Р Е Ш Е Н И Е
№ 781/22.4.2019г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Варна, Пети наказателен състав,
на двадесет и шести март, две хиляди и
деветнадесета година,
в публично
заседание в следния състав:
председател съдия Георги Митев, секретар Радостина Иванова,
като разгледа докладваното
от съдията
АНД № 890 по описа на съда за 2019 година,
установи следното:
Производството е образувано по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения
и наказания/ЗАНН/.
Постъпила е жалба
от Й.П.В. ЕГН ********** против наказателно постановление № 021/23.01.2019 г. на Т. В.И. ***, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева на
основание чл.178е от Закона за движението по
пътищата/ЗДвП/ за нарушение на
чл.98 ал.3 от ЗДвП. В жалбата въззивникът посочва, че е имало грешки и корекции в издадения му фиш, не е
присъствал при установяване на нарушение и е подал възражение срещу съставения
му акт за установяване на административно нарушение/АУАН/, поради което
моли наказателното постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа
жалбата, посочва, че в издадения му фиш е имало грешки и корекции, не отрича
нарушението, твърди, че е паркирал автомобила за кратко време.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се
представлява, не изразява
становище по жалбата.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 18.11.2018 г. около
10:00 часа свидетелят Ж.И.Ж.
– полицай при Общинска полиция Варна установил, че жалбоподателят
като водач на МПС – лек автомобил
Ауди с рег.№ В 4995 СА е паркирал същия върху тротоар в гр.Варна на
ул.Козлодуй до № 68.
Св.Ж. на място съставил бланка за глоба с фиш серия ОВ № ********** от 18.11.2018 г. на Й.П.В., като
посочил, че е извършил нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП и му наложил глоба в
размер на 50 лева. Ж. поставил уведомление за изготвения фиш под чистачката на
предното стъкло на автомобила.
На 12.12.2018 г. Й.П.В. ***
възражение рег.№ ЗК18003177ВН срещу наложената му глоба с фиш, в което посочил,
че е издаден неграмотно, с поправки върху него и не ставало ясно по кой член от
ЗДвП е санкциониран, нямало доказателства за извършеното нарушение и адресът
бил неразчитаем.
На 07.01.2019 г. младши инспектор Г.П.Т. – полицай в Група Общинска полиция
при ОД на МВР Варна съставила акт
за установяване на административно нарушение/АУАН/ № 0007719
против Й.П.В. за това, че на 18.11.2018 г. около 10:00 часа в гр.Варна на ул.Козлодуй
до № 68 е паркирал лек автомобил Ауди с рег.№ В 4995 СА върху тротоара на
неопределено от собственика на пътя или администрацията място, с което създал
пречки за преминаването на пешеходците. Актосъставителката
приела, че е извършено нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП. На същата дата
нарушителят Й.В. получил препис от АУАН, като записал в него като възражение: “Имам
възражение рег.№ ЗК18003177ВН от 12.12.2018 г.“.
На 23.01.2019 г. от заместник-кмета на Община Варна Т. В.И. било издадено
атакуваното наказателно постановление № 021. В него административно-наказващият
орган е възприел изцяло обстановката, описана в АУАН, приел е, че Й.П.В. е
извършил нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП, за което му наложил административно
наказание глоба в размер на 50 лева на основание чл.178е от ЗДвП.
По делото като доказателства са представени справка от 10.01.2019 г. от младши инспектор в Група
Общинска полиция Г.Таскова, известие за доставяне от 29.12.2018 г., писмо рег.№
ЗК18003177_001ВН от
19.12.2018 г. на Община Варна, възражение от Й.П.В. рег.№ ЗК18003177ВН от 12.12.2018 г. на Община Варна, докладна записка от Ж.И.Ж., Заповед
№ 4791 от 25.11.2015 г. на кмета на Община Варна.
Във въззивното производство
е разпитан издателя на глобата с фиш Ж.И.Ж., очевидец на описаното нарушение, който с показанията си потвърждава възприетата от административно-наказващият орган
в наказателното постановление
фактическа обстановка.
Въз основа на така изложените
фактически обстоятелства, съдът направи следните
правни изводи:
Наказателното постановление е връчено на В. на 12.02.2019
г. Жалбата срещу него е ригистрирана в Община Варна
на 13.02.2019 г. Спазен е седемдневния преклузивен
срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН. Жалбата като подадена в срок, от лице,
което има право на това
и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, е процесуално допустима.
АУАН е съставен от компетентен орган – длъжностно лице от
служба за контрол, предвидена в ЗДвП, съгласно изискванията на чл.189 ал.1 от
този закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган съгласно чл.189 ал.12 от ЗДвП и Заповед № 4791 от 25.11.2015 г. на кмета на
Община Варна.
Съдът намира, че наказателното постановление е издадено при спазване
изискванията на чл.57 ал.1 от ЗАНН и същото не страда от
пороци, касаещи неговата валидност и редовност. На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено от
него административно нарушение по чл.94 ал.3 от ЗДвП. Свидетелят Ж. установил, че автомобилът на въззивникът е паркиран неправилно върху тротоара до № 62 на ул.Козлодуй в
гр.Варна.
Разпоредбата на чл.94 ал.3 от ЗДвП допуска престой и паркиране
на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона
върху тротоарите само на определените
от собствениците на пътя или
администрацията места, успоредно на оста
на пътя, ако откъм страната
на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Мястото, на което е паркирал автомобила си В. не е
определено от собственика на пътя или администрацията за паркиране. Нарушението
е безспорно установено и не оспорва и от въззивника.
Предвид горното
съдът намира, че Й.В., като е паркирал автомобила върху
тротоар, който не е определен от собственика на пътя или администрацията за
паркиране, е осъществил от
обективна и субективна страна състава на вмененото му
административно нарушение, поради което правилно
е била ангажирана административно наказателната му отговорност. За нарушението санкция е предвидена в нормата на чл.178е от ЗДвП, която предвижда
налагане на наказание глоба в размер от 50 до 200 лева на водач, който
паркира пътно
превозно средство на тротоари в населените места извън разрешените за това
места. Съдът намира, че нарушената правна норма е правилно отнесена към санкционната
такава. Наложено е наказание глоба
в минимален размер от
50 лева, която отговаря на тежестта
на извършеното нарушение и е справедливо.
В АУАН и наказателното постановление е посочено, че въззивникът е паркирал МПС на тротоар, за който няма разрешение от собственика на пътя
или администрацията за паркиране. С това на наказаното лице е дадена възможност да разбере нарушението,
за което му се вменява
отговорност.
Съдът не приема възражението на въззивника, изложено във въззивната жалба, че тъй като в глобата с фиш първоначално е
посочена като нарушена нормата на чл.96, а след това е поправена на чл.94 от ЗДвП, не е разбрал точно за какво нарушение е наказан. В АУАН и в наказателното
постановление точно и ясно е описано нарушението, обстоятелствата, при които е било
извършено, нарушената
материално-процесуална норма и послужилата като основание за наказанието
санкционна норма.
По силата на чл.189
ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по същия
закон имат доказателствена сила до доказване
на противното. В настоящият случай, освен формални
и необосновани твърдения за процесуални нарушения, въззивникън не представи никакви доказателства, оборващи констатациите в АУАН и атакуваното
наказателно постановление.
Настоящата
инстанция не счита, че са
налице съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяната на наказателното постановление на това основание.
Напротив, видно от приложените
документи, въззивникът не само е бил
наясно с нарушението, което извършил, но и не го оспорва.
За да се твърди, че е налице
нарушение на правото на защита,
следва процесуалните нарушения да бъдат
съществени и да попречат на нарушителя
да организира правото си на
защита в пълния му обем. В настоящия случай
нито един от посочените доводи,
заедно или поотделно не са
убедителни, мотивирани и доказани и водещи до извод, че
са възпрепятствали
въззивника да организира пълноценно защитата си, тоест да са налице
основания наказателното постановление да бъде отменено на
процесуално основание. В акта, а в последствие
и в наказателното постановление,
нарушението е описано пълно и ясно, като
са посочени всички елементи от обективната страна на състава
му, както и допълнителните относими към тях обстоятелства. По този начин е била осигурена възможност на нарушителя да
разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно
защитата си, което той в крайна
сметка е сторил в развилото се съдебно производство.
Съдът счита, че не
е налице маловажен случай и не следва да се приложи разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН, тъй като въззивникът
е паркирал автомобила на тротоара в централната част на града, по този начин
създава затруднения за движението на пешеходците, в случая извършеното
нарушение не се отличава с по-ниска обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения по чл.94 от ЗДвП.
Поради изложеното съдът
прави извода, че атакуваното наказателно постановление не страда от
пороци, които да налагат отмяната
му.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 021/23.01.2019 г. на Т. В.И. ***, с което на Й.П.В.
ЕГН **********
е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева
на основание чл.178е от Закона за движението
по пътищата за нарушение на
чл.94 ал.3 от Закона за движението по пътищата.
Да се изпратят съобщения на Община Варна и на Й.П.В..
Решението може да се обжалва по
реда на АПК пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
След влизане на решението в сила административно-наказателната
преписка да се върне на Община Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: