№ 256
гр. Пазарджик , 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на първи март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20205220201608 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. А. З., с ЕГН ***, с адрес с. Б., обл.
Пазарджик, ул. „***“ № 11, в качеството й на земеделски производител,
против Наказателно постановление № 13-002224 от 19.10.2020 г. издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- Пазарджик, с което за
нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда на основание
чл.414 ал.3 от КТ е наложена глоба в размер на 1 600 лева.
В жалбата обобщено се излагат оплаквания за незаконосъобразност на
НП, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон.
Жалбоподателката се явява лично в първото съдебно заседание и е
представлявана от процесуален представител, който поддържа жалбата,
ангажира доказателства и излага доводи за отмяна на НП. Не претендира
разноски.
Въззиваемата страна- АНО се представлява от процесуален
представител, който оспорва жалбата и ангажира доказателства. Пледира за
1
потвърждаване на НП като излага аргументи за неговата законосъобразност.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, като съобрази
становищата на страните, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства прие за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката е санкционирана с НП за това че в качеството си на
работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ и като земеделски
производител, при извършена проверка на 18.06.2020 г., около 10,05 часа на
обект „нива с картофи“, намираща се в землището на с. Б., не е уредила като
трудови отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключила
трудов договор в писмена форма с лицето Й. В. К., ЕГН ***. Последният бил
заварен при извършена проверка на място в гореописания обект да престира
труд като „общ работник“- вади картофи, облечен с работни дрехи, които
били изцапани.
При проверката освен К. били установени още 5 лица, които полагали
труд в полза на ЗП М. З.. Тъй като работниците били с изцапани ръце, под
тяхна диктовка били попълнени от проверяващите декларации по чл.402 от
КТ, в т.ч. и за Й. К., на който била прочетена декларацията и същият я
подписал. В декларацията били отразени посочени от К. елементи на трудово
правоотношение със ЗП, а именно, че работел за ЗП М. З., като общ работник
с трудово възнаграждение 20 лева.
Пред проверяващите жалбоподателката заявила, че за всички лица имало
сключени еднодневни трудови договори. Поради тази причина й била
връчена призовка с указания да предостави въпросните трудови договори,
респ. данни за начина, по който е уредила отношенията си с наети от нея
лица, предоставящи й работната си сила за извършваната селскостопанска
дейност.
На 30.06.2020 г. в ДИТ- Пазарджик от сина на жалбоподателката били
представени писмени трудови договори с наетите от ЗП М. З. работници,
сключени на основание чл.114а ал.1 от КТ, в това число и за Й. К.. При
извършения преглед на документация на ЗП и направената справка в
2
информационната система на ИА ГИТ- Регистър за уведомления за трудови
договори, било установено, че не било подадено уведомление за сключен
между ЗП и К. трудов договор към момента на извършване на проверката от
инспекторите на ДИТ- Пазарджик. Установено било, че бланките на всички
представени трудови договори сключени по реда на чл.114а от КТ, в т.ч. и за
К., били генерирани от РЗОТД на 23.06.2020 г., т.е. няколко дни след
извършване на проверката в обекта на ЗП, когато лицата са били заварени да
престират труд в полза на жалбоподателката.
Всичко това съставлявало нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от
КТ, които разписват, че отношенията, при които се предоставя работна сила
се уреждат като трудови правоотношения и е необходимо сключването на
писмен трудов договор.
За направените констатации от проверката бил съставен Протокол за
извършена проверка № ПР2016198/27.07.2020 г.
На жалбоподателката била изпратена Покана за съставяне на АУАН във
връзка с констатираното нарушение, която й била връчена лично по пощата
на 21.07.2020 г. (виж известие за доставяне на л.40).
На указаната в поканата дата- 27.07.2020 г., жалбоподателката не се
явила до края на работния ден, което било декларирано от свидетелите С.А. и
Ф. А.- гл. инспектори в ДИТ (л.18). С оглед на направените констатации
против жалбоподателката за извършеното нарушение св. А. съставила АУАН
№ 13-002224/27.07.2020 г. в отсъствие на З., на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН.
Срещу жалбоподателката били съставени още 5 АУАН за същото нарушение
по отношение на останалите установени лица престиращи труд в нейна полза.
Така съставените АУАН, в т.ч. и процесния, били връчени на З. лично по
пощата на 31.07.2020 г. (виж известие за доставяне на л.10).
Против съставените актове жалбоподателката подала писмено
възражение, в което било посочено, че „хората към момента на проверката не
работели и закусвали“ (л.11).
Това възражение не било уважено от наказващия орган и на 19.10.2020
г. въз основа на съставения АУАН било атакуваното НП. То било връчено
лично на санкционираното лице по пощата на 21.10.2020 г. (виж известие за
3
доставяне на л.8), а жалбата против НП била подадена от наказаното лице
чрез наказващия орган до съда на 27.10.2020 г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от
ЗАНН, от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП пред компетентния съд, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
актосъставителя- св. С.А. и свидетелите Ф. А. и Й. К..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени доказателства, както и
гласните доказателства събрани посредством разпитите на свидетелите А. и
А., които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по
категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка. Съдът не
даде вяра на показанията на св. К. в частта, в която той заяви, че не е работил
този ден на нивата на жалбоподателката и той и останалите хора само
закусили и след проверката си тръгнали, тъй като те се оборват от останалия
доказателствен материал по делото.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата.
В този смисъл съдът намира за необходимо да посочи, че АНП е
започнало със съставянето на АУАН. Последния е съставен на основание
чл.40 ал.2 от ЗАНН в отсъствие на нарушителя, който е бил надлежно
поканен в Дирекция „ИТ”- Пазарджик и не се е явил без да сочи уважителни
причини, в присъствието на свидетел. Впоследствие АУАН е бил надлежно
връчен лично на нарушителя на основание чл.43 ал.4 от ЗАНН и е връчен
екземпляр. Въз основа на акта, неприемайки направените възражения от
нарушителя, АНО е съставил НП.
АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията по
4
чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН, издадени са от надлежни органи, при спазване на
установения за това ред и в преклузивните срокове, предвидени в
разпоредбата на чл.34 ал.2 и ал.3 от ЗАНН, надлежно връчени са на
нарушителя, с оглед гарантиране на неговите права. В АУАН и в НП е дадено
пълно и ясно описание на нарушението, като са посочени всички
обстоятелства- елементи от фактическия му състав. Дадената правна
квалификация съответства на вмененото нарушение.
Съдът намира за неоснователни направените в жалбата и в съдебно
заседание от процесуалния представител на въззивника възражения за
допуснати СПН, изразяващи се в това, че в описанието на нарушението в
АУАН било посочено, че лицето престирало труд като „работник“, а в НП
било допълнено и пояснено„общ работник“, както и че не били посочени
съответните алинеи на визираните в НП разпоредби на чл.402 и чл.114а от КТ
и че в НП имало обстоятелства непосочени в АУАН и същевременно се
твърди, че липсва описание на нарушението в НП, с което била нарушена
разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Действително при описание на нарушението в АУАН е посочено че св.
К. е заварен да престира труд като „работник“, а в НП е посочено, че е
заварен да престира труд като „общ работник“. Това допълнение „общ“ обаче
с нищо не променя длъжността или работата, която е извършвал К.- той е
заварен да вади картофи на обекта-нива с картофи (съставомерни
обстоятелства посочени в описанието на нарушението) и очевидно тази
работа може да се квалифицира като обща, в смисъл такава каквато не
изисква някаква квалификация. Освен това тя е конкретизирана- вадене на
картофи и това е обща, а не квалифицирана работа и съвсем нормално
извършващото я лице е работник или общ работник. В този смисъл
направеното допълнение към длъжността на К. „работник“- „общ“ с нищо не
нарушава правото на защита на жалбоподателката още по-малко да разбере
какво нарушение и се вменява.
По-нататък не съставлява съществено процесуално нарушение и
непосочването на алинеите на чл.402 и чл.114а от КТ. Да, такива не са
отразени, но това и не е необходимо. Първо защото тези разпоредби не
представляват квалификация на вмененото нарушение, нито запълват
5
нарушената норма и доколкото са упоменати в НП, то е във връзка с
конкретизация на описани в същото доказателства, а именно декларацията,
която се попълва от заварените да работят лица и еднодневните трудови
договори, които се сключват от ЗП с лицата които престират труд в негова
полза. Посочването на тези норми дори не е необходимо, а посочените
обстоятелства по който повод са споменати тези правни норми, не са от кръга
на съставомерните такива.
Не е нарушена и разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН при
описанието на нарушението в НП, нито тази на чл.42 т.3 и т.4 от ЗАНН по
отношение на АУАН. Както се посочи описанието на нарушението е пълно и
ясно- посочена е дата на нарушението- 18.06.2020 г., време- 10,05 часа, място-
нива с картофи в землището на с. Б., посочено е качеството на
жалбоподателката- работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ, както и
изпълнителното деяние на нарушението- не са уредени като трудови
отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключен писмен
трудов договор с лицето Й. К., който е престирал труд в полза на
жалбоподателката като работник- вади картофи. В този смисъл направеното
възражение в жалбата, че е нарушена горецитираната норма, е неоснователно.
На последно място следва да се каже, че дадената правна квалификация
на нарушението е правилна, тъй като е налице съответствие между
описанието на нарушението и посочената за нарушена правна квалификация.
Вменено е нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ. Първата правна
норма разписва, че трудовият договор се сключва в писмена форма, а втората-
че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като
трудови правоотношения. В описанието на нарушението е посочено, че
жалбоподателката не е уредила като трудови правоотношения, отношенията
при предоставяне на работна сила от Й. К., като не е сключила в писмена
форма трудов договор с него. При това положение съдът намира, че е налице
пълно съответствие между посочената за нарушена правна норма с нейната
привръзка и направеното словесно описание на нарушението. Това е така, тъй
като жалбоподателят не е уредил въобще като трудови, посредством
сключването на писмен трудов договор, отношенията на предоставяне на
работна сила от страна на посоченото лице, което е заварено в обекта за
контрол да престира труд.
6
Неоснователни съдът намира и възраженията направени в жалбата по
същество.
На първо място се атакува липсата на виновно поведение от страна на
жалбоподателката, като се твърди, че К. не е работил, а е закусвал заедно с
нея и останалите хора. Тези твърдения се подкрепят от показанията на св. К.,
който в показанията си заяви, че не е работил въпросния ден, защото не
дошъл „човека с коня“, който трябвало да изважда картофа и затова седнали
да закусват и в този момент пристигнали проверяващите. Тези му показания
обаче се опровергаха от показанията на свидетелите А. и А., които
еднопосочно и категорично заявиха, че по повод на друга извършвана от тях
проверка са забелязали отдалече в нивата на жалбоподателката бус и
разпръснати хора. Тъй като и друг път са извършвали проверки и са прави
предупреждения на З., решили да извършат проверка. Докато приближавали
мястото видели, че хората работели вътре в нивата, като били наведени и
вадели картофи. Когато пристигнали при тях, работниците спрели работа и
седнали да почиват и закусват. И двамата свидетели са категорични, че
всички работници, в това число и св. К. били облечени с работни дрехи, които
били изцапани от работата и че и ръцете им били мръсни. Поради тази
причина и декларациите за всеки един от тях били попълвани от св. А., като
лицата сами посочвали имената си, ЕГН или дата на раждане, какво и при
кого работят, какво им е възнаграждението. Св. А. заяви, че св. К. сам е
посочил, че работи като „общ работник“ при ЗП М. З. и че получава надник в
размер от 20 лева. Посочи също, че декларацията му е била прочетена и той я
е подписал. Последното обстоятелство не се отрече и от К.. Свидетелите А. и
А. заявиха също, че в буса е имало наредени щайги с картоф и че в масива е
имало изваден картоф и такъв който е бил събран и е бил в касетки и чували.
Св. А. бе категоричен, че никой от работниците не е заявил, че закусват и
чакат коняря. И пред двамата жалбоподателката не е отрекла, че заварените
хора работят за нея и вадят картоф. Напротив, тя дори е заявила, че имала
сключени еднодневни договори с тях, но били в дома й.
Следва да се отбележи и това, че заявеното от св. К. не променя факта, а
и сам той заяви, че именно жалбоподателката е лицето, което е наело него и
останалите работници да престират труд в нейна полза- да вадят картофи от
нейната нива, като е и уговорила с тях работно време и възнаграждение. Св.
7
К. заяви, че се е уговорил със З. да ходи да работи и че тя ще му плати за
извършената работа 30 лева. Св. К. заяви категорично, че З. не му е дала да
подписва договор и не е казвала, че ще подписва договор с него.
При това положение, няма съмнение, че жалбоподателката като
работодател е уговорила елементите на трудово правоотношение с К. и е била
наясно, че го наема да полага труд в нейна полза за конкретната работа
(вадене на картоф) и за нейна сметка, без да е сключила писмен трудов
договор с него.
Следва да се посочи и това, че без значение за състава на нарушението,
е обстоятелството дали лицата като приети на работа е трябвало да знаят в
чия полза ще престират труда си, респ. в чия полза са били наети. Достатъчно
е работодателят да съзнава, че наема конкретно лице за конкретна работа,
което да полага труд в негова полза и че не е сключил писмен трудов договор
с него.
Неприемливи са показанията на св. К. и затова, че не бил съобщавал
данни на св. А., когато тя попълвала декларацията, че само си бил дал
имената и че не можел да чете и пише. Сам обаче свидетелят изпадна в
противоречие, защото впоследствие заяви, че може да пише и да чете макар и
„бавно и грозно“, както и че не си спомнял „дали им казал за кой работел“,
когато го питали. Свидетелите А. и А. обаче категорично заявиха, че поради
това, че ръцете на работниците били изцапани, затова А. попълвала
декларациите им по чл.402 от КТ, като в тях отразявала данните, съобщени й
от съответното лице, след което го запознавала с написаното в декларацията
и то се подписвало, че е запознато със съдържанието на същата.
Съдът не приема и показанията на св. К., че ръцете му били изцапани,
защото като „сядал и се вдигал вземал кал“. Това обяснение е абсурдно, тъй
като макар и да се подпирал по земята докато сяда и става, не би могъл да
изцапа ръцете си до степен, че да не може да пише. Инспекторите от ДИТ
заявиха, че ръцете на заварените лица са били изцапани доста и личало, че
това е от извършваната от тях работа- вадене на картофи. Освен това те са
забелязали че и дрехите им са били изцапани. Всичко това говори, че
заварените лица са престирали труд и то именно като са вадели картоф, което
А. и А. са възприели, докато са се придвижвали към нивата. Освен това,
8
когато са пристигнали и са започнали проверката, нито З., нито някой от
лицата е отрекло, че работи и вади картоф.
Представените впоследствие еднодневни трудови договори от сина на
жалбоподателката също са индиция за това, че лицата в това число и К.,
заварени в нивата, са работели за нея. Съдът не споделя твърдението, че тези
трудови договори са били представени от З., защото св. А. била настояла и
изискала от нея да представи задължително такива. Да, св. А. не отрече, а и
св. А. също заяви, че от З. е поискано да представи еднодневни трудови
договори за заварените да работят лица, но защото самата тя е заявила, че има
такива договори. Но дори и да не беше заявила, че има такива, то задължение
е на проверяващите инспектори да поискат от нея да представи трудови
договори за заварените лица, престиращи труд в нейна полза и за нейна
сметка. Задължението за представяне на трудови договори, не означава те да
бъдат съставени и представени, а да се представят съществуващи такива. И
ако З. бе изпълнила задълженията си като работодател да сключи трудов
договор с К. и останалите лица, след като са се договори те да работят за нея-
за определена работа, на определено работно място, срещу определено
възнаграждение, то тя е била длъжна да сключи трудови договори с тях преди
да започнат да престират труд. След като нито жалбоподателката, нито К.
отричат, че са били на нивата, за да работят, то би следвало преди това да са
сключили трудов договор. Житейски абсурдно е да се приеме, че всички тези
лица и жалбоподателката са отишли на нивата с картофи, извън населеното
място, само за да закусят там.
Неприемливо е и твърдението, че стояли и чакали- два часа, за да дойде
лице с кон, което да изважда картофите. Ако такова е трябвало да дойде, а не
е дошъл то всички щяха да са си тръгнали вече към момента на пристигане на
контролните органи. Освен това, св. А. посочи, че на нивата е имало редове с
изваден картоф. Дори описа, че са извадени през ред. И той и св. А. посочиха,
че е имало и събран картоф в касетки и чували и дори натоварени касетки в
буса.
При това положение е безспорно, че между св. К. и жалбоподателката
несъмнено са установени трудово-правни отношения, тъй като е уговорена
самата работа, работно място, работно време и заплащане. Безспорно се
9
установи, че по отношение на К. не е имало сключен трудов договор и че той
е заварен да полага труд в полза на жалбоподателката. На място
жалбоподателката не е представила трудов договор за К.. Представеният
впоследствие трудов договор с дата от 18.06.2020 г. е антидатиран, тъй като
видно от бланката, той е генериран в РЗОТД на 23.06.2020 г., тоест няколко
дни след проверката, което означава че е създаден именно за нуждите на
същата. Освен това се установи и, че той не е подписан от работника К.,
който категорично заяви че подписът в договора не е негов, а и с просто око
се вижда, че този подпис се различава от положения от него подпис в
декларацията по чл.402 от КТ. Не може да не се вземе под внимание и факта,
че ако не беше извършена процесната проверка от служителите на ДИТ, не
ясно кога жалбоподателката щеше да осигури еднодневни трудови договори
за тези работници и дали въобще щеше да стори това.
Предвид посоченото по-горе е несъмнено, че жалбоподателката в
качеството си на работодател е била наясно, че е следвало да има
предварително закупени еднодневни договори и да оформи и подпише
същите със съответния работник, преди последният да започне да престира
труд.
Предвид изложеното до тук, с оглед кредитираните от съда писмени и
гласни доказателства, безспорно се установява, че на процесната дата-
18.06.2020 г. св. Й. К. е бил заварен да полага труд в полза на земеделски
производител- въззивника М. З.. Деянието по вмененото нарушение се
изразява в приемане на работа и е осъществено от момента, в който
работникът, в случая св. К., на договореното работно място, в договореното
време, е започнал да престира труда си чрез фактически действия по
изпълнение на съответните задачи- вадене на картоф.
В случая категорично са установени трудово-правни отношения, т.к.
както се установи заплащането е било договорено- надник пза деня- в размер
на 20 лева, независимо чу то не е изплатено въпросния ден, по твърдение на
К. заради това че са спрели работа след проверката. Уговорено е било и
работното време- от 08,30 ч. до приключване на работата, очевидно е имало и
почивки (при необходимост), след като са седнали да закусват, работникът е
имал и определено работно място- нива с картофи в землището на с. Б..
10
Следва да се посочи също, че характерът на осъществяваната работа не
е определящ елемент за трудовите отношения. Те остават трудови дори и с
оглед на обстоятелството, че не е необходимо такава работа да бъде
извършвана ежедневно, а само при необходимост. Затова и от 2016 г. е било
въведено и изискването за еднодневни трудови договори по смисъла на
чл.114а ал.1 от КТ- за краткотрайна сезонна работа между регистриран
земеделски производител и работник.
Установи се безспорно също, че писмен договор за възникналите
трудово-правни отношения между жалбоподателя по делото и св. К. не е
сключен преди същият да започне да престира своя труд. В този смисъл
правилно е било вменено, предвид и дефинитивната норма на §1 т.1 от ДР на
КТ, нарушението по чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ.
Имайки предвид изложеното, при налагане на административно
наказание, следва да се съблюдава принципа на пропорционалност между
деянието (нарушението), последиците от същото и предвидената санкция,
предвид преследваната, съгласно чл.12 от ЗАНН цел и с оглед защита на
регулираните обществени отношения. В случая това са обществените
отношения, които са свързани с гарантиране на правата на двете страни по
еднодневния трудов договор и особено на работника, който се приема като
по-уязвимата страна в тази връзка. Съгласно трайната практика на Съда на
Европейския съюз, държавите-членки имат законен интерес да вземат
подходящите мерки за защита на правата на работника/служителя, да се
създадат гаранции за спазване на неговите трудови и осигурителни права.
Предвид спецификата на регулираните обществени отношения законодателят
от 2016 г. е въвел договорите по чл.114а от КТ- за краткотрайна сезонна
работа между регистриран земеделски производител и работник да се
сключва еднодневен договор. При закупуването им работодателят заплаща
дължимите вноски за обществено осигуряване, който обаче си ги приспада
при заплащане на трудовото възнаграждение. Спецификите на договорите по
чл.114а от КТ се свеждат до това, че те не се регистрират в НАП (чл. 114а ал.
6 вр. чл.62 ал.3 от КТ), не се връчва на работника длъжностна характеристика
(чл.114а ал.6 вр. чл.127 ал.1 т.4 от КТ), не се зачита този ден за трудов стаж
(чл.114а ал.1 от КТ). С тези договори обаче са запазени основните права на
работниците- лично и на ръка се получава трудовото възнаграждение (чл.114а
11
ал.5 от КТ); подлежат на осигуряване за инвалидност поради общо
заболяване, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест;
осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за тях се
внасят авансово (върху не по-малко от минималния месечен размер на
осигурителния доход по чл.6 ал.2 т.3 КСО); имат право на паричните
обезщетения за временна неработоспособност поради трудова злополука и
професионална болест на тези работници се изплащат за срока на
неработоспособността, но за не повече от 90 календарни дни; доходът от
такъв трудов договор се взема предвид при изчисляване размера на пенсията
за осигурителен стаж и възраст (времето, през което сключилите еднодневни
трудови договори са работили при пълното законоустановено за тях работно
време, се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране); подлежат на
здравно осигуряване, като здравноосигурителните вноски се внасят авансово
от работодателите, заедно с вноските за социално осигуряване. Всичко това
се установява от законодателната уредба на тези права на работниците по
еднодневни трудови договори, съгласно предвиденото в чл.114а и сл. от КТ и
§26 и §27 от ЗР на ЗИДКТ, отнасящи се до промените в КСО и ЗЗО.
Гарантирано за работниците по еднодневни трудови договори е и правото на
обезщетение при безработица, съгласно предвиденото в ЗНЗ и КСО.
Всичко това разкрива значимостта на обществените отношения,
регулирани с посочените норми относно договора по чл.114а от КТ, чиято цел
е да гарантира, както възможността на лицата, които се занимават със
растениевъдство и за които наемането на работна сила е пряко свързано с
кампанийността на определени дейности, така и правата на наетите за това
лица, които практически често получават само дневното си възнаграждение.
Спецификата на регулираните обществени отношения, която конкретно се
преценява в настоящия казус, като се има предвид че освен настоящето
деяние има още 5 подобни случая, сочи наличие на 6 лица, с които не са били
сключени еднодневни трудови договори на 18.06.2020 г. и чийто интереси са
били накърнени или застрашени. Това дава основание да се направи изводът,
че неблагоприятните за нарушителя мерки с издадените общо 6 бр. НП
изобщо не са „явно неподходящи по отношение на преследваната цел“.
Трудовото законодателство в светлината на коментирания контекст не е било
неясно и непредвидимо за жалбоподателката в качеството й на работодател.
12
С конкретното обжалвано НП, както и с останалите 5 броя е била
наложена глоба в размер на 1 600 лева. Да, този размер е малко над
предвидения в закона минимум, обаче АНО е следвало да отчете не само
значително накърнените обществени отношения и права на работника, но и
факта, че нарушението е било извършено за първи път. Няма ангажирани
доказателства от АНО, че за същото нарушение жалбоподателката е била
санкциониран и преди. Освен това макар по отношение на всяко лице да е
реализирано деяние, то санкцията в установения в закона минимален размер е
достатъчна и пропорционална на засегнатите обществени интереси и тези на
работника и би могла да постигане целите на наказанието визирани в чл.12 от
ЗАНН. Като не е отчел горния обстоятелства, АНО е наложил глоба в
завишен размер, без дори да е изложил мотиви за това. При това положение
съдът намира, че следва да намали размера на наложената глоба от 1 600 лева
на минималния размер от 1 500 лева, който ще бъде съответен на целите на
адм. наказание визирани в чл.12 от ЗАНН и съобразен с разпоредбата на чл.27
от ЗАНН за индивидуализация на същото, а и се явява пропорционален на
засегнатите обществени интереси и тези на наето лице.
Макар възражения в тази насока да не са направени, съдът счита че
случаят не би могъл да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл.415в
ал.1 от КТ, не само поради изложените по-горе съображения, но и поради
законодателната забрана по ал.2 на същата норма- да се счита за маловажно
нарушение от процесния вид. Не може да се приеме, че настоящият случай е
маловажен и по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Първо тази разпоредба е обща и в
случая е неприложима предвид специалната разпоредба на чл.415в ал.1 от КТ
и последната изключва приложимостта й. В този смисъл е и Тълкувателно
решение № 3/10.05.2011 г. по тълк.д. № 7/2010 г., ОСК на ВАС. Съгласно
същото разпоредбата на чл.415в от КТ представлява привилегирован състав,
приложим в хипотезата на налагане на санкция за нарушенията, изрично
упоменати в чл.414 ал.3 от ЗАНН, като следва да бъдат налице предвидените
в ал.1 на чл.414в от КТ условия. В тази случаи административнонаказателната
отговорност не отпада, а се налага отново парична санкция но в многократно
по-нисък размер. Затова и след приемането на това ТР, в разпоредбата на
чл.415в е създадена нова алинея 2, според която не са маловажни
нарушенията на чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 и 3 и чл.63 ал.1 и ал.3. С оглед на тази
13
законодателна промяна следва да се приеме, че законодателят изрично е
изключил приложимостта на института на маловажния случай за посочените
нарушения, както и приложимостта на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за
същите. В тези случаи работодателят не може да се освободи от
административнонаказателна отговорност и следва да му се наложи,
предвиденото в чл.414 ал.3 от КТ наказание.
Поради всичко изложено до тук, ще следва НП да бъде изменено, като
се намали размера на наложената санкция, което пък прави претенцията на
процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение основателна. Искането е направено своевременно и на
основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в полза на ИА „Главна инспекция по труда“ гр. София,
доколкото тя има статут на юридическо лице със самостоятелен бюджет, а
Дирекция „Инспекция по труда“- Пазарджик, чийто директор е издал
процесното НП е структурирано към същата агенция. С оглед разпоредбата на
чл.63 ал.5 от ЗАНН, възнаграждението следва да бъде определено съгласно
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно която
заплащането на правната помощ е съобразно с вида и количеството на
извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на
НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120
лева. Настоящото производство се разгледа в две съдебни заседания, с разпит
на трима свидетели, но не представлява правна и фактическа сложност,
поради което следва да бъде определено и присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер от 80 лева. Същото следва обаче да се
редуцира в зависимост от размера на уважената претенция, а именно в размер
на 74,77 лева.
Така мотивиран Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от
ЗАНН,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 13-002224 от 19.10.2020 г.
14
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- Пазарджик, с
което на М. А. З., с ЕГН ***, с адрес с. Б., обл. Пазарджик, ул. „***“ № 11, за
нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда на основание
чл.414 ал.3 от КТ е наложена глоба в размер на 1 600 лева, като НАМАЛЯВА
размера на наложената глоба от 1 600 лева на 1 500 (хиляда и петстотин)
лева.
ОСЪЖДА М. А. З., с ЕГН ***, с адрес с. Б., обл. Пазарджик, ул. „***“ №
11, ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.
София, представлявана от изпълнителен директор, разноски в размер на 74,77
лева (седемдесет и четири лева и 77 ст.) за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
Пазарджик в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
15