Р Е Ш Е Н И
Е
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Гр.
София, 03.7.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна
Костадинова
ЧЛЕНОВЕ: Владимир Вълков
Радостина Данаилова
като разгледа докладваното от съдия Вълков ч.гр.д. № 7177/2019 г., установи от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на на чл. 538 ГПК
във вр. чл. 274 - чл. 279 ГПК.
Образувано е по жалба на Д. Г., чрез адв. И.И., срещу Решение № 121136 от 21.5.2019 г. по гр.д. № 11850/2019 г., на СРС, 86 състав, с което е оставена без уважение молба с вх. № 2005336/27.02.2019 г. – по описа на СРС, с която Д. Г., действаща чрез адв. И.И., е поискала да бъде вписан отказът ѝ от наследството на Израел Д.Г.на основание чл. 52, вр. чл. 49, ал. 1 ЗН. Счита, че решението е незакосъобразно, съдът неправилно е дал указание за представяне на нотариално заверена декларация за отказ от наследство пред български нотариус или български консул в чужбина, тъй като съгласно Хагската конвенция от 05.10.1961 г. легализация на документи изготвени в чужда държа се извършва чрез поставяне на апостил без допълнителна легализация от българско посолство или консулска служба. В същото време в мотивите на обжалвания акт като основание за отхвърляне на молбата е посочено, че не е ясно какъв е характерът на приложените към молбата документи и отразяват ли те волята на молителката. Иска процесното решение да бъде отменено, а отказът от наследство да бъде вписан в регистъра по чл. 52 ЗН, за което да ѝ бъде издадено съответно удостоверение.
По допустимостта:
Жалбата
е допустима – подадена е в срок от надлежна страна
срещу подлежащ на обжалване акт. Представено е и доказателство за внесена
държавна такса.
Районният съд е указал на молителката да представи декларация за отказ от наследство заверена от български нотариус или от българско посолство, съответно консулство в Израел, тъй като се твърди, че молителката се намира извън страната на територията на Израел. Молителката не е изпълнила указанията и районният съд е отхвърлил молбата, мотивирайки се и с обстоятелството, че от приложените документи не може да се установи каква е действителната ѝ воля.
По основателността
Решението е неправилно.
С молба с вх. № 2005336/27.02.2019 г. – по описа на СРС, Д.Г., чрез адв. И.И., е заявила желанието си да се откаже от наследство на Израел Д.Г..
За уважаване на искането ѝ следва да се установи, че същата е законна наследница на Израел Д.Г., за което е представено удостоверение за наследници. Същевременно отказът от наследство следва да бъде облечен в писмена форма за действителност. Разпореждането с права предполага безусловна идентификация на автора на изявлението, което пряко ангажира съдията да се увери, че то произтича от призовано към наследяване лице. Този резултат се обезпечава било чрез лично явяване на молителя пред съдия от районния съд, на чиято територия е открито наследството, било с писмено заявление с нотариална заверка на подписа (така Определение № 195 от 08.11.2018 г. по ч. гр. д. № 3970/2018 г., ГК, ІІ ГО на ВКС и цитираните в него Решение № 43/2011 г. по гр. д. № 683/2010 г., ІІ ГО на ВКС и Решение № 438/2011 г. по гр. д. № 1338/2010 г., ІV ГО на ВКС).
Законът не установява изключителна компетентност на нотариуса с място на дейност на територията на Република България да удостоверява подписи под частен документ – арг. от чл. 570 ал. 2 ГПК( в този смисъл Определение № 126/08.03.2010 г. по ч.гр. д. № 94/2010 г. на ВКС, І г.о.). Поради тази причина и нотариалното удостоверяване, извършено от нотариус в чужда държава, се ползва с удостоверителна сила и на територията на Република България. Когато нотариусът осъществява дейността си на територията на държава – страна по Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, съставена в Хага на 05.10.1961 г. (ратифицирана със закон от 25.05.2000 г., ДВ бр. 47/2000 г., в сила от 29.04.2001 г.), необходимата форма на документа предполага заверка "апостил" и превод на български език. Израел също е страна по Конвенцията, а представеният документ отразява предписаната от Конвенцията заверка. На основание чл. 3 от Конвенцията единствената формална процедура, която може да се изисква за удостоверяване истинността на подписа, на качеството, в което е действало лицето, подписало документа, и при необходимост достоверността на печата или марката, поставени върху документа, е прилагането на удостоверение по чл. 4 („апостил“) от компетентния за това орган на държавата, от която произхожда документът. Представеният с молбата документ отговаря на тези изисквания.
Понеже съдът дължи да отрази разпоредително изявление, неговото съдържание следва да позволява еднозначна идентификация на автора на изявлението и правото, с което се разпорежда. В случая отразените от нотариуса данни позволяват еднозначна идентификация на автора на изявлението. Правото, обект на разпореждане е индивидуализирано надлежно. Приложените доказателства към молбата позволяват извод, че в полза на молителката е възникнало право на наследи Израил Д.Г. като еднозначно следва и волята й, че се отказва от това свое право. Ето защо налице са предпоставките за вписване на заявения отказ.
Искането за удостоверяване на вписаното обстоятелство остава извън обхвата на настоящото производство.
Поради допуснато съществено процесуално нарушение обжалваният акт следва да бъде отменен и да бъде постановено вписване на заявения отказ.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 121136 от 21.5.2019 г. по гр.д. № 11850/2019 г., на СРС, 86 състав.
ДА БЪДЕ ВПИСАН, на основание чл. 52, вр. чл. 49, ал. 1 ЗН, отказ на Д. Г. съгласно молба с вх. № 2005336/27.02.2019 г. по описа на СРС, депозирана чрез адв. И.И..
ВРЪЩА делото на СРС, 86 състав за извършване на по-нататъшни процесуални действия.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.