О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№……………./……………2018г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
Като разгледа
докладваното ч.т.дело №1927/2018г. по описа на съда, за да се произнесе,
взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Производството е с правно основание чл.407 ГПК вр.416 ГПК.
Образувано е по частна
жалба на Р.Д.К., ЕГН **********, срещу разпореждане за издаване на изпълнителен
лист по ЧГД №10985/2017г. на Девети състав на ВРС, постановено на 09.10.2017г.
в заповедното производство, след преценка на съда, че заповедта за изпълнение
по чл.410 ГПК е стабилизирана след оттегляне на възражението по чл.414 ГПК.
В
жалбата се излага, че разпореждането за издаване на ИЛ е неправилно. Твърди се,
че жалбоподателят не дължи посочените в изпълнителния лист суми като главница,
така и лихвите върху нея. Претендира обезсилването на изпълнителния лист.
В
срока за отговор на жалбата е постъпило становище вх.№79726/03.12.2018г. на
Водоснабдяване и канализация –Варна ООД, Варна, чрез ю.к.Пл.Василева, за
нейната неоснователност. Излага се, че независимо от жалбата, издадената
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ЧГД №10985/2017г. на ВРС, е връчена
лично на жалбоподателя – длъжник по заповедта, на 09.08.2017г. Тъй като същата
не е оспорила дължимостта на сумата по реда на чл.414 ГПК с възражение, то и
подаване сега на жалба срещу същата заповед, е преклудирано. Неоснователно е и
искането за обезсилване на издадения изпълнителен лист. Претендира се
ю.к.възнаграждение.
Съдът,
след преценка характера на спора, констатира, че частната жалба е насочена
срещу подлежащ на обжалване акт – разпореждане на заповедния съд от
09.10.2017г. за издаване на изпълнителен лист по ЧГД №10985/2017г. на ВРС въз
основа на стабилизирана заповед по чл.410 ГПК; жалбата е подадена в законовия 1
седмичен срок от връчване на уведомлението за разпореждане на съда, считано от
18.10.2018г. – на 24.10.2018г.; същата отговаря на изискванията за редовност на
жалбите; подадена е от легитимирана страна.
При
преценка по същество на жалбата съдът намира същата за неоснователна поради
следното:
В производството по ЧГД
№10985/2017г. на ВРС по заявление на Водоснабдяване и канализация –Варна ООД
съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №6109/04.08.2017г., с която
осъдил Р.Д.К. да заплати на Водоснабдяване и канализация –Варна ООД, сумите от
сумата от 375.45лв. (триста седемдесет и пет лева и четиридесет и пет
стотинки), представляваща главница за ползвани и неплатени В и К – услуги по
партида с абонатен №1519398, дължима за периода от 09.06.2014г. до
10.07.2017г., за обект – апартамент, находящ се гр. Варна, ж.к. „Младост“ №104,
вх.3, ап.2, сумата от 79.97лв. (седемдесет и девет лева и деветдесет и седем
стотинки), представляваща главница за ползвани и неплатени В и К – услуги по
партида с абонатен №1519397, дължима за периода от 13.05.2014г. до 08.02.2017г.,
за обект – апартамент, находящ се гр. Варна, ж.к. „Младост“ №104, вх.3, ап.2,
сумата от 178.93лв. (сто седемдесет и осем лева и деветдесет и три стотинки),
представляваща главница за ползвани и неплатени В и К – услуги по партида с
абонатен №1519460, дължима за периода от 31.08.2008г. до 31.05.2017г., за обект
– апартамент, находящ се гр. Варна, ж.к. „Младост“ №104, вх.3, ап.2, сумата
от 51.24лв. (петдесет и един лева и двадесет и четири стотинки), представляваща
лихва за забава върху главницата от 375.45лв., дължима за периода
от 11.08.2014г. до 29.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 03.08.2017г. до
окончателното погасяване на задължението, сумата от 13.56лв.
(тринадесет лева и петдесет и шест стотинки), представляваща лихва
за забава върху главницата от 74.97лв., дължима за периода от 10.07.2014г. до
29.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 03.08.2017г. до окончателното погасяване на
задължението, на основание чл. 410 от ГПК, сумата от 33.25лв.
(тридесет и три лева и двадесет и пет стотинки), представляваща лихва
за забава върху главницата от 178.93лв., дължима за периода от 27.11.2008г. до
29.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 03.08.2017г. до окончателното погасяване на
задължението, на основание чл. 410 от ГПК, както и направените съдебно –
деловодни разноски, от които: 25.00лв. (двадесет и пет лева), заплатена
държавна такса и 50.00лв. (петдесет лева), юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба по ЗПП. Видно от заповедта, присъденото на заявителя вземане представлява дължима
сума за ползвани и неплатени В и К – услуги по клиентски №1519397 (включващ
задължения по партида с абонатен №1519397, задължения по партида с абонатен
№1519398 и задължения по партида с абонатен №1519460), за обект – апартамент,
находящ се гр. Варна, гр. Варна, ж.к. „Младост“ №104, вх.3, ап.2.
Съобщението за издадената
заповед за изпълнение длъжникът е получил лично на 09.08.2017г. Срещу заповедта
своевременно е било подадено възражение по чл.414 ГПК от длъжника на
16.08.2017г. С разпореждане от 17.08.2017г. съдът е дал указания на заявителя
да предяви иска по чл.422 ГПК за установяване на вземането, обективирано в
заповедта в месечен срок, който е започнал да тече от получаване на съобщението
на 04.09.2017г. от Водоснабдяване и канализация –Варна ООД. В срока за
предявяване на иска е постъпило оттегляне на възражението от страна на длъжника
Р.Д.К. вх.№51453 от 12.09.2017г. Съдът с разпореждане от 09.10.2017г., след
изтичане едномесечния срок за предявяване на иска по чл.422 ГПК, е установил,
че поради оттегляне на възражението по чл.414 ГПК, издадената заповед е
стабилизирана и въз основа на същата следва да бъде издаден изпълнителен лист.
Именно този акт на съда е предмет на обжалване.
В жалбата си по същество
длъжникът излага твърдения за недължимост
на сумата, т.е. съдържателно същата представлява възражение срещу
издадената заповед за изпълнение, каквато вече длъжникът е бил подал и
оттеглил. По делото се установява образувано въз основа на издадения лист
изп.производство №20188940401663 при ЧСИ Ивета Луис –Ернандес, по което на
длъжника е връчена призовка за доброволно изпълнение на 18.10.2018г. съгласно
приложена от ЧСИ разписка към съобщение вх.№76173 /към въззивната преписка/.
С оттеглянето на
възражението по чл.414 ГПК издадената от заповедния съд заповед по чл.410 ГПК
се стабилизира и съдът постановява издаване на изпълнителен лист. Защитата
срещу тази преценка на съда е именно по чл.407 ГПК. В жалбата си обаче
длъжникът не сочи обстоятелства, които да са от значение за тази преценка и
нейната правилност. От доказателствата по делото се установява, че заповедта е
била редовно връчена от съда лично на длъжника, че след като е упражнил правото
си по чл.414 ГПК, с подадена лично молба възражението е оттеглено преди образуване
на исково производство по чл.422 ГПК. Това действие на длъжника се приравнява
от закона на липсата на подадено възражение съгласно чл.416 ГПК, чиято
последица е издаване на изпълнителен лист, т.е. придобиване изпълнителна сила
на заповедта за изпълнение. Въз основа на горното, съдът намира постановеното
разпореждане на ВРС за правилно и законосъобразно.
Тъй като е направено
искане за разноски от насрещната страна, а е очевидно, че исково производство
няма да се развие, съдът намира че следва да присъди ю.к.възнаграждение за
производството по частната жалба в претендирания размер от 50.00 лева.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане
№45591/09.10.2017г., постановено по ЧГД №10985/2017г. на ВРС, с което съдът е
разпоредил издаване на изпълнителен лист въз основа на заповед
№6019/04.08.2017г. по същото дело.
ОСЪЖДА Р.Д.К., ЕГН **********,
Варна да заплати на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ –ВАРНА ООД, ЕИК *********,
сумата от 50 лева, представляващи разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: