Р Е Ш
Е Н И Е
№.............
град Шумен, 16.06.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на
осемнадесети май две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Маргарита Стергиовска
при секретаря В. Русева и с участието на прокурор Я.
Николова от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от
административния съдия АД № 335 по описа за 2022 година на Административен съд
– гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините (ЗОДОВ).
Предявена е искова молба с правно основание чл.1 от ЗОДОВ, по реда на чл.203 и сл. от АПК, депозирана от Ф.М.А., ЕГН **********,
чрез адв. Св. С. от ШАК, с посочен
съдебен адрес *** срещу ОД на МВР гр. Шумен. Правното основание за
предявяване на иска е чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а цената на иска е 30 583.22
лв. В исковата молба се сочи, че се претендират вреди, които произтичат от
незаконосъобразните актове на мл. автоконтрольор в „Пътна полиция“ при ОДМВР
Шумен Н.Н.. Сочи, че на 11.01.2021г. в 07:40ч., управлявайки собственото си МПС
в гр. Шумен в близост до входа на сектор ПП, предизвикал ПТП с материални щети.
Мл.автоконтрольор Н.първо извършил тест за употреба на алкохол с отрицателен
резултат, след това бил извършен оглед и били изготвени документи по повод
настъпилото ПТП. Твърди, че по инициатива на лице от женски пол, представител
на застрахователна компания, полицейският служител поканил ищеца да направи
тест за наркотици. Същият бил извършен в 10:00 часа, като било констатирано, че
в дадената от ищеца проба е наличен медикамента „бензодиазепини“, след което му
били поставени белезници и бил отведен в РУ – Шумен. В последствие, около 11:50
ч. мл.автоконтрольор Н.му връчил ЗППАМ № 21-0869-000028 за прекратяване
регистрацията на собственото му МПС за срок от 6 месеца, ЗППАМ № 21-0869-000029
за временно отнемане на СУМПС със срок до решаване на отговорността, но за не
повече от 18 месеца и Заповед № УРИ
372зз-2 за задържане в помещение на РУ – Шумен за срок от 24 часа. След това
ищецът бил отведен в болницата за извършване на кръвно изследване.
Ищецът подал сигнал за съставен документ с невярно
съдържание, по който била образувана преписка вх.№ 2764/2021 г. по описа на
ШРП, по която районният прокурор отказал да образува наказателно производство.
След даването на кръвна проба, около 12:20 ч. ищецът бил отведен отново в
ареста на РУ- Шумен откъдето бил освободен след 24 часа. Било образувано ДП
№29/2021г. по описа на РУ-Шумен и Преписка вх. № 130/2021 г. по описа на ШРП.
По повод зададен въпрос кога ще е готово медицинското изследване, ищецът не
получил отговор. Напротив, било му казано, че може да отнеме около година. Още
през м. февруари 2021 г. ищецът осъществил контакт с лабораторията на ВМИ в гр.
Варна, която е следвало да извърши изследването, откъдето му отговорили, че без
официално и специално разпореждане не могат да нарушат реда на изследване на
постъпилите проби. Ползвайки лични контакти установил, че лабораторията
извършва предварително изследване, което макар и неокончателно показва, че
кръвната проба не съдържа упойващо вещество. Ищецът поискал достъп до
обществена информация, по повод на което е постановено Решение рег. №
372004-9/21.04.2021г. на директора на ОДМВР Шумен. На 28.04.2021 г. отново
направил опит да поиска резултата от лабораторното изследване, като едва на
02.06.2021г. бил уведомен, че на 31.05.2021г. протоколът от лабораторното
изследване е изпратен в Шумен.
След още девет дни, на 11.06.2021 г. му било връчено
постановление за връщане на иззетия автомобил. На същият ден с Молба рег.№
869000-7916 ищецът поискал от Началник сектор ПП да възобнови административното
производство по издадените три броя заповеди. На същият ден само документално
му бил върнат автомобила, но фактически той му бил предаден едва на
14.06.2021г., когато получил регистрационните му табели въз основа на Заповед
рег.№ 869з-97 за прекратяване действието на ЗППАМ № 21-0869-000028/11.01.2021
г. Постановено било Решение № 869Р-4410/07.07.2021 г., с което ВПД началник
група ОДПКПД при сектор „Пътна полиция“ отказал възобновяване на
административното производство, което било оспорено пред ШАдмС. Постановено
било Определение № 599/25.08.2021 г. по адм. дело № 239/2021 г. по описа на
ШАдмС, което в последствие е отменено с Определение № 11432/11.11.2021г. по
адм.дело № 10222/2021г. на ВАС и полицейският орган е бил задължен да възобнови
производствата. С Решение № 869р-7453/29.11.2021г. изпълняващият задълженията
на началник група ОДПКПД при сектор „Пътна полиция“ отменил двете ЗППАМ, както
и заповедта за задържане.
Въз основа на тези факти ищецът сочи, че е претърпял
вреди, изразяващи се в това, че е останал без работа, тъй като по силата на
Трудов договор № 86/08.05.2020 г. работел в ОП „Паркове и обредна дейност“ на
длъжност „Водач на специален автомобил“, като след отнемане на СУМПС бил в
невъзможност да изпълнява трудовите си задължения и на 10.02.2021г. му било
прекратено трудовото правоотношение. След като ищецът получил СУМПС бил
възстановен на старата си длъжност с трудов договор № 110/16.08.2021г., считано
от 18.08.2021г.
Сочи, че незаконосъобразното поведение на ответника,
изразяващо се в трите индивидуални административни акта ЗППАМ № 21-0869-000028
от 11.01.2021г., ЗППАМ № 21-0869-000029/11.01.2021г. и Заповед за задържане №
УРИ 372зз-2/11.01.2021г., издадени от Н.Т.Н., мл. автоконтрольор в сектор ПП
били отменени с Решение № 869р-7453/29.11.2021г. на началник група ОДПКПД при
сектор „Пътна полиция“ в производство по чл. 99 и сл. от АПК.
Ищецът твърди, че за периода на оставеното му без
работа е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, а
именно: за периода от 11.02.2021 г. до 17.08.2021г. ищецът претендира обезщетение за причинени вреди и пропуснати
ползи в размер на 5 563.22 лева, а именно периодът, през което не е могъл
да упражнява трудовата си дейност поради отнемане СУМПС.
Претендира и вреди от отнемането на МПС за периода
от 11.01.2021г. до 14.06.2021 г. или общо 154 дни като счита, че в случая
обезщетението следва да бъде изчислено на база автомобили отдавани под наем, в
размер на 4 620 лв. за 154-те дни, в които е прекратена регистрацията и
иззето собственото му МПС.
На следващо място претендира разноски за правна
защита – адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, съобразно приложен
Договор за правна защита и съдействие № 1980/28.03.2021г., както и въз основа
на Договор за правна защита и съдействие № 2028/11.06.2021г. за възобновяване
на административно производство по наложените ПАМ. С определение №
11432/11.11.2021г. по адм.дело № 10222/2021г. ВАС отхвърлил искането за
възстановяване на тези разноски, приемайки че нормата на чл.143, ал. 1 от АПК
не допуска възстановяване на несъдебни разноски. Претендираното обезщетение,
произтичащо от вреди за разноски за правна защита е посочено в размер на 400
лева.
Претендира и обезщетение във връзка с неимуществени
вреди по повод оковаването му с белезници, принудителното му отвеждане за
вземане на кръвна проба и извършения арест в помещенията на МВР, дългият период
от време, в който кръвната проба не е била изготвена и оневиняването през м.
юни 2021 г., което не е донесло успокоение, тъй като в продължение на още 6
месеца е водил дела за отмяна на незаконосъобразните актове за наложените ПАМ.
Ситуацията го принудила да прекрати контактите си с определени лица, тъй като
се чувствал неловко за ситуацията, в която изпаднал не по негова вина. В
заключение счита, че дължимото обезщетение от ответника за причинени
неимуществени вреди оценени по справедливост е в размер на 20 000 лв. Заключава,
че е налице причинно-следствена връзка, пряка и непосредствена между
противоправното поведение на служител на ответника и претърпените от него
вреди.
В заключение е отправено искане до съда да постанови
решение, с което да осъди ОДМВР Шумен да плати обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди в общ размер на 30 583.22 лева, от които 20 000
лв. неимуществени вреди, 5 563.22 лв. обезщетение за имуществени вреди за
неполучено трудово възнаграждение, 4 620 лв. обезщетение за имуществени
вреди от лишаване от правото да ползване на собствена вещ – лек автомобил, 400
лв. обезщетение за имуществени вреди, направени разноски за правна защита в
досъдебно наказателно и административно производство, законна лихва върху
главниците за периода от 11.01.2021г. до окончателното изплащане на сумите,
както и претендира разноски по настоящото дело.
Ответната страна – ОДМВР-гр.Шумен, чрез процесуалния
си представител гл.юрисконсулт И. С. в съдебно заседание изразява становище за частична
основателност на исковата претенция по отношение на предявеният иск за
претърпени неимуществени вреди, но в редуциран от съда размер. Останалите
искове за имуществени вреди счита за неоснователни, като излага аргументи в
подкрепа на твърденията си.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Шумен изразява
становище за неоснователност на исковете с предмет претърпяни имуществени
вреди, като намира, предявеният иск за неимуществени вреди за частично
основателен и доказан.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, Шуменският административен съд намира за установено от
фактическа страна следното:
На 11.01.2021г. в 07:40ч., ищецът А. управлявайки
собственото си МПС в гр. Шумен в близост до входа на сектор ПП, предизвикал ПТП
с материални щети, във връзка с което бил изпробван с техническо средство за
алкохол и наркотични вещества, като вторият тест се оказал положителен.
Със Заповед №21-0869-000028/11.01.2021 г. на мл.
инспектор Н.Н. - мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ Шумен, на ищеца Ф.А.
е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а б.“б“ от ЗДвП „прекратяване
на регистрацията на лек автомобил „Ленд Ровер Фриландер“ с рег.№Н0001ВВ“ за
срок от 6 месеца, считано от 11.01.2021 г., поради отчетен резултат за наличие
на бензодиазепини с Drager DrugTest 5000 по време на управление на МПС на
посочената дата. Заповедта е връчена на лицето на 11.01.2021 г. и няма данни да
е била обжалвана, поради което е влязла в законна сила на 25.01.2021 г.
Със Заповед №21-0869-000029/11.01.2021 г. на мл.
инспектор Н.Н. - мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ Шумен, на
жалбоподателя Ф. А. е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1
б.“б“ от ЗДвП „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за
отговорността, но за не повече от 18 месеца, считано от 11.01.2021 г.“, поради
отчетен резултат за наличие на бензодиазепини с Drager DrugTest 5000 по време
на управление на МПС на посочената дата. Заповедта е връчена на лицето на
11.01.2021 г. и няма данни да е била обжалвана, както и жалбоподателя не твърди
такива факти, поради което е влязла в законна сила на 25.01.2021 г.
Със
Заповед №372зз-2/11.01.2021 г. за задържане на лице по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР,
издадена от мл. инспектор Н.Н. - мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“
Шумен, жалбоподателят е бил задържан за срок от 24 часа, с оглед данни за
извършено престъпление по чл.343б ал.3 от НК – управление на МПС след употреба
на наркотични вещества. Заповедта е връчена на лицето на 11.01.2021 г. и няма
данни да е била обжалвана, както и жалбоподателя не твърди такива факти, поради
което е влязла в законна сила на 25.01.2021 г.
Видно
от Постановление от 10.06.2021 г. на прокурор при РП град Шумен, е назначена и
изготвена съдебно-химическа експертиза №Е-071/21.05.2021 г. по ДП №29/2021 г.
по описа на РУ Шумен, образувано за престъпление по чл.343б ал.3 от НК,
съгласно която в представените за изследване биологични проби – кръв и урина,
иззети на 11.01.2021 г. от лицето Ф.А., с дадена кръвна проба за анализ с талон
за изследване №0041975, не е открито наличие на наркотични вещества или техни
метаболити /аналози/, в т.ч. отрицателен тест за употреба на бензодиазепини.
След
получаване на Постановлението от РП град Шумен, както и с оглед отрицателният
резултат по СХМ, с Разписка от 14.06.2021 г. на жалбоподателят е върнато СРМПС
част II и 2 бр. регистрационни табели, въз основа на Заповед
№869з-97/14.06.2021 г. на началник сектор ПП Шумен, с която е прекратено
действието на Заповед №21-0869-000028/11.01.2021 г. на мл. инспектор Н.Н. - мл.
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ Шумен за налагане на ПАМ по чл.171 т.2а
б.“б“ от ЗДвП. На същата дата е върнато СУМПС на жалбоподателя, съгласно
отразената разписка върху заповедта.
С
молба вх.№869000-7961/11.06.2021 г., допълнена с молба
рег.№372000-11856/23.06.2021 г., жалбоподателят е отправил искане до Началника
сектор ПП град Шумен за възобновяване на производството по издаване на
процесните три заповеди - ЗППАМ №21-0869-000028/11.01.2021 г. на мл. инспектор Н.Н.
- мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ Шумен, ЗППАМ
№21-0869-000029/11.01.2021 г. на мл. инспектор Н.Н. - мл. автоконтрольор в
сектор „Пътна полиция“ Шумен и Заповед №372зз-2/11.01.2021 г. за задържане на
лице по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, издадена от мл. инспектор Н.Н. - мл.
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ Шумен. В молбата жалбоподателят се е
позовал на чл.99 т.2 от АПК, обосновано с заключението по извършената СХМ и
установеният отрицателен резултат за наличие на бензодиазепини.
Въз основа
на така депозираното искане и събраните доказателства, с Решение №869р-4410/07.07.2021
г. Началникът на група „ОДПКПД“ в сектор „ПП“ при ОД на МВР град Шумен е
отказал да възобнови административните производства по издаване на трите
заповеди.
Недоволен, А. сезирал ШАС с жалба по която било
образувано АД № 239/21 г., по което с определение №599/25.08.2021 г. състав на
съда отхвърлил жалбата. С определение на ВАС по АД № 10222/11.11.2021 г.
определението на ШАС е отменено и преписката е върната на административния
орган за произнасяне със задължителни указания.
С Решение № 869р-7453/29.11.2021г. изпълняващият
задълженията на началник група ОДПКПД при сектор „Пътна полиция“ отменил двете
ЗППАМ, както и заповедта за задържане. Същото е влязло в законна сила.
По установената фактическа обстановка не е налице
спор между страните по делото.
Шуменският административен съд, като прецени
предпоставките за допустимост и основателност на исковата молба, с която е
сезиран и взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните, приема
следното:
При проверка на допустимостта на предявените искове
съдът намира, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи
правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявената претенция, с
която е сезиран. Допустимостта на иска се извежда от наведените от ищеца
обстоятелства в исковата молба. Претенцията на А. е за присъждането на
обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от отменени като
незаконосъобразни административни актове от ОДМВР-Шумен. Съгласно чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение
на административна дейност. След като има твърдения за причинена увреда на
ищеца, която е в причинна връзка с отменени по административен ред
административни актове, е налице спор по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за
вреди от административна дейност, който е подсъден на административните
съдилища и в частност, на Административен съд – гр.Шумен, в района на който се
намира седалището на органа, издал отменения акт (арг. от чл.133, ал.1 от АПК).
Наличието на незаконосъобразен – предварително отменен акт на администрация е
предпоставка за иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като въпросите дали този акт е
издаден при или по повод изпълнение на административна дейност, обуславящ
характера на акта – административен или
правораздавателен, претърпял ли е ищецът вреди и налице ли е пряка причинна
връзка между отменения акт и вредите, са по съществото на спора и са свързани с
евентуалната основателност на иска.
С оглед на гореизложеното, съдът намира искът за
допустим.
Разгледана по същество, исковата претенция е частично
основателна, по следните съображения:
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Така
регламентирана, отговорността е за всички претърпени вреди, които съгласно чл.
4 от ЗОДОВ са в причинна връзка с незаконосъобразни актове, фактически действия
или бездействия на длъжностни лица или административни органи при или по повод
изпълнението на административна дейност.
В тази връзка основният въпрос по делото е дали издадените
ЗППАМ №21-0869-000028/11.01.2021 г. от мл. инспектор Н.Н. в сектор „Пътна
полиция“ Шумен, ЗППАМ №21-0869-000029/11.01.2021 г. от мл. инспектор Н.Н. в
сектор „Пътна полиция“ Шумен и Заповед №372зз-2/11.01.2021 г. за задържане на
лице по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, издадена от мл. инспектор Н.Н. в сектор „Пътна
полиция“ Шумен, които са отменени с влязло в законна сила Решение №
869р-7453/29.11.2021г. на изпълняващият задълженията на началник група ОДПКПД
при сектор „Пътна полиция“ представляват незаконосъобразни актове по смисъла на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и са основание за ангажиране на отговорността на държавата
и общините по посочения законов ред.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица, като основателността на иска предполага
предварителното установяване на точно определени от законодателя и кумулативно
налични предпоставки, а именно: незаконосъобразен административен акт;
незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно
лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при или
по повод изпълнение на административна дейност; да е/са отменен/и по съответния
ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или
бездействие; да е налице причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на
някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата и общината по посочения ред.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая е
налице първата от кумулативно изискуемите предпоставки, а именно
незаконосъобразни актове, издадени от административен орган или длъжностно лице
на държавата или общината. В подкрепа на този извод е издаденото Решение №
869р-7453/29.11.2021г. на изпълняващият задълженията на началник група ОДПКПД
при сектор „Пътна полиция“, с което са отменени ЗППАМ
№21-0869-000028/11.01.2021 г. от мл. инспектор Н.Н. в сектор „Пътна полиция“
Шумен, ЗППАМ №21-0869-000029/11.01.2021 г. от мл. инспектор Н.Н. в сектор
„Пътна полиция“ Шумен и Заповед №372зз-2/11.01.2021 г. за задържане на лице по
чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, издадена от мл. инспектор Н.Н. в сектор „Пътна полиция“
Шумен.
Действително, към момента на издаване на цитираните
административни актове са били налице изискуемите от закона предпоставки за
законосъобразност – издадени са от компетентен орган, в предвидената от закона
форма и при съблюдаване на процесуалните правила, материалният закон и неговата
цел, доколкото с техническо средство е отчетена положителна проба за употреба
на наркотични вещества. Независимо от това обаче, следва да се отчете резултата
от химическото изследване на кръвната проба, който опровергава резултата на
теста с техническо средство. Именно това последващо обстоятелство, отстоящо във
времето в момент, последващ издаването на процесните административни актове е
релеванто за преценка тяхната законосъобразност, макар и в по-късен момент.
Обратното схващане, изразено в цитираната от ответната страна съдебна практика
би обезмислило последващото извършване на кръвна проба, в случай, че се приеме,
че отчетеният резултат с техническо средство е достатъчен за да обоснове
законосъобразност на административния акт, наред с другите изисквания, без да
се държи сметка за последващото химическо кръвно изследване.
С оглед изложените съображения, съдът приема, че ЗППАМ
№21-0869-000028/11.01.2021 г. от мл. инспектор Н.Н. в сектор „Пътна полиция“
Шумен, ЗППАМ №21-0869-000029/11.01.2021 г. от мл. инспектор Н.Н. в сектор
„Пътна полиция“ Шумен и Заповед №372зз-2/11.01.2021 г. за задържане на лице по
чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, издадена от мл. инспектор Н.Н. в сектор „Пътна полиция“
Шумен са незаконосъобразни административни актове, предвид резултата от
извършеният химичен анализ за наличие на наркотични вещества в кръвта на ищеца.
Налице са и следващите две предпоставки – актовете
са издадени при изпълнение на административна дейност, каквато по съществото си
представлява дейността на конторлните органи в сектор ПП при ОДМВР-Шумен във
връзка с осъществяване на превенция посредством прилагане на принудителни
административни мерки и задържане на лице в предвидените от закона случаи,
както и трите заповеди са отменени по съответния ред – в случая с влязло в
законна сила Решение №
869р-7453/29.11.2021г. на изпълняващият задълженията на началник група ОДПКПД
при сектор „Пътна полиция“; да е/са отменен/и по съответния ред.
След анализ на доказателствата, съдът намира, че в
случая частично е доказана настъпила увреда от издадените административни актове,
като досежно твърдяните претърпени вреди
– имуществени, изразяващи се в пропуснати ползи-лишаване от право на получаване
на трудово възнаграждение, обезщетение за отнемането на МПС и вредите,
произтичащи от заплатен адвокатски хонорар по досъдебно производство са
недоказани, както и не се доказа причинна връзка между постановените
незаконосъобразни актове и настъпилите вредоносни резултати. В тази връзка,
съдът приема, за доказани по основание и размер имуществени вреди в размер на
200 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар в административното
производство по възобновяване и отмяна на процесните три заповеди, както и
претърпени неимуществени вреди за времето от издаването на
заповедите-11.01.2021 г. до момента на оневиняване на ищеца посредством
получаването на отрицателен резултат от химичното изследване за наличие на
наркотични вещества в кръвта през м. юни 2021 г., или за период от около 5
месеца, за понесените страдания е справедливо присъждане на обезщетение в
размер на 1000 лв.
Съображенията за това са следните: с исковата молба
са предявени общо четири иска, с три от които се претендират имуществени вреди,
свързан с: 1/ уволнение и оставане без работа в периода 10.02.2021 г. до
18.08.2021 г., за което се претендира обезщетение в размера на брутното трудово
възнаграждение за периода 5 563.22 лв.; 2/вреди от отнемането на МПС – за
154 дни прекратена регистрация на МПС в размер на 4 620 лв.; 3/ вреди от
разноски за правна защита-200 лв. по досъдебно производство №29/2021 г. на
ОДВМР и 200 лв. за представителство в производство по възобновяване на
производството по процесните три административни акта; 4/ неимуществени вреди –
за периода от 11.01.2021 г. преживяни страдания, изразващи се в психическо разствойство, нервен срив и
унижение в размер на 20 000 лв.
Настоящият съдебен състав приема, че първият
предявен иска, обуславящ претенция за пропуснати ползи за обезщетение за
времето, през което ищецът е бил без работа за неоснователен и недоказан.
Няма спор между страните по делото, а и това се
установява от приобщените писмени доказателства, че ищецът А. е бил назначен на
работа по силата на Трудов договор №110/16.08.2021 г. с работодател ОП „Паркове
и обредна дейност“ – Шумен, на длъжност „водач на специален автомобил“, както
и, че същият е освободен от работа със Заповед № 26/04.02.2021 г., считано от
08.02.2021 г. на осн. чл.325 ал.1 т.1 от КТ, а именно по взаимно съгласие.
Безспорно, освобождаването му от работа попада в
периода след 11.01.2021 г., когато му е отнето СУМПС, но правното основание за
освобождаването му не кореспондира с фактическото такова, произтичащо от
отнемането на СУМПС. В този ред на мисли, КТ е разписал случаи, в които
работодателят би могъл да прекрати трудово правоотношение с работника или
служителя, когато не отговаря на изискванията за заеманата длъжност, доколкото за
длъжност „водач на специален автомобил“ се изисква СУМПС – чл.328 ал.1 т.6 от КТ или чл. 330. ал.1 т.1 от КТ, съгласно който работодателят прекратява
трудовия договор без предизвестие, когато: работникът или служителят бъде лишен
с присъда или по административен ред от право да упражнява професия иди да
заема длъжността, на която е назначен.
По делото липсват доказателства, че ищецът е с
прекратено трудово правоотношение на едно от посочените основания, които са в
причинна връзка с отнемането на СУМПС. Доколкото е налице прекратяване на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие, то подбудите за това биха могли
да бъдат от различно естество, поради което настоящият съдебен състав приема,
че в случая не е налице причинна връзка между отнемането на СУМПС и
прекратеното трудово правоотношение на ищеца.
Липсват и доказателства, че А. е търсил подходяща
работа или да е бил на борсата на труда, за да получава обезщетение като
осигурен за риска безработица. Няма данни също страните по трудовото правоотношение
да се правили опити за периода на неправоспособност да изменят трудовите
функции, за да бъде възможно служителят да остане на работа, която е подходяща
за временната забрана да управлява МПС.
Вторият предявен иск за причинени имуществени вреди
също се преценява като недоказан за твърдяните вреди от отнемането на МПС – за
154 дни прекратена регистрация на МПС в размер на 4 620 лв.
Безспорно установено по делото е, че на 11.01.2021
г. е прекратена регистрацията на МПС, като действието на ПАМ е прекратено на
14.06.2021 г. със Заповед № 869з-97/14.06.2021 г. на началник сектор ПП при
ОДМВР-Шумен.
За този период липсват представени договори за наем
на МПС или заплатени транспорти услуги, които да представляват реално понесени
загуби от ищеца във връзка с невъзможността да ползва собственото си МПС, което
е основание за отхвърлянето на този иск като недоказан. Позоваването единствено
на цени на услуги на автомобили под наем за процесния период не е релеванто
доказателство за претърпяна загуба, доколкото увредата следва да е реално
причинена и паричните средства да са извън патримониума на А., което по делото
не се доказа. Вън от горното, МПС е било приобщено като веществено
доказателство по наказателното дело и само прокурорът е разполагал с правомощия
да реши в кой момент да го освободи. В случая периодът от време на прекратена
регистрация с ПАМ съвпада с периода на задържане на МПС като веществено
доказателство по досъдебно производство, както и МПС и СУМПС са били върнати
преди да влезе в сила постановление за прекратяване на ДП.
Следователно, предявеният иск за този вид
имуществена вреда е недоказан, тъй като по делото не е установена вреда, която
да се е отразила на имущественото състояние на ищеца. Не винаги при лишаване от
ползване на собствена вещ настъпва имуществена загуба, а такава би имало ако ищецът
е пропуснал възможността да получи граждански плодове от моторното превозно
средство, например, чрез отдаването му под наем, което в случая не се твърди, а
и не се доказва.
Липсват доказателства, че ищецът е ползвал възмездно
по облигационно или търговско взаимоотношение друг автомобил в течение на
исковия период. За да се приеме, че ищецът е понесъл имуществена вреда, следва
да се установи реално настъпило намаление на неговото имущество вследствие
извършването на разходи, посредством които да компенсира липсата на собствено
превозно средство, или пропускането на ползи, които със сигурност би реализирал,
ако не беше издаден незаконосъобразния административен акт.
Третият предявен иск за претърпени имуществени
вреди, произтичащи от заплатени разноски за правна защита-200 лв. по досъдебно
производство №29/2021 г. на ОДВМР и 200 лв. за представителство в производство
по възобновяване на производството по процесните три административни акта съдът
преценява за частично основателен и доказан до размера от 200 лв. по Договор №
**********/11.06.2021 г. в производство п възобновяване на процесните три
административни акта, тъй като ищецът доказва настъпила загуба на финансови
средства, независимо от твърдението на ответника, че такива не се дължат, тъй
като не били надлежно предявени пред административния орган. В този ред на
мисли е налице произнасяне и със съдебен акт на ВАС, в който, в частта за
разноските претендираните такива не се присъждат, тъй като са сторени в
административното, а не в съдебното производство. При това положение, искът за
имуществени вреди до размера от 200 лв. заплатени средства за адвокатски
хонорар по Договор № **********/11.06.2021 г., представляващи претърпяна
загуба, съдът приема за основателен и доказан.
Не така стои въпросът с разноските по Договор
№**********/28.03.2021 г. за заплатена сума от 200 лв. адвокатско
възнаграждение по Досъдебно производство №29/2021 г., доколкото същите попадат
в приложното поле на чл.2 от ЗОДОВ и произнасянето по тях е извън компетентността
на административните съдилища. Ето защо в тази част исковата претенция не
следва да се разглежда от настоящият съдебен състав, доколкото предмет на
съдебен контрол по настоящото дело са вреди, настъпили вследствие отменените
три административни акта и произнасянето на съда е в рамките на така очертания
предмет, респ. налице е недопустимо сезиране предвид липсата на компетентност
на административните съдилища да се произнасят по вреди, настъпили в хода на
досъдебно производство.
Исковата претенция за неимуществени вреди се
преценява като основателна и доказана до размер от 1000 лв., а в останалата
част следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана. Относно
основателността и доказаността на иска няма спор между страните по делото.
Спорът е досежно претендираният размер от 20 000 лв.
Обезщетенията
за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и
психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразния акт. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това понятие не е
абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението.
Размерът се формира по справедливост по реда на чл. 52 ЗЗД и зависи от степента
и характера на преживените болки и страдания от ищеца. В тежест на ищеца е да
докаже настъпването на вреди от неимуществен характер, представляващи болки и
страдания, засягащи психическото и физическото му здраве, които да са в
причинна връзка с незаконно образуваното срещу него досъдебно производство. От
събраните по делото свидетелски показания се установява, че ищецът е бил много
притеснен и стресиран. При наличие на отменени административни актове без
съмнение за него са произтекли неимуществени вреди - нормално е производството
да се е отразило негативно на психиката и личния му живот – този факт е
достатъчен да индицира претърпени вреди, рефлектиращи върху честта и достойнството
му, през периода на действие на незаконосъобразните административни актове той
има отрицателни изживявания в тази връзка - ограничаване възможността му да
води обичайния си начин на живот и му се отразява емоционално негативно,
негативните емоции и страдания в тази връзка не се нуждаят от конкретни
доказателства относно размера им. Липсват доказателства, обаче, че се е
стигнало до увреждане значително или трайно здравословното и психическото му
състояние.
Както беше отбелязано по-горе, в периода 11.01.2021
г. до 14.06.2021 г. срещу ищеца са действали три незаконосъобранни
административни акта – за отнемане СУМПС, прекратена регистрация на МПС и
задържане по реда на чл.72 от ЗМВР. Несъмнено, последиците от тях са оказали
негативно въздействие върху психиката на А., свързани с притеснения, страх от
отражението върху живота здравето и работата му, несигурност и неяснота от
резултата от кръвната проба, забавил се с около пет месеца. Тази несигурност и
неяснота за бъдещето са рефлектирали върху психичното състояние на ищеца,
причинили са безпокойство и напрежение. Доколкото по делото беше изискана и
представена медицинска документация от личният лекар на А., от която не се
установяват по-сериозни здравословни проблеми през процесния период, съдът
приема за справедливо да се репарират претърпените емоциоални и психически
смущения с обезщетение в размер на 1000 лв., като искът над този размер до
претендираната сума от 20 000 лв. съдът приема като неоснователен и недоказан.
Предвид частичната основателност на два от четирите
предявени иска, основателна е и предявената акцесорна такава за заплащане на
законната лихва върху главницата до окончателното й заплащане.
При незаконни актове на администрацията началният
момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата
на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за
предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с
което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е
моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на
административните органи - от момента на преустановяването им. В този смисъл и
Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 год. на Върховния касационен съд по т. гр.
д. № 3/2004 год., в частта му по т.4. В случая основателна се явява претенцията
за присъждане на лихви от момента на отмяна на трите незаконосъобрани
административни акта - претендират лихви от датата на преустановяване на
незаконните действия. В случая Решение № 869р-7453/29.11.2021г. на изпълняващият
задълженията на началник група ОДПКПД при сектор „Пътна полиция“ е съобщено на
процес. представител на ищеца по ел. път /стр.130/ на 29.11.2021 г., няма данни
да е обжалвано, поради което е влязло в законна сила на 14.12.2021 г., поради
което и лихвата върху главницата е дължима от тази дата.
Предвид изхода на спора, на осн. чл.10 ал.3 от ЗОДОВ
на ищецът следва да бъдат възстановени заплатените разноски по делото в размер
на 10 лв. държавна такса и адвокатски хонорар пропорционално на уважената част
от предявените искове на стойност 97 лв. , а на процесуалния представител на
ОДМВР – Шумен, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, изчислено съобразно минималното
такова по чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, доколкото
последният е бил защитаван от юрисконсулт в съдебното производство, респ. след
извършено прихващане ответника следва да заплати на ищеца разноски в размер на
разликата от 7 лв.
Водим от горното, съдът,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на
МВР-Шумен, представлявана от ст. комисар Г.Г.да заплати на Ф.М.А., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 1000 (хиляда лева) лв.,
представляващи причинени неимуществени вреди от ЗППАМ №
21-0869-000028 от 11.01.2021г., ЗППАМ № 21-0869-000029/11.01.2021г. и Заповед
за задържане № УРИ 372зз-2/11.01.2021г., издадени от Н.Т.Н., мл. автоконтрольор
в сектор ПП, отменени с Решение №
869р-7453/29.11.2021г. на началник група ОДПКПД при сектор „Пътна полиция“ за
периода от 11.01.2021 г. до 14.06.2021 г. ведно със законната лихва от датата
на влизане в сила на решението – 14.12.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
иск от Ф.М.А., ЕГН **********
с адрес *** срещу ОДМВР-Шумен за причинени неимуществени вреди от ЗППАМ №
21-0869-000028 от 11.01.2021г., ЗППАМ № 21-0869-000029/11.01.2021г. и Заповед
за задържане № УРИ 372зз-2/11.01.2021г., издадени от Н.Т.Н., мл. автоконтрольор
в сектор ПП, отменени с Решение №
869р-7453/29.11.2021г. на началник група ОДПКПД при сектор „Пътна полиция“ за
размера над 1000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
МВР-Шумен, представлявана от ст. комисар Г.Г.да заплати на Ф.М.А., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 200 (двеста лева) лв.,
представляващи причинени имуществени вреди от ЗППАМ №
21-0869-000028 от 11.01.2021г., ЗППАМ № 21-0869-000029/11.01.2021г. и Заповед
за задържане № УРИ 372зз-2/11.01.2021г., издадени от Н.Т.Н., мл. автоконтрольор
в сектор ПП, отменени с Решение №
869р-7453/29.11.2021г. на началник група ОДПКПД при сектор „Пътна полиция“,
произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение по Договор №
**********/11.06.2021 г. за правна защита и съдействие.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ в останалата му част предявеният иск от Ф.М.А., ЕГН
********** с адрес *** срещу
ОДМВР-Шумен за причинени имуществени вреди от заплатен адвокатски хонорар по Договор
№**********/28.03.2021 г. в
размер на 200 /двеста/ лева по досъдебно производство № 29/2021 г. на
ОДМВР-Шумен и ПРЕКРАТЯВА производството
по АД № 335/2022 г. в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
иск от Ф.М.А., ЕГН **********
с адрес *** срещу ОДМВР-Шумен за причинени имуществени вреди от ЗППАМ №
21-0869-000028 от 11.01.2021г., ЗППАМ № 21-0869-000029/11.01.2021г. и Заповед
за задържане № УРИ 372зз-2/11.01.2021г., издадени от Н.Т.Н., мл. автоконтрольор
в сектор ПП, отменени с Решение №
869р-7453/29.11.2021г. на началник група ОДПКПД при сектор „Пътна полиция“,
произтичащи от уволнение и оставане без работа в периода 10.02.2021 г. до
18.08.2021 г. за размера на брутното трудово възнаграждение за периода
5 563.22 лв./пет хиляди петстотин шестдесет и три лева и двадесет и две
стотинки/.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
иск от Ф.М.А., ЕГН **********
с адрес *** срещу ОДМВР-Шумен за причинени имуществени вреди от ЗППАМ №
21-0869-000028 от 11.01.2021г., ЗППАМ № 21-0869-000029/11.01.2021г. и Заповед
за задържане № УРИ 372зз-2/11.01.2021г., издадени от Н.Т.Н., мл. автоконтрольор
в сектор ПП, отменени с Решение №
869р-7453/29.11.2021г. на началник група ОДПКПД при сектор „Пътна полиция“,
представляващи пропуснати ползи от отнемането на МПС – за 154 дни прекратена
регистрация на МПС в размер на 4 620 лв. /четири хиляди шестотин и
двадесет лева/.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
МВР-Шумен, представлявана от ст. комисар Г.Г.да заплати на Ф.М.А., ЕГН ********** с адрес *** след извършено прихващане разноски по
делото в размер на 7.00 /седем/ лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: