МОТИВИ :
Срещу подсъдимия П.С.Т., роден на *** ***, българин, български гражданин,
със средно образование, женен, неосъждан, пенсионер, с ЕГН ********** е
повдигнато обвинение за извършено престъпление по основание чл. 343, ал. 1, б.
„в” във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Същият е предаден на съд за това, че на
05.12.2012 г. в 18,30 часа, в гр. Севлиево, на ул. „Н.Д. Петков” и кръстовището
й с улица „Неофит Рилски”, при управление на лек автомобил марка „Опел Астра”,
с рег. № ** нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, като не вложил необходимото внимание и предпазливост, да опази
пешеходците в час на интензивно за тях движение и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като
управлявал автомобила си в тъмната част на денонощието и с нерегулирани къси
светлини, които му осигурявали по - къс осветен участък от пътя и не съобразил
скоростта си, като при пределна скорост от 39 км. ч. се движел с 49 км. ч., и
по непредпазливост причинил смъртта на С.А. И. ***.
Подсъдимият П.С.Т. заявява, че е получил препис от обвинителния акт на Габровска
окръжна прокуратура. Разбира повдигнатото обвинение. Признава вината си и
изразява съжаление за стореното.
Подсъдимият П.С.Т. и неговият защитник адв. С.И. *** са направили искане
производството по делото да се разгледа по реда на Глава двадесет и седма от
НПК.
С протоколно определение от 22.11.2013 г., след предварително изслушване на
страните, на основание чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК съдът е
обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва самопризнанието на
подсъдимия П.С.Т., без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
В наказателното производство не е предявен граждански иск за съвместно
разглеждане.
Съобразно направеното искане, наследниците на пострадалия С.А. И. - А.Ю.И.
/съпруга/ и Е.С.И. /син/ са конституирани като частни обвинители в
наказателното производство, на основ. чл. 76 и сл. от НПК.
Чрез комплексна преценка на събраните
по делото доказателства – писмени и гласни, ценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна :
Подсъдимият
П.Т. имал със съпругата си лек автомобил марка „Опел - Астра" с per. № **. Същият е правоспособен
водач на МПС. На 05.12.2012 год. вечерта управлявал колата в гр. Севлиево по
ул. „Н.Д. Петков" в посока гр. София. Било тъмно. Уличното осветление било
включено, но не осветявало достатъчно пътя. Асфалтовата настилка била мокра.
Късите светлини на колата му не били добре регулирани. Осигурявали му видимост
на по-малко от изискуемото се разстояние. При тези пътни условия, за да може да
спре в осветения от фаровете му участък от пътя, трябвало да управлява колата с
максимална скорост 39 км/ч. Подсъдимият Т. се движел със скорост 49 км/ч., в нарушение
на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Около 18,30
часа наближил кръстовището с ул. „Иван Рилски". В този час на активно
движение на пешеходци не съсредоточил необходимото внимание и предпазливост, за
да ги пази - нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. Пред него в края на
кръстовището от десния по посоката на движението на колата тротоар, започнал да
пресича пътното платно на необозначено за пешеходци място пострадалият С.А. И. ***.
Подсъдимият П.Т. не го възприел своевременно, за да спре. Не успял да
предотврати удара. Причина за това били по-късият от изискуемото осветен от
фаровете му пътен участък и по-високата скорост на движение от тази, която това
обстоятелство налагало да съобрази. Ударил с предната дясна част на колата си
пострадалия С. И.. Тялото му се завъртяло и той преминал разстояние от 15 метра
и паднал с глава към колата. Колата на подсъдимия продължила след удара и
изминала още 22,8 метра. Пострадалият И. получил тежка механична съчетана
черепно-мозъчна и гръдна травма, която станала причина за смъртта му. Като е
управлявал колата си подс. Т. е нарушил
правилата за движение по
пътищата - чл. 5, ал.
2, т.
1 от ЗДвП,
като не
е вложил необходимото внимание и
предпазливост да опази пешеходците в час
на интензивно
движение, и чл. 20, ал.
2 от ЗДвП,
като управлявал колата си
в тъмната
част на
денонощието и с нерегулирани къси светлини,
които му осигурявали по-къс осветен
участък от пътя и
не съобразил
скоростта си с това, като
при пределна скорост от 39
км/ч. се движел с 49
км/ч., не видял пострадалия С.А. И., който пресичал пътя като
пешеходец, ударил го, причинил му тежка
съчетана черепно - мозъчна и
гръдна травма, от която той починал,
и при форма на вина непредпазливост
е осъществил състава на престъпление по чл. 343, ал.
1, б.
„в" във вр. с чл. 342,
ал. 1
от НК.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и
категоричен начин, чрез съпоставка на самопризнанието на подсъдимия П.С.Т. /л. 33 от НОХД № 153/2013 г./ с писмените
и гласни доказателства, събрани в досъдебното производство - показанията на
свидетелите Е.С.И. /л. 16 от ДП/, И.Е.А.
/л. 17 от ДП/, А.С.С. /л. 18 от ДП/, П.К.П. /л. 19 от ДП/, Протокол за оглед на
местопроизшествие с дата 05.12.2012 г. с препис, фотоалбум и скица /л. 5 - 12 от ДП/, Протокол за следствен
експеримент с дата 10.01.2013 г. и фотоалбум /л. 20 - 22 от ДП/, талони за медицинско изследване и протокол за
медицинско изследване /л. 38 – 40 от ДП/,
удостоверение за наследници на С.А. И. /л.
58 от ДП/, справка за нарушител от региона – П.С.Т. /л. 61 от ДП/, копие от комбинирана застрахователна полица /л. 62 от ДП/, копие от свидетелство за
регистрация на МПС, квитанция, талон и свидетелство за управление на МПС /л. 63 – 64 от ДП/.
От съдебно – медицинската експертиза на вещото лице Я.К. /л. 25 -
31 от ДП/, която не се оспори от страните, и която съдът възприе като
правилна и обоснована се установи, че: При огледа и аутопсията на трупа на
С.А. И., на 71 години е
установено: Тежка съчетана механична травма-черепно-мозъчна и гръдна,
изразяваща се в кръвонасядане на меките черепни обвивки в теменната област с
порезни рани външно, кръвонасядане и оток на клепачите на лявото око, открито
счупване на долната челюст отпред вляво с разкъсно-контузна рана, счупване на
алвеоларния ръб на горната челюст странично вляво, масивен кръвоизлив
двустранно в меките мозъчни обвивки, мозъчен оток; пневмоторакс (събиране на
въздух в гръдната кухина) вдясно, счупване на рогчетата на подезичната кост и
гръкляна вдясно, кръвоизливи в гръдната кухина двустранно (хемоторакс),
счупване на лявата ключица, двустранно счупване на множество ребра на гръдния
кош, кръвонасядане на гръдната стена отляво, разместено счупване между 3-ти и
4-ти гръдни прешлени на гръбначния стълб с прекъсване на гръбначния мозък,
разкъсване между дяловете на десния бял дроб, контузия на белите дробове с
аспирация на кръв; кръвонасядания в дълбоките меки тъкани в горната част на
гърба, по задната горна част на лявото бедро и по задната повърхност на лявата
подбедрица, охлузване, кръвонасядане в долната част на дясната подбедрица,
счупване на двете кости на дясната подбедрица над глезена, разкъсна рана по
предната горна трета на лявата подбедрица, разкъсно-контузна рана на лявата пета.
Придружаващи заболявания и състояния - генерализирана атеросклероза в стадий на
усложнения - калцификация на плаките, исхемична болест на сърцето с
миокардиосклероза, фибролипоматоза на панкреаса, киста на левия бъбрек,
атрофичен гастрит. Причина за смъртта на С. И. е тежката черепно-мозъчна
травма, съчетана с гръдна травма. Смъртта е настъпила бързо. Уврежданията
отговарят да са причинени при възникналото ПТП. При огледа и аутопсията не са
открити следи и увреждания, които да не съответстват на гореописания механизъм.
Състоянието на трупа отговаря на смърт в посочения срок на местопроизшествието.
От
авто – техническата експертиза на вещите лица М.И.Х. и Б.М.И. /л. 43 - 53 от ДП/, която не се оспори от
страните, и която съдът възприе като правилна и обоснована се установи, че: Скоростта на движение на лек автомобил "Опел
" мод. "Астра" с per. № **
преди произшествието е около 49 km/h, която е и скоростта му в момента
на удара. Мястото на удара между лек автомобил „Опел", модел „Астра"
с per. № **,
управляван от П.С.Т. *** и пешеходеца С.А. И.,*** е със следните координати
спрямо Ориентир I от скицата на местопроизшествието - 13,6 м. на изток и 6,5 м.
на юг, което е в лентата за движение на л.а. „Опел". Като причина за
настъпилото автопроизшествието може да се посочи движение на лекият автомобил със
скорост, която не му позволява да спре в осветената зона от фаровете. Водачът П.С.Т.
е могъл да възприеме пешеходеца С.А. И., като непосредствена опасност според
измерената дължината на осветеност по оптичната ос на десен фар пред автомобила,
когато светлинният лъч достига асфалтовата настилка на 27,70 м. пред автомобила.
Лек автомобил „Опел" е отстоял на разстояние 47,0 - 66,7 м. от МУ, когато
пешеходецът започва да пресича пътното платно при опасната зона на автомобила
от 39,4 м. Ако автомобилът се движи плътно в дясно на лентата си за движение е
било възможно предотвратяването на ПТП поради това, че пешеходеца ще отстои на
разстояние 1,03 м. от лявата му страна, което определя, че няма да настъпи
удар. Скоростта, с която би следвало да се движи лек автомобил "Опел
" мод. "Астра", за да предотврати настъпването на ПТП е до 39 km/h, за да спре в осветения от
фаровете участък.
От химическите експертизи на вещото лице М.Я.П. /л. 35 и 41 от ДП/, които не се оспориха от страните, и които съдът
възприе като правилни и обосновани се установи, че в момента на инцидента
водачът П.С.Т. и пешеходецът С.А. И. не са употребили алкохол.
В съдебно заседание, на основание чл. 374 във вр. чл. 284 от НПК съдът
предяви на подсъдимия П.Т. веществените доказателства – чадър, очила, черна обувка, черна плетена
шапка, светлосиньо яке, черна грейка, черен пуловер, бежова тениска и черни
дънки, по отношение на които Т. заяви, че не са негови, а са собственост на
пострадалия С. И.. Със съгласие на страните, вещественото доказателство лек
автомобил марка „Опел Астра”, с рег. № ** /на съхранение в РУП гр. Севлиево/ е
предявено на подсъдимия П.Т. по снимки от фотоалбума към протокола за оглед по
делото. Подс. Т. разпозна автомобила и заяви, че това е моторното превозно
средство, което е управлявал в момента на инцидента.
При така изложеното съдът установи, че самопризнанието на подсъдимия се
подкрепят от доказателствата, събрани в досъдебното производство.
При така установената по несъмнен начин
фактическа обстановка, съдът прие следното от правна
страна :
След като на 05.12.2012 г. в 18,30 часа, в гр. Севлиево, на ул. „Н.Д.
Петков” и кръстовището й с улица „Неофит Рилски”, при управление на лек
автомобил марка „Опел Астра”, с рег. № ** нарушил правилата за движение по
пътищата – чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, като не вложил необходимото внимание и
предпазливост, да опази пешеходците в час на интензивно за тях движение и чл.
20, ал. 2 от ЗДвП, като управлявал автомобила си в тъмната част на денонощието
и с нерегулирани къси светлини, които му осигурявали по - къс осветен участък
от пътя и не съобразил скоростта си, като при пределна скорост от 39 км. ч. се
движел с 49 км. ч., и по непредпазливост причинил смъртта на С.А. И. ***,
подсъдимият П.Т. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна
състава на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в” във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, в извършването на което съдът го призна за виновен.
От субективна страна, деянието е извършено непредпазливо, при форма
небрежност. П.Т. нито е искал, нито е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Деянието е общественоопасно по смисъла на чл. 10 от НК, тъй като
води до увреждане на правно защитен обект – транспортните отношения в Република
България.
Относно наказанието съдът съобрази разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК,
като определи такова при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, без да са налице
многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства и осъди подсъдимия
П.Т. на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. След обсъждане на
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства съдът намери, че подходящото
наказание за подсъдимия Т. съответства на минималния размер, предвиден в
разпоредбите на чл. 343, ал. 1, б. „в” от НК, т.
е. две години лишаване от свобода. Намалено с една трета по правилата на чл. 58а, ал. 1 от НК, това наказание се явява в размер на една година и
четири месеца лишаване от свобода, каквото се налага с настоящата присъда.
На основание чл. 343г във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът
постанови лишаване на подс. П.Т. от право да управлява моторно превозно
средство за срок от една година и четири месеца, считано от влизане на
присъдата в сила. Не са налице условията за приложение на чл. 59, ал. 3 от НК,
тъй като свидетелството за управление на водача не е отнето по административен
ред. Срокът на лишаване от право съдът съобрази със средната степен на
обществена опасност на подсъдимия като водач на МПС. Видно от представената Справка
за нарушител от региона /л. 61 от ДП/ на 13.12.2011 г. /една година преди
деянието/ Т. е бил наказван по административен ред за извършено нарушение по
чл. 179, ал. 2 от ЗДвП. Освен това, съгласно трайната съдебна практика, когато
се налага наказание лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 от НК заедно с
наказание лишаване от свобода, срокът на лишаването от права не може да бъде
по-кратък от срока на лишаването от свобода.
По отношение на подсъдимия Т. са неприложими разпоредбите на чл. 55 от НК,
тъй като няма установени изключителни или многобройни смекчаващи вината
обстоятелства. Фактът, че подсъдимия признава вината си и изразява съжаление за
стореното, сам по себе си не може да се яви като такова обстоятелство.
При определяне на наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление, съдът взе предвид следните
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства: Средна степен на обществена
опасност на престъпното деяние, предвид настъпилия резултат и начина, по който
е възникнал. Безспорно, подсъдимият П.Т. е нарушил правилата за движение по
пътищата, управлявал е автомобила с нерегулирани фарове и не се е съобразил с
обстоятелството, че следва да се движи с по-ниска скорост, за да може да спре в
зоната на осветения участък. Но за настъпване на пътния инцидент е допринесло и
поведението на пешеходеца С.И.. Той е пресичал пътното платно на необозначено
за пешеходци място, при лоши метеорологични условия, в тъмната част на
денонощието, в неосветен участък, в нарушение на чл. 113, ал. 1 и чл. 114, т. 2
от ЗДвП. При спазване на правилата за движение от страна на пешеходеца, пътен
инцидент не би настъпил, поради което съдът приема, че с поведението си П.Т. и С.И.
в една и съща степен са допринесли са настъпването на общественоопасните
последици. Ниска степен на обществена опасност на подсъдимия като деец, предвид
чистото му съдебно минало. Подсъдимият Т. изразява пълно съжаление за стореното
и демонстрира искрено разкаяние. Подсъдимият е съдействал активно за разкриване
на обективната истина; Добрите характеристични данни за личността на Т.. Отегчаващи
вината обстоятелства не са установени.
Подсъдимият П.Т. не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер. Наложеното наказание лишаване от свобода е в размер на една година и
четири месеца /т. е. по-малко от три години/. Съдът намери, че за постигане
целите на превенцията и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително
същият да изтърпи наказанието ефективно. Попадането в средата на заведение за
лишаване от свобода няма да спомогне Т. да бъде поправен и превъзпитан в
спазване на законовите норми. Поради изложеното и на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът ОТЛОЖИ изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода
за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Изпитателният
срок е определен в минималния размер, тъй като подсъдимият е осъзнал вината си
и има явно намерение занапред да спазва установените в страната правила за
поведение.
По отношение на подсъдимия П.Т. са неприложими разпоредбите на чл. 78а от НК, тъй предвиденото наказание е лишаване от свобода в размер от две до шест години,
а освен това е причинна смърт.
По отношение на Т. липсват други осъждания, което да наложи обсъждане
приложението на чл. 23 – 25 и чл. 68 от НК.
Съдът прие, че с така наложените на подсъдимия П.Т. наказания ще бъдат постигнати най-ефективно
целите на чл. 36 от НК.
Причина за извършване на престъплението е слабата концентрация на
вниманието на подсъдимия като водач на МПС.
На основание чл. 109 и сл. от НПК съдът постанови, след влизане на
присъдата в сила, веществените доказателства чадър, очила, черна обувка, черна
плетена шапка, светлосиньо яке, черна грейка, черен пуловер, бежова тениска и
черни дънки /собственост на пострадалия/ да се върнат на наследниците му А.Ю.И.
и Е.С.И.,***, а вещественото доказателство -
лек автомобил марка „Опел Астра”, с рег. № ** /на съхранение в РУП гр.
Севлиево/ да се върне на подсъдимия П.С.Т. ***. По отношение на автомобила не
са налице предпоставките за приложение на чл. 53, ал. 1 от НК, тъй като
извършеното деяние не е умишлено.
Съобразно направеното искане и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът
осъди подсъдимия П.С.Т. да заплати на частните обвинители А.Ю.И. и Е.С.И. сума
в размер на 300 лв. - разноски по делото за участието на упълномощен повереник.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия П.С.Т. да заплати
сума в размер на 694 лв. - разноски по делото, по сметка на ОД на МВР гр.
Габрово.
В този смисъл е произнесената присъда.
Председател :