Определение по дело №89/2016 на Районен съд - Свиленград

                           

МОТИВИ към Присъда № 10……./…27.02..2018 г. по НОХД № 89/2016г. по описа на Свиленградски районен съд  - 08.03.2018г..

 

 Районна прокуратура - Свиленград е повдигнала обвинение срещу подсъдимия  Т.Р.С. с ЕГН **********, роден на ***г***, българин, български гражданин, живущ ***, живущ и адрес за призоваване в страната: гр.Хасково ул.“Г. Кирков“ № 31, вх.Б, ет.1, ап.12, не женен, със средно образование, безработен, притежаващ лична карта №*********, издадена на 19.07.2010г. от МВР Хасково, осъждан, за това , че на 17.06.2015г. в района на 300 гранична пирамида в землището на с.Михалич, общ. Свиленград, обл. Хасково, като извършител в съучастие с Г.П.Г., превел през границата на страната от Република Турция в Република България – чуждите граждани- К.З.М., Елхам А. Сино, И.Ш.А., Хайфа Мохамед Ханташ, Ш.А.М., Гули Мохамед Уаккас, А.А.Р.-граждани на Сирия, М.Х.Х. и Сундус Яздин Гендур-двамата граждани на Ирак, както и ненавършилите 16 годишна възраст Диар И.А.-5годишен, Хилин И.А.-4 годишна, Лилаф И.А.-1 годишна, Асеф Ш.М.-12 годишен, Нирвана Ш.М.-9 годишна, А.Ш.М.-5 годишен-граждани на Сирия и Хола М.Х.-9 годишна, Халат  М.Х.-7 годишен, Авин М.Х.-3 годишна, Лаванд М.Х.-1 годишен – граждани на Ирак, без разрешение на надлежните органи на властта

- престъпление по чл.280, ал.2 , т.1 и т.3, вр. с ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК И СРЕЩУ: Г.П.Г.  с ЕГН **********, роден на ***г***, българин , български гражданин , живущ ***, не женен, със средно образование, безработен, притежаващ лична карта №*********, издадена на 12.04.2006г. от МВР Хасково, не осъждан, за това , че на 16.06.2015г.  в гр.Хасково , в съучастие като подбудител с Т.Р.С. умишлено го склонил /като му обещал имотна облага за услугата  в размер на 1500 лева / и на същата дата в землището на с. Михалич, общ. Свиленград, обл. Хасково, като помагач умишлено го улеснил, чрез съвети, разяснения, за мястото от където трябва да преведе лицата от Турция в България и на 17.06.2015г. чрез набавяне на средства - предоставяне на Товарен автомобил марка Форд Транзит с бълг.рег.№СА9901КН  на Т.Р.С. /като извършител/ на 17.06.2015г. в района на 300 гранична пирамида в землището на с.Михалич, общ. Свиленград, обл. Хасково да преведе през границата на страната от Република Турция в Република България – чуждите граждани- К.З.М., Елхам А. Сино, И.Ш.А., Хайфа Мохамед Ханташ, Ш.А.М., Гули Мохамед Уаккас, А.А.Р.-граждани на Сирия ,  М.Х.Х. и Сундус Яздин Гендур-двамата граждани на Ирак, както и ненавършилите 16 годишна възраст Диар И.А.-5годишен, Хилин И.А.-4 годишна, Лилаф И.А.-1 годишна, Асеф Ш.М.-12 годишен, Нирвана Ш.М.-9 годишна, А.Ш.М.-5 годишен-граждани на Сирия и Хола М.Х.-9 годишна , Халат  М.Х.-7 годишен, Авин М.Х.-3 годишна, Лаванд М.Х.-1 годишен-граждани на Ирак, без разрешение на надлежните органи на властта

 - престъпление по чл.280, ал.2 , т.1 и т.3, вр. с ал.1, вр.чл.20 ал.3 и ал.4 от НК.

  Страна Районна прокуратура - Свиленград, уведомена от предходното съдебно заседание, изпраща представител – прокурор Стефка Стоянова.

  Подсъдим Г.П.Г., уведомен от предходното съдебно заседание, се явява лично и с адв. М.К., упълномощен защитник от ДП.

 Съдът, след като внимателно  обсъди, събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и ги прецени във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

 

Подс. Т.Р.С.  в процеса на разглеждане на делото  е сключил споразумение , поради което определението е влязло в сила  и производството  е продължило по отношение на  подс. Г.П.Г. .Тъй като по отношение на него производството е било прекратено  то в сила се оказва разпоредбата на чл. 118 ал.1 т. 1 от НПК и легитимира участието му в друго процесуално качество , а именно , като свидетел.Уместно е съдът да отбележи следното - В обстоятелствената част на обвинителния акт, следва да бъдат очертани фактите, които обуславят престъпната съставомерност на посегателството, в което е обвинен подсъдимият и участието му в него, чрез посочване времето, мястото, изпълнителното деяние, неговия механизъм на извършване, предмет, пострадало лице, вредоносни последици, и релевиране на обстоятелствата, правнозначими за субективните характеристики на тези обективни дадености, в съзнанието на автора на престъплението; да се представят доказателствата, подкрепящи очертаната фактическа обстановка; и да се визира приложимия наказателен закон, чрез определяне на правната квалификация на деянието. Неизпълнението на тези задължения представлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото не дава възможност на обвиняемото /подсъдимо/ лице да разбере в какво се обвинява, да узнае обвинението в неговата цялост и всички онези фактически данни, свързани с претендираната спрямо него наказателна отговорност, поради което при всяко положение води до ограничаване правата на обвиняемия в наказателното производство и съставлява основание за връщане на делото в предходната процесуална фаза. /ТР 2/2002 г. на ОСНК на ВКС на Р България, Р 37/93 г. на 2 н. о. и Р 300/92 г. на 1 н. о. на ВС на Р България/.

В разглеждания наказателен казус процесуалната норма на чл. 246 от НПК е стриктно съобразена от представителя на прокуратурата.

Подсъдимият Г. и св. С. през 2015 г. на неустановена дата се запознали в гр. Хасково , чрез техен общ познат. Малко след като се запознали  подс.Г. попитал подс.С. дали не иска да изкара малко пари, като подс.С. , който бил безработен заявил, че иска и попитал за каква работа точно става въпрос. Тогава подс.Г. му обяснил, че трябва да превежда нелегално хора от Турция в България. Подс.С. се съгласил, а подс.Г. от своя страна му дал мобилен телефон, който да ползва и по който да се свързват. /Въпросният мобилен телефон  марка Нокиа, с черен капак отпред и син на цвят капак от зад с поставена батерия и  сим карта и ИМЕИ№358632/04/536656/2 е предаден с протокол за доброволно предаване от 18.06.2015г. от подс. С.-л.50,т.1./ На 12.06.2015г. подс.Г. се обадил  на св. С. и му казал, че трябва да тръгват, като се уговорили да се срещнат на автогарата в гр.Хасково. Подс.Г. пристигнал с лек автомобил марка „Крайслер“ като взел св.С. и потеглили. По пътя подс.Г. обяснил на св.С., че отиват в гр.Одрин, Република Турция и от там ще го заведе при група лица, чужди граждани, които трябва да преведе нелегално през границата на страната от Република Турция в Република България.След като на 12.06.2015г. преминали през ГКПП-Капитан Андреево и напуснали Република България, подс.Г. и св.С. отишли в гр.Одрин в заведение, където пили чай, след което подс.Г. завел с автомобила си св.С. до микробус, който бил пълен с хора. Св.С. се качил в кабината, като в нея имало шофьор и един чернокож мъж, за който в последствие  св.С. разбрал, че се казва Х., като той бил водача на групата. С микробуса пътували около 25 минути до турското село Кемал кьой, където в нивите слезли всички и продължили да вървят пеша в посока към България. Св.С., който говорел турски език, разбрал от турския водач Х., че ще трябва да вървят около 2 часа. Лицата от групата, св.С. и турския водач Х. вървели известно време, след което достигнали до хълм, на който Х. обяснил, на св.С., че долу в ниското е 309 гранична пирамида и след като я подминат ще стигнат в България.  Св.С. продължил да върви сам с групата от хора, като уговорката била, когато стигне до българска територия да се обади на подс.Г. и да дойде микробус да ги вземе. Когато обаче наближили българската граница дошли български гранични власти и св. С. и групата лица не били допуснати да влязат на българска територия, като  едновременно с това била извикана  турска полиция и на място били изпратени  двама турски полицаи, които пристигнали пеша и задържали лицата между, които и св.С., след което повели групата обратно в посока гр.Одрин. По пътя един от турските полицаи отделил в страни от групата св.С. и след като го разпитал му върнал паспорта. Св.С. заявил, че смята да се прибере легално в Република България през ГКПП-Капъ куле, но тъй като не знаел пътя продължил да върви заедно с групата и турските полицаи, като в близост до турския граничен пункт се отделил и пеша легално се завърнал в България през ГКПП-Капитан Андреево. Вече на българска територия, св.С. се обадил на приятелката си и тя дошла да го вземе от българския граничен пункт с кола и се прибрали в гр.Хасково. Когато св.С. вече  се бил върнал в България, подс.Г. му се обадил по телефона, като С. му обяснил, че не е могъл да преведе групата чужди граждани в България, като му разказал за случилото се. Два дни след това, подс.Г. и св.С. ***, като Г. обяснил, че от мястото където пробвали да преведат хора, повече няма да минават, като обяснил на св.С., че ще води хората от друго място.

 На 16.06.2015 г. сутринта  св.С. и подс.Г. имали уговорена среща в гр. Хасково до автогарата. След като се срещнали подс.Г. обяснил на С.,***, което се намирало близо до границата и ще го закара на място, за да се запознае с района, тъй като на следващия ден там щели да дойдат група емигранти от Турция и св.С. трябвало да ги вземе от там с микробус. Подс.Г. обяснил още на  св.С. , че хората ще го чакат на турска територия близо до камерите на българската граница.  Св.С. се съгласил, тъй като подс.Г. му обещал за извършеното да му даде сумата от 1500 лева и около 10:30 ч. на същия ден двамата с подс.Г., с автомобила на последния -марка „Пежо“, пристигнали в село Сладун, като преди това преминали през село Студена. След като подминали с.Сладун, продължили напред като подминали отбивката за с. Михалич и подс.Г. спрял на един мост, който се намирал в ниското, а под него минавала малка река, по брега на която било обрасло с храсти и дървета. Там св.С.  слязъл  от колата, а подс.Г. продължил в посока към гр. Свиленград.  Св.С. тръгнал пеша в посока към границата, изкачил се на едно възвишение и от там огледал българо -турската граница и забелязал паднала телена ограда. Видял и мястото, където подс.Г. му обяснил, че на следващата вечер ще го чака групата от нелегални мигранти. След това св.С. продължил пеша по асфалтовия път, тъй като  предварително се уговорили с подс.Г., последния да го чака с колата си в с.Райкова могила. Докато вървял по пътя  св.С. бил спиран и проверяван от гранични полицаи, които му искали личната карта. Около 16:00 ч. св.С. пристигнал пеша в с. Райкова могила, където в началото на селото го чакал подс.Г. с автомобила си.  Св.С. се  качил в колата и двамата с подс.Г. се прибрали  обратно в гр. Хасково.

  На 17.06.2015 г. около 17:00 ч. подс.Г. се обадил по мобилния телефон на св.С.  и му казал да отиде до автогарата на гр. Хасково и да вземе от там един микробус, който предварително е бил паркиран там от него и, че ключовете му са оставени на контакта. Около 18:00 часа  на същата дата  св.С.  отишъл до автогарата и видял микробуса, а именно марка "Форд Транзит" с  peг. № СА9901КН паркиран на мястото, където му обяснил подс.Г.. Когато включил двигателя  на микробуса и потеглил заедно с него и с лек автомобил „Пежо“ с испанска регистрация и № 0058СНС тръгнал и подс.Г.. Двете коли се движели заедно в посока  към границата на страната, към мястото, което били оглеждали предния ден, като достигнали с.Сладун. В този район двете коли се движели много бързо, тъй като подс.Г. обяснил на св.С., че има уговорен час, в който трябва да вземе групата. Малко след табелата за с.Михалич, подс.Г. обърнал автомобила си и се върнал обратно, тъй като смятал, че в района има полицаи и може да стане проблем. Св.С. продължил сам, както му бил обяснил предварително подс.Г.. Около 20:00ч.- 20:30ч. на 17.06.2015 г. св.С. пристигнал с микробуса на мястото в близост до границата, на което подс.Г. го бил оставил предишния ден. След като подминал моста с микробуса спрял от ляво от страни на асфалтовия път, като отворил задните врати, за да могат хората да се качат по -бързо и веднага тръгнал в посока към границата пеш. Знаел предварително, че в близост до това място се намира гранична пирамида №300, тъй като подс.Г. му бил показвал преди това на телефона си картата на мястото. Спуснал се към дерето, покрай близката река и тръгнал да върви по дясната страна, като вървял около 30 минути и подминал камерите, намиращи се на място, а именно в района на 300 гранична пирамида в землището на с.Михалич, общ.Свиленград. Пресякъл черен път и преминал на турска територия, като продължил покрай слънчогледова нива, малко след което видял седнали на земята много хора. Там бил и  турския водач Х., когото св..С. познавал от първия път, когато не успял да преведе група от хора от Република Турция в Република България. Х. обяснил на св.С., че групата от емигранти е 19 човека и че св.С. трябва да поеме групата, тъй като Х. се връщал обратно към гр. Одрин. Преди да си тръгне Х., жена от групата отишла при него и му дала някакви пари. След това турския каналджия Х. си тръгнал, а св.С. останал сам с групата от нелегални имигранти, като тръгнал обратно в посока към България  и към мястото където бил спрян микробуса, като хората от групата го следвали. Лицата водени от св.С. вървели обратно по същия път, по който св.С. бил дошъл. Така св.С. в района на 300 гранична пирамида в землището на с.Михалич, общ. Свиленград, обл.Хасково превел през границата на страната от Република Турция в Република България – чуждите граждани- К.З.М., Елхам А. Сино, И.Ш.А., Хайфа Мохамед Ханташ, Ш.А.М., Гули Мохамед Уаккас, А.А.Р.-граждани на Сирия, М.Х.Х. и Сундус Яздин Гендур-двамата граждани на Ирак, както и ненавършилите 16 годишна възраст Диар И.А.-5годишен, Хилин И.А.-4 годишна, Лилаф И.А.-1 годишна, Асеф Ш.М.-12 годишен, Нирвана Ш.М.-9 годишна, А.Ш.М.-5 годишен-граждани на Сирия и Хола М.Х.-9 годишна , Халат  М.Х.-7 годишен, Авин М.Х.-3 годишна, Лаванд М.Х.-1 годишен – граждани на Ирак, без разрешение на надлежните органи на властта. След като премилани покрай камерите вървели още 15-20 минути на българска територия и  наближили асфалтовия път, където св.С. бил спрял микробуса, при което той направил жест към преведените чужди граждани, с който им показал, че трябва да легнат в храстите  и св.С. легнал до тях. След това се обадил по мобилния телефон на подс.Г. и го попитал какво да правят. Подс.Г. от своя страна, казал на св.С. да изчакат скрити там където са и той ще му се обади, кога да започва да качва хората в микробуса. След около 10 минути подс.Г. му се обадил на мобилния телефон и му казал да качва хората от групата в микробуса. Св.С. отново с жестове  показал на хората от групата  да станат и да излязат на асфалтовия път до микробуса. Вече било тъмно и св.С. първи стигнал до микробуса, като хората вървели след него. Отворил вратата на микробуса и с едната ръка с жест помахал на лицата да се качват вътре. В това време по асфалтовия път, където бил спрян микробуса, от с.Сладун в посока с. Пашово се придвижвали посредством служебен автомобил граничните полицаи –св.Д.В.Д. и Т.Т., които в това време били на работа и изпълнявали задълженията си като дежурен автопатрул по охрана на държавната граница, като охранявали пограничната територия и следели за движение на лица отговарящи на профила на риска. В момента, в който преминавали по мостчето на „Баадере”, фаровете на служебния автомобил осветили св.С. и качващите се в този момент в микробуса лица. Полицейските служители спрели в непосредствена близост до микробуса и отишли при лицата като ги попитали какво правят. Лицата видимо не разбирали български език като повечето повтаряли „Сурия, Сурия“. В товарното помещение на микробуса вече имало качени 5-6 човека от групата лица установени на мястото. Единствено български език говорил мъжа, който указвал на лицата да се качват  в микробуса, като видимо бил притеснен, като се представил и заявил, че се казва Т.Р.С. и едновременно с това обяснил, че въпросните лица, които се качвали в микробуса го били помолили да ги закара до някъде.

Така установените чужди граждани и лицето Т.Р.С. били задържани  и отведени в помещенията за временно задържане до 24 часа, в ГПУ-Свиленград, където им били изготвени заповеди за задържане съгласно разпоредбите на ЗМВР.

По случая започнало бързо производство.

В хода на воденото наказателното производство и с оглед събраните доказателства лицата Т.Р.С. и Г.П.Г. са привлечен в качеството на обвиняеми като са им предявени обвинения  на С. за извършено престъпление по чл. чл.280, ал.2 , т.1 и т.3, вр. с ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК, а на подс.Г. за извършено престъпление по чл.280, ал.2 , т.1 и т.3, вр. с ал.1, вр.чл.20 ал.3 и ал.4 от НК.

В обясненията подс.Г., на ДП освен, че не се признава за виновен, отрича каквото и да било участие в престъпна дейност, като категорично заявява, че не познава С.. Последното не намира опора в събраните доказателства, събрани и проверени с предвидените в НПК средства.

Видно от получената справка от Бюро съдимост при Районен съд -Свиленград, Подс. Г.П.Г.  не е осъждан./л.95,т.2/

От така изяснената фактическа обстановка е видно, че от обективна и субективна страна  обвиняемия Г.П.Г. е осъществил състава на престъплението по чл.280, ал.2 , т.1 и т.3, вр. с ал.1, вр.чл.20 ал.3 и ал.4 от НК като от обективна -на 16.06.2015г.  в гр.Хасково, в съучастие като подбудител с Т.Р.С. умишлено го склонил /като му обещал имотна облага за услугата  в размер на 1500 лева / и на същата дата в землището на с. Михалич, общ. Свиленград, обл. Хасково, като помагач умишлено го улеснил, чрез съвети, разяснения, за мястото от където трябва да преведе лицата от Турция в България и на 17.06.2015г. чрез набавяне на средства - предоставяне на Товарен автомобил марка Форд Транзит с бълг.рег.№СА9901КН  на Т.Р.С. /като извършител/ на 17.06.2015г. в района на 300 гранична пирамида в землището на с.Михалич, общ. Свиленград, обл. Хасково да преведе през границата на страната от Република Турция в Република България – чуждите граждани- К.З.М., Елхам А. Сино, И.Ш.А., Хайфа Мохамед Ханташ, Ш.А.М., Гули Мохамед Уаккас, А.А.Р.-граждани на Сирия, М.Х.Х. и Сундус Яздин Гендур-двамата граждани на Ирак, както и ненавършилите 16 годишна възраст Диар И.А.-5годишен, Хилин И.А.-4 годишна, Лилаф И.А.-1 годишна, Асеф Ш.М.-12 годишен, Нирвана Ш.М.-9 годишна, А.Ш.М.-5 годишен-граждани на Сирия и Хола М.Х.-9 годишна, Халат  М.Х.-7 годишен, Авин М.Х.-3 годишна, Лаванд М.Х.-1 годишен-граждани на Ирак, без разрешение на надлежните органи на властта.

Предвид обстоятелството, че всички преведени лица са чужди граждани то безспорно е налице квалифициращия признак визиран в т. 3, ал.2 на чл.280 от НК, за което е предявено обвинение на обвиняемите. Доколкото безспорно установено е, че част от преведените лица не са навършили 16 –годишна възраст е налице и квалифициращия признак визиран в т.1, ал.2 на чл.280 от НК, за което също е предявено обвинение .

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК, като подс. Г.  е съзнавал  общественоопасния характер, предвиждал е общественоопасните последици и е  искал настъпването им.

От своя страна подс.Г. е съзнавал, че с действията си умишлено подбужда и подпомага подс.С. склонявайки и подпомагайки го да преведе през границата на страната изчерпателно изброените по-горе чужди граждани, като в много голяма степен е допринесъл за осъществяване на престъплението.

Съзнавал е всички елементи от обективния състав на престъплението.Очевидни са елементите на прекия умисъл обективиран в действията и поведението на подсъдимия.Обективните обстоятелства по делото сочат и за субективния елемент от състава на престъплението за което му е повдигнато и предявено обвинение.

Извършеното от подс. Г.П.Г. деяние, е квалифицирано по чл.20, ал.3 и ал.4 от НК с оглед на събраните по делото доказателства установяващи по безспорен начин, че същия умишлено е склонил и улеснил обвиняемия Т.Р.С..

Подс. Г.П.Г. с ЕГН ********** е роден на ***г***, българин, български гражданин, живущ ***, не женен, със средно образование, безработен, не осъждан.

Съдът кредитира с доверие показанията на разпитаните  свидетели К.А.Г. ;В.П.П. ;К.К.К.  и преди всичко  тези на Т.Р.С.  тъй като се отличават с логична последователност,еднопосочност,безпротиворечивост, и напълно кореспондират с останалия доказателствен материал.Съдът намира  показанията на посочените свидетели за открояващи се с подчертана убедителност и откровеност  поради което ги цени като обективни и напълно достоверни. Разпитите на свидетелите бяха проведени по начин такъв , че да възпроизвеждат доказателства  и да изпълняват отредените им от закона функции.

 Описаната фактическа обстановка, съдът приема за установена въз основа на доказателствата възпроизведени от гласните доказателствени средства – показанията на разпитаните  свидетели; както и от прочетените и приобщени  към доказателствата по делото, на основание чл. 281, ал. 2, вр. ал. 1, т.2 предложение второ, вр. чл. 118, ал. 1, т. 1, от НПК, обясненията на Т.Р.С., оформени в Протокол за разпит на обвиняем от 18.06.2015г., находящ се на лист 53 в том І от ДП № 518/2015г. по описа на ГПУ – Свиленград;прочетените и приобщени  към доказателствата по делото, на основание чл. 281, ал. 2, вр. ал. 1, т.2 предложение второ, вр. чл. 118, ал. 1, т. 1, от НПК, обясненията на Т.Р.С., оформени в Протокол за разпит на обвиняем от 19.06.2015г., находящ се на лист 15 в том ІІ от ДП № 518/2015г. по описа на ГПУ – Свиленград, започнал в 14.35 часа и завършил в 14.50 часа;прочетените и приобщени   към доказателствата по делото, на основание чл. 281, ал. 2, вр. ал. 1, т.2 предложение второ, вр. чл. 118, ал. 1, т. 1, от НПК, обясненията на Т.Р.С., оформени в Протокол за разпит на обвиняем от 19.06.2015г., находящ се на лист 16 в том ІІ от ДП № 518/2015г. по описа на ГПУ – Свиленград, започнал в 13.40 часа и завършил в 14.00 часа;прочетените и приобщени   към доказателствата по делото, на основание чл. 281, ал. 2, вр. ал. 1, т.2 предложение второ, вр. чл. 118, ал. 1, т. 1, от НПК обясненията на Т.Р.С., оформени в Протокол за разпит на обвиняем от 22.06.2015г. по ЧНД № 578/2015г. по описа на РС - Свиленград, находящ се на лист 26 в том ІІ от ДП № 518/2015г. по описа на ГПУ – Свиленград.

 Осъществената  от подсъдимия деятелност , описва съставомерните признаци от състава на  престъплението , за което е повдигнато и предявено обвинение.Досъдебното производство е протекло при адекватно упражнени правомощия на наблюдаващия прокурор. На съдебното следствие , съдът приложи целия процесуален ресурс  и използва допустимия и възможен кръг от доказателствени източници за разкриване на обективната истина  по един несъмнен и категоричен начин.

                  Спор няма , че основен елемент  от събраната достатъчно по обем доказателствена съвкупност са показанията на св. С.. В същото време,обаче проследявайки  в хронология възпроизведените доказателства  става видно , че показанията му относно описанието на осъществената престъпна деятелност от подс. Г. се отличават с изключителна детайлност, последователност и   логическа обоснованост. Открояват се с убедителност , важен и ключов критерий  за обективност и откровеност. Освен това те  не остават изолирани  и твърденията в тази посока на защитата са несъстоятелни. Св. С. и в двете си процесуални качества  дава подробни  отговори  на въпроси свързани с наличието на всички признаци от състава на консумираното престъпление. Неговите показания се подкрепят и от  тези на другите разпитани свидетели , които са конкретни ,ясни , недвусмислени  и категорични , поради което  допринасят изключително  за изясняване на релевантните факти по делото, като основа за изграждане на правно обосновани изводи. В пледоарията си  защитата  акцентира върху факта , че обясненията на съдебното следствие,макар и оскъдни, са дадени напълно нережисирани.Този довод не се споделя от съда , напротив ясно се откроява зададената линия на поведение , както на подсъдимия , така и на св. Едиз Г.А. .Показанията на   този свидетел страдат от сериозен дефицит на убедителност.И въпреки това казва „микробуса е на мое име  и е на лизинг.По принцип го давам на много хора под наем и ако се предостави на трето лице  не знам кой реално го управлява „ Така , че всъщност св. А. не опровергава  твърдението , че неговия микробус е бил оставен с ключовете  от определено лице на определено място  и кой  го управлява реално.Налага се извода ,че той не си води отчет на кого го дава под наем и след това кой и за каква цел го използва.

                 Назначената и изготвена компютърно  техническа експертиза бе подложена на своеобразна интерпретация от защитата на подсъдимия Г.. Вещото лице М.Л.Х. – в съдебно заседание заяви „Поддържам изцяло изготвеното от мен заключение. Във връзка с експертизата искам да поясня, че в четирите диска е дадена информация от основните оператори за девет телефонни номера и съм направил пълна разпечатка на телефон по телефон във вид на таблица, като съм ги озаглавил Приложение 1 с определения телефонен номер, т.е. пълна разпечатка на всички разговори за този двумесечен период: от 23.04.2015г. до 24.06.2015г.. След това правя една кръстосана разпечатка, а именно: телефонът, който в момента разглеждам, всичките му разговори с останалите 8 телефона, както и международните разговори, които е провел през този двумесечен период (23.04.2015г. до 24.06.2015г.), като само на първия файл имаме период от 11.06.15 до 17.06.2015г..

                 С тези телефони има проведени много международни разговори  и то предимно с Турция, с Германия, с Испания и мисля, че имаше и с Англия. На телефон 897 277 099 има 38 разговора с Турция. Международни разговори с Турция има и номер 886 770 755. Този телефон има общо 178 разговора, измежду които, както казах и с Турция. Номер 876 266 853 има също 171 разговора, международни с Турция, Испания, Франция, Гърция.

С телефон марка „Самсунг” има общо 178 записа (разговори) между деветте телефона, от които международни с Турция и Испания. От този телефон има само един разговор с Турция. Тази Сим карта показва име на този телефон и това го дава операторът”

   Видно , е от приложение номер три и номер пет ,че между  двата телефона „самсунг” и „Нокиа „ има проведен разговор и  то именно в инкриминирания период.Видно е , че този арсенал от телефони и сим карти е използван  за многобройни разговори включително с Турция, а що се отнася до подс. Г. задържан на по късен етап, не е имало пречка да се освободи от своите други телефони  и така да останат неразбираеми кой ги е ползвал .Ето защо и защитата държи  на това заключение на експертизата, чийто обаче,резултат е предопределен от посочената възможност.

   Материалите по делото, сочат, че са положени максимални усилия  и бе изчерпан целия процесуален ресурс за осигуряване на свидетелите чужди граждани преведени  в страната ни , но резултат не бе постигнат.

   Съдът на основание чл. 283 от НПК  прочете и приобщи към доказателствената съвкупност  протоколите и другите писмени материали по делото, намиращи се в ДП, които имат характер и значение на доказателства, т.е. съдържат фактически данни, свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за тяхното изясняване и са установени при условията и по реда на НПК.

  По един безспорен начин  се доказаха релевантните за наказателната отговорност обстоятелства  и за съставомерността на осъществената престъпна деятелност.Събраните и проверени на съдебното следствие  доказателства категорично сочат, че подсъдимия е осъществил както от обективна , така и от субективна страна състава на престъплението за което му е повдигнато и предявено обвинение .

 Доводите на защитата  на подсъдимия  за невиновност, са логически необосновани, не почиват на анализа и преценката на събраните  и проверени на съдебното следствие доказателства, и не кореспондират с тях,поради което съдът ги намира за несъстоятелни .На базата на възможно допустимия кръг от доказателствени източници , съдът  достигна до единствения правно обоснован  извод  за наличие  на всички изискуеми се елементи  и признаци от състава на престъплението за което е повдигнато и предявено обвинение на подс. Г..

                  При определяне на наказанието за извършеното престъпление, и неговата индивидуализация, съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимия  чистото му съдебно минало, а като отегчаващи  -проявената престъпна упоритост; незачитане на законоустановения правов ред и международните правила за пътуване на хора през държавната граница; високата степен на обществена опасност на деянието обусловена  и от очертаващата се стабилна тенденция на завишаване на този вид престъпления и то на фона  на, и без това сложната в района криминогенна обстановка . Водим от това съдът счете, че на подсъдимия следва да се определи наказание  при условията на чл.54 от НК. Относно кумулативно предвиденото наказание „конфискация „ съдът изиска  справка от НБД „Население“  дали подсъдимият Г.П.Г. с ЕГН ********** *** има сключен брак и от коя дата;справка в  Регистъра на имуществените отношения между съпрузите /РИОС/ с адрес град Хасково, ул.“Враня“  №1, с оглед посочване режима на имуществените отношения; справка от ОДМВР – Хасково, КАТ – Хасково за регистрирани МПС-та на името на подсъдимият Г.П.Г. с ЕГН ********** ***.; справка от Агенцията по вписванията „Имотен регистър“  за вписвания, отбелязвания и заличаване  по партидата на подсъдимият Г.П.Г. с ЕГН ********** ***.;  справка от  НАП – Хасково  относно движимото и недвижимо имущество на подсъдимият Г.П.Г. с ЕГН ********** ***.;  справка от община Хасково Дирекция „Местни данъци и такси“ за декларирано движимо и недвижимо имущество на името на подсъдимият Г.П.Г. с ЕГН ********** *** В резултат на получената информация , съдът прецени  да конфискува , като принудително и безвъзмездно отчуждаване  в полза на Държавата на определено принадлежащо на виновния имущество. На основание чл.280, ал.2 , т.1 и т.3, вр. с ал.1, вр.чл.20 ал.3 и ал.4 от НК  вр. чл. 54 ал.1 вр с чл.2, ал.1 от НК, определи наказание и го осъди на „ЛИШАВАНЕ ОТ    СВОБОДА” за срок от 1/една/ година и 8 /осем / месеца и наказание глоба в размер  на 1 300 / хиляда и триста / лева .               На основание чл. 66 ал. 1 от НК  отложи  изпълнението на наложеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ  СВОБОДА” за срок от   три години.Постанови КОНФИСКАЦИЯ  -принудително и безвъзмездно отчуждаване в полза на Държавата на принадлежащото на подсъдимия движимо имущество – МОТОЦИКЛЕТ ЯМАХА МАДЖЕСТИ 250  с номер на рама JYA4UC00000016913 и номер на двигател 4UC016327; СРМПС -свидетелство за регистрация № *********/07.05.2015 г.-КАТ гр. Хасково.Разпореди    на основание чл. 189 ал.2 от НПК направените по делото разноски  за преводач в размер на сумата от 390 лева за устен превод от арабски език на български език и обратно,да останат за сметка на съответния орган.Осъди  на основание чл. 189 ал.3 от НПК  подсъдимият да заплати направените по делото разноски произтичащи от изготвяне на назначената компютърно техническа експертиза и явяване на вещото лице в съдебно заседание  в размер на сумата  от 604 лв.  по сметката на РС Свиленград в полза на ВСС гр. София.Разпореди  на основание чл.111 от НПК веществените доказателства, които бяха предявени по надлежния ред ,

1.Мобилен телефон марка Нокиа с IMEI  358632/04/536656/2, в едно с батерия и сим карта на МТел със сериен номер 8935901990845141804 – предадени от подс.Т.С..

2.Сим карта на Теленор със сериен № 89359050100505941246 -  предадена от подс.Т.С. .

3. Мобилен телефон марка Самсунг с надпис Дуос с IMEI 357508/05/954637/5 с поставена батерия и сим карта на Мтел със сериен номер 8935901187072117579 – предадени от подс.Т.С. ***.

4. Магнитен носител /компакт диск/ съдържащи данни за проведени разговори от мобилни номера – 4 броя – по делото;  да останат приложени по делото до влизане на присъдата в законна  сила.

 Съдът намери, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и отнемане на възможността му и за в бъдеще да извършва престъпления, наложеното наказание и начина на изтърпяване  са адекватни и подходящи,както и  за постигане на специалната  и генерална превенция  съгласно чл. 36 от НК

 

                     По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: