№ 2985
гр. Бургас, 24.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ДЕТЕЛИНА К. ДИМОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕТЕЛИНА К. ДИМОВА Гражданско дело №
20212120107443 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод исковата молба на Етажна собственост на
сграда Б с идентификатор ***, находяща се в гр. С., представлявана от Управителя „Г.-
2016“ ООД, против С. Л. Б., ***, с което се претендира ответницата да бъде осъдена да
заплати на ищцовата ЕС следните суми, дължими на основание взети решения на Общо
събрание на етажната собственост, обективирани в Протокол № 2 от 01.11.2019 г., а именно:
сумата от 1000 евро- годишна парична вноска за поддръжка на общите части за 2020 г.;
сумата от 100 евро - неустойка за вноската за 2020 г.; сумата от 1000 евро- годишна парична
вноска за поддръжка на общите части за 2021 г.; сумата от 100 евро - неустойка за вноската
за 2021 г.; сумата от 1048.42 лв.- вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за календарната
2020 г., сумата от 134,84 лева – неустойка за вноската за фонд „Ремонт и обновяване“ за
календарната 2020 г.; сумата от 1048.42 лв.- вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за
календарната 2021 г., сумата от 134,84 лева – неустойка за вноската за фонд „Ремонт и
обновяване“ за календарната 2020 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
В исковата молба се твърди, че ответницата С. Б. е собственик на недвижим имот
в етажната собственост на сграда Б в комплекс „Г.“, местността „Буджака“, с идентификатор
№ *** представляваща апартамент на втори етаж, със застроена площ от 81.02 кв.м., ведно с
18.421 % идеални части от общите части на сградата, придобит с нотариален акт от
30.08.2006 г. Твърди се, че с решения на Общото събрание на етажната собственост (ОС на
ЕС), проведени на 18.08.2017 г. и 01.11.2019 г., били определени размери на съответните
такси, които всеки собственик бил длъжен да заплаща. С протокола от 18.08.2017 г. било
взето решение за определяне на дължимата такса за периода от 01.05.2016 г. до 01.04.2017 г.,
1
която ответницата била заплатила на 03.12.2020 г. С протокола от второто ОС на ЕС от
01.11.2019 г. били взети решения за определяне на авансово дължимите от етажните
собственици разходи по поддръжка на общите части, които да бъдат изплащани чрез
еднократна вноски в срок до 30 март на съответната година. Така за календарната 2020 г. и
2021 г. била определена фиксирана годишна такса за поддръжка на общите части в размер
на 1000 евро за всяка година. Наред с това, с решението, обективирано в т. 8 от Протокола
от 01.11.2019 г. било взето решение за определяне на неустойка при неплащане на
определените вноски в срок, в размер на 1 % от дължимата сума за всеки ден закъснение, но
не повече от 10 % от дължимата такса. Със следващо решение, обективирано в т. 9 от
протокола, била определена годишната вноска, дължима от всеки етажен собственик за фонд
„Ремонт и обновяване“, а именно 6,10 лева на месец, или 73,20 лева на година, съобразно
притежаваните идеални части. С оглед притежаваните от ответницата Б. 18.421 % идеални
части от общите части, дължимата от нея годишна вноска за фонда възлизала на сума в
размер на 1048.42 лева. Съответно вноските за Фонд „Ремонт и обновяване“ били дължими
до 30.04. на съответната година. При неплащането им в този срок, етажните собственици
също дължали неустойка в размер на 1 % от дължимата сума за всеки ден закъснение, но не
повече от 10 % от дължимата такса, съгласно решението на ОС по т. 9. Ищецът твърди, че
ответницата не е изпълнила в посочените срокове задълженията си заплащане на дължимите
към ЕС вноски, съответно за поддръжка на общите части и за Фонд „Ремонт и обновяване“,
поради което за същата възникнали задължения за заплащане и претендираните неустойки.
Поради неизпълнение на задължението за плащане на дължимите суми, ищецът имал правен
интерес да претендира същите чрез предявяване на настоящата искова молба. Моли за
уважаване на предявените искове и претендира разноски за настоящото производство.
Представя писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, чрез
пълномощника й адв. С., с който предявените претенции се оспорват като недопустими и
неоснователни. Не се оспорва факта, че С. Б. е собственик на посочения обект в етажната
собственост. Заявява, че страната е предявила иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС за
оспорване валидността на взетите решения на ОС на ЕС, проведено на 01.01.2019 г. В тази
връзка прави искане за спиране на настоящото дело до произнасяне на съда по
преюдициалния спор по чл. 40 от ЗУЕС. Оспорва процесуалната легитимация на ЕС да води
предявените искове, тъй като имало взето решение на ОС на ЕС за водене на съдебни
производства за събиране на дължими суми за предходен период, но не и този, предмет на
настоящите искове. По същество ответницата отправя възражения за неоснователност на
исковете поради нищожност на решенията, взети от ОС на ЕС, проведено на 01.11.2019 г.
Така решението по т. 7 от Протокола за определяне размера на годишните такси за
поддръжка на общите части за 2020г. и за 2021 г. се оспорва като нищожно поради
противоречието му с императивната разпоредба на чл. 51, ал. 1 на ЗУЕС, предвиждаща, че
собственик, който не пребивава в имота повече от 30 дни не дължи разходи по поддръжка. В
случая таксата била определена във фиксиран размер, без да бъде отчетено, че през годината
собственика може да не пребивава повече от 30 дни. Второто възражение е за нищожност на
2
решенията по т. 8 и т. 9 от протокола, за определяне размер на неустойки, в случай, че
дължимите такси за поддръжка на бъдат внесени в определения срок. В тази връзка,
ответницата възразява, че с оглед характера на вземането за неустойка, приложима само за
двустранните договори, едностранното й налагане от ОС на ЕС е недопустимо и решенията
са недействителни, тъй като са взети при липса на компетентност на ОС на ЕС. Третото
възражение, касае решението за определяне на вноските за „Фонд Ремонт и Обновяване“,
като се възразява срещу валидността и на това решение, поради противоречието му с
разпоредбата на чл. 50, ал.2 от ЗУЕС. Според ответната страна, законът урежда тези вноски
да са ежемесечни и да постъпват по специална сметка на ЕС. С отговора не се правят
доказателствени искания, с изключение на това да бъде изискана служебна информация от
МВР, Отдел „Миграция“ относно периода от време, в който ответницата е пребивавала в
страната.
Бургаският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание: чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС, във
връзка с чл. 11, т. 5 и т. 7, вр. с чл. 38, ал. 1 ЗУЕС, както и във връзка с чл. 51 ал. 1 ЗУЕС и
чл. 50 ЗУЕС и чл. 86 от ЗЗД.
Не се спори по делото, че ответницата е собственик на апартамент № 4, сграда Б,
ет.2 в комплекс „Г.“, местност Б., със застроена площ от 81,02 кв.м., ведно с 18.421 %
идеални части от общите части на сградата, както и че сградата е в режим на етажна
собственост,
Не е спорно, също така, че на 01.11.2019 г. е проведено Общо събрание на
етажната собственост, на което са взети решения, от които ищецът черпи основание за
претендираните с исковата молба суми. Като ответната страна възразява срещу редовността
по свикването и провеждането на същото.
По делото е приложен препис от протокола от проведеното на 01.11.2019 г общо
събрание от който се установява съдържанието на взетите решения, включително тези по т.
7, т. 8 и т. 9, представляващи основание за претендиране на дължимите от етажния
съсобственик суми.
По повод предявен от ответницата иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС
пред Районен съд Бургас е било образувано гр.д.8294/2021 на БРС. С оглед преюдициалния
характер на спора относно валидността и законосъобразността на взетите от ОС на ЕС
решение, с определение от 30.05.2022 г. настоящото дело бе спряно до приключване на
производство по чл.40 ЗУЕС.
С определение от 13.05.2022 г. по гр.д.8294/2021 на БРС, потвърдено с
определение от 05.08.2022 г. по в.гр.д. № 1032/2022 г. на БОС, съдът е прекратил
производство по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС поради недопустимост на исковете, поради
предявяването им след изтичането на преклузивния срок по чл. 40 от ЗУЕС. В този смисъл
взетите решения на провелото се общо събрание на ЕС на 01.11.2019 г. следва да се считат
3
за стабилизирани и придобили задължителен спрямо всички етажни собственици характер,
включително за тези, които са гласували против, за неучаствалите във вземането им, както и
за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели.
Във връзка с възражението на ответника, че таксата поддръжка на общите части
не е дължима поради несъобразяване на обстоятелството, че същата е пребивавала в имота
по – малко от 30 дни, страните по делото са ангажирали писмени доказателства. От
представеното от ответника удостоверение, издадено от Сектор „Миграция“ при ОДМВР
Бургас (л. 146 от делото) се установява, че през 2020 г., С. Б. е останала на територията на
страната в периода от 19.07.2020 г. до 03.12.2020 г. , а за 2021 г. – престоят й е в периода от
17.08.2021 до 26.10.2021 г. От удостоверението, с което ищецът се е снабдил също от Отдел
„Миграция“ пък се установява, че на лицето С. Б. е издадено разрешение за продължително
пребиваване в страната с валидност от 10/09/2019 г. до 22/08/2027г., с регистриран адрес в
гр. Созопол.
По искане на ищеца е изискана справка от ЕВН Електроснабдяване България
относно консумирана ел. енергия в притежавания от ответницата имот в гр. С. за периода от
м.01.2020 г. до м.12.2021 г., от която се установява, че в същите периоди, за които Отдел
„Миграция“ сочи, че лицето е пребивавало в страната, в имота е отчитана консумация на ел.
енергия. Така за 2020 г. консумация е отчетена в периода от 23.08.2020 г. 23.12.2020 г., а за
2021 г. – отчетената ел. енергия е за периода от 23.09.2021 г. до 23.12.2021 г.
При така установената фактическа обстановка и с оглед правният ефект на
прекратяването на иска по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС поради пропускане на срока за оспорване на
решението, а именно стабилизирането на оспорените решения, съдът намира, че настоящата
искова претенция е основателна.
Трайно възприето в съдебната практика е становището, че след изтичане на срока
по чл. 40 от ЗУЕС, въпросите относно валидността и законосъобразността на решенията на
ОС на ЕС не могат да бъдат преразглеждани нито в отделно исково производство, нито
инцидентно във връзка с въведени възражения. В практика на ВКС с решение № 39 от
19.02.2013 г. по гр.д. № 657/2012 г. на I г.о. е дадено следното тълкуване: След влизането им
в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици,
включително за тези които са гласували против, за не участвалите във вземането им и за
лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Същевременно
задължителността им отпада за лицата, които вече не са етажни собственици или обитатели,
дори да са гласували за тях. В този смисъл те са особен вид многостранни актове, взети от
неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел. Законът – ЗС, ЗУЕС
урежда специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира начина на
свикване, състав, представителна власт гласуване, предметна компетентност. Спазването на
тези правила е основание за действителността на решението. ЗС и ЗУЕС не урежда
специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на етажната
собственост. Отликите между вземането на решенията от сключването на сделките, дори и
многостранните са съществени, което е основание да се приеме, че решенията на етажната
4
собственост не са сделки и за тях няма да се прилага ЗЗД. Законосъобразността на тези
решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и
контрола за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се
позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на
решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска,
който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по
реда за уведомяването за събранието – чл. 40, ал.2 ЗУЕС. Ограничена е активната
процесуална легитимация, като е предоставена такава само на собствениците на обекти от
етажната собственост – чл. 40 ал.1 ЗУЕС. Правомощията на съда са ясно дефинирани.
Отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на
процедурата и при неспазване на императивни правни норми. Предмет на отмяна могат да
бъдат само позитивни решения, т.е. такива с които е прието позитивно решение. Не
подлежат на отмяна решенията, с които се отхвърля предложение, тъй като съдът не може да
вземе решение вместо общото събрание. Ограничението на срока за съдебен контрол
кореспондира на това, че и изпълнението на решенията е свързано със срок- чл. 38 ЗУЕС,
уредена е специална процедура за изготвяне и оспорване съдържанието на протокола и за
уведомяване на собствениците и обитателите за взетите решения. Определянето на срок за
иска по чл. 40 от ЗУЕС е съобразен и с това, че тези решения засягат широк кръг лица и
отношения, включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага се бързина,
включително и при изпълнение на решенията. Неспазването на различни правила от
предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е
равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до
незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното
производство. Затова извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на
нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук е неприложим принципа, че
нищожност може да се установява без срок. В случаите, когато изобщо не е взето решение,
ще се установява липсата на възникнало правоотношение между етажната собственост и
етажните собственици и обитатели чрез установителен иск самостоятелно, или в
производството по чл. 415 ГПК след оспорване на вземането по издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.
Това разрешение се поддържа и в поредица други решения: Решение № 24 от
5.06.2017 г. по гр. д. № 2795/2016 г., на ВКС, II г. о., Решение № 116 от 3.11.2016 г. по гр. д.
№ 1432/2016 г. на ВКС, II г. о., Определение № 16967 от 03.08.2018 г. по в. ч. гр. д. №
9022/2018 г. на СГС, не допуснато до касация с Определение № 25 от 25.01.2019 г. по ч. гр.
д. № 4119/2018 г., на ВКС, II г. о. и Определение № 23937 от 15.10.2019 г. по в. ч. гр. д. №
12522/2019 г. на Софийски градски съд., не допуснато до касация с Определение № 16 от
31.01.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4856/2019 г., I г. о. и Решение № 39 от 19.02.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о.
Ето защо, възраженията на ответника за нищожност на взетите решения на ОС на
ЕС поради протоворечието им с императивни разпоредби (чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС), както и
5
поради липса на компетентност на ОС на ЕС едностранно да определя неустойка при
неизпълнение на задълженията за внасяне на дължимите суми, следва да бъдат отхвърлени
като преклудирани, поради несвоевременното им заявяване чрез иска по чл. 40 от ЗУЕС.
С оглед на горното, съдът, на основание влезлите в сила решения на ОС на ЕС
приема, че за ответника е възникнало задължение да заплати приетите от общото събрание
вноски за такса поддръжка на общите части и за „Фонд ремонт и обновяване“, а също така и
претендираните неустойки.
Само за допълнение по възражението за ненастъпила изискуемост на вноските за
„Фонд ремонт и обновявяване“, поради противоречие на решението по т. 9 от Протокола с
разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от ЗУЕС, следва да се посочи, че доколкото понастоящем вече
са изтекли и двете календарни години (2020 г. и 2021 г.), то сумите, дължими за попълване
на този фонд са станали изискуеми поради изтичане на периода, за който отнасят. В този
смисъл ирелевантно е оплакването дали същите , съгласно предвиденото в закона, са
дължими на ежемесечни вноски в рамките на съответната година, тъй като крайният срок за
тяхното плащане дори и в тази хипотеза е настъпил.
По изложените по- горе възражения, липсва основание за произнасяне и по
възражението за недействителност на решенията, с които са определени неустойки в случай
на забава при плащането на дължимите такси за поддръжка, както и на вноските за „Фонд
ремонт и обновяване“. Съдът обаче намира, че претенциите за заплащане на неустойките от
по 134.84 лева, дължими поради неизпълнение на задължението заплащане на вноските за
фонд „Ремонт и обновяване“ съответно за календарната 2020 г. и 2021 г., уговорени в
максимален размер но не повече от 10% от дължимата вноска в размер на 1048.42 лв. следва
да бъдат отхвърлени за сумата над 104.84 лева поради липса на основание. Претенциите са
основателни до максималния размер от 10 %, определен от ОС на ЕС размер.
По изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени, с
изключения на исковете за заплащане на неустойките от по 134.84 лева, дължими поради
неплащане на вноските за фонд „Ремонт и обновяване“ съответно за календарната 2020 г. и
2021 г., които следва да бъдат уважени до посочения по – горе размер.
С оглед материално-правния изход на спора на ищеца се дължат разноски.
Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска. В настоящото производство, ищецът претендира разноски в общ
размер от 1170,79 лева, които съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК включват:
266,79 лева държавна такса, 800 лева – адвокатско възнаграждение, 75 лева – за превод на
документи, 20 лева – за призоваване чред ДВ и 9 лева – банкови такси. Съдът намира
основателна претенцията за разноски в исковото производство до размер на сумата от
1066.79 лева, която включва държавната такса и адвокатското възнаграждение. Съгласно
съдебната практика, отговорността за разноски е уредена като ограничена и включва само
внесените такси и разноски по производството, както и възнаграждението за един адвокат (в
този смисъл Решение № 189 от 20.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5193/2013 г., IV г. о., ГК).
6
Отговорността за разноски е ограничена, защото не включва всякакви други разходи и
пропуснати ползи от страната по делото (напр. пътните разноски за явяването на страните
пред съда, банкови такси, заплащане на разходи за други услуги). Разноските по делото
биват такива за назначаване на вещо лице, за явяване на свидетели, за съдебна поръчка.
Претендираните в случая разходи за извършени преводи на английски език, както и таксите
за банкови преводи не могат да бъдат приети като съдебно-деловодни разноски, извършени
по настоящото дело, поради което не могат да се претендират на основание чл.78 от ГПК.
Още повече, че между страните има образувани и други съдебни производства, с предмет
същите решения на ОС на ЕС и не може да бъде направен извод, че преводите на
документите са извършени единствено във връзка с настоящото дело. Освен това исковата
молба ведно с преведените доказателства е депозирана на 25.10.2021 г., което е инидиция, че
преводите са извършени преди посочената дата, докато представената фактура за
преводачески услуги (в основанието, на която впрочем лисва описание на преведените
документи) е издадена три седмици по – късно. Не следва да се присъждат и разходите от 20
лева за призоваване на ответницата чрез Държавен вестник, тъй като съдът, след като е
установил, че страната има пълномощник е отменил това свое определение и съобщение не
е било изпратено до Държавен вестник. Ищецът разполага с възможност да иска
възстановяване на тази сума от бюджета на ДВ, поради отпадане на основанието за
плащането й.
Поради изложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Л. Б., ***, представлявана от адв. М. С., с адрес: гр. Б. да заплати
на Етажна собственост на сграда Б с идентификатор ***, находяща се в гр. С.,
представлявана от Управителя „Г.- 2016“ ООД, следните суми, дължими на основание взети
решения на Общото събрание на Етажната собственост, съгласно Протокол № 2 от
01.11.2019 г., а именно: 1000 евро (хиляда евро), представляваща годишна парична вноска за
поддръжка на общите части на ЕС за 2020 г.; сумата от 100 евро (сто евро) - неустойка за
неизпълнение на задължението за плащане на вноската от 1000 евро за поддръжка на
общите части на ЕС за 2020г., дължима в срок до 31.02.2020 г.; сумата от 1000 евро (хиляда
евро), представляваща годишна парична вноска за поддръжка на общите части за 2021 г.;
сумата от 100 евро (сто евро) - неустойка за неизпълнение на задължението за плащане на
вноската от 1000 евро за поддръжка на общите части на ЕС за 2021 г., дължима в срок до
31.02.2021 г.; сумата от 1048.42 лв. (хиляда четиридесет осем лева и четиридесет и две
стотинки), представляваща вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за календарната 2020 г.;
сумата от 104,84 лева – неустойка за неизпълнение на задължението за плащане на вноската
за фонд „Ремонт и обновяване“ за календарната 2020 г. дължима в срок до 30.04.2020 г., но
не повече от 10%, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 104,84 лева до
претендирания размер от 134,84 лева; сумата от 1048.42 лв. (хиляда четиридесет осем лева и
четиридесет и две стотинки), представляваща вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за
7
календарната 2021 г.; сумата от 104,84 лева – неустойка за неизпълнение на задължението за
плащане на вноската за фонд „Ремонт и обновяване“ за календарната 2021 г., дължима в
срок до 30.04.2021 г., но не повече от 10%, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата
от 104,84 лева до претендирания размер от 134,84 лева; ведно със законната лихва върху
присъдените суми, считано от датата на предявяване на исковата молба – 25.10.2021 г. до
окончателното им плащане.
ОСЪЖДА С. Л. Б., ***, представлявана от адв. М. С., с адрес: гр. Б. да заплати
на Етажна собственост на сграда Б с идентификатор ***, находяща се в гр. С.,
представлявана от Управителя „Г.- 2016“ ООД, сумата от 1066.79 лева (хиляди шестдесет и
шест лева и седемдесет и девет лева) представляващи разноски за настоящото производство,
от които 266.79 лева – държавна такса и 800 лева –адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Бургаския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8