РЕШЕНИЕ
№ 7445
гр. София, 27.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20241110175213 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Производството е образувано по молба с правно основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена от
И. И. Спасова, ЕГН **********, срещу В. Д. К., ЕГН **********, за който се твърди, че е
съпруг на молителката. Твърди се, че ответникът по молбата е осъществил акт на домашно
насилие спрямо молителката на 16.11.2024 г. и на 11.12.2024 година, изразяващ се в
следното: на 16.11.2024 година, около 23:30 часа в жилището на страните находяща се в гр.
*******“, молителката и ответника са били легнали когато ответника започнал да пита
молителката дали е била с други мъже, молителката седнала в леглото и му отговорила, че
не е била с други, след което той я ударил силно с юмрук по главата и краката. На 11.12.2024
година около 19:00 часа в жилището на страните молителката миела кучето на сестра си,
кагао се появил ответника кучето започнало да го лае и след като молителката го помолила
да се отдръпне ответника започнал да псува кучето, след което започнал да рита кучето
докато то не спряло да мърда, а през това време молителката крещяла „остави го, остави го,
то не разбира“. Ответника взел нож и започнал да го насочва ту към молителката , ту към
кучето, и крещял да ляга на земята и да стои там мирно, както и да стои долу , че ще види
какво ще се случи, след което се отдалечил. Сочи се, че молителката е избягала на
15.12.2024 година.
Ответникът не е ангажирал становище по делото, съответно не е представил
доказателства. СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, вземайки предвид материалите по делото
1
и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни и фактически изводи:
Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство”. В случая молбата е подадена от лице, което твърди
лично да е пострадало от домашно насилие, поради което и на основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН, т.е.
от процесуално легитимирано да търси защита лице. Ответникът е съпруг на молителката
видно от служебно изисканата справка за родствени връзки (л. 37 от делото), предвид което
попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 2 ЗЗДН. Описаните в
молбата актове на 16.11.2024 г. и на 11.12.2024 година представлява домашно насилие по
смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено психическо и
физическо насилие спрямо молителката. Молбата е депозирана в едномесечния преклузивен
срок. Предвид изложеното съдът намира същата за допустима.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в
която са описани подробно актовете на насилие на 16.11.2024 г. и на 11.12.2024 година по
време, място, начин на извършване, като е посочено и авторството на същия, включително и
последиците за молителката.
Съдът служебно е изсикал справка за съдимост по отоншение на молиталката, както и по
отношение на ответника. Видно от справиките за съдимост, молителката е с чисто съдебно
минало докато ответника е с обраменено съдебно минало.
По делото са постъпили материалите по пр.пр. 375 от 2025 г. по описа на СРП видно от
която преписката е била образувана по сигнал на молителката, като е отказано образуване
на досъдебно производство поради липсата на данни за извършено престъпление. Към
преписката е приложено сведение от молителката в което последната излага обстоятелства,
че ответника я ревнува, заключва я в къщи и не дава да вижда децата си, както и че
ответника има образувано дело за блудство по отношение на едно от децата на молителката.
Безспорно е по делото, че между страните са налице обтегнати отношения и нарушена
комуникация в резултат на междуличностни противоречия. По делото не се установява при
извършване на конкретния акт на домашно насилие да са присъствали свидетели.
Всичко изложено по-горе, дава основание на съда да приеме молбата за защита, за изцяло
доказана. Налице са предпоставките за уважаване на молбата въз основа на декларацията по
чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, каквото е изискването на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, при липса на други
доказателства. В същата подробно е описано деянието. В конкретния случай, въпреки че се
установи, че на акта на домашно насилие е бил възприет от трето лице, последното няма как
до бъде установено, поради което и съдът кредитира представената декларация по чл. 9, ал.
3 ЗЗДН.По делото е представено и прието от съда като писмено доказателство по делото
2
постановление за отказ от образуване на СРП.Това доказателство не оборва твърденията
изложени от молителката както и съдържанието на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
При това положение, установявайки по делото нарушаване на нормалната комуникация
между съпрузите страни в производството, съдът намира, че става въпрос за вербалната
агресия изразена от страна на ответника към молителката, придружена с вербална такава, с
които свои действия е осъществено домашно насилие, под формата на психическо и
физическо такова спрямо молителката. Мерките за защита от домашно насилие, макар и да
не представляват наказание, имат силно рестриктивен характер и ограничават правата и
интересите на засегнатите лица. Такова ограничаване може да се допусне само при наличие
на безспорно установен акт на домашно насилие, какъвто в случая е налице.
Относно вида на мярката за защита
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл.22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия (чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН) и мотивирането
на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице и ограничаване на
последиците за последното от акта на насилие (чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН). При налагане на
мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на
ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл.16, ал.1
ЗЗДН).
В настоящия случай, с оглед характера на акта на акта на домашно насилие, съдът намира
за подходящи спрямо ответника мерките за защита по чл.5, ал.1, т. 1 и 3 ЗЗДН: задължаване
да се въздържа от домашно насилие спрямо пострадалата и забраняване на ответника да се
доближава до молителката на разстояние, по-малко от 100 м. Посочените мерки (освен
задължаването на ответника да се въздържа от домашно насилие, което е постоянно негово
законово задължение) следва да се наложат за срок от 6 месеца от постановяване на
настоящото решение за издаване на заповед за защита (по арг. от чл.19 ЗЗДН), който ще даде
възможност на ответника да преосмисли както извършеното деяние, така и своето бъдещо
поведение. От така определения срок следва да се приспадне срока на действие на ЗНЗ с №
455 от 18.12.2024г.
Относно разноските за делото
При този изход на делото поначало молителката има право на разноски, но доколкото не
се претендират такива съдът не дължи произнасяне по този въпрос. При този изход на
делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския районен съд
държавна такса за производството в размер на 25,00 лв. на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу В. Д. К., ЕГН **********,
като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН В. Д. К., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на И. И. Спасова, ЕГН
**********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗЗДН на В. Д. К., ЕГН
**********, да се доближава до И. И. Спасова, ЕГН **********, на разстояние, по-малко от
100 метра за срок от 6 месеца, считано от издаване на заповедта за защита, като
ПРИСПАДА срока на действие на ЗНЗ № 455 от 18.12.2024 година.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН В. Д. К., ЕГН **********, че при
неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН В. Д. К., ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер
на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на страните
за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4