Р Е
Ш Е Н
И Е
№........................................... 2022г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV тричленен състав,
в публично заседание на двадесет и първи април 2022г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева
ЧЛЕНОВЕ: Марияна Ширванян
Наталия
Дичева
при секретаря Светлана Стоянова,
с участието на прокурора Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,
к.адм. дело № 463 по описа на съда за 2022г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН.
Подадена е
касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ Варна срещу Решение № 96/19.01.2022г.
постановено по НАХД № 20213110203027/2021г. по описа на ВРС, ІІ състав, с което е отменено НП № 03-012718 от 25.06.2020г. издадено от Директора на ДИТ
Варна.
В касационната жалба, касаторът, чрез процесуален
представител моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на
друг, с който да бъде потвърдено НП.
Ответникът, в писмен вид изразява становище за
неоснователност касационната жалба.
Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Съдът, след преценка на представените по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима.
Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал.
1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Предмет на проверка в настоящото производство е Решение №
96/19.01.2022г. постановено по НАХД № 20213110203027/2021г. по описа на ВРС, ІІ
състав, с което е отменено НП № 03-012718 от 25.06.2020г. издадено от Директора
на ДИТ Варна. С НП на СП „ОСЛВ - Варна“ към ДП НПЦ е наложена
имуществена санкция в размер на 2000.00лв. за нарушение по чл.128, т.2, вр.
чл.270, ал.3 КТ.
За да
постанови оспореният съдебен акт въззивният съд е възприел следната фактическа
обстановка: на 05.05.2020г. служители на ДИТ Варна извършили проверка по спазване на
трудовото законодателство на СП ОСЛВ Варна към ДП НПЦ в обект Винарска изба в
гр.Варна. В хода на проверката след запознаване с представената от директора на
СП ОСЛВ Варна Справка за начислени, изплатени и неизплатени трудови
възнаграждения в СП „ОСЛВ Варна“ към ДП НЦП за периода м. януари 2019г. до м.
април 2020г. изготвена на 26.05.2020г. било установено, че не са изплащани в
срок дължимите трудови възнаграждения на четири работника и служителя за
периода от м.януари 2019г. до м.декември 2019г. включително. За проверката бил
съставен протокол, в който била вписана описаната констатация.
За
констатираното нарушение бил съставен АУАН. АНО
възприел констатациите в АУАН и издал НП.
Въззивният
съд констатирал, че АУАН и НП са валидни актове. Приел фактите установени от
АНО и след анализ на разпоредбите на чл.9, ал.6 от ЗСА и чл. 64, ал.2 от
Устройствения правилник на Селскостопанската академия направил извод, че работодател
съгласно Устройствения правилник е директорът на СП ОСЛВ Варна към ДП НПЦ,
поради което нарушението не е извършено от наказаното лице и отменил НП.
При
проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението
на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на дадените му от закона правомощия.
В касационната жалба се оспорва изводът на въззивния съд относно приетото от него качество „работодател“ на директора на СП ОСЛВ Варна към ДП НПЦ. Сочи се, че АНО правилно е установил работодателя в НП, а именно - СП ОСЛВ Варна към ДП НПЦ. Това възражение на касатора е основателно. Видно от разпоредбите на чл.9, ал.6 от ЗСА и на чл. 64, ал.2 от Устройствения правилник на Селскостопанската академия в тях като работодател са посочени различни субекти. Съгласно чл.9, ал.6 от ЗСА работодател е СП ОСЛВ, съгласно разпоредбата на чл. 64, ал.2 от Устройствения правилник на Селскостопанската академия – директорът на СП ОСЛВ. Двете разпоредби са действащи, както към дата на установяването на нарушението, така и към настоящия момент и съдържат противоречие относно субекта, който е работодател по отношение на работниците и служителите в СП ОСЛВ. Това налага тълкуването на посочените правни норми, като бъде съобразен и вида на нормативния акт, в който се съдържат. Съгласно чл.4, ал.1 от Конституцията на Р България „Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.“ В Закона за нормативните актове /ЗНА/ е дадена регламентацията на видовете нормативни актове и тяхната подготовка, издаване и прилагане. Съгласно чл.3 от ЗНА „Законът е нормативен акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията, обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения. За уреждане на другите отношения по тази материя законът може да предвиди да се издаде подзаконов акт.“ Съгласно чл.7, ал.1 от Закона за нормативните актове „Правилникът е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон в неговата цялост, за организацията на държавни и местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност.“ Съгласно чл.12 от ЗНА „Актът по прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден.“
Видно от съдържанието на НП твърдяното нарушение за неизпълнение на задължението за изплащане на трудовите възнаграждения на четири работника за месец май 2019г. Нарушението е описано от АНО в НП чрез въвеждането на извод в едно съобщително изречение без конкретизация за трудовите възнаграждения на кои работници не е спазено задължението от работодателя и без посочване на дължимия размер на възнаграждението за всеки един от работниците. От доказателствата приложени в административната преписка и по-конкретно от справката за начислени, изплатени и неизплатени трудови възнаграждения в СП ОСЛВ Варна към ДП НПЦ за месец май 2019г. се констатира, че не са изплатени в цялост трудовите възнаграждения на двама работника, на един трудовото възнаграждение е изплатено в цялост, а на двама са изплатени частично. Налага се извод за наличие на противоречие между установените от АНО факти и съдържанието на приложените доказателства. Това процесуално нарушение е следствие от нарушението във формата на НП изискуема съгласно императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, допуснато от АНО и представляващо липса на пълното описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. Липсата на описание на фактите в НП (или непълното им или противоречиво описание) е винаги съществено процесуално нарушение при издаването на НП, влечащо като правна последица отмяната на последното.
Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, т.к. с приключването му се реализира административнонаказателната (еквивалентна на наказателна по арг. от Тълкувателно решение №3С2015г. по т.д. №3/2015г. на ОСНК на ВКС на Р България) отговорност на лицата. На това съображение НП се явява по правната си същност правораздавателен акт и към процедурата по издаването му и формата му са въведени точно определени изисквания на закона, а именно да е съставен в писмена форма и да съдържа предвидените в чл. 57 от ЗАНН реквизити. По силата на закона всяко лице има право да узнае какво е административнонаказателното обвинение повдигнато спрямо него и за какво точно деяние му е наложена санкция. Това негово право е свързано с правото му да организира защитата си адекватно още на етап - административнонаказателно производство.
При съобразяване на горното касационната инстанция приема, че оспореното въззивно решение е правилно като краен резултат. Поради което Решение № 96/19.01.2022г. постановено по НАХД № 20213110203027/2021г. по описа на ВРС, ІІ състав, с което е отменено НП № 03-012718 от 25.06.2020г. издадено от Директора на ДИТ Варна следва да бъде оставено в сила.
Не е направено искане от касационния ответник за присъждане на разноски, поради което съдът не обсъжда такива.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
96/19.01.2022г. постановено по НАХД № 20213110203027/2021г. по описа на ВРС, ІІ
състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.