Определение по дело №3095/2024 на Административен съд - Варна

На именното повикване в 09:15 часа се явиха:

Жалбоподателят А. Д. Д., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. А. А. от АК - Варна, редовно упълномощен и приет от съда.

Жалбоподателят Г. К. Д., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. А. А. от АК - Варна, редовно упълномощен и приет от съда.

Ответната страна Кмета на Община Варна, редовно призован, не се явява, представлява се от гл. юриск. С. М., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

СЪДЪТ докладва постъпила по електронна поща молба с.д. № 5024/24.03.2025 г. от ответника Кмета на Община Варна чрез гл. юрисконсулт С. М., в която прави възражение за недопустимост на жалбата, като се позовава на издадено на 24.03.2025 г. удостоверение по повод заявлението на жалбоподателите от 08.10.2022 г. за извършване на административна услуга, с което удостоверение приемат, че услугата е извършена, и считат, че за жалбоподателите не е налице правен интерес от водене на настоящото производство.

ЮРИСК. М.: Също така смятам, че жалбата е и просрочена, т.к. е подадена след едномесечния срок за оспорване на мълчалив отказ.

АДВ. А.: Относно възражението за преклудиран изтекъл срок за подаване на жалбата заявявам следното – срокът е месечен и изтича в неделя, датата на която е подадена жалбата е 09.12.2024 г., който е първият работен ден след изтичане на срока, което означава, че жалбата е коректно подадена в последния възможен ден. До последния момент сме чакали административния орган да извърши тази услуга. По отношение на недопустимостта – да, действително след като вече услугата е извършена, следва делото да бъде прекратено, на което ние не се противопоставяме. Тъй като обаче административният орган е дал повод за завеждане на делото следва да си понесе и отговорността, изчислена в съответните разноски съобразно списъка на разноските и договора за правна защита и съдействие, които представям.

По отношение на самото производство ще кажа едно изречение – производството пред този административен орган – Община Варна, и изобщо производството по издаване на нот. акт по обстоятелствена проверка не започва и не завършва в административното производство пред Община Варна. То е нотариално производство и в този ред на мисли Община Варна не е органът, който ще ни удостоверява какво ли не в това съдебно удостоверение. Община Варна има задължение да ни издаде документ, в който да ни завери молбата-декларация, където да посочи дали за имота има или няма акт за общинска собственост. Това е единственото й задължение. По отношение на правния интерес на жалбоподателите - всеки може да попита в Община Варна дали има или няма акт за общинска собственост. Нотариалното производство пред нотариуса, както и пред административния орган започва по твърдение, само и единствено по твърдение. Моля да прекратите делото след като тази услуга е извършена, както и да ни присъдите разноски съобразно списъка и договора за правна защита и съдействие, които сме представили, като договореното възнаграждение е в минималния размер.

ЮРИСК. М.: В процесуалния закон срокът за извършване на административната услуга е 7 дни. Жалбата е подадена на 09.12.2024 г., т.е. много след изтичане на седмодневния срок и съответно на 30-дневния срок за обжалване на мълчалив отказ. Считам, че същата е просрочена. Отделно считам, както съм заявила и в становището ни, че жалбоподателите нямат правен интерес от водене на настоящото производство. Възразявам срещу присъждането на разноски на жалбоподателите, възразявам и срещу претендирания размер, с оглед предмета на спора и с оглед реално извършените действия от процесуалния представител във връзка с процесуалното представителство в едно недопустимо производство.

АДВ. А.: Съдейки по изявлението на административния орган – то излиза, че ние сме виновни за образуване на съдебното производство. На първо място административният орган си „играе“ със сроковете, така както на него му отърва – един път е седем дни, друг път е 30 дни. По принцип тази услуга би следвало да е седем дни, но административният орган започва уведомление на заинтересовани лица, започва да иска от ОС „Земеделие“, от кадастъра и от къде ли още не документи и доказателства, което автоматически удължава срока на 30 дни за издаване на този документ, т.к. са необходими документи и заявления от лица и органи извън административния орган. Това е и практиката, това се казва и на всеки, който подава молба-декларация, а именно – че срокът е 30-дневен.

СЪДЪТ счита и двете възражения за недопустимост на жалбата за неоснователни:

На първо място в самото заявление за обстоятелствена проверка – в бланката на Община Варна е посочено, че услугата е обикновена, със срок на изпълнение 30 дни, и цената за нея е 180 лв. Действително по силата на АПК срокът за извършване на административна услуга е седмодневен, но след като административният орган, в противоречие с кодификацията, е определил по-дълъг срок и го е указал на заявителя, той няма право да се позовава на нарушаването му, за да черпи права. Или формулирано по различен начин – след като сам е посочил 30-дневен срок за извършване на услугата, не може да твърди, че жалбоподателите са пропуснали срока за обжалване, считан след изтичане на 7 дни.

В случая заявлението е подадено на 08.10.2024 г., и 30-дневният срок за извършване на услугата, указан от административния орган е изтекъл на 08.11.2024 г. Още на 09.11.2024 г. е формиран мълчаливия отказ по това заявление, той е съществувал при депозиране на жалбата по него пред съда на 09.12.2024 г., което е точно в рамките на месечния срок за обжалване на мълчалив отказ. Този отказ е бил налице и при образуване на настоящото производство, и при насрочване на откритото съдебно заседание, като поисканото удостоверение е издадено в деня, предхождащ днешното съдебно заседание. Затова СЪДЪТ намира, че жалбата не е просрочена, а е подадена в последния ден на едномесечния срок по чл.149 ал.2 от АПК.

Независимо от горното СЪДЪТ намира, че към настоящия момент, поради отпадането на предмета на оспорване жалбата е процесуално недопустима, поради липса на правен интерес за заявителите, т.е. за жалбоподателите. След като поисканата от тях административна услуга е извършена, за тях интерес от водене на настоящото производство няма, поради което е налице основанието на чл.159 т.4 от АПК за прекратяване на настоящото съдебно производство.

По отношение на разноските СЪДЪТ намира, че такива се дължат от ответника, доколкото същият със своето поведение е станал причина за завеждане на настоящото производство по см.чл.143 ал.3 от АПК. Съобразно изложените по-горе съображения СЪДЪТ счита, че мълчаливият отказ е съществувал до деня преди днешното открито съдебно заседание, т.е. причина за образуване на това производство е поведението на ответния административен орган, а не това на жалбоподателите. В този смисъл на тях се дължат разноски.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие, който в частта с подписите си има характер на разписка за реално получената сума в брой 1000 /хиляда/ лв., платена от жалбоподателите в полза на техния пълномощник по делото – адв. А.. Това е претендираната от тях сума, ведно с 20 /двадесет/ лв. държавна такса.

СЪДЪТ обаче намира за основателно възражението за прекомерност на това възнаграждение. Действително съгласно чл.8 ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.2, каквото е настоящото дело, минималният размер на възнаграждението е 1000 (хиляда) лв. То обаче е дължимо в случай на реално оказано процесуално представителство, защита и съдействие в действително проведено съдебно производство, включващо изготвяне на жалба, участие в открити съдебно заседания, ангажиране на доказателства, формулиране на доказателствени искания пред съда, пледоария по същество на спора и прочие. В конкретния случай жалбата е изготвена от адв. А., с което се изчерпва положения от него квалифициран юридически труд в това производство. Поради това размерът на дължимото възнаграждение следва да бъде определен по аналогия съобразно изричното предвиждане на § 1 от ДР на Наредбата. Според СЪДЪТ аналогичният текст в случая е този по чл.9 ал. 1 от Наредбата, предвиждащ, че за изготвяне на искова молба и писмен отговор по искова молба, на въззивна жалба и отговор по въззивна жалба, без процесуално представителство, както и за проучване на гражданско дело и приподписване на касационна жалба по чл.248 ал.2 ог ГПК, когато не е изготвена от приподписващия адвокат, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл.7 или чл.8, но не по-малко от 400 лв. В конкретния случай се касае единствено за изготвяне на жалба, поради което и с оглед незначителната фактическа и правна сложност на казуса съдът счита, че в полза на жалбоподателите следва да бъде присъдено частично адвокатско възнаграждение — такова в размер на 400 (четристотин) лв., който размер се преценява като справедлив и обоснован. Така на жалбоподателите следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 420 (четиристотин и двадесет) лева.

Предвид изложеното и на осн.чл.159 т.4 от АПК СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 3095/2024 г. по описа на Административен съд – Варна, ХХVІ състав.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати в полза на жалбоподателите А. Д. Д., [ЕГН], и Г. К. Д., [ЕГН], двамата от [населено място], разноски по делото в общ размер на 420 (четиристотин и двадесет) лв., представляващи адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от днес пред ВАС на РБ.

ЮРИСК. М.: Заявявам, че желаем доброволно да платим разноските.

Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:30 часа.