№ 204
гр. Стара Загора, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Женя Иванова
при участието на секретаря Невена Иванова
като разгледа докладваното от Женя Иванова Гражданско дело №
20235530103034 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.9, ал.1 ЗПК във връзка с чл. 99,
ал.1 ЗЗД и с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД
във връзка с чл. 99, ал.1 ЗЗД
Ищецът „АПС Бета България” ЕООД твърди, че се е снабдил със
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 666/2023 г по описа на
Районен съд - Стара Загора, като в изпълнение на указанията на заповедния
съд предявявал настоящите искове за установяване на вземанията му по
издадената заповед за изпълнение.
Твърди следните обстоятелства, от които произтичат вземанията му:
На 28.05.2021 година ответникът сключил Договор за паричен заем №
4241054_ес с Изи Асет Мениджмънт, по силата на който получил сумата от
200 лева, срещу което се съгласил да върне 12 броя вноски по 17,51 лева в
срок до 17.11.2021 г.,когато падежирала последната вноска, съгласно
Погасителен план, неразделна част към Договора за паричен заем. Уговорен
бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.00 %, както и годишен
процент на разходите в размер на 46.49 %.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентирала договорът да бил
1
сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се
представяли с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в
два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по
делото Договор за кредит не бил сключен в противоречие с цитираното
законово изискване, което обосновавало извод, че процесният договор бил
действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10. чл. 11 и
чл. 22 от ЗПК.
В чл. 8 от Договора за паричен заем страните се съгласили, че
Длъжникът щял да дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл. 9
от Договора за паричен заем страните постигнали съгласие длъжникът да
заплащал всички разноски свързани с неизпълнението му.
В чл. 9, ал. 2 от Договора за паричен заем било уговорено правомощие
на Изи Асет Мениджмънт да уведомявало длъжника за забавата му чрез
водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма, мейли, СМС-и и
стикери.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
31.03.2022г. г. „ФАИНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД като цедент прехвърлило
своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит
на цесионера - ищец по делото.
Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента -
на длъжника, имало за цел длъжникът да бил уведомен за кредитора, на който
следвало да изпълни надлежно и съответно да било предотвратено
изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да била
гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения
кредитор, законът изисквал уведомяването за сключения договор за цесия да
било извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на
уведомлението обаче нямало характер на лично и незаместимо действие,
поради което било възможно то да било извършено и от пълномощник на
цедента. С оглед константната съдебна практика нямало пречка старият
кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на
цедента да извършил предвиденото в чл. 99. ал. 3 от ЗЗД уведомяване на
длъжника за извършената цесия. Законът не предвидил уведомяването на
длъжника да ставало по конкретен и специален начин, поради което същото
2
следвало да се счита надлежно извършено.
Ако съдът приемел, че уведомяването на ответника на посочения от
него имейл адрес не било извършено надлежно, то ищецът моли да бъде
прието за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата
молба.
Ответникът не изпълнил в срок задълженията си по Договор за кредит
до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия
момент задължението все още не било погасено.
В тази връзка следвало да се приеме за установено, че ответникът,
дължал на ищцовото дружество парично вземане, конкретизирано в т. 9 на
предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по образуваното ч.гр.д. № 666/2023 г., а именно сумата в общ размер от
206,47 лв., формирана както следва:
главница в размер на 167.93 лв.,
договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 7.17 лв.
за период от 25.08.2021 г. до 17.11.2021 г,
законна лихва за забава върху главницата в размер на 31.37 лв. за
период от 25.08.2021 г. до 21.07.2023 г.,
както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.
Претендираната сума за лихва за забава представлявала обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление
№ 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се
дължала от ответника по силата на чл. 8, неразделна част от Договора за
кредит, съгласно който при забавяне на плащането на погасителна вноска
ответникът щял да дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.
За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава
по Договора за кредит не била начислявана, т. е. претендираната лихва била
изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на народното
събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците.
Искането е да се признае за установено по отношение на ответника, че
3
същият дължи на ищеца сума в общ размер на 206,47 лв., за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 666/2023 г. по описа на РС Стара Загора. Претендират се сторените
разноски в исковото и в заповедното производство.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначеният
си особен представител, заявява че предявените искове били недопустими,
поради липсата на активна процесуална легитимация на ищеца, а при
условията на евентуалност - за неоснователни, поради липса на вземане на
посоченото от ищеца правно основание, а именно: задължения за главница и
лихва по договор за паричен заем.
Ищецът основавал активната си легитимация с качеството си на
„Цесионер“ по Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от
31.03.2022г. Със същия договор „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД като
цедент му прехвърлило своите вземания към ответника, произтичащи от
Договор за паричен заем № 4241054_ес от 28.05.2021г., сключен между
ответника като заемател и „Изи Асет Мениджмънт“ АД като заемодател.
В исковата молба не били изложени твърдения, нито били приложени
доказателства, относно факта на придобиване от праводателя на ищеца -
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД на вземания от ответника по процесния
договор за паричен заем. По делото бил представен Договор за предоставяне
на гаранция № 4241054 от 25.08.2021г. между „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД като гарант и ответника като потребител. Сам по себе си обаче същият
не създавал вземания за гаранта към потребителя, и респективно не
обосновавал процесуалната легитимация на ищеца. Договорът не бил такъв за
поръчителство, тъй като не бил сключен между кредитора и трето лице -
поръчител, съобразно разпоредбите на ЗЗД. Договорът не бил и такъв за
банкова гаранция, тъй като не бил сключен с банкова институция. Доколкото
в действащата нормативна уредба нямало изрична уредба на „договор за
гаранция“ същият бил ненаименуван договор по смисъла на чл.9 от ЗЗД, като
с оглед на постигнатите между страните договорки, същият намирал своето
правно основание в разпоредбата на чл.74 от ЗЗД. Съобразно чл.5, ал.1 от
Договора за гаранция, в случай че гарантът извършил плащане, имал право да
поиска от потребителя възстановяване на сумата на платените задължения,
ведно със законната лихва върху същата и направените разноски. Съобразно
4
чл.74 от ЗЗД, този, който изпълнил едно чуждо задължение, като имал правен
интерес да стори това, встъпвал в правата на кредитора. Основни
предпоставки за суброгацията били изпълнението на чуждо задължение и
наличието на правен интерес. В процесния случай по делото не били
представени доказателства за изпълнение на чуждо парично задължение като
правопораждащ юридически факт, а с оглед на извършената цесия - и като
обуславящ активната процесуална легитимация на ищеца факт. Предявените
искове били и недоказани:
По делото не били представени доказателства за претендирания от
ищеца размер на вземанията за главница и лихви. Не били представени
доказателства относно извършените от ответника плащания, датата и размера
на извършените от ответника плащания, погасените с тях задължения за
главница и лихви, дължим остатък на задълженията на ответника за главница
и лихви към датата на обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията на
заемодателя, датата и размера на извършеното от гаранта плащане и
погасените със същото плащане задължения.
В съдебно заседание ищцовото дружество „АПС Бета България“ ЕООД
не изпраща представител, депозира по делото писмено становище, с което
моли исковете да бъдат уважени.
В съдебно заседание особеният представител на ответника оспорва
исковете по наведените доводи в отговора на исковата молба.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК,
намира за установено следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 666/2023 г. по описа на Районен съд -
Стара Загора, съдът е издал в полза на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
срещу А. Г. А., заповед за изпълнение на парично задължение за сумата в
размер на 167,93 лева главница, 7,17 лева – договорна лихва за периода от
03.09.2021 г. до 19.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 11.01.2023 г. до изплащане на вземането. Тъй като длъжникът не е
бил открит на известните му адреси, съобщението до него е било приложено
по делото на основание чл.47, ал. 5 и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в
изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил
настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.
5
По делото е представен договор за паричен заем № 4241054/25.08.2021
г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като заемодател и А. Г. А.,
като заемател, по силата на който заемодателят е предал на заемателя сумата в
размер на 200,00 лева, като последният се е задължил да върне същата сума в
размер на 12 седмични погасителни вноски в размер на 17,51 лв., при
фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40,00 % и годишен процент на
разходите в размер на 46,49 %.
Видно от договор за предоставяне на гаранция № 4241054 от 25.08.2021
г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД, като гарант и А. Г. А., като
потребител, гарантът се е задължил да издаде гаранция за плащане в полза на
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, с наредител – потребителя, с цел - гарантиране
на изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно
договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията на потребителя по договора за паричен заем. За поемане на това
задължения е уговорено с договора, че потребителят дължи възнаграждение
на гаранта в размер на 89,88 лв., платимо разсрочено на дванадесет седмични
вноски, всяка от които в размер на 7,49 лв.
От преводно нареждане от 05.04.2022г. се установява, че „Файненшъл
България“ ЕООД е превело по банкова сметка на „Изи Асет Мениджмънт“
АД сумата в размер на 242,76 лева, с основание – „CREDIT ID 4241054”.
Съгласно рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
31.03.2022 г., приложен по ч. гр. д. № 666/2023 г., „Файненшъл България“
ЕООД прехвърля на „АПС Бета България“ ЕООД свои ликвидни и изискуеми
Вземания, индивидуализирани в Приложение № 1 към същия договор. Видно
от същото приложение, под № 2510 е вписано името на ответника с размер на
задължението 317,66 лв.
Няма представени доказателства по делото уведомление за извършената
цесия да е било връчено на ответника преди подаване на заявлението по чл.
410 ГПК, нито представени такива същият да е бил уведомен по имейл за
извършеното прехвърляне на вземането, както се твърди в исковата молба. С
исковата молба се прави искане с връчването й ответникът да се счита
уведомен за извършената цесия.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
6
В случая основният спор по делото, с оглед наведените в тази насока
възражения от особения представител на ответника, е дали извършената
цесия е надлежно съобщена на длъжника.
В случая липсва надлежно съобщаване на извършената цесия на
длъжника, доколкото уведомлението за нея не му е било връчено преди
завеждане на настоящото дело, а се иска това да стане с връчването на
исковата молба, но тя е връчена само на особения представител на ответника,
а не на А. Г. А.. Противоречивата съдебна практика в страната по този въпрос
– дали може да се приеме, че цесията е надлежно съобщена, при условие, че
уведомлението е връчено на особен представител на ответника в хода на
процеса, е преодоляна, като се наложи разрешението, че връчването на особен
представител не би могло да се приравни, нито на връчване на ответника
/поради обективна невъзможност за извършване на фактически действия от
страна на особения представител, които да доведат извършената цесия до
знанието на длъжника/, нито на упълномощен адвокат, който би могъл да
извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му се
предполага. Представителната власт на особения представител спрямо
отсъстващата страна произтича от акт на съда, с който той е назначен, като
приложение намира разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, която се свързва с
общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК (в този смисъл т. 6 от мотивите на
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС). Тази
представителна власт е ограничена /арг. чл. 29, ал. 5 ГПК/, което води до
извода, че особеният представител не притежава право да приема
волеизявления, свързани с промяна в материалното правоотношение между
страните. В този смисъл е трайно установената съдебна практика на
въззивните съдебни състави на ОС – Стара Загора, както и решение № 74 от
27.07.2017 г. по в.т.д. № 154/2017 г. на Апелативен съд Бургас, което не е
допуснато до касация с определение № 567/18.09.2018 г. по т.д. 3153/2017 г.
на II ТО на ВКС и др..
Гореизложеното води до неоснователност на предявените искове на
горепосочените основания и като такива следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни, поради което се явява безпредметно обсъждането на
останалите доводи и възражения на страните по съществото на спора.
Водим от горното, съдът
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.1404, бул.
България № 81В, против А. Г. А., ЕГН **********, с настоящ адрес:
*************, искове за установяване съществуването на вземанията на
„АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в общ размер от 206,47 лв. , както
следва: главница в размер на 167,93 лв., договорна възнаградителна лихва в
размер на 7,17 лв. за период от 25.08.2021 г. до 17.11.2021 г., законна лихва
за забава върху главницата в размер на 31,37 лв. за период от 25.08.2021 г. до
21.07.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата
на подаване на заявлението в съда – 11.01.2023г. до окончателно й изплащане,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 666/2023 по описа на Районен съд - Стара Загора,
като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
8