РЕШЕНИЕ
№ 303
гр. Сливен, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Живка К. Желязкова - Спирова
при участието на секретаря Албена Г. Василева
като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско
дело № 20222230103919 по описа за 2022 година
Предявен е иск от Н. Х. Ц. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД за признаване на
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното
дружество сумата от 2 000 лв., представляваща главница по договор за издаване и
обслужване на международна кредитна карта от 06.07.2006 г. до окончателното
изплащане на законната лихва върху нея, считано от 31.05.2008 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 189,14 лв., представляваща лихви за периода от
18.05.2007 г. до 30.05.2008 г., сумата от 193,41 лв., представляваща такса за периода от
18.05.2007 г. до 30.05.2008 г., сумата от 49,48 лв., представляваща разноски по делото
за държавна такса, за които вземания в полза на праводателя на ответника „Банка
Пиреос България“ АД е издаден изпълнителен лист от 18.06.2008 г. по ч.гр.д. №
14788/2008 г. по описа на СРС, 26-ти състав, поради новонастъпило обстоятелство –
поставяне вземанията по давност.
Ищецът твърди, че гореописаните вземания по ч.гр.д. 14788/2008г., по описа на
СРС, 26 с-в, са били погасени по давност, тъй като след повдигане на изпълнителното
дело от ЧСИ Мариян Петков на 2008 г., последното предприето валидно изпълнително
действие е било от 13.05.2011 г. Както се сочи, след тази дата не се е предприело
валидно изпълнително действие.
Изразява, че според съдебната практика която прилага, искането за
възстановяване на дължимата сума се е погасило по давност.
1
Предвид гореизложеното, моли съдът за постановяване на решение, от което ще
се установи че, същия – Н. Х. Ц.- не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, сумите по
Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК от 18.06.2008 г. и Изпълнителен
лист от 18.06.2008 г., издадени по ч.гр.д. № 14788/2008 г. по описа на СРС, 26 с-в :
- сумата от 2000 лева / две хиляди лева/ - главница по Договор за издаване и
обслужване на международна кредитна карта от 06.07.2006 г., ведно със законната
лихва върху нея, считано от 31.05.2008 г. до окончателното изплащане на главнижата;
- сумата от 189,14 лева /сто осемдесет и девет лева и четиринадесет стотинки/-
лихви за периода от 18.05.2007 г. до 30.05.2008 г.;
- сумата от 66,44 лева /шестдесет и шест лева и четиридесет и четири стотинки/
- наказателни лихви за периода от 15.04.2008 г. до 30.05.2008 г.;
- сумата от 193,41 лева /сто деветдесет и три лева и четиридесет и една
стотинки/- такса за периода от 18.05.2007г. до 30.05.2008г.;
- сумата от 49,48 лева /четиридесет и осем лева и деветдесет и осем стотинки/ -
разноски по делото за държавна такса.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, в
който счита предявения иск за неоснователен, тъй като изложените твърдения в него са
неправилни, необосновани и недоказани.
Оспорват изтичането на петгодишната давност, като считат че, същата е била
прекъсната многократно в изпълнителния процес.
Твърдят че, искането им да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдия- изпълнител е длъжен да го приложи. Били са
налагани запори, извършвани са описи, които като твърдят, представляват
изпълнителни действия.
Излагат аргументи, като посочват съдебна практика на ВКС, която се прилага
относно давността, и се основават на нея. Претендира за присъждане на направените
по делото разноски.
В с.з. ищецът, не се явява и не се представлява. С постъпила по делото молба с
вх. № СД-01-01-4426/13.03.2023 г., поддържа изцяло исковата молба.
Ответното дружество не се представлява от пълномощник. С постъпило
становище с вх. № СД-01-01-4381/10.03.2023 г., поддържа изцяло отговора на исковата
молба.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно, че на ищеца са били издадени Заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 от ГПК от 18.06.2008 г. и Изпълнителен лист от 18.06.2008 г. по ч.гр.дело №
2
14788/2008 по описа на СРС, ищецът е осъден да заплати главница в размер на 2000
лева, по Договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта от
06.07.2006 г., ведно със законната лихва върху мея, считано от 31.05.2008 г.; сумата от
189,14 лева, представляваща лихва за периода от 18.05.2007 г. до 30.05.2008 г.; сумата
от 66,44 лева представляваща наказателни лихви за периода от 15.04.2008 г. до
30.05.2008 г.; сумата от 193,41 лева предтсвляваща такса за периода от 18.05.2007 г. до
30.05.2008 г.; сумата от 49,98 лева представляваща разноски по делото за държавна
такса.
Безспорно се установи, че е изтекла предвидената погасителна давност в полза
на ищеца, за който са начислени процесните суми. Това са периодични плащания,
чиито падеж, съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „В” от ЗЗД настъпват с изтичане на
три годишната давност.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по
делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като безпротиворечиви,
взаимно допълващи се и неоспорени от страните.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени
при условията на обективно кумулативно съединяване отрицателно установителни
искове за установяване на недължимост на сума, представляваща стойност по договор
за издаване и обслужване на международна кредитна карта, с правно основание чл.124
от ГПК и иск за установяване на недължимост на сума, представляваща обезщетение за
забавено изпълнение на парично задължение с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и
чл.86 от ЗЗД, поради изтекла погасителна давност - с чл. 111, ал. 1, б. „в” от ЗЗД, който
е допустим - предявен е от лице, имащо правен интерес да иска установяване със сила
на присъдено нещо.
Разгледан по същество същият е изцяло основателен и като такъв следва да се
уважи, предвид следните съображения:
Предявеният отрицателният установителен иск по чл. 124 ГПК има за предмет
установяване на фактическата, материалната недължимост на сумата, предмет на
Договора на клиента.
Не е спорно, че издаденият изпълнителен лист е с взискател „Пиреос Банк“ АД,
но по силата на Договор за цесия вземането е прехвърлено на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Основното възражение на ищеца за недължимост на сумите за посочения в
исковата молба периода по-горе е погасяване правото на принудително изпълнение на
носителя на субективното право, поради изтекла погасителна давност, т.е. поради
неосъществяването му в предвидения от закона срок. Като има предвид принципното
положение, че прилагането на погасителната давност се свързва с бездействието на
3
носителят на субективното право и с изтичането на предвидения в закона три годишен
срок за периодичните плащания, каквито безспорно са настоящите, то правилно
ищцовата страна молят да се приложи правото за погасяване на принудително
осъществяване на вземанията.
Поради тези съображения, съдът стигна до извода, че са налице условията на
закона обуславящи уважаване на иска.
Безспорно в случая се касае за вземания по Договор за издаване и обслужване на
международна кредитна карта, което задължение възниква при неплащане на
ежемесечните вноски от ищеца, както и за вземане за лихви, които съгласно
разпоредбата на чл.111, б.”В” от ЗЗД се погасяват с изтичане на тригодишна давност.
Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо.
Предвид гореизложеното и съобразявайки дадените с т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
задължителни разяснения, досежно правните последици от прекратяване на
изпълнителното произвводство в хипотезата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, следва да се
направи обоснован извод, че вземането на ответната банка, за което е бил издаден
изпълнителен лист е погасено по давност, тъй като от последното изпълнително
действие, което е извършено на 13.05.2011 г., като видно от това, давността е изтекла
на 13.05.2016 г.
Освен гореизложената обстановка, и относно предявяването на отрицателен
установителен иск в тежест на ответника е възложено да докаже, че вземането, чиято
дължимост е оспорвана от ищеца, съществува и подлежи на изпълнение. Това
означава, че доказателствената тежест е разместена и ответната страна е длъжна да
проведе доказване, че разполага с вземане, което може да бъде изпълнявано чрез
способите на принудително изпълнение. Предвид обстоятелството, че ищеца оспорва
дължимостта на паричната сума на основание изтекла погасителна давност, ответникът
следва да проведе доказване, че вземането може да бъде реализирано чрез способите на
принудително изпълнение. Давността, която се отнася в полза на длъжника, следва да
се докаже, че изтекла от него, във връзка с това, ако има бездействия от страна на
кредитора, от които може същата да бъде прекъсната.
В продължение на това няма оспорване и от двете страни относно това, че между
тях е сключен Договор за издаване на и обслужване на международна кредитна карта,
тъй като се е стигнало от страна на ответника, който в конкретния случай е „Банка
Пиреос“, да се иска вземането на ищеца което произлиза от горепосочения Договор.
Във връзка с това е образувано изпълнително дело с издаден Заповед за изпълнение на
18.06.2008 г. Във връзка с това в постановеното по реда на чл. 274, ал.3 ГПК № 214 от
15.05.2018 г. на ВКС по ч.гр.д. № 1528/2018 Г., IV г.о. „Влязлата в сила заповед за
4
изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните
сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на
възражение.“
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД по принцип давността тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Предвид това, че ответникът не е доказал в този
времеви период да са предприемани действия по реализиране на вземането, съдът
счита, че исковата претенция се явява доказана по основание и подлежи на уважаване. /
Решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, т.10
установява, че давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение на вземането, за което съдът намира, че следва да се приложи института на
кратката погасителна давност, тъй като от датата на последното изпълнително
действие, което съдът намира, че е това- по депозиране на изпълнителния лист и
образуване на приложеното изпълнително производство.
В смисъл на това, понятието „съдебен процес“ в разпоредбата за спиране на
давността – чл.111, б.“ж“ от ЗЗД не включва изпълнителното производство и давността
не спира да тече по време на неговата висящност. Тя се прекъсва многократно от дата,
на което е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие в
рамките на конкретен изпълнителен способ.
В тази връзка, съдът намира че действително е изтекла погасителната давност по
отношение на главницата, както и на останалите акцесорни искове.
Дори да приемем, че последното изп. действие е запорът върху сметките на
ищеца по изп. производство, то пак е изтекла погасителната тригодишна давност от
тогава, въпреки че все още няма произнасяне на ВКС касателно този въпрос, по който
има образувано тълк. дело №1/2017годинапо описа на ВКС от началото на тази година.
Също така, неоснователни са доводите на ответника, че в хода на
изпълнителното производство давност не е текла. Действително такова разрешение е
дадено с Постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС, но то е обявено за загубило
значение с приемане на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Тълкуването на нормите, дадено с посоченото тълкувателно решение, има значение от
момента на влизане в сила на тълкуваната норма, а не от момента на постановяване на
тълкувателното решение – аргумент от чл. 50 от Закона за нормативните актове във
връзка с чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт. Действително, в Закона за
съдебната власт няма норма със съдържанието на разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗНА,
но с оглед разпоредбата на чл. 46 от Закона за нормативните актове, тя следва да
намери приложение, като уреждаща подобни случаи и отговаряща на целта на закона.
Следва да се посочи и че в мотивите на т. т. 10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015
г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, са изложени съображения, че
обстоятелствата, налагащи отмяната на Постановление № 3/1980 г. са настъпили още
5
през 1991 г., поради което и към настоящия казус намира приложение даденото
тълкуване с тълкувателното решение, прието при действието и на нова уредба на
несъдебните изпълнителни основания. / Възз. решение № 2543 от 26.09.2022 г. на СРС,
IV- Б състав, основано на следващите решения: Решение 170/17.09.2018 г. на ВКС по
дело № 2382/2017 г.; Решение № 51/21.02.2019 г. на ВКС, по гр. д. № 2917/2018 г. на ВКС,
ІV-то Г. О. В обратния смисъл са постановени други решения на ВКС, като например
Решение № 45/30.03.2017 г. по т. д. № 61273/2016 г. по описа на ВКС, IV ГО, Решение
№ 131/23.06.2016 г. по гр. д. № 5140/2015 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 12/02.06.2016 г. по
т. д. № 3788/2014 г. на ВКС, I ТО, и други, правните изводи на които се споделят от
въззивния съд./
Ищецът е претендирал присъждане на направените по делото разноски и с оглед
изхода на спора, следва да им бъдат присъдени такива в общ размер на 99.92 лв.,
представляваща направени по делото разноски.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище гр. София и адрес на управление на дейността:
район „Витоша”, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков-Казанджията” №
4-6, представлявано Райна Иванова Миткова – Тодорова, със съдебен адрес: гр.
София, ул. „Позитано“ № 14, ет. 1, офис 4, чрез адв. Л. Г. от САК, че Н. Х. Ц. с ЕГН:
**********, с адрес: гр. С., жк. С. к., № ., вх. ., ет. ., ап. . чрез пълномощника си адв. Л.
А. Г. – САК със съдебен адрес: гр. София, ул. „Алабин“, № 38, ет. 1, ап.1 НЕ ДЪЛЖИ
сумата от 2000 лв. /две хиляди лева/, представляваща главница по Договор за издаване
и обслужване на международна кредитна карта от 06.07.2006 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 31.05.2008 г.; сумата от 189,14 лв. /сто осемдесет и
девет лева и четиринадесет стотинки/, представляваща лихва за периода от 18.05.2007
г. до 30.05.2008 г.; сумата от 66,44 лв. /шестдесет и шест лева и четиридесет и четири
стотинки/, представляваща наказателни лихви за периода от 15.04.2008 г. до 30.05.2008
г.; сумата от 193,41 лв. /сто деветдесет и три лева и четиридесет и една стотинки/,
представляваща такса за периода от 18.05.2007 г. до 30.05.2008 г, както и направените
разноски по делото в размер на 49.98 лв. /четиридесет и девет лева и деветдесет и осем
стотинки/ по ч.гр.д. № 14788/2008 г. по описа на СРС, като ПОГАСЕНИ ПО
ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище гр.
София и адрес на управление на дейността: район „Витоша”, ж.к. „Малинова
долина”, ул. „Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, представлявано Райна
6
Иванова Миткова – Тодорова, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Позитано“ № 14, ет. 1,
офис 4, чрез адв. Л. Г. от САК да заплати на Н. Х. Ц. с ЕГН: **********, с адрес: гр.
С, жк. С. к., №., вх. ., ет.., ап. чрез пълномощника си адв. Л. А. Г. – САК, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „Алабин“, № 38, ет. 1, ап.1, сума в общ размер на 99.92 лв.
/деветдесет и девет лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща направени по
делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7