Определение по дело №379/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 23/28.03.2014г., постановено по Г. д.№1274/2013г. К.районен съд е предоставил на основание чл.127, ал.2 от СК упражняването на родителските права по отношение на детето Н. С. Н. на неговата майка Г. Х. Б.; постановил е детето Н. С. Н. да живее при майката Г. Х. Б.; определил е режим на лични отношения на бащата С. Б. Н. с дететоН. С. Н.; разрешил е на Н. С. Н. да напуска пределите на Република България до страните от Европейския съюз, в т.ч. и Република Гърция, без ограничение на броя на пътуванията, само със съгласието на майката Г. Х. Б. и придружавано от нея, без да е необходимо съгласието на бащата С. Б. Н., за срок от три години, или, до 28.03.2017г., и е заместилна осн.чл.127а СК, във вр. с чл.76, т.9 ЗБЛД съгласието на С. Б. Н. за издаването на паспорт по реда на ЗБЛД на детето му Н. С. Н.. С решението С. Б. Н. е осъден да заплати по сметка на К.районен съд направените бюджетни разноски в размер на 300 лв.

Въззивният съд е сезиран с въззивни жалби и от двете страни.

Депозирана е въззивна жалба, подадена от ищцата в първоинстанционното производство Г. Х. Б.. С жалбата решението се атакува в частта му, с която съдът не е уважил искането й разрешението за пътуване в чужбина да бъде дадено до навършване на пълнолетие на детето.

Депозирана е въззивна жалба и от назначения особен представител на ответника по иска С. Б. Н.. Излагат се съображения за необосноваността и незаконосъобразността на атакувания съдебен акт. Иска се въззивният съд да отмени постановеното решение и да остави без уважение исковете на ищцата.

В съдебно заседание жалбите се поддържат. Не се правят доказателствени искания.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Въззивните жалби, като подадени в срок и от лица, имащи правен интерес от обжалване, са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

К.районен съд е сезиран с молба, с която са предявени искове с правно основание чл.127, ал.2 СК и чл. 127а от СК.

Безспорно се установява по делото, че страните по делото нямат сключен граждански брак. На 05.01.2001г. им се родило дете - Н. С. Н., понастоящем на 13 години, ученик в VІ клас. Бащата го припознал, но заминал за чужбина, и не живеел с детето си и неговата майка. Установява се, че отв.С. Н. е осъден да плаща издръжка. Детето не познавало своя баща, нямало контакт с него. На родителски срещи в училище ходела само неговата майка, и само тя и нейните родители се грижели за него. В съдебно заседание е изслушано детето Н. Н., което заявява, че е ученик в VІ-ти клас и живее при дядо си, баба си и майка си. Не се виждало с баща си и не знаело баща му да му изпраща пари за дрехи, за учебници. Миналата година през лятото майка му отишла да работи в Гърция и с нея разговаряли по телефона. Останала около една седмица, но се прибрала, тъй като детето я помолило да се върне. Детето заявява желание да отиде в Гърция и да види дали там е хубаво. Баща му не разговарял с него нито по телефона, нито по скайп. Не поддържали никаква връзка. Заявява,че майка му е безработна и му било известно, че баща му се намирал в чужбина - в Дания.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът съобрази следното:

По въззивната жалба на Г. Х. Б.: съобразно нормата на чл.127а от СК въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите. При липса на общо съгласие спорът следва да се реши от съда. Съгласно задължителната съдебна практика съдът не може да издаде разрешение на ненавършило пълнолетие дете да извършва неограничено пътувания в чужбина без съгласието на единия родител, тъй като това не е в интерес на детето. Безспорно детето има право на свободно придвижване (в т. ч. да пътува в чужбина), но докато не навърши пълнолетие то не може да упражнява това право нито само, нито със съдействието на единия от родителите му. В случаите когато детето има нужда да пътува в чужбина, при разногласие между родителите, съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но също до определени държави, като интересът на детето следва се преценява от съда във всеки конкретен случай. В този смисъл са следните, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на ВКС: решение № 446/30.06.2010 г. по Г.д. № 4549/2008 г., по описа на ІV г.о., решение № 32/28.01.2011 г. по Г.д. № 170/2010 г., по описа на ІV г.о., решение № 982/15.03.2010 г. по Г. д. № 900/2009 г., по описа на IV г.о., решение № 236/30.06.2010 г. по Г.д. № 4549/2008 г., по описа на IV г.о., решение № 669/26.11.2010 г. по Г. д. № 1623/2009 г., по описа на III г.о. и др.

Когато съдът решава разногласие на родителите относно пътуването на детето зад граница, той се ръководи основно от интересите на детето. При глобално дадено предварително разрешение и то без да бъде поставено условие кога и как детето да бъде върнато на територията на страната, държавата се лишава от всякаква възможност за контрол върху действията на родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските права. В държави, с които България няма сключени нарочни договори за правна помощ или които не са от европейската общност, държавата не може да гарантира изпълнението на собствените си съдебни решения за осигуряване на мерки на лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставял на извеждането му зад граница. А това също не е в интерес на детето. Даването на разрешение за неограничено пътуване извън страната при тези обстоятелства не би гарантирало сигурността на детето и обезпечаването на упражняването на мерките за личните му отношения с другия родител, и би се отразило и на възможността за осъществяване от държавата на възложените й с Конвенцията за правата на детето функции за осигуряване на правата и за З. на детето.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че не може да бъде дадено безсрочно разрешение за пътуване на детето Н. С. Н. извън пределите на Република България до навършване на 18-годишна възраст, тъй като това не е в негов интерес.

По жалбата на С. Б. Н., депозирана чрез особения представител А.П.: несъстоятелни са изложените в жалбата твърдения, че не се установявало родителите да не са постигнали споразумение по въпросите по чл.127, ал.1 от СК, поради което и не били налице предпоставките по чл.127, ал.2 от СК за предявяване на този иск. Напротив, от всички доказателства по делото безспорно се установява, че бащата на детето се е дезинтересирал напълно от него и не взема никакво участие в отглеждането му. Съответно, не поддържа контакт с майката и не взема никакво участие в решаването на въпросите, свързани с отглеждането и възпитанието на детето.

На следващо място, напълно неподкрепени от доказателствата по делото са наведените от особения представител доводи, че целта на майката е да изведе детето да работи през лятото с нея в чужбина /низане на тютюн/. Точно обратното, събраните гласни доказателства говорят за желание на детето да пътува с майка си в Гърция, за да разбере дали там е хубаво, а също и защото то било силно привързано към нея и не искало да живеят разделени, докато тя била на сезонна работа там.

На последно място, неоснователно е и оплакването на въззивника С. Б. Н., чрез назначения му особен представител, за произнесено плюс петитум решение в частта му относно определяне на лични отношения с детето. Това е така, тъй като нормата на чл.127, ал.1 и ал.2 от СК очертава отношенията, които съдът следва да регулира, когато за това няма постигнато съгласие между родителите. Несъмнено, те са кумулативно изброени, поради което и когато съдът е сезиран с иск по чл.127, ал.2 от СК, дължи произнасяне по всички тях.

С оглед на изложеното по-горе, въззивният съд напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, изложени в атакуваното решение. Същите са подробни, обективни, обосновани и почиват на събраните по делото доказателства. Поради това и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите му. Намира решението за правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

С оглед изхода на делото, направените от въззивницата Г. Х. Б. във въззивното производство разноски за адвокат следва да останат в нейна тежест. Предвид пълното уважаване на предявените искове, следва С. Б. Н. да бъде осъден да плати допълнително ДТ в размÕр на 10 лв. /с оглед разпоредбата на чл.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират по ГПК/ за първоинстанционното производство, и ДТ за въззивното производство в размер на 30лв. /по 15лв. за всеки един от двата предявени неоценяеми иска/.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №23/28.03.2014г., постановено по Г. д.№1274/2013г. по описа на К.районен съд.

ОСЪЖДА С. Б. Н., с ЕГН *, от Г.К., У.П. №*, да заплати по сметка на К.окръжен съд ДТ в размер на 10 лв. /доплащане за първоинстанционното производство/ и ДТ за въззивното производство в размер на 30лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.