№ 21741
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20251110130969 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от “********” ЕАД срещу В. Р. М. и И. Д. М. с
искане да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответниците дължат при
условията на разделност част от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 27.03.2025г. по гр.д. №15754/2025г. по описа на Софийски районен
съд,113 състав, както следва:
1. спрямо ответника В. Р. М. за сумата от 727,23 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата от 5 339,45 лв. за топлинна енергия, доставена за периода
от м.05.2022г. до м.04.2024г., начислена за периода от 15.09.2023г. до 13.03.2025г., и 5,69 лв.
за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение на стойност 23,74 лв.,
дължима за периода от 01.03.2022г. до 30.04.2024г., изчислена за периода от 16.05.2022г. до
13.03.2025г.
2. спрямо ответника И. Д. М. за сумата от 727,23 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата от 5 339,45 лв. за топлинна енергия, доставена в периода от
м.05.2022г. до м.04.2024г., начислена за периода от 15.09.2023г. до 13.03.2025г., и 5,69 лв. за
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение на стойност 23,74 лв., дължима
за периода от 01.03.2022г. до 30.04.2024г., изчислена за периода от 16.05.2022г. до
13.03.2025г.
Ищецът твърди да е налице облигационно правоотношение, възникнало с
ответниците по силата на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното
1
им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период
топлинна енергия, като купувачите не му заплатили дължимата се цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Съгласно общите условия ответниците били в забава, поради което
претендира законна лихва.
С отговора на исковата молба ответниците оспорват предявените искове като
неоснователни и недоказани. Твърдят, че уговореният в приложимите общи условия между
страните режим на забавата по отношение на главницата за цената на доставената топлинна
енергия бил неприложим поради противоречие между разпоредбите на чл. 32-34, които го
уреждат. От тук счита, че на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД потребителите на топлинна енергия
изпадали в забава след покана, каквато не се твърди и не се доказва да им е оторавена преди
завеждане на делото. Ищецът не доказвал да е отправил, а ответниците да са получили
покана за плащане и по отнопение на вземането за цената на услугата дялово разпределение.
При условията на евентуалност прави възражение, че съдебно предявените вземания за
лихви са погасени по давност.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по
делото намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По подадено в съда на 18.03.2025г. от ищеца „********“ ЕАД заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците В. Р. М. и И. Д. М. за
заплащане на вземанията за цената на доставена толинна енергия до топлоснабден имот с аб.
№ ********за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., цената на услугата дялово
разпределение за периода от 01.03.2022г. до 30.04.2024г. и начислените мораторни лихви
върху двете главници, е издадена заповед по чл. 410 ГПК от 27.03.2025 г. по ч. гр. д.№
15754/2025 г. на СРС, 113 състав.
Заповедта е връчена на двамата длъжници, като след депозирано в срок
възражение по реда на чл. 414 ГПК от всеки от тях само срещу вземанията за мораторни
лихви са предявени процесните исковете за установяване съществуването на оспорените
вземания. В частта за вземанията за главниците за цената на доставената толинна енергия до
топлоснабден имот с аб. № ******** за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., цената на
услугата дялово разпределение за периода от 01.03.2022г. до 30.04.2024г. заповедта за
изпълнение е влязла в сила, като неоспорена от длъжниците.
При наличието на идентитет между съдебно предявените вземания в исковото и
заповедното производство и след констатация за спазването на срока по чл. 415, ал. 4 ГПК
съдът достига до извод за процесуалната допустимост на производството.
По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 86 ЗЗД
в тежест на ищеца е да докаже, че главните парични задължения са възникнали, че е
настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на
спорните суми.
В тежест на ответниците при доказване на горните факти е да докажат
2
положителния факт на погасяване на дълга.
С оглед становището на ответниците с доклада по делото, приет без възражения от
страните, като безспорни и ненудаещи се от доказване в отношенията между страните са
отделени обстоятелствата, че между същите е било налице твърдяното облигационно
правоотношение, към което са приложими общи условия, че за исковия период е налице
реална доставка на топлинна енергия на твърдяната от ищеца стойност, както и
коректността на изчисленията на размера на съдебно предявените искове за мораторни
лихви.
Спорът между страните е концентриран само около въпроса дали ответниците са
били в забава за погасяването на главния дълг за стойността на доставената в процесния
имот топлинна енергия и таксата за услугата дялово разпределение.
Уредбата на изпадането в забава и възникването на вземане за обезщетение за
забава се съдържа в разпоредбите на чл. 32 и на чл. 33 от ОУ. С тях е направено ясно
разграничение между месечните вземания, които са прогнозни и тези, които са определени
на месечен реален отчет. За първите обезщетението за забава съгласно чл.32, ал.1 вр. с ал. 3
вр. с чл. 33, ал. 4 , пр. 1 се дължи след изтичане на 45 дни от периода на изравнителната
сметка. За вторите обезщетението за забава съгласно чл. 32, ал. 2 вр. с чл. 33, ал. 4, пр. 2 се
дължи след изтичане на 45 дни след периода, за който се отнасят.
От приетото по делото извлечение /на л. 31 от делото/ се установява, че за имота
начисленията са правени ежемесечно по прогнозни суми, като след изравнителната сметка са
издавани обобщени фактури.
Краят на отчетния период по изравнителните сметки и общи фактури е месец
април на съотвдтната година. Следователно срокът за плащане на задълженията по
изравнителните сметки изтича 45 дни след края на м. април, тоест на 15.06. от съответната
година. От събраните по делото доказателства се установява, че изготвянето на
изравнителните сметки и издаването на общите фактури за процесния период е настъпило
след предвидения в Общите условия 45- дневен срок за плащане /общите фактури за
отчетния период са издадени на 31.07.2023 г. и 31.07.2024 г., а 45- дневният срок е изтекъл
на 14.06. на съответната година/ цитираните клаузи на Общите условия са неприложими. В
този случай приложение намира разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която
ответникът изпада в забава след покана, каквато нито се твърди, нито се доказва да е
отправена,
Ето защо съдът намира, че ответниците не са поставени в забава и обезщетение за
забавено плащане на главницата за топлинна енергия не се дължи, поради което предявеният
иск за сумата в размер на 727,23 лв. за периода 15.09.2023 г. до 13.03.2025 г. се явява изцяло
неоснователна.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
3
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в размер на 5,69 лв. за
периода 16.05.2022 г. до 13.03.2025 г. се явява изцяло неоснователна.
По разноските:
По общото правило на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК присъждането на разноски на страните
се основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала
предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск.
Следователно, разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна
сфера, като задължението за заплащането им е задължение за заплащане на понесените от
съответната страна вреди.
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. по описа на ОСГТК, ВКС, съдът следва да се
произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство.
За заповедното производство ищецът има право на разноски, съразмерно на частта
от вземанията, за които заповедта за изпълнение е влязла в сила. При сторени разноски от
общо 293,84 лв., в т.ч. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер от 50 лв.,
ответниците дължат поравно на ищеца сумата от 258,52 лв.
Ищецът дължи на всеки от предоставилите безплатна адвокатска помощ на
ответниците в хипотезата на чл. 38 ЗА адвокат възнаграждение от 54,08 лв. от 450 лв. с
ДДС, съразмерно на частта от вземанията, за които предявените установителни искове са
отвхърлени.
За исковото производство право на разноски имат само ответниците, поради което
в полза на процесуалните им представители, предоставили безплатна адвокатска помощ в
хипотезата на чл. 38 ЗА, ще се присъдят адвокатски възнаграждения в размер от по 480 лв. с
ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК установителни
искове от „********“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „**********“ 23Б против В. Р. М. с ЕГН ********** с адрес гр. София, ж.к.
„*******“, бл. 26-а, вх. „Б, ет. 1, ап. 18 с правно основание чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуване на вземанията за сумата от 727,23 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата от 5 339,45 лв. за цената на топлинна енергия, доставена до
топлоснабден имот с абонатен номер ******** за периода от м.05.2022г. до м.04.2024г.,
начислена за периода от 15.09.2023г. до 13.03.2025г., и за сумата от 5,69 лв. за мораторна
4
лихва върху главницата за такса дялово разпределение на стойност 23,74 лв., дължима за
периода от 01.03.2022г. до 30.04.2024г., изчислена за периода от 16.05.2022г. до 13.03.2025г.,
съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение от 27.03.2025г. по ч.гр.д.
№15754/2025г. по описа на Софийски районен съд,113 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК установителни
искове от „********“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „**********“ 23Б против И. Д. М. с ЕГН ********** с адрес гр. София, ж.к.
„*******“, бл. 26-а, вх. „Б, ет. 1, ап. 18 с правно основание чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуване на вземанията за сумата от 727,23 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата от 5 339,45 лв. за цената на топлинна енергия, доставена до
топлоснабден имот с абонатен номер ******** за периода от м.05.2022г. до м.04.2024г.,
начислена за периода от 15.09.2023г. до 13.03.2025г., и за сумата от 5,69 лв. за мораторна
лихва върху главницата за такса дялово разпределение на стойност 23,74 лв., дължима за
периода от 01.03.2022г. до 30.04.2024г., изчислена за периода от 16.05.2022г. до 13.03.2025г.,
съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение от 27.03.2025г. по ч.гр.д.
№15754/2025г. по описа на Софийски районен съд,113 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Р. М. с ЕГН ********** с адрес гр.
София, ж.к. „*******“, бл. 26-а, вх. „Б, ет. 1, ап. 18 и И. Д. М. с ЕГН ********** с адрес гр.
София, ж.к. „*******“, бл. 26-а, вх. „Б, ет. 1, ап. 18 да заплатят поравно на „********“ ЕАД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „**********“ 23Б
сумата от 258,52 лв. за разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с вл. 38 ЗА "********" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "**********" 23Б да
заплати на адв. М. Л. Л. с ЕГН ********** като процесуален представител на длъжника
В. Р. М. с ЕГН ********** сумата от 54,08 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение за
заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с вл. 38 ЗА "********" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "**********" 23Б да
заплати на адв. С. Й. Д. с ЕГН ********** като процесуален представител на длъжника
И. Д. М. с ЕГН ********** сумата от 54,08 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение за
заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с вл. 38 ЗА "********" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "**********" 23Б да
заплати на адв. ********* с ЕГН ********** като процесуален представител на
ответника В. Р. М. с ЕГН ********** сумата от 480 лв. с ДДС за адвокатско
възнаграждение за исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с вл. 38 ЗА "********" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "**********" 23Б да
заплати на адв. ******* с ЕГН ********** като процесуален представител на ответника
5
И. Д. М. с ЕГН ********** сумата от 480 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение за
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6