Присъда по дело №3692/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 6
Дата: 10 януари 2022 г. (в сила от 26 януари 2022 г.)
Съдия: Албена Славова
Дело: 20213110203692
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 6
гр. Варна, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Славова
СъдебниБожидарка Тодорова Енчева

заседатели:Петинка Йорданова Кордова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
и прокурора Н. Н. П.
като разгледа докладваното от Албена Славова Наказателно дело от общ
характер № 20213110203692 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДС. ИВ. Ц. С. - роден на 26.07.2002 г. в гр. Варна, живущ в с.
Каменар, обл. Варна, ул. Калина № 84, български гражданин, неженен, без образование,
неосъждан, ЕГН **********,

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ

На 11.05.2021 г. в гр. Варна, отнел чужди движими вещи: - 1 /един/ брой мъжка
кожена чантичка на стойност 4,00 /четири/ лева, 1 /един/ брой касов апарат за таксиметров
автомобил „Elitex“ на стойност 100,00 /сто/ лева, 1 /един/ брой ключ за л.а. „Ситроен“, мод.
С – 5 на стойност 15,00 /петнадесет/ лева, 1 /един/ брой контактен ключ л.а. „Дачия лоджи“
на стойност 15,00 /петнадесет/ лева, връзка с 9 /девет/ брой секретни ключа на стойност
13,50 /тринадесет лева и петдесет стотинки/, 1 /един/ брой прозрачен пластмасов бокс на
стойност 5,00 /пет/ лева и сумата от 1000 /хиляда/ лева, всичко на обща стойност 1152,50
лева /хиляда сто петдесет и два лева и петдесет стотинки/, от владението на В. В. В., без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
-престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

поради което и на осн. чл. 194, ал. 1 вр. чл.54 ал.1 вр. с чл.58а, ал. 1 от НК
определя наказание „Лишаване от свобода” за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, което намалява
с 1/3 с оглед на което му НАЛАГА наказание „Лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ
1
МЕСЕЦА, изтърпяването на което на осн. чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок
от ТРИ ГОДИНИ.
На осн. чл. 189 ал. 3 от НПК подс. ИВ. Ц. С. приема да заплати по сметка на ОД на
МВР - Варна сумата от 140,50 /сто и четиридесет лева и петдесет стотинки/ лева, явяваща се
направените в хода на досъдебното производство разноски.

На осн. чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД ОСЪЖДА подсъдимият ИВ. Ц. С. да заплати на
гражданския ищец В. В. В., сумата от 950 /деветстотин и петдесет лева/ лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от деянието, ведно със законната
лихва, считано от датата на извършване на деянието, до окончателното изплащане на
сумата.

ОСЪЖДА подсъдимия ИВ. Ц. С. да заплати в полза на Държавата сумата от 50
/петдесет/ лв., явяваща се минимална държавна такса върху уважения граждански иск
предявен от В. В. В..

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест в 15 - дневен срок от днес пред
ВОС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И

към присъда по НОХД N 3692 по описа за 2021 год. на Варненския районен съд –
ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ наказателен състав.

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу ИВ. Ц. С., за
това , че:
На 11.05.2021 г. в гр. Варна, отнел чужди движими вещи: 1 /един/ брой мъжка
кожена чантичка на стойност 4,00 /четири / лева, 1 /един/ брой касов апарат за
таксиметров автомобил „ Elitex" на стойност 100,00 /сто/ лева, 1 /един/ брой ключ за
л.а „Ситроен", мод. С-5 на стойност 15,00 /петнадесет / лева, 1 /един/ брой контактен
ключ за л.а „Дачия лоджи" на стойност 15.00 /петнадесет/ лева, връзка с 9 /девет/ броя
секретни ключа на стойност 13,50 /тринадесет лева и петдесет стотинки/, 1 /един/ брой
прозрачен пластмасов бокс на стойност 5.00 /пет/ лева и сумата от 1000 /хиляда/ лева,
всичко на обща стойност 1152,50 лева /хиляда сто петдесет и два лева и петдесет
стотинки/, от владението на В. В. В., без негово съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои – престъпление по 194 ал. 1 от НК.
В хода на съдебното производство е предявен и приет за съвместно разглеждане
в наказателния процес граждански иск от В. В. В. срещу подсъдимия за сумата от 950
/деветстотин и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за причинените му
имуществени вреди в резултат на деянието, предмет на обвинение по делото, ведно със
законната лихва, считано от датата на извършване на деянието до окончателно
изплащане на сумата.
В хода на съдебните прения представителят на ВРП поддържа внесеното
обвинение с фактическата обстановка и правната квалификация, посочени в
обвинителния акт. Пледира, предвид младата възраст на подсъдимия, чистото му
съдебно минало и оказаното съдействие в хода на разследването да му бъде наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок до една година, което да бъде редуцирано с
1/3 и изтърпяването му на основание чл. 66 ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен
срок от три години. Излага становище, че приетият за съвместно разглеждане в
наказателното производство граждански иск е допустим и основателен само в частта за
претендиране на обезщетение за причинени имуществени вреди от деянието, но не и в
частта за претендираните лихви, доколкото същите не представляват съставомерна
вреда.
Повереникът на гражданския ищец – адв. Б. при ВАК пледира да бъде признат
подсъдимия за виновен в извършване на престъплението по повдигнатото му
обвинение и да се уважи гражданския иск в пълния размер.
Защитникът на подсъдимия – адв. Д. пледира, предвид чистото съдебно минало
на подсъдимия, да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ в предложения
от представителя на ВРП размер, изтърпяването на което да бъде отложено с подходящ
изпитателен срок.
Подсъдимият И.С. се признава за виновен като признава изцяло фактите,
посочени в обстоятелствената част на обвинителният акт.
В последната си дума същият моли за налагане на наказание в минимален
размер.
1
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и
като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 10 срещу 11.05.2021 г., в тъмната част от денонощието, подсъдимият ИВ. Ц.
С. излязъл от дома си в с. Каменар и тръгнал пеша към гр. Варна, с намерение да търси
метални отпадъци, които да предаде в пунктове за скрап. На зазоряване той отишъл до
дома на майка си, находящ се в близост до „МОЛ-Варна". Около 05,45 часа на
11.05.2021 г. подс. С. решил да се прибере в дома си в с. Каменар, като за целта
поръчал таксиметров автомобил на „Триумф Такси" за осъществяване на превоз до
посоченото населено място. Впоследствие, на ул. Капитан Райчо се качил в
таксиметровия автомобил, който бил изпратен на адреса, а именно - л.а. "Шкода" с
ДК№В1552 СА с водач - свид. В.В. В.. Подсъдимият седнал на предната дясна
седалка, до шофьора. По указания на С., таксиметровият водач управлявал автомобила
към с. Каменар преминавайки покрай МОЛ Варна, по бул. „Христо Смирненски", а
впоследствие – покрай бензиностанция ОМВ в посока „Вятърна мелница" и по
ул."Прилеп" - в посока с.Каменар" . Докато автомобилът се движел до складовете,
стопанисвани от „Триплекс" ЕООД, подс. С. казал на шофьора да завие наляво.
Поради липса на възможност за осъществяване на маневра завой наляво, свид. В. завил
надясно и след като изминал разстояние около 100 м по указание на подсъдимия спрял
автомобила. Последният отворил предната дясна врата на превозното средство и
попитал водача колко пари дължи за превоза, а свид. В. му посочил сумата, която бил
отчел таксиметровият апарат. В този момент подс. С. решил да открадне мъжката
кожена чанта от изкуствена кожа, собственост на св. В., която се намирала между
предните седалки до касовия апарат, с който бил оборудван таксиметровия автомобил.
Чантата съдържала две пачки с банкноти в размер на общата сума от 1000 лв. ,
калъфче с документи, лична карта, и ключ за л.а „Ситроен", мод. С-5, контактен ключ
за л.а „Дачия Лоджи", връзка с 9 /девет/ броя секретни ключа, както и прозрачен
пластмасов бокс. Подсъдимият използвал невниманието на шофьора и грабнал
чантичката, след което побягнал в посока с. Каменар. Свид. В. подгонил с автомобила
си подс.С., но последният успял да се скрие, като впоследствие се прибрал в дома си в
с. Каменар.
На същата дата , около 12:00 ч., подсъдимият наел неустановено в хода на
разследването превозно средство, с което отново се придвижил до гр. Варна, където с
част от отнетите от свид.В. пари си купил мобилен телефон, марка „Самсунг" за
сумата от 150 лв., както и дрехи и маратонки, за които заплатил общата сума от 150
лв. С останалите отнети пари С. закупил марихуана, алкохол, цигари, плащал за
таксита, като изхарчил цялата сума за лични нужди .
В хода на разследването подс. С. бил разпознат по фотоснимки от свидетеля В.
В. В..
Видно от заключението на назначената съдебно-оценителна експертиза, общата
стойност на отнетите пари и вещи възлиза на 1152,50 лв.
Подс. ИВ. Ц. С. е роден на 26.07.2002 г. в гр. Варна, с постоянен адрес в гр.
Добрич, български гражданин, без образование, не работи, неженен, неосъждан, ЕГН
**********
Горепосочената фактическа обстановка, такава каквато е очертана и в
обстоятелствената част на обвинителния акт на ВРП се установява и потвърждава от
събраните по реда на глава ХХVІІ от НПК доказателства, а именно: признанията на
2
подс. И.С., направени по реда на чл.371 ал.1 т.2 от НПК, показанията на св. В.В.,
протокола за оглед на местопроизшествие и приложения към същия албум с
фотоснимки, протокола за разпознаване, заключението по изготвената съдебно-
оценителна експертиза, протокола за доброволно предаване и свидетелството за
съдимост на подсъдимия.
Позовавайки се на направените самопризнания от подсъдимия и
доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, съдът приема за
установени обстоятелствата, посочени в обвинителния акт. Съдът намира, че
горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, категорично
установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота и цялост, поради
което изцяло основава на тях своите фактически изводи.
Предвид изложеното и от изяснената фактическа обстановка, се налага от
правна страна изводът, че подсъдимият ИВ. Ц. С. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъпление по чл. 194 ал. 1 от НК като на 11.05.2021 г. в гр.
Варна, отнел чужди движими вещи: 1 /един/ брой мъжка кожена чантичка на стойност
4,00 /четири / лева, 1 /един/ брой касов апарат за таксиметров автомобил „ Elitex" на
стойност 100,00 /сто/ лева, 1 /един/ брой ключ за л.а „Ситроен", мод. С-5 на стойност
15,00 /петнадесет / лева, 1 /един/ брой контактен ключ за л.а „Дачия лоджи" на
стойност 15.00 /петнадесет/ лева, връзка с 9 /девет/ броя секретни ключа на стойност
13,50 /тринадесет лева и петдесет стотинки/, 1 /един/ брой прозрачен пластмасов бокс
на стойност 5.00 /пет/ лева и сумата от 1000 /хиляда/ лева, всичко на обща стойност
1152,50лева /хиляда сто петдесет и два лева и петдесет стотинки/, от владението на В.
В. В., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Обект на престъплението са обществените отношения, гарантиращи
нормалното упражняване правото на собственост.
От обективна страна, подсъдимият е прекъснал досегашната фактическа власт и
е установил своя собствена такава върху чуждите движими вещи. За извършването на
тези действия същият не и имал съгласието на владеещото вещите към момента на
инкриминираното деяние лице, а именно – свид. В.В..
От субективна страна, подсъдимият е съзнавал, че с противоправните си
действия прекъсва владението върху чуждите движими вещи и установява своя
фактическа власт, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е
искал тяхното настъпване, като е действал с намерение да свои вещите – да се
разпорежда с тях в свой интерес т. е. извършил е инкриминираното деяние виновно,
при форма на вината - пряк умисъл.
Правната квалификация не се оспорва и от страните по делото.
Предвид горното съдът постанови осъдителна присъда.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът взе предвид както
смекчаващите така и отегчаващите отговорността на подс. Сименово обстоятелства.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство е отчетено, че деянието е извършено в
тъмната част от денонощието с проявена особена ловкост от подсъдимия, която не е
отчетена при квалификацията на деянието. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства са съобразени чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите
характеристични данни на лицето и оказаното от същия съдействие в хода на
разследването. Направеното от лицето самопризнание, предвид трайната съдебна
практика не е съобразено при индивидуализацията на наказанието, доколкото същото е
3
фактор, обуславящ приложимостта на привилегията по чл. 58а от НК при провеждане
на съкратеното съдебно следствие. Предвид изложеното, като съобрази, че деянието е
извършено при превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства,
съдът наложи на същия наказание към минималния размер но над него, а именно
„лишаване от свобода” за срок от девет месеца. С оглед провеждане на производството
по реда на глава 27 от НПК, съдът като приложи императивната разпоредба на чл. 58а
от НК, намали така определеното наказание с 1/3, като наложи на подсъдимата
наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца.
Като взе предвид, чистото съдебно минало на подсъдимия, съдът съобрази, че са
налице предпоставките на чл.66 от НК, и като прецени, че за постигане целите на чл. 36
от НК не е необходимо наложеното наказание да бъде изтърпяно ефективно, съдът
отложи неговото изтърпяване с определяне на изпитателен срок от три години.
Относно предявения граждански иск от конституирания граждански ищец
в хода на съдебното производство:
Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното. Отговорност за непозволено увреждане по чл.
45 от ЗЗД носят физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни
действия или бездействия. Тази отговорност се поражда при наличността на причинна
връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. В
хода на съдебното производство безспорно се установи, че гражданският ищец В.В. е
претърпял имуществени вреди в размера, визиран в гражданския иск, както и че
вредите са пряка и непосредствена последица от осъщественото от подсъдимия деяние,
което е извършил виновно, като щетите не са възстановени.
С оглед на изложеното, съдът намери, че гражданският ищец основателно
претендира репарации за обезвреда в претендирания размер от 950 /деветстотин и
петдесет/ лева, поради което уважи предявения граждански иск в пълен размер, както
и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху сумата по уважения
иск, считано от датата на извършване на деянието до окончателното й изплащане
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на
подсъдимия беше възложено да заплати по сметка на ОД на МВР-Варна сумата от 50
/петдесет/ лева, явяваща се направените в хода на досъдебното производство
деловодни разноски, както и да заплати по сметка на РС-Варна сумата от 50 /петдесет/
лева, явяваща се минимална държавната такса върху уважения размер на гражданския
иск.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.





ПРЕДСЕДАТЕЛ:
4
Съобщи за изтекли лични данни