са установени авторството на деянието, времето, мястото и начина на осъществяването му, формата на вината на подсъдимия при извършване на престъплението, предмет на предявеното му по частен ред обвинение, както и вида и размера на наложеното му за това престъпление наказание.

Що се отнася до обжалваната част на първоинстанционната присъда, с която е отхвърлен гражданският иск на тъжителя С. за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението - за разликата над уважения размер от 600 лв. до пълния му предявен размер от 3 000 лв., то настоящата инстанция намира, че в тази й част присъдата е правилна, обоснована и законосъобразна. Това е така, тъй като при определяне на дължимото обезщетение на тъжителя за претърпените от престъплението неимуществени вреди в размер на 600 лв., първоинстанционния съд е спазил установения в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД принцип за възмездяване на вредите по справеõливост. Така, видно е от материалите по делото, че от виновното и противоправно поведение на подсъдимия Т., на тъжителя е било причинено телесно увреждане, изразяващо се в хоризонтално разположено ивицовидно, синкаво- мораво - червено кръвонасядане, с по- бледа централна част и размери 12/4 см по задно- външната повърхност на лявото бедро, получено при действието на твърд, тъп предмет, т.е. налице е увреждане на телесната неприкосновеност на тъжителя, несъмнено довело до болки, страдания и неудобства, макар и не особено големи по интензитет и продължителност. Това увреждане следва да бъде възмездено, като настоящата инстанция споделя напълно извода на първоинстанционния съд, че така присъденото на тъжителя обезщетение за неимуществени вреди в размер на 600 лв. е в пълна мяра достатъчно да обезщети причинените му от престъплението такива вреди, като не са налице условия за неговото увеличаване. С други думи, правилно първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният граждански иск за обезщетение за претърпени от пострадалия неимуществени вреди в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер, с оглед неоснователността на същия.

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна и в обжалваната й част, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл.чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 16/16.04.2014 год., постановена по Н.ч.х.дело № 7/2014 год. по описа на Ардинския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.