РЕШЕНИЕ
№………….
гр. София, 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Г въззивен състав, в закрито съдебно заседание на девети март през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАНЯ ОРЕШАРОВА
2. мл. с. ИРИНА СТОЕВА
като разгледа докладваното от младши съдия Стоева
ч.гр.д. № 543 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 435 - чл. 438 от ГПК.
Постъпила е частна жалба, подадена от длъжника по изпълнително дело № 20208410403649 по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 – „З. „Б.И.”” АД, срещу Разпореждане от 11.11.2020 г., с което съдебният изпълнител е отказал да намали приетите по делото разноски за адвокатски хонорар до размер от 200,00 лева. В жалбата се поддържа, че се дължи адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнителното производство и в минимален размер с оглед фактическата и правна сложност на делото. Посочва се, че не са извършвани действия по процесуално представителство, защита и съдействие от пълномощника на взискателя, поради което длъжникът не следва да отговаря за разноски за това. Сочи се, че по делото липсват доказателства за заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение. Моли се за намаляване на адвокатското възнаграждение до 200,00 лева. В условията на алтернативност, ако не бъде уважено искането – се иска намаляване на адвокатския хонорар до минимума, определен в Наредба № 1/2004 г.
Във възражението на насрещната страна – взискателя Т.П.Г., се поддържа, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Посочва се, че длъжникът по изпълнителното производство е станал повод за завеждане на същото. Възразява се, че е извършено действие с цел удовлетворяване на вземането по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г., тъй като в молбата за образуване на изпълнителното дело е посочен и принудителен способ за удовлетворяване на изпълняемото право – запор върху паричните вземания по банковите сметки на длъжника. Сочи се, че изявлението за прихващане на насрещни вземания, направено още с образуване на изпълнителното дело, следва да се приеме като част от воденето на изпълнителното дело. Посочва се, че определеното възнаграждение над минималния размер според Наредба № 1/2004 г. е формирано след преценка на обстоятелствата по делото и това, че делото е образувано в съдебен район, различен от този, в който се намира кантората на пълномощника и че образуването и воденето на делото е затруднено от нуждата от пътуване, изпращане и получаване на книжа, отделянето на повече време от адвоката в сравнение с други подобни случаи. Поддържа се, че възражението на жалбоподателя за недоказаност на плащането на възнаграждението е неоснователно, доколкото по делото е представен договор от 11.09.2020 г., служещ и като разписка. Излагат се съображения, че исканото намаляване на възнаграждението би увредило интересите на взискателя, редуцирайки обезщетението от претърпените вреди.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК частният съдебен изпълнител е посочил, че жалбата е неоснователна. Съдебният изпълнител подчертава, че за разлика от съда, който се произнася по разноските в края на производството пред съответната инстанция, съдебният изпълнител дължи произнасяне в момента на поискване на разноските. Поддържа се, че разпоредбата на чл. 80 от ГПК е неприложима в изпълнителния процес.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Изпълнително дело № 20208410403649 по описа на ЧСИ Н.М. е образувано с разпореждане на съдебния изпълнител от 18.09.2020 г. по молба на взискателя Т.П.Г., чрез пълномощника ѝ – адв. П.Ж.Х., срещу „З. „Б.И.”” АД, въз основа на изпълнителен лист от 01.09.2020 г., издаден от Бургаски районен съд по гр. д. № 10231/2019 г. за сумите в размер на 5000,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди, и 208,33 – обезщетение за забава за периода от 08.07.2019 г. до 04.12.2019 г., заедно със законната лихва от 05.12.2019 г. до окончателно изплащане на вземането. С молбата взискателят е възложил на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело и да извърши справки за открити банкови сметки и сейфове от длъжника, като наложи запор върху вземанията му по банковите сметки. В молбата се претендира и адвокатско възнаграждение. Към молбата е представен изпълнителния лист от 01.09.2020 г., решението Бургаския районен съд по гр. д. № 10231/2019 г., както и договор за правна защита и съдействие № 94174И/11.09.2020 г. и пълномощно в полза на адв. П.Х..
В представения договор е уговорено заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 860,00 лева за образуване и водене на изпълнителното дело, като изрично е предвидено заплащане на хонорара в брой и служенето на договора като разписка.
Със съобщение, получено на 25.09.2020 г., съдебният изпълнител е уведомил НАП за започнатото принудително изпълнение и е поискал предоставянето на информация за размера на паричните задължения на длъжника, за наложените върху имуществото му мерки за обезпечение, и за имуществото му, срещу което е започнато принудително изпълнение. До съдебния изпълнител е изпратено удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки.
На 28.09.2020 г. длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение. С възражение с вх. № 069087/30.09.2020 г. длъжникът е поискал от съдебния изпълнител да намали размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя до размера от 200,00 лева като такъв само за образуване на делото, а при условията на алтернативност да намали претендирания хонорар до минималните размери, предвидени в Наредба № 1/2004 г.
На 06.11.2020 г. е постъпило по сметка на съдебния изпълнител плащане на сумите по изпълнителния лист. На 11.11.2020 г. сумата е преведена по сметка на взискателя.
С разпореждане от 11.11.2020 г., връчено на длъжника на 16.11.2020 г., съдебният изпълнител е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение.
На 20.11.2020 г. е подадена чрез куриер процесната частна жалба, входирана на 23.11.2020 г. в канцеларията на съдебния изпълнител.
С оглед на установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от процесуално легитимирано лице – длъжникът, срещу подлежащо на обжалване действие по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, а именно – акт на ЧСИ във връзка с определяне на разноските по изпълнението. Всеки акт, в който частният съдебен изпълнител разглежда въпроса, касаещ дължимостта и размера на разноските, може да бъде атакуван пред съд от длъжника.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Видно от данните по делото длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК обаче длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство, когато: не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това; изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда; разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговоря за разноските в изпълнителното производство.
Предвид процесуалната активност на взискателя чрез пълномощника му в рамките на изпълнителното производство, съдът приема, че не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, тъй като освен подаването на молба за образуване на изпълнителното дело, същият не е извършил други изпълнителни действия. От материалите по делото не се установява впоследствие да са били предприети други изпълнителни действия и да са били сочени други способи за изпълнение, поради което следва да се присъди възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело. Нещо повече, както беше посочено по-горе, в срока за доброволно изпълнение е постъпило плащане на сумите по изпълнителния лист, поради което не би било и необходимо соченето на други способи за изпълнение.
Съдът отбелязва, че противно на посоченото във възражението на взискателя, при извършване на преценка за процесуалната активност на взискателя чрез пълномощника му, обуславяща основателност на претенцията за възнаграждение за процесуално представителство, следва да се зачитат действията с искане за предприемане на изпълнителни способи, тъй като именно чрез тях се движи производството към желания за страната резултат – събиране на вземането. В този смисъл не може да се приеме за действие по процесуално представителство нито посочването на изпълнителен способ в молбата за образуване, доколкото съгласно чл. 426, ал. 2 от ГПК в същата взискателят следва да посочи начина на изпълнението, нито изявлението за прихващане.
Предвид правната и фактическа сложност на делото съдът счита, че се дължи възнаграждение за образуване на изпълнителното дело в минималния размер по Наредба № 1/2004 г. от 200,00 лева. При определяне на минималните размери на разноските за адвокатско възнаграждение следва да се вземе предвид действащата към момента на образуване на изпълнителното производство редакция на Наредба № 1/2004. Към датата на образуване на изпълнителното дело – 18.09.2020 г., минималният размер на възнаграждението за образуване на изпълнително дело по чл. 10, т. 1 е бил 200,00 лева.
Неоснователни се явяват съображенията, изложени от взискателя в депозираното възражение, досежно обуславянето на основателността на претенцията за възнаграждение над минималните размери от обстоятелствата, че изпълнителното дело е образувано в съдебен район, различен от този, в който се намира кантората на пълномощника, и че образуването и воденето на делото е затруднено от нуждата от пътуване, изпращането и получаването на книжа, отделянето на повече време от адвоката в сравнение с други подобни случаи. Посочените обстоятелства не представляват правна или фактическа сложност на делото, а са обстоятелства, свързани с избрания от самия взискател начин на осъществяване на представляването и защитата му в изпълнителното производство. Взискателят е имал възможност както да осъществи предварително преценка на същите при назначаване на адвоката си, така и да се съобрази с минималните размери, предвидени за адвокатските възнаграждения в Наредба № 1/2004 г. при постигането на уговорките с пълномощника си. Несъстоятелни са и съображенията, че исканото намаляване на възнаграждението би увредило интересите на взискателя, редуцирайки обезщетението за претърпените вреди. От една страна, съдът не дължи подобна преценка по настоящото производство с оглед предмета му – преценка дали се дължи и дали е прекомерно претендираното адвокатско възнаграждение, от друга страна, разноските за заплатено в изпълнителното производство адвокатско възнаграждение са отделно, самостоятелно вземане, различно от обезщетението за претърпени вреди, обективирано в представения изпълнителен лист.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за недоказаност на плащането на възнаграждението – видно от съдържанието на представения договор за правна защита и съдействие № 94174И/11.09.2020 г. между взискателя и пълномощника му е било уговорено заплащането на адвокатския хонорар да стане в брой, а самият договор да служи като разписка за предаването на сумата.
Предвид изложеното обжалваното разпореждане следва да се отмени, а адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя да се намали до размер от 200,00 лева.
По изложените
съображения, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по частна жалба, подадена от „З. „Б.И.”” АД, Разпореждане от 11.11.2020 г. по изпълнително дело № 20208410403649 по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 и район на действие СГС, с което съдебният изпълнител е отказал да намали претендираното адвокатско възнаграждение за пълномощника на взискателя, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на взискателя – адв. П.Ж.Х., от 860,00 лева на 200,00 лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.