№ 107
гр. Пловдив , 28.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно
гражданско дело № 20215000500347 по описа за 2021 година
Производство по чл. 274 ал. 2 вр. ал. 1 от ГПК, образувано по жалба на ищеца
по спора ОГН. В. ЛЮТ., ЕГН – ********** срещу Определение № 260 871 от
07.04.2021 г., пост. по гр.д. № 762/2021 г. на Окръжен Съд – Пловдив, с което
на основание чл. 104 т. 4 от ГПК и чл. 108 ал. 1 от ГПК е прекратено
производството по делото и същото е изпратено на Районен Съд – Карлово
като родово и местно компетентния за неговото разглеждане съд.
Поддържаните оплаквания са за неправилност на определението,
искането за неговата отмяна и връщане на делото за разглеждане на ОС –
Пловдив.
Съдът установи следното:
Частната жалба е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, препис за
връчване на другата страна не се представя на основание чл. 129 ал. 3,
изречение последно от ГПК. Така е допустима и ще се разгледа по същество.
Производството пред окръжния съд е образувано по предявен от ОГН.
В. ЛЮТ., ЕГН – ********** иск за осъждането на „ В. М. З. „ ЕАД, ЕИК
********* / В. АД /, със седалище в гр. С. да му заплати сумата 92 913, 44 лв.,
представляваща произтичащо от трудово правоотношение възнаграждение,
което не му е било своевременно заплатено и за изплащането на което е
сключено между страните Споразумение от 15.03.2016 г..
Съдът е приел че делото не му е родово подсъдно, тъй като съгласно чл.
104 т. 4 от ГПК исковете за трудови спорове са подсъдни на районните
1
съдилища, без значение цената на иска. Относно местната подсъдност е
съобразено седалището на ответното дружество – гр. С.. Така делото е
изпратено по подсъдност на Районен Съд – Карлово.
В частната жалба се поддържа че спорът не е трудов, тъй като исковата
сума се търси не на основание трудовия договор между страните, а на
основание Споразумението от 15.03.2016 г., представляващо сключен между
тях друг вид договор, а именно договор за спогодба. Този договор – според
жалбоподателя, е ново основание на процесното му вземане, тъй като същият
съдържал в себе си всички характеристики на обективна новация, още повече
че с него и във връзка с изискуемостта на процесната сума е поето насрещно
задължение от ищеца към ответното дружество да пререгистрира
търговското представителство на „ В. „ ЕАД в гр. М.. Така между страните
било създадено изцяло ново правоотношение с предмет напълно различен от
трудово правната връзка и съдът неправилно приел спора за трудов по
смисъла на чл. 357 от КТ.
От представеното към исковата молба Споразумение от 15.03.2016 г. се
установява че с него страните уреждат доброволно отношенията си във
връзка с незаплатени на ищеца Л. трудови възнаграждения за период 2 – ро
тримесечие на 2006 г. – 2 – ро тримесечие на 2009 г. вкл. съгласно Справка №
1 – неразделна част от споразумението, в която размерите на дължимите
възнаграждения са посочени за съответното тримесечие по години както
следва: 3 512,34 лв.; 8 512, 32 лв.; 8 512,32 лв.; 8 244, 33 лв.; 8 244, 33 лв.; 0
лв.; 4 631, 27 лв.; 8 092, 89 лв.; 7 909, 93 лв.; 8 330, 88 лв.; 9 477, 65 лв.; 9 711,
86 лв. и 7 733, 32 лева. Общия размер от 92 913, 44 лв. е уговорено да се
изплати на 20 броя равни месечни вноски / 4 645, 67 лв. всяка /, начиная от
депозиране на документите за регистрация на представителство на ответното
В. АД в гр. М..
Спогодбата е договор, с който страните уреждат съществуващ помежду
им спор чрез взаимни отстъпки, посредством които могат също да създадат,
изменят или погасят правоотношения, които не са били предмет на спора.
Процесната спогодба не съдържа елементи на новация относно
вземането на ищеца за възнаграждение, произтичащо от съществувало между
страните за периода 2006 г. – 2009 г. трудово правоотношение. То не
прекратява това правоотношение и не създава нова облигация с различен
предмет – както неправилно поддържа частния жалбоподател. Напротив – със
споразумението се уреждат именно правата и задълженията на страните за
трудови възнаграждения, произтичащи от съществувалия между тях в
периода 2006 г. – 2009 г. трудов договор, като се уговарят нови условия само
досежно начина и срока на тяхното плащане и началната изискуемост.
Спорът за трудови възнаграждения е трудов по смисъла на чл. 357 от
2
КТ, следователно трудов е и спорът по сключената за тези възнаграждения
спогодба - както правилно е приел окръжният съд. В този смисъл и
Определение № 91/19.03.2021 г., пост. по ч.гр.д. № 423/2021 г. на ВКС,
Четвърто г.о..
Съгласно чл. 104 т. 4 от ГПК трудовите спорове са винаги родово
подсъдни на районните съдилища, а съобразно приложимото в случая
правило на чл. 108 от ГПК местно компетентния районен съд е РС – Карлово.
С оглед изложеното частната жалба е неоснователна, обжалваното
определение - правилно и се потвърждава.
И съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава Определение № 260 871 от 07.04.2021 г., пост. по гр.д. №
762/2021 г. на Окръжен Съд – Пловдив.
Определението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в
едноседмичен срок от връчването на частния жалбоподател.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3