Решение по дело №829/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260695
Дата: 2 февруари 2021 г. (в сила от 21 юни 2021 г.)
Съдия: Румяна Антонова Спасова-Кежова
Дело: 20211100500829
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 02.02.2021 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ състав в закрито заседание на втори февруари две хиляди двадесет и първа година, в следния състав: 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БОЙЧЕВА

                                                                                              РУМЯНА СПАСОВА

  

като разгледа докладваното от съдия Спасова ч.гр.д. № 829 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното

           

 

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника Й.Й.Б., чрез адв. В.В.срещу разноските по изпълнението, насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество на длъжника и срещу нарушаване на правота на защита на длъжника и съдопроизводствените правила.

Жалбоподателят счита, че е налице нарушаване правото на защита на длъжника и съдопроизводствените правила по изпълнително дело № 20208630400031 по описа на ЧСИ С.Х.. Адвокатът твърди, че му е връчено съобщение на 03.12.2020 г., но не и покана за доброволно изпълнение, изпълнителен лист, заповед за изпълнение, акт за назначаване като  особен представител, нито каквито и да било други документи. Такива не са връчени и лично на длъжника. Счита, че няма надлежно връчване на покана за доброволно изпълнение на длъжника – нито лично, нито чрез адвоката, който се сочи за особен представител. Посочва, че нарушаването на съдопроизводствените правила влече незаконосъобразност на всички действия на ЧСИ, включително обжалваните такива. Твърди, че правото на защита на длъжника е нарушено, тъй като не е спазена процедурата за назначаване на особен представител. ЧСИ не е постановил нарочен акт за назначаване на особен представител и не е връчил такъв акт за назначаване. Счита, че начислените такси и разноски по изпълнението с оглед на общия им размер са прекомерни и необосновани, вземайки предвид размера на главницата, както и са недоказани. Твърди, че ЧСИ не е изпълнил задължението си да изготви сметка по чл. 79 ЗЧСИ или поне да посочи в съобщението конкретните суми за дължимите такси и разноски, както и разпоредбите, по силата на които същите се дължат от длъжника по делото. Посочва, че в случай, че в претендираните такси и разноски са включени разноски за юрисконсултско или адвокатско възнаграждение на взискателя, прави възражение за прекомерност. Иска да се отменят разноските по изпълнението /постановлението за разноски/ и да се върне делото на ЧСИ с указание за изготвяне на сметка по чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ със съдържание съгласно чл. 79, ал. 2 ЗЧСИ, като същата бъде надлежно връчена на длъжника по делото. Твърди, че съдебният изпълнител е насочил изпълнението и е наложил запори върху банковите сметки на длъжника и пенсията му. Пенсията на длъжника е под размера на минималната работна заплата, видно от полученото от НОИ уведомление, поради което насочването на изпълнението срещу вземане, което е несеквестируемо, е недопустимо и не е в съответствие с разпоредбите на ГПК. В тази връзка иска да се отменят действията на ЧСИ, изразяващи се в насочване на изпълнението върху несеквестируем доход на длъжника – пенсия чрез налагането на запор в НОИ, както и върху банковите му сметки и удържане на сумите и превеждането им по сметка на ЧСИ. Прави искане за спиране по чл. 438 ГПК. Претендира разноски.

Взискателят „Топлофикация София“ ЕАД не изразява становище по жалбата.

В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, частният съдебен изпълнител счита жалбата за процесуално допустима само в частта й, в която се обжалват разноските и налагането на запор на банкова сметка. ***, че жалбата е изцяло неоснователна. Посочва, че в съобщението до длъжника Й.Б. чрез адв. В.В.са включени разноски за взискателя за възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 50 лева, а 514,77 лева с ДДС са такси по ТТР към ЗЧСИ. Посочва, че в изпратени запорни съобщения изрично е посочено да не се счита наложен запор върху суми по банковите сметки на длъжника, постъпващи от Националния осигурител институт или имащи характер на трудово възнаграждение, социални помощи и обезщетения, с изключение на суми, имащи горния характер, но оставени за съхранение в банката в период, предхождащ месеца на налагане на запора и обезщетение при пенсиониране.

 

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваните действия и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението /чл. 436, ал. 1 ГПК/.

На първо място в жалбата се твърди нарушаване правото на защита на длъжника, поради липса на надлежно връчване на покана за доброволно изпълнение и неспазване процедурата по назначаване на особен представител на длъжника. При съобразяване разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК настоящият съдебен състав намира, че посочените действия не попадат в предметния обхват на действията, които подлежат на проверка от съда. Само за пълнота следва да се посочи, че призовки за доброволно изпълнение са връчвани на длъжника Й.Й.Б., за същия е направена справка за вписания адрес, който е този, на който са правени опити за връчване на книжата, залепено е уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, направена е справка, че лицето е пенсионер и няма регистрирани трудови договори и чак след това е преминато към процедура по назначаване на особен представител от съдебния изпълнител на основание чл. 430, ал. 1 ГПК. В действителност липсва нарочен акт, с който адвокат Василев, определен от САК, да е назначен за особен представител на длъжника, но този пропуск не подлежи на самостоятелно обжалване, още повече, че съобщение за дължимите суми по изпълнителното дело е получено от назначения адвокат и същият е заявил осигуряване на достъп по делото със заявка от 04.12.2020 г., а в последствие е упражнил и правото на жалбата от името на длъжника. Предвид изложеното жалбата в тази част, в която се прави искане за отмяна действията на частния съдебен изпълнител, с които се нарушава правото на защита на Й.Й.Б. по нередовно връчване на призовката за доброволно изпълнение и липсата на нарочен акт за назначаване на особен представител следва да се остави без разглеждане като недопустима.

На второ място в жалбата се съдържа искане за отмяна на определените от съдебния изпълнител разноски в тежест на длъжника. В тази част жалбата има допустим предмет на съдебен контрол – съобщението, в което са определени разноските дължими от Й.Б.. Длъжникът, чрез адв. Василев оспорва разноските, поради неизготвяне и невръчване на сметка по чл. 79 ЗЧСИ. Видно е от приложените документи по изпълнително дело № 20208630400031 по описа на ЧСИ С.Х., че за отделните предприети от съдебния изпълнител действия има изготвени сметки за дължими суми от длъжника Й.Й.Б. и съответно от длъжника Е.С.Б.. Определените от частния съдебен изпълнител за събиране разноски от длъжника Й.Б. са съобразени с предприетите и извършени действия по образуване на делото, във връзка с извършените справки, изготвяне и връчване на покани за доброволно изпълнение и налагане на запори. Неоснователно е възражението на длъжника, че определеното възнаграждение за процесуално представителство на взискателя е прекомерно, тъй като същото е в размер на 50 лева, което е минимално дължимото в изпълнителното производство. Предвид изложеното жалбата в частта, с което се оспорва дължимостта на определените от частния изпълнител разноски следва да се остави без уважение.

На трето място длъжникът обжалва насочването на изпълнението срещу вземане, което е несеквестируемо. От данните по делото е видно, че при изпращане на запорните съобщения до „Юробанк България“ АД и до Националния осигурителен институт съдебният изпълнител изрично е постановил запор да не се налага, ако вземането по сметките е несеквестируемо. Така в запорното съобщение до „Юробанк България“ АД е посочено, че запорът върху сметки на длъжника Й.Й.Б. да не се счита наложен върху суми по банковите сметки на длъжника, постъпващи от Националния осигурител институт или имащи характер на трудово възнаграждение, социални помощи и обезщетения, с изключение на суми, имащи горния характер, но оставени за съхранение в банката в период, предхождащ месеца на налагане на запора и обезщетение при пенсиониране. В запорното съобщение до Националния осигурителен институт пък е отбелязано, че удръжките се правят ежемесечно при спазване на правилата на чл. 446 ГПК. Това е съобразено от третите лица и суми не са превеждани нито от „Юробанк България“ АД, нито от Националния осигурителен институт. Следователно в случая няма предприети от съдебния изпълнител действия, които да са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл да я нарушават. По аргумент от чл. 446 ГПК възнагражденията за труд или пенсия са секвестируеми частично и то само, ако надвишават размера на минималната работна заплата. В случая пенсията на Й.Б. е под минималната работна заплата, поради което никаква част от нея не е секвестируема. Тези обстоятелства обаче са съобразени от съдебния изпълнител, поради което действията му не подлежат на отмяна.

            Заявеното от длъжника искане за спиране по чл. 438 ГПК на изпълнението следва да се остави без уважение, доколкото същото е дължимо до произнасяне по жалбата, което е направено с настоящото решение.

Така мотивиран Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадено от длъжника Й.Й.Б., чрез адв. В.В.по изпълнително дело № 20208630400031 по описа на ЧСИ С.Х. в частта, с която се прави искане за отмяна действията на частния съдебен изпълнител, с които се нарушава правото на защита на Й.Й.Б. по нередовно връчване на призовката за доброволно изпълнение и липсата на нарочен акт за назначаване на особен представител следва да се остави без разглеждане като недопустима.

ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от длъжника Й.Й.Б., чрез адв. В.В.по изпълнително дело № 20208630400031 по описа на ЧСИ С.Х. в частта по определените в съобщение, връчено на адв. Василев на 03.12.2020 г. разноски и в частта по насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество – пенсия на длъжника.

Решението в частта, в която жалбата е оставена без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му. В останалата част решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.