М О Т И В И
към Решение №
1649 от 10.09.2019 г.
по АНД № 3548
по описа за 2019 година на
Районен съд
Варна, Пети наказателен състав
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по
депозирано от Районна прокуратура Варна постановление на основание чл.375 от НПК с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание на Е.Г.З. за престъпление по чл.345 ал.2 вр.ал.1 от НК затова, че 25.07.2019 г. по път, отворен за
обществено ползване, преминаващ през местността „Малка чайка“, район
Аспарухово, общ.Варна управлявал моторно превозно средство – АТВ, марка
„SHINERAY“, модел XY250STXE, с номер на рама LXYZCNL07C0307689, което не е
регистрирано по надлежния ред, предвиден в чл.140 ал.1 от ЗДвП – „По пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места …“ и чл.140 ал.2 от ЗДвП – „Условията и
редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определят с наредба
на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната …“, а именно
с Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и
спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях,
и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
издадена от МВР.
Обвиняемият
Е.Г.З. участва в производството лично и с упълномощения от фазата на
досъдебното производство защитник - адв.Г.З. ***.
Както в хода на досъдебното производство, така и на съдебното следствие
обвиняемият дава подробни обяснения за случилото се на инкриминирата
дата, като не отрича своето виновно поведение. С последната си дума моли да не
бъде наказван.
Защитата принципно не
оспорва авторството и съставомерността на вмененото
престъпление, но счита, че е налице малозначителност на деянието по чл.9 ал.2
от НК поради липса на обществена опасност на деянието, която била
разграничителния критерий дали едно деяние е престъпление или административно
нарушение. Позовавайки се на фактите и чл.9 от НК, моли подзащитния му да бъде признат
за невинен.
В съдебно заседание
представителят на Районна прокуратура Варна счита обвинението за безспорно и
категорично доказано, счита, че с оглед наличието на добри характеристични
данни за обвинеяемия целите на наказанието ще бъдат
изпълнени с налагане на глоба в минимален размер.
След преценка на
събраните в производството релевантни доказателства и становищата на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното
от фактическа страна:
Обвиняемият Е.Г.З. ***.
Притежавал свидетелство за управление на МПС с категория В. Бабата на обв.З.
живеела в с.Тръстиково и в нейния дом той държал АТВ марка „SHINERAY“, модел
XY250STXE, с номер на рама LXYZCNL07C0307689, негова собственост, което той
закупил от „А 1 Трейд“ООД, но не бил регистрирал по надлежния ред.
На 25.07.2019 г. обв.З. отишъл с лек автомобил до с.Тръстиково да види баба
си и дядо си. Но там автомобилът му аварирал и тъй като било късно, а имал
ангажимент в гр.Варна, тръгнал да се прибира с АТВ.
След с.Звездица по
пътя за гр.Варна АТВ-то било застигнато от служебен полицейски автомобил на
Четвърто РУ при ОД на МВР Варна, с който като автопатрул работели полицейските
служители Н.Я.Х. и П. Д.. Полицаите видели, че на АТВ-то няма поставен
регистрационен номер, спрели обв.З. за проверка, установили,
че моторното превозно средство е без регистрация и поискали съдействие от
органите на пътна полиция. На място били изпратени младши автоконтрольорите
от Четвърто РУ Д.Г.А. и З.Н..
Обвиняемият З. бил
отведен в Четвърто РУ при ОД на МВР Варна, след направена справка било установено, че
АТВ-то не е регистрирано, за което му бил съставен Акт
за установяване на административно нарушение серия АА бл.№ 186394 за извършено
нарушение на чл.140 ал.1 от Закона за движението по пътищата. Обв.З. предал доброволно на полицията АТВ-то и контактния
ключ за него.
От заключението на
изготвената Експертна справка № 101 от 31.07.2017 г. от експерт Д.А.А. от Четвърто РУ при ОД на МВР Варна е видно, че при направените
изследвания е установено, че номерът на рамата LXYZCNL07C0307689 на АТВ марка
„SHINERAY“ е автентичен, без следи от преправяне и заличаване.
От приложената на л.25
от досъдебното производство справка от Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Веарна е видно, че АТВ марка „SHINERAY“ с номер на рамата LXYZCNL07C0307689
не е регистрирано МПС.
От изготвената
актуална справка за съдимост на обв.Е.З. е видно, че същият
не е осъждан.
Гореописаната
фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните
по делото доказателства, а именно – обяснения на обвиняемия З., свидетелски
показания, заключение на експертна справка, протокол за доброволно предаване,
АУАН, справки, събрани в досъдебното производство и в съдебно заседание.
Показанията на
свидетелите Н.Я.Х., П.Х.Д. и Д.Г.А., дадени на досъдебното производство и
преценени в настоящото на основание чл.378 ал.2 от НПК, съдът намира за
последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, обективни относно
релевантните факти от предмета на доказване и съответстващи на останалия събран
по делото доказателствен материал. От обясненията на обв.
З. се установяват основните интересуващи наказателния процес факти - че е закупил АТВ, в последствие безспорно
моторното превозно средство е било приведено в движение без регистрационни
табели и обвиняемия го е управлявал за кратко време с единствената цел
достигане до гр.Варна, тъй като имал ангажимент. Посочва като причина да не
регистрира АТВ това, че го е карал преди случая само по черни пътища. Обясненията
на обвиняемия не отричат управлението на нерегистрирано по съответния ред МПС и
допълват показанията на разпитаните по досъдебното производство свидетели. Така
описаните факти не са спорни между страните и са достатъчно подробни, логични и
непротиворечиви, а и кореспондиращи си с останалите гласни и писмени
доказателства и съдът им вярва.
В унисон с
приетата за установена фактология са и събраните по
делото писмени доказателствени средства, приобщени към доказателствения
материал на основание чл. 283 от НПК, които съдът кредитира.
Извършеният наказателноправен анализ по така установената фактическа
обстановка дава основание на съда да приеме, че на на
25.07.2019 г. по път отворен за обществено ползване преминаващ през м. „Малка
чайка“, р-н „Аспарухово“, общ. Варна, управлявал моторно превозно средство –
АТВ, марка „SHINERAY“, модел XY250STXE, с номер на рама № LXYZCNL07C0307689,
което не е регистрирано по надлежния ред, предвиден в чл. 140 ал. 1 от ЗДвП:
„по пътищата, отворени за обществено ползване се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места…“ и чл. 140 ал. 2 от ЗДвП:
„Условията и редът за регистриране … на моторните превозни средства … се
определят с Наредба на Министъра на вътрешните работи, съгласувано с Министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Министъра на
отбраната …“, а именно с Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. на МВР.
Редът за регистриране на моторни превозни
средства в страната е уреден в Наредба № I-45 от 24.03.2000 за регистриране,
отчет, пускане в движение и спиране на моторни превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни зарегистрираните пътни превозни
средства. В чл.2 и чл.3 ал.1 от Наредбата е посочено, че моторните превозни
средства и ремаркетата, предназначени за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване, се представят за регистриране от звената на „Пътна
полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи или областните дирекции на
МВР /ОДМВР/ по постоянния адрес на собственика – за физическите лица или по
адрес на регистрация- за стопански субекти. Посочено е също така, че моторните
превозни средства и ремаркетата се регистрират в 14-дневен срок от придобиване
на собствеността или оформянето на вноса /постоянен или временен/ от съответния
митнически орган.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият състав намира от правна страна, че обвиняемият З. не е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.345
ал.2 вр.ал.1 от НК, тъй като извършеното от него,
макар и формално да осъществява състава на посоченото престъпление, поради
своята малозначителност разкрива явно незначителна обществена опасност. Разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК е
приложима спрямо всички престъпни състави от особената част на НК и в тази
връзка, съобразно категоричната и последователна практика на ВКС, следва да се
преценяват в кумулативна даденост както обстоятелствата относно обществената
опасност на деянието в контекста на реализирания механизъм, характеризиращите
инкриминирания предмет особености, липсата или незначителността на настъпилите
вредни последици, мотивите и подбудите, ръководещи дееца, така и фактическите
данни досежно личността на дееца. Според съда
посочените по-горе фактически обстоятелства сочат на изключително ниска степен
на обществена опасност на деянието. Касае се за едно сравнително скоро криминализирано престъпление по транспорта, в чийто състав
не се включват престъпни последици, т.е. това е престъпление на просто извършване.
Управлението на моторното превозно средство е било за много кратко време и разстояние,
с ниска скорост, с единствена цел обвиняемия З. да може да се прибере до
гр.Варна, тъй като лекия му автомобил аварирал. Това не е извинително
обстоятелство за управление на нерегистрирано моторно превозно средство, тъй
като се касае за нарушаване на законово изискване. Всички посочени
обстоятелства сочат на много ниска степен на обществена опасност на деянието,
извършено от обв. З..
Следва да се
отбележи, че паралелно със съществуването на престъплението по чл. 345 ал.2 от НК, законодателят не е предвидил отпадането на административното нарушение по
чл.140 от Закона за движението по пътищата ЗДвП/, което е със същите правни
характеристики и чиито санкционни последици са уредени в чл.175 ал.3 от ЗДвП.
Тоест, разграничителният критерий между престъпление и административно
нарушение следва да бъде поставен имено върху степента на обществена опасност
на извършеното, която в случая е съвсем ниска.
Съдът не споделя становището на
прокурора, че извършеното от обв.З. съставлява
престъпление по чл.345 ал.2 вр.ал.1 от НК. Според
съдебната практика водеща роля за прилагането на чл.9 ал.2 от НК има оценката
на обществената опасност на деянието, а на втори план стои степента на
обществена опасност на дееца/в този смисъл Решение № 253/25.06.15 по н.д.
630/15 на ВКС, II н.о./. От справката за нарушител е видно, че като водач на
моторно превозно средство обв.З. има налагани
наказания за извършени нарушения на разпоредби на ЗДвП, но това не означава, че
той е личност с висока степен на обществена опасност. Същият е неосъждан, не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78 а от НК, без
криминални регистрации - т.е. лице с добри характеристични данни и оттам и
личност с ниска степен на обществена опасност.
В този смисъл съдът счита, че деянието
на обвиняемия З. е засегнало толкова незначително обществените отношения,
предмет на наказателно правна защита, че следва да бъде квалифицирано като малозначително и непрестъпно по смисъла на чл.9 ал.2 от НК.
А това безспорно прави обществено неприемливо и неоправдано използването на
предвидените в наказателното право санкционни средства по отношение на
извършителя му. По тези съображения, настоящата инстанция призна на основание
чл.378 ал.4 т.2 от НПК обвиняемия за невинен и го оправда и за престъплението
по чл.345 ал.2 вр.ал.1 от НК, за което е предложен да
бъде санкциониран по реда на чл.78а от НК с внесения в съда прокурорски акт.
Съгласно чл.6 от
Закона за административните нарушения и наказания, административно нарушение е
това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.
Разпоредбата на чл.140
ал.1 от ЗДвП предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са
с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По
републиканските пътища, отворени за обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън
нея, или по техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден
винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ
повторното му ползване.
В ЗДвП е налице и
санкционната по своя характер норма на чл.175 ал.3 от ЗДвП, която предвижда, че
се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано,
но е без табели с регистрационен номер, тоест се достига до извод, че е налице
административно нарушение, когато едно лице управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
Съдът, след като
сравни разпоредбите на чл.345 ал.2 вр.ал.1 от НК и
тази на чл.175 ал.3 от ЗДвП установи, че за едно и също изпълнително деяние, а
именно - управляването на моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред, може да се осъществи както съставът на престъплението по чл.345
ал.2 вр.ал.1 от НК, така и съставът на административно
нарушение по чл.175 ал.3 от ЗДвП във вр.чл.140 ал.1
от ЗДвП.
При преценка дали едно
деяние представлява престъпление по смисъла на чл.9 ал.1 от НК или
административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН трябва да се отчете
степента на обществената опасност на същото, която е различна за всеки
конкретен казус.
С
влезлите в сила на 05.11.2017 изменения на НПК /ДВ, бр.63 от 2017 г./ с разпоредбата
на чл. 301 ал.4 от НПК на съда бе позволено при преценката дали деянието
съставлява престъпление или не, да се произнесе дали извършеното не
представлява административно нарушение. В тези случаи, съгласно чл.305 ал.6 от НПК съдът следва да признае обвиняемия за невинен и да му наложи административно
наказание. Нормите на чл.301 ал.4 и чл.305 ал.6 от НПК имат процесуален
характер и като такива имат действие към момента на извършване на съответното
процесуално действие - т.е. към датата на постановяване на съдебното решение по
настоящото дело тези разпоредби могат да
бъдат приложени от съда.
Според съда
деянието на обв.З. разкрива юридическите белези
на административно нарушение по чл.140
от ЗДвП, а именно, че на на 25.07.2019 г. по път
отворен за обществено ползване преминаващ през м. „Малка чайка“, р-н
„Аспарухово“, общ. Варна, управлявал моторно превозно средство – АТВ, марка
„SHINERAY“, модел XY250STXE, с номер на рама № LXYZCNL07C0307689, което не е
регистрирано.
Ниската степен на обществена
опасност на деянието дава основание за приложение на чл.9 ал.2 от НК, но
поставя същото в юридическите рамки на административно нарушение по чл.140 от ЗДвП. Санкционната разпоредба на чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП предвижда за същото
нарушение административно наказание
глоба от 200 до 500 лева и с лишаване от право на управление на МПС за срок от
6 до 12 месеца. При индивидуализиране на административното наказание съдът взе
в предвид наложените на обвиняемия З. до сега само две наказания за нарушения
на ЗДвП, което го характеризира като
сравнително дисциплиниран водач. В този ред на мисли и като взе в
предвид фактите по делото и характеристичните данни за обвиняемото лице, съдът
реши да му наложи административни наказания лишаване от право да управлява МПС
за срок от шест месеца и глоба в размер на 200 лева. Отчитайки тежестта на
нарушението и подбудите за извършването му, както и тежестта на предходните
наложени административни наказания по ЗДвП, при превес на смекчаващите спрямо
отегчаващите вината обстоятелства съдът намира, че с така определените по вид и
размер административни наказания че ще се въздейства поправително и
превъзпитателно върху обвиняемия, за да спазва установения в страната правов
ред за движение по пътищата.
Според съда в случая
не са налице основанията за прилагане на чл.28 от ЗАНН и определяне
на нарушението като маловажен случай. Според разпоредбата на чл.93 т.9 от НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното деяние с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Преценката за
"маловажност" следва да се прави по законосъобразност и на база
фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на
извършването му, вида и размера на вредните последици, степента на обществена
опасност, моралната укоримост на извършеното и др.,
отчитайки същността и целите на административно-наказателната отговорност.
Степента на обществена опасност на административното нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП е по-ниска от степента на обществена опасност на престъплението по чл.345
ал.2 от НК, както се посочи по-горе, но не може да се изключи
административно-наказателната отговорност на дееца.
След като съдът прие,
че З. е извършил от обективна и субективна страна нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП и му наложи административни наказания за това нарушение, съдът го осъди да
заплати и направените по делото разноски в размер на 32,28 лева.
По изложените мотиви съдът постанови
решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: