Р
Е Ш Е
Н И Е № 159
гр.
Хасково, 24.02.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският районен съд
в публичното заседание на двадесети януари
през две хиляди и двадесета
година в състав :
СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Галя Ангелова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от Съдията гр.дело №. 2266 по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са от Ш.Р.Ш.,
ЕГН **********, против Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при МВР, със седалище и адрес на управление – гр.София,
ул.“Пиротска“ № 171А, обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.187, ал.6 вр. ал.5, т.2 вр. чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР за сумата в размер на
1476.22 лева и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 161.60 лева
/след допуснато изменение в размера на исковете в съдебно заседание, проведено
на 20.01.2020г./
В исковата
молба ищецът твърди, че бил държавен служител в МВР, като заемал длъжността „**********“
в група „Оперативен център“ към Регионална Дирекция „ПБЗН“ –гр. Хасково при ГД
„ПБЗН“ – МВР – гр. София. Работата си изпълнявал на 24-часови смени /дежурства/,
които имали непрекъснат характер, с продължителност от 08:00 часа до 08:00
часа, съгласно организацията на работа на служителите, при сумирано изчисляване
на работното време за тримесечен период, като в тях се включвал и полаганият от
него нощен труд от 22:00 часа до 06:00 часа, или общо по 8 часа на смяна.
Твърди още, че през периода 01.08.2016г. – 30.06.2019г. ищецът положил 1400
часа нощен труд на посочената длъжност, който не бил преобразуван/преизчисляван
в дневен в съответствие с чл. 9 ал. 1 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата и не му бил заплатен от работодателя. Счита,
че за процесния период действало правилото на чл.31, ал.2 от Наредба №
8121з–407/11.08.2014г. за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент
0.143, която запазила действието си след постановеното решение № 8585 от
11.07.2016г. на ВАС по адм. дело № 5450/2016г., с което била отменена Наредба
№8121з-592/25.05.2015г., до приемането на Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.
Липсата на изрична норма не следвало да се тълкува като законово въведена
забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд
в дневен и отчитането и заплащането му като извънреден, тъй като такава забрана
би била противоконституционна. Налице била празнота в уредбата относно реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурства,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, поради което следвало
субсидиарно да се приложи чл.9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Всеки извънреден час следвало да
бъде компенсиран от по 6.00 лева, с оглед размера на основното му месечно
възнаграждение, увеличен с 50 процента, съгласно чл. 187 ал. 6 от ЗМВР. Ето
защо за периода от 01.08.2016г. до 30.06.2019г. ответникът му дължал сумата от 1476.22
лева, представляваща неизплатено възнаграждение за 200 часа /след превръщането
на нощните часове към дневни/ извънреден труд. Освен това му дължал и лихва за
забава върху тази сума, за периода от 01.10.2016г. – 30.06.2019г. в размер на 161.60
лева. Поради изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца посочените суми, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателното й
изплащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът оспорва предявените искове. Твърди се, че спрямо ищеца следвало
да се приложи не общата Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, а специалния ЗМВР – чл.187, ал.1 и ал.3 и издадената наредба в
изпълнение на същия закон. За държавните служители, чиито служебни
правоотношения били уредени от ЗМВР, какъвто
бил ищецът, когато положеният нощен труд бил в рамките на 8-часова
продължителност, той не се трансформирал в дневен такъв, а се заплащал по
смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи
по 0.25 лева на час. Освен това, не се правело разграничение между извънреден и
нощен труд и не се обръщало внимание на факта, че извънреден бил този труд,
който се полагал от служителя по разпореждане или без, но със знанието и без
противопоставянето на работодателя и който труд попадал извън установеното за
служителя работно време, а нощния труд бил в рамките на установеното работно
време и с оглед неговата продължителност от 8 часа не се преобразувал в дневен,
умножен по съответния коефициент, а се заплащал като нощен по смисъла на т.1 от
Заповед № 8121з–791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи. Претенцията
за лихви имала акцесорен характер и с оглед недължимостта на главното вземане,
също се явявала неоснователна. Поради
изложеното моли съда да отхвърли изцяло предявените исковете като се присъдят
на ответника направените разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото, че
през исковия период между страните е съществувало валидно служебно
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „**********“ в
група „Оперативен център“ към РДПБЗН –
гр.Хасково при ответника ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ при
МВР, като е изпълнявал длъжността си на 24-часов сменен режим. За периода от
01.08.2016г. до 30.06.2019г., за отработените часове нощен труд на ищеца е
заплатено възнаграждение в размер на 0.25 лв./ч., съгласно Заповед № 8121з-791
от 28.10.2014г., издадена от Министъра на вътрешните работи на основание
чл.179, ал.2 вр. ал.1 от ЗМВР. Съгласно посочената заповед, за всеки отработен
нощен час или част от него между 22.00 и 06.00 часа на държавните служители се
заплаща нощен труд в размер на 0.25 лв.
От заключението на
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема
изцяло като компетентно и обективно изготвено, се установява, че през процесния
период ищецът е отработил 185.75 нощни смени с 1486 часа нощен труд, след
преизчислението на който с коефицент 1.143, положеният труд възлиза на 1698.50
ч.
Всъщност основният спорен по делото въпрос е подлежи ли
на преизчисляване с коефицент 1.143 положеният нощен труд от работещите на
смени държавни служители в МВР при сумарното отчитане на работното време. Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8, 12 или 24 часови смени – сумирано за тримесечен период. При
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период /ал.3/. За положения над определеното работно време труд
държавните служители в МВР, работещи на смени, имат право на възнаграждение за
извънреден труд /ал.5, т.2/, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение /ал.6/.
Според чл.187а, ал.4 от ЗМВР, редът за полагане,
компенсиране и отчитане на извънреден труд над ограниченията по чл.187, ал.7 се
регламентира с наредбата по чл.187, ал.9. През исковия период е действала
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. /ДВ, бр.60 от 02.08.2016г./ за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители /отм./ Преди цитираната
наредба е действала Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г., която е отменена с
Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. д. № 5450/2016г. на ВАС. От своя страна с
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. е отменена Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014г., чл.31, ал.2 от която постановява, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 ч. за
отчетния период се умножава по 0.143,
като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период, каквото правило не се съдържа в издадените впоследствие наредби. От
казаното се налага извода, че действалата през исковия период нормативна уредба
не предвижда възможност за преизчисляване на положения нощен труд при сумарно отчитане на работното
време. В тази връзка следва да се отбележи, че с отмяната на Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015г. с постановеното на 11.07.2016г. решение на ВАС не е
възстановено действието на предходната Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г.
макар и за времето до влизане в сила на 02.08.2016г. на Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016г., тъй като с отмяната по съдебен ред на подзаконов нормативен акт
не се възстановява действието на предходния.
Съдът счита, че за уреждане на заплащането на положения
нощен труд от държавните служители в МВР следва в случая да намери приложение
разпоредбата на чл.179, ал.2 от ЗМВР, съответно в редакциите й, действащи в
периода 01.08.2016г. – 30.06.2019г.
Независимо от различните редакции на посочената разпоредба, същата
предвижда, че размерът, условията и редът за изплащане на допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 до 06.00 часа се
определят със заповед на министъра на вътрешните работи. Такива заповеди,
действащи през исковия период от време, съответно Заповед № 8121з-791 от
28.10.2014г. и Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017г. на министъра на вътрешните
работи, предвиждат, че за всеки отработен час или част от него между 22.00 и
06.00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за
нощен труд в размер на 0.25 лв. Т.е., във всички случаи според законовите
разпоредби размерът на допълнителното възнаграждение за положен нощен труд се
определя със заповед на министъра на вътрешните работи, поради което следва да
се приеме, че на държавните служители в МВР се изплаща възнаграждение за
положен нощен труд между 22.00 и 06.00 часа в размер на 0.25 лв./ч. и доколкото
по делото има твърдение за наличието на празнота в законодателството относно
регламентиране на заплащането на възнаграждението на държавните служители в
МВР, съдът намира същото за неоснователно.
Според КТ, извънреден труд е трудът, който е положен
извън определеното редовно работно време. Същият се полага по строго определен
ред и начин, поради което не може да се приеме в настоящия казус, че има полагане
на такъв. Това е така, защото самата организация на работа в различните звена
на МВР е изрично уредена в специален закон и не може да се прави извод, че е
полаган извънреден труд чрез преобразуване на нощния в дневен труд. За да е
налице извънреден труд, следва да се установи, че реално отработеното време за
съответния период на отчитане надвишава редовното работно време за същия
период. В случая доказателства за положен извънреден труд не са представени по
делото. Именно поради това съдът счита, че преобразуването на нощните работни
часове в дневни не може да обоснове извод за осъществен труд над установеното
работно време, тъй като самото увеличение по този начин на броя отработени
часове реално не отговаря и не съответства на действително отработените часове.
Предвид изложеното, съдът намира предявения иск по
чл.187, ал.6 вр. ал.5, т.2 вр. чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР за неоснователен и
недоказан и като такъв ще следва да се отхвърли. Като неоснователен и недоказан
ще следва да се отхвърли и иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, предвид
акцесорния му характер и обусловеността на този иск от уважаването на главния
иск.
С оглед изхода на делото, ищецът, на основание чл.78,
ал.8 от ГПК във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, следва да заплати на ответника направените по делото разноски за
юрисконсулт в размер на 100 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ш.Р.Ш., ЕГН **********,***, адв. В. Л., против Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, със седалище и
адрес на управление – гр.София, ул.“Пиротска“ № 171А, обективно кумулативно
съединени искове общо за сумата 1 637.82 лева, от които: сумата от 1476.22
лева, представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд за периода от 01.08.2016г. до
30.06.2019г. и сумата в размер на 161.60
лева, представляваща лихва за забава върху главницата, за периода от
01.10.2016г. до 30.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 31.07.2019г. до окончателното й изплащане, като – неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА Ш.Р.Ш., ЕГН **********,***, адв. В. Л., да заплати на Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, със седалище и адрес на
управление – гр.София, ул.“Пиротска“ № 171А, направените по делото разноски в
размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.