Решение по дело №18695/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 4629

гр. Варна, 30.10.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.

 

при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 18695 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от „***“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.В.М. – изпълнителен директор и М.Т.П. – прокурист, чрез пълномощника им юрисконсулт А.С.Ц. срещу П.К.П., с ЕГН ********** и адрес ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.430 ТЗ за приемане за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество следните суми, за които е издадена Заповед № 5115/18.07.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№9416/2014г. по описа на ВРС:

сумата от 9 881, 98 лв. /девет хиляди осемстотин осемдесет и един лева и деветдесет и осем ст./, представляваща главница по договор за банков кредит от 10.06.2013г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – 17.07.2014г. до окончателното изплащане на задължението,

редовна лихва в размер на 578,04 лв. /петстотин седемдесет и осем лева и четири ст./ за периода от 05.10.2013г. до 09.06.2014г. /вкл./, както и

наказателна лихва в размер на 241, 62 лв. /двеста четиридесет и един лева и шестдесет и две ст./ за периода от 05.11.2013г. до 16.07.2014г. /вкл./.

В условията на евентуалност, при отхвърляне на предявените установителни искове и приемане, че не е настъпила автоматична предсрочна изискуемост на вземанията се предявяват осъдителни искове за същите вземания.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:

Твърди, че на ***г. бил сключен договор за потребителски кредит между „***“ ЕАД и П.К.П.. Съгласно уговореното между страните ищцовата страна предоставила на ответника потребителски кредит в размер на 10231 лева, срещу задължение да върне заетата сума и уговорената възнаградителна лихва на 84 равни месечни вноски, всяка в размер на 167.22 лева, дължими до 05-то число на съответния месец, при краен срок за погасяване на задълженията по кредита 05.06.2020г.

Съгласно чл.4.2 от договора страните се договорил кредитополучателя да заплаща на банката годишна лихва в размер на 6-месечен SOFIBOR + 8.026 пункта надбавка, а в чл.4.1 бил уговорен период от 12 месеца, през който да е дължима от ответника фиксирана лихва в размер на 9.50%. Уговорено било още, че преди първото усвояване на сумите по кредита, кредитополучателя заплаща на банката комисионна за управление 2.50% върху размера на кредита.

Съгласно чл.4.6 от договора при забава в плащанията на някоя от погасителните вноски на кредитополучателя по каквато и да е причина, както и при предсрочна изискуемост на кредита, просрочената част от главницата се олихвявала с лихва в размер на договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка от 10%.

 В чл.8 и сл.  от договора били изброени изчерпателни случаите, които представляват „случаи на неизпълнение“ и последствията при настъпването им..

Кредитополучателят изпаднал в забава за вноските по погасителния план с падежни дати: ***.

С оглед неизпълнението и на основание чл.60, ал.2 ЗКИ до кредитополучателя било изпратено писмо с изх.№ ***. Писмото било получено на постоянния и настоящ адрес на ответника, посочен в титулната част на договора. Поради липсата на изпълнение, ищецът счита, че в негова полза са възникнали вземанията посочени в петитумната част на исковата молба.

 По заявление на ищеца било образувано ч.гр.д.№ 9416/2014г. по описа на РС Варна и в негова полза била издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. Заповедта за изпълнение била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК и за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на иск за установяване дължимостта на вземанията по издадената заповед за изпълнение.

Моли за уважаване на предявените искове, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му по делото особен представител.

Исковите претенции се оспорват като неоснователни и недоказани. Оспорва подписите положени в договор за банков кредит от 10.06.2013г. и погасителен план, приложени към исковата молба, да са положени от ответника П.К.П..

В условията на евентуалност оспорва наличието на неплатени вноски от страна на ответника към ***г. Оспорва се също представителната власт на Ц.Т. и К.Т. по отношение извършване на правни действия срещу ответника.

Особеният представител на ответника оспорва писмото от 05.06.2014г. да е достигнало до него, като същото било получено от Г.Т., без да е ясно в какво качество ѝ е връчено писмото.

Оспорват се предявените искове по размер, с твърдения, че ответникът е изправна страна по договора за кредит.

Предявените в условията на евентуалност осъдителни искове били преждевременно предявени, тъй като исковата молба не била връчена на ответника или на негов пълномощник, а на особен представител назначен от съда.

Моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството е образувано по предявен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, като от ч.гр.д.№ 9416/2014г. по описа на ВРС се установяват предпоставките за допустимост на исковите претенции – в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК и исковата молба е подадена от ищеца в законоустановения едномесечен срок.

Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК  и изпълнителен лист са издадена в полза на ищеца на 18.07.2014г. и получени от негов представител на 22.07.2014г.

По молба на ищеца  и въз основа на издадени по ч.гр.д.№ 9416/2014г. по описа на ВРС изпълнителен лист е образувано изпълнително дело пред ЧСИ № 883 П.И. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, чрез залепване на уведомление по чл.47 ГПК, като след изтичане на двуседмичния срок след това заповедта за изпълнение е редовно връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 ГПК. Преди залепване на уведомлението по регистрираният настоящ адрес на длъжника, длъжностното лице по призоваването е установило, че длъжникът е напуснал адреса, което е надлежно оформено в съобщението.

На 10.06.2013г. между страните е сключен договор за потребителски кредит, с който ищцовата банка е предоставила на ответника сумата от 10231 лева с краен срок за погасяване на кредита 05.06.2020г. /л.5-9/.

С отговора на исковата молба е оспорена истинността на документите, като след изявление на ищеца, че желае да се ползва от тях е назначена съдебно-почеркова експертиза.

В заключението си вещото лице посочва, че подписите в Договор за потребителски кредит от 10.06.2013г. и приложението към него – погасителен план са изпълнени от ответника П.К.П..

Съдът кредитира заключението на вещото лице като мотивирано, обективно и компетентно дадено /л.97-102/.

На 05.06.2014г. до ответника е изпратено писмо, с което е уведомен за предсрочната изискуемост по Договор за банков кредит от 10.06.2013г., в което се съдържа нарочно изявление на кредитора, че обявява за предсрочно изискуеми и платими всички дължими по договора суми в общ размер на 10415.37 лева към 05.06.2014г. Писмото е изпратено до адреса на ответника посочен в договора за кредит и получено от лице с имена Г.Т. на 10.06.2014г. /л.10-11/.

За изясняване фактическата страна на делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза.

В заключението си вещото лице посочва, че на 10.06.2013г. е предоставен кредит в размер на 10231 лева по банкова сметка ***, който след това се е разпоредил със сумата. Вещото лице дава заключение относно размера на задълженията на ответника към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, като в табличен вид е представена и справка за задълженията по договора за кредит, извършваните плащания и отразяваните в счетоводството на ищеца погасявания /л.81-89/.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Производството по делото е образувано по искови претенции за установяване дължимостта на вземания, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение.

Указания за предявяване на иск са дадени на ищеца след постъпило писмо от съдебен изпълнител за връчване по реда на чл. 47, ал.5 ГПК на заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК.

От представените по делото договор за кредит и погасителен план към него, чиято автентичност бе установена в настоящето производство се установява сключването на процесния договор за кредит

Предсрочна изискуемост на задълженията по договора за кредит е настъпила при уведомяване на ответника на 10.06.2014г. Възражение за недействителното на упълномощаването и липса на представителна власт на лицата, подписали като представители на банката изявлението до ответника за настъпване на предсрочна изискуемост на задълженията му по договора е на разположение единствено на лицето, за което се твърди, че не е надлежно представлявано. Изявлението на кредитора е достигнало до длъжника, което се удостоверява от представената с исковата молба разписка. Връчването е извършено чрез лицензиран пощенски оператор и при спазване изискванията на общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки, пощенските колети и пощенските парични преводи, приети с решение на КРС № 581 от 27.05.2010г., според които липсват изисквания за посочване качеството на лицето, което е получило пратката за получател.

Изпълнението на задължението на кредитора да предостави заемната сума, както и размерът на задълженията на ответника се установяват по делото от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза.

По изложените съображения исковите претенции по чл.422, ал.1 ГПК са процесуално допустими, а също такса доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени изцяло. Предвид основателността на предявените искове по чл.422, ал.1 ГПК, то не следва да бъдат разглеждани предявените в условията на евентуалност осъдителни искове.

С оглед изхода от спора на ищеца следва да се присъдят направените в исковото и в заповедното производство разноски. Направените от ищеца разноски в исковото производство са в размер на 1932.30 лева, от които 281.25 лева заплатена държавна такса, 500 лева депозити за вещи лица, 851.05 лева депозит за особен представител и 300 лева юрисконсултско възнаграждение определено на основание чл.78, ал.8 ГПК. Разноските на ищеца в заповедното производство са в размер на 214.03 лева заплатена държавна такса.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                                 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.К.П., с ЕГН ********** и адрес *** ДЪЛЖИ на „***“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, следните суми, за които е издадена Заповед № 5115/18.07.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№9416/2014г. по описа на ВРС:

сумата от 9 881, 98 лв. /девет хиляди осемстотин осемдесет и един лева и деветдесет и осем ст./, представляваща главница по договор за банков кредит от 10.06.2013г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – 17.07.2014г. до окончателното изплащане на задължението,

редовна лихва в размер на 578,04 лв. /петстотин седемдесет и осем лева и четири ст./ за периода от 05.10.2013г. до 09.06.2014г. /вкл./, както и

наказателна лихва в размер на 241, 62 лв. /двеста четиридесет и един лева и шестдесет и две ст./ за периода от 05.11.2013г. до 16.07.2014г. /вкл./.

 

ОСЪЖДА П.К.П., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, сумата от 1932.30 лева, представляваща направени в настоящето производство разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

ОСЪЖДА П.К.П., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, сумата от 214.03 лева, представляваща направени в заповедното производство разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: