О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Варна, 19.01.2021г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, пети
състав в закрито съдебно заседание, проведено на деветнадесети
януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
като разгледа докладваното от съдия Д.Михов
административно дело № 100/2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба с.д. № 578/13.01.2021г. на
К.П.П., ЕГН: **********,***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0819-002192 /31.12.2020г. по чл.171, т.1, б.“б“ от
Закона за движение по пътищата, издадена от В. И. – полицейски инспектор към
Областна дирекция на МВР, Сектор „Пътна полиция“ гр. Варна.
С депозирана молба вх. № 671/14.01.2021г.
жалбоподателят е направил искане за спиране на предварителното изпълнение на
заповедта по реда на чл.166, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Към молбата са приложени доказателства в подкрепа на твърдението, че
предварителното изпълнение ще причини значителни вреди
След преценка на изложеното в молбата и с оглед
представените доказателства, настоящият състав на административния съд намира
за установено следното:
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0819-002192 /31.12.2020г., издадена от В.И. –
полицейски инспектор към Областна дирекция на МВР, Сектор „Пътна полиция“ гр.Варна,
на К.П.П., ЕГН: **********,*** е наложена санкция принудителна административна мярка по чл.171,
т.1 б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца. Заповедта е връчена на жалбоподателя и обжалвана с
жалба с.д. № 578/13.01.2021г. С молба вх. № 671/14.01.2021г. жалбоподателят е
направил искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта по реда
на чл.166, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Разпоредбата на чл.172, ал.6 от ЗДвП предвижда, че
обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им.
Специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на
визираните в разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП заповеди, поради което
приложени намира разпоредбата на чл.166, ал.4 от АПК. Съгласно посочената
разпоредба, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по
силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен
контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на
ал.2. Съгласно чл.166, ал.2 от АПК, при всяко положение на делото до влизането
в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното
изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по
чл.60, ал.1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно
поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови
обстоятелства. В настоящия случай искането за спиране на предварителното
изпълнение на приложената ПАМ е направено от лице, чиито права и законни
интереси са засегнати неблагоприятно, поради което е процесуално допустимо.
Разгледано по същество направеното искане е основателно.
Основателно се явява твърдението на жалбоподателя, че
в случая неправомерно е извършено предварително изпълнение на принудителна
административна мярка. Налице са и убедителни доказателства в подкрепа на
фактическите доводи изложени в молбата, че допуснатото предварително изпълнение
на оспорения административен акт по силата на закона би могло да причини на
жалбоподателя значителни вреди. От приложените към молбата трудов договор №
1/14.01.2008г. и допълнително споразумение № 1/04.01.2021г. към същия се
установява, че жалбоподателя е назначен да изпълнява длъжността продавач
консултант относно търговия на дребно с части и принадлежности за автомобили.
От представената от работодателя декларация се установява, че жалбоподателя осъществява
снабдяване на магазин и автосервиз с материали и части, използвайки личния си
автомобил. При тези данни основателни се
явяват изложените от жалбоподателя доводи, че предварителното изпълнение на
заповедта би могло да му причини
значителни вреди, които да се противопоставят по тежест и значимост на
презумирания интерес, в чиято защита е допуснато предварителното изпълнение на
акта. Т.е. жалбоподателят би понесъл бъдещи икономически вреди, явяващи се
пряка и непосредствена последица от административния акт, надхвърлящи
преследваната с него цел. Към молбата е представено и ново доказателство –
протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или
друго упойващо вещество в кръвта № 1295 от 31.12.2020г. според заключението на
което количеството етилов алкохол в изпратената за изследване проба кръв, взета
от К.П.П., ЕГН: ********** е 0,39% в
кръвта.
Предвид изложеното, искането на П. за спиране на
предварителното изпълнение на заповедта следва да бъде уважено като
основателно.
Водим от горните мотиви,
Административен съд гр.Варна, пети състав
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА предварителното изпълнение на Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-0819-002192 /31.12.2020г.
по чл.171, т.1, б.“б“ от Закона за движение по пътищата, издадена от полицейски
инспектор към Областна дирекция на МВР, Сектор „Пътна полиция“ гр. Варна.
Определението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Определението да се съобщи незабавно на страните на
осн. чл.138 от АПК, което да бъде отразено по делото.
Съдия: