Р Е Ш
Е Н И Е - 232
гр.Видин, 29.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска
колегия, 3 – ти състав в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Милена Стоянова
при
секретаря Милена Евтимова като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр.дело № 886 по описа за 2020год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова
молба от „Теленор България“ ЕАД – София,
чрез адв. З.Ц. против К.Б. ***, с която е
предявен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД.
Претенциите на ищцовото дружество
произтичат от възникнали облигационни отношения с ответника по силата на
сключени Договори за мобилни услуги.
Поддържа се, че ответника не е изпълнил задълженията си по издадени 2
броя фактури – фактура № **********/20.03.2017г. за отчетен период 20.02.2017г. – 19.03.2017г. на обща стойност
59.84 лева и фактура № **********/20.04.2017г. за отчетен период 20.03.2017г.
-19.04.2017г. на обща стойност 59.16 лева или общо 119.00 лева.
Посочва се, че изискуемостта на вяска от фактурите настъпва петнадесет
дни след издаването й. Длъжникът не е извършил плащания по фактурите.
Иска се от съда да постанови
решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца сумата в общ размер от 119.00 лева, дължима по фактура № **********/20.03.2017г.
и фактура № **********/20.04.2017г., ведно със законната лихва, считано
от подаване на заявлението в съда до окончателното плащане.
Ответникът, чрез назначен особен
представител е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил исковата
претенция като неоснователна.
По делото са събрани писмени
доказателства, приложено е ч.гр.д. № 2537/2019г. по описа на РС – Видин.
Видинският районен съд, като взе предвид събраните
по делото доказателства, и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за
мобилни услуги от 11.01.2017г., от който
е видно, че ответника е сключил договор с ищеца за абонаментен план нон стоп
29.99 лева с неограничени национални минути за предпочетен номер +359*********. Договорът е сключен за срок от 24 месеца.
Представен
е и и договор за мобилни услуги от 10.02.2017г., от който е видно, че ответника е сключил договор с ищеца за абонаментен
план Интернет 25000 със стандартен
месечен абонамент 29.99 лева за предпочетен номер +359*********. Договорът е сключен за срок от 24 месеца.
По делото са представени Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на мобилните телефонни услуги.
Представени
са също фактура №
**********/20.03.2017г. за отчетен
период 20.02.2017г. – 19.03.2017г. с
обща сума за плащане 100.50 лева със срок за плащане – 04.04.2017г. и фактура № **********/20.04.2017г. за
отчетен период 20.03.2017г. -19.04.2017г.
с обща сума за плащане 131.66 лева, включваща задължение от предходен
период със срок за плащане –
05.05.2017г.
При така установеното от фактическа страна,
съдът намира от правна страна следното:
Видно от
приложеното ч.гр.д. № 2537/2019г. по описа на РС – Видин, съдът е издал заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
сумата в общ размер от 119.00 лева, представляваща неизпълнени парични задължения по
Договор за мобилни услуги № ********* от 11.01.2017г. и Договор за мобилни
услуги № ********* от 10.02.2017г., ведно със законната лихв, считано от
подаване на заявлението в съда – 26.07.2019г. до окончателното плащане, както и
разноски в размер на 25.00 лева за
платена държавна такса и 360.00 лева
– адвокатско възнаграждение.
Ищецът основава претенциите си на твърдението, че има вземания за стойността на
потребени мобилни услуги по сключени договори за мобилни услуги с ответника от 11.01.2017г. и 10.02.2017г.
Безспорно е, че страните са в облигационни правоотношения, регулирани от
Общи условия, като ответникът има качеството абонат и
потребител на услуги от мобилния оператор „Теленор България
" ЕАД, съгласно т. 1 и т. 49 от
ДР на Закона за електронните съобщения.
От представените фактури и извлечение към всяка от тях, се
установяват потребените от ответника
мобилни услуги и тяхната стойност. Съгласно чл. 27 от ОУ на мобилния
оператор, плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока,
указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. Доказателства за извършено плащане на исковите
суми от ответника не са ангажирани.
При това
положение, исковата претенция се явява основателна и доказана и като такава ще следва да бъде уважена, като по отношение на ответника ще следва
да бъде признато за установено, че дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер от 119.00
лева, дължима по фактура №
**********/20.03.2017г. и фактура № **********/20.04.2017г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 26.07.2019г. до
окончателното плащане.
По
отношение на разноските.
С оглед
изхода на делото, в полза на ищеца ще следва да се присъдят разноски в размер на 25.00 лева за платена държавна такса, 360.00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение и
150.00 лева – разноски за особен представител.
По
заповедното производство в полза на ищеца ще следва да се присъдят разноски в общ размер от 385.00 лева.
Неоснователно
е възражението на особения представител на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, тъй като същото е уговорено в минимален размер
съгласно чл. 36 от ЗА.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7
от ГПК в решението следва да се посочи и банковата сметка, по която да се
преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин на плащане. В
случая, ищецът е посочил банкова сметка, ***:
IBAN: ***, BIC:***.
Воден от
горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на К.Б.Б. с ЕГН ********** с адрес: ***, че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 с ЕИК ********* сумата в
общ размер от 119.00 лева, дължима
по фактура №
**********/20.03.2017г. и фактура № **********/20.04.2017г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 26.07.2019г. до
окончателното плащане по издадена заповед № 1765- РЗ от 11.09.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2537/2019г. по описа на РС –
Видин.
ОСЪЖДА К.Б.Б. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 с ЕИК *********
разноски в исковото
производство в общ размер от 535.00 лева и разноски по заповедното
произовдство в общ размер от 385.00 лева.
Банковата сметка на ищеца, по
която да се преведат присъдените суми е IBAN: ***, BIC:***.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: