Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 11.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и седми
ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №7728 по описа за 2017г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.150, вр.чл.143, ал.2 СК.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от М.В.Т., ЕГН **********, като майка и законен представител на детето Т.Ю.У., ЕГН ********** против Ю.А.У., ЕГН ********** от с. Милковица, в която се твърди, че с Решение по гр.д.№ 6145/2016г. ответника е осъден да заплаща на детето Т. месечна издръжка в размер на 150 лв. Твърди, че този размер е недостатъчен с оглед здравословното състояние и възрастта на детето. Твърди, че живеят под наем с майката, за който тя заплаща 150 лв. месечно. Твърди, че майката получава месечно възнаграждение в размер на 460 лв. Моли да бъде изменен определения размер на издръжката като бъде увеличен от 150 лв. на 250 лв.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, в който взема становище, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Твърди, че е закупил с кредит движими вещи, които са останали за ползване от детето и майката, а той продължава да изплаща кредита за тях в размер на 2373,50 лв.Твърди, че след това взел нов кредит за да може да плати разноските по предходното дело. Твърди, че живее на квартира при свой приятел. Твърди, че след раздялата се интересува от детето, но контактите с него се препятстват от майката. Оспорва факта, че майката на детето получава трудово възнаграждение в размер на 460 лв. и твърди, че тя действително получава сума от 1000 лв. месечно. Твърди, че детето Т. няма координационни нарушения, няма нарушена симптоматика, няма симптоми на МРД, няма дискова херния, спи отлично, не е тревожен и се храни добре за възрастта си. Твърди, че той е здраво дете, а от друга страна до навършване на 18 години здравеопазването е безплатно.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Не
се спори между страните и се установява от съдебно решение № 1694/21.11.2016г.,
постановено по гр.д.№6145/2016г. по описа на РС-Плевен, че Ю.У. е осъден да
плаща на детето Т.У. ежемесечна издръжка в размер на 150 лв., считано от
подаване на исковата молба 15.08.2016г. чрез неговата майка и законен
представител М.Т.. От мотивите на решението е установено, че при определяне на
размера на издръжката е взет под внимание факта, че детето Т. е с наднормено
тегло и се нуждае от здравословна храна, както и физическа активност за
редуциране на теглото. Съобразено е, че и двамата родители имат изтеглени
кредити по време на съжителството им.
Видно
от удостоверение за раждане по акт за раждане №0211/13.02.2003г., майка на детето
Т.Ю.У., ЕГН********** е М.Т.В., а негов баща е Ю. А.У..
Установява
се от Амбулаторен лист № 00054/25.01.2017г., както и от Епикриза №
2987/03.02.2017г. на Клиника по педиатрия при УМБАЛ Г Странски-Плевен, че на Т.У.
е поставена диагноза: Увреждане на лумбо сакралния плексус. Назначена му е
медикаментозна терапия за след изписването от болницата: Маволикс,
Пентоксифарм, Невробекс. Посочено е, че при нужда терапията може да бъде
повтаряна. Назначена е физиотерапия и е посочено, че дедето подлежи на по-нататъчна
хоспитализация.
От
Амбулаторен лист № 001466/08.08.2017г. и № 001601/31.08.2017г. се установява,
че на детето Т.У. е поставена диагноза: Други смесени тревожни разстройства.
Назначена е терапия с Асентра, Триттико, Спокоен сън плюс и Ксетанор.
Установява
се Допълнително споразумение към Трудов договор № 0105/16.12.2015г., както и
Справка за актуално състояние на всички трудови договори и осигурителен доход
на М.Т., че тя работи по трудово правоотношение в ***, по договора е уговорено
трудово възнаграждение в размер на 460 лв. месечно, на която съму са внесени
или дълими осигурителни вноски.
От
Справка от МДТ към Община-Плевен е видно, че М.Т. няма декларирани на нейно име
недвижими имоти, както и МПС.
Видно
от от Служебна бележка № 316р-31713/12.10.2017г. и Справка за актуално
състояние на трудови договори и осигурителен доход на Ю.А.У., той работи по
служебно правоотношение с ОД на МВР-Плевен, като осигурителния му доход за
последните 6 месеца е средно от над 900 лв., като се вземе под мнимание, че
през два от месеците, включени в периода е взел трудово въднаграждение от 1463
лв. и от 2003 лв.
Установява
се от Договор за кредит за текущо потребление от 27.10.2016г., че Ю.У. е
изтеглил сумата от 7600 лв. за срок от 72 месеца. Не е приложен погасителен
план, от който да бъде установен размера на месечната погасителна вноска.
Видно
от Вносни бележки/л.20 от делото/ Ю.У. е внесъл сумата от 2373,50 лв. на дата
24.11.2016г. за пълно погасяване по дог.№ **********.
Съдът дава вяра на показанията на св.Г.Е.М.като
преки, логични и в съответствие с останалите, събрани по делото доказателства.
От тях се установява, че св.М.и ответника У. ***, като си делят разходите за
наем и консумативи. Всеки от тях ползва по една стая от съвместно обитаваното
жилище и разходите за наема и консумативи общо за цялото жилище възлизат на
около 400 лв. месечно, като те си ги делят по равно- по 200 лв. месечно.
Пазаруват храна също заедно като си делят разходите. След приспадане на тези
разходи за наем, консумативи, храна, транспорт, разходи за погасяване на
изтеглените кредити, на ответника му остават около по 100 в. месечно за цигари,
кафе. Съжителстват заедно от м. август 2016г. У. работи като полицай в гр.***,
до където пътува във всички работни за него дни. Ответника е изтеглил кредит по
време на съжителстването с майката на детето, с която сума са закупени домакински
електроуреди, които след раздялата между страните се ползват от детето Т. и
неговата майка. Бащата Ю.У. е правил опити да осъществи телефонен контакт с
детето Т. в присъствието на св.М., но той е останал безуспешен. Родителите на
ответника У. живеят в тр.***, но той живее на квартира в гр.Плевен за да е
по-близо до детето и пътува до работното си място в гр.***. Преди започване на
работа в гр.***, той отново не е работил в гр.Плевен, а тогава е пътувал до
гр.Пордим, където е било работното му място.
От изслушването на детете Т.У. по реда на
чл.15 ЗЗДет. се установява, че то учи в 8 клас, в училище със засилуно изучаване на английски
език. Тъй като е вече в осми клас трябва да си купува всички учебници, тъй като
вече не се осуряват безплатно. Учебниците по английски език само са 150 лв.
през настоящата учебна година, а останалите учебници около 200 лв. за година.
Ежемесечно са му нужни по 16 лв. за месечна карта за градския транспорт. Храни
се основно вкъщи, а в училище харчи не-повече от 1 лев на ден за напитки. Има
възпален нерв на кръста, поради което понякога го боли единия крак и често има
схащания в него. Има и поставена диагноза „тревожно разстройство“. Лекарствата,
които приема струват около 20 лв. месечно за едното и около 17 лв. за другото
лекартство. Тези лекарства са за депресивното му разствойство, а за болките в
крака понастоящем няма медикаментозна терапия. Препоръчано му е да плува, но
той не го прави, тъй като не може да си позволи месечния разход за басейн от по
около 50 лв. Посещава допълнителни часове по английски, за които не заплаща
подъплнително, тъй като са финасирани по европейска програма. Счита, че има
нужда от допълнителни частни уроци по математика и информатика, тъй като има
затруднения с тези предмети. Не може, обаче да си позволи разхода да
допълнителните частни уроци. Тъй като в резултат на предприетите мерки за
редуциране на теглото е успял да свали килограми, има нужда от закупуване на
нови дрехи. С баща си не е контактувал от 09.02.2017г., тъй като су чувства
обиден от него. Бащата е поел да заплаща месечната сметка за телефон на детето
и понеже, то е било в болница, си е закупило допълнително интернет,за да не му
е скучно в болницата. Това е повишило месечната сметка. На 09.02.2016г., когато
е рожденния ден на детето, бащата му е звъннал, но да му се скара за
по-високата сметка за телефон, като е пропуснал да му честити рожденния ден.
Това е обидило много Т. и той отказва контакти с баща си от тогава. Детето след
раздялата на родителите съжителства с майка си и пълнолетния си брат, който
работи. Обитават жилище под наем, за което заплащата по 150 лв. месечно.
От приетия по делото социален доклад се
установява, че детето Т. споделя, че с бащата живеят разделени от м.август 2016г.,
когато той е напуснал него и майка му. Т. е споделил, че се чувства обиден от
това, че бащата не е обсъдил с него въпроса за раздялата, както и че на
рожденния му ден през февруари 2017г. не му се е обадил за да му честити
рожденния ден, а за да му се скара за високата телефонна сметка. Детето се
чувства предадено от бащата. Детето е с наднормено тегло, което се отразява на
костно-мускулната му система. Трябва да спортува, но няма средства за
ежемесечни разходи за фитнес зала. Детето не е диспансеризирано поради хронични
болести, но в началото на 2017 г. е било хоспитализирано поради проблеми с
лумбално-сакралните прешлени. Във връзка с фигурата си се чувства подтиснат и
без самочувствие, тъй като има деца, които му се присмиват. След като бащата е
напуснал семейството, Т. е започнал да получава понически атаки, което е довело
до нуждата за консултация с психиатър. Поставена е диагноза „ други смесени
тревожни разстройства“ и за овладяването е назначена медикаментозна терапия.
Семейството живее в апартамент под наем, за което заплащат месечен наем от 150
лв. Т. има изградена силна емоционална връзка с майката и брат си, а с бащата
не се е срещал от м.август 2016г., като не поддържат и телефонна връзка. При
определяне на размера на издръжката следва да бъдат взети под внимание
потребностите на детето.
При така установеното от фактическа страна,
съдът приема следното от правна страна:
По делото
безспорно е установено, и не се спори, че Д.М.е дъщеря на ищеца и ответницата.
Имайки
предвид правната квалификация на иска за увеличение на присъдена издръжка на
ненавършило пълнолетие дете, а именно нормата на чл. 150,
във връзка с чл. 143, ал.
2 СК,
и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, с оглед разпоредбата
на чл. 154, ал.1 ГПК,
ищецът следва да докаже следните предпоставки на така претендирания иск - че
ответникът му е родител, нуждата от получаване на издръжка в претендирания
размер от 250.00 лева, материалната възможност на ответника да дава такъв размер издръжка и наличие на
трайно изменение на обстоятелствата, при които е била определена първоначалната
издръжка (изразяващо се в нарастване на нуждите на правоимащия от издръжка в
претендирания размер или увеличаване на материалните възможности на задължения
родител). Не всяко изменение, обаче дава основание за промяна на размера на
присъдената издръжка, а само това, което има траен и продължителен характер и
по което може да се съди, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването
на изменилите се обстоятелства. За допускане изменение на размера на издръжката
е достатъчно да е налице някоя от тези предпоставки, като изменението на
материалните възможности на задължените родители следва да бъде преценявано с
оглед на това дали поисканото увеличение ще бъде основателно за целия
претендиран размер, респ. е възможно и това увеличение да бъде поето от
родителя, който полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на
ненавършилото пълнолетие дете (когато са намалели материалните възможности на
родителя, от когото се претендира увеличението на издръжката).
Съдът намира,
че от определяне размера на предишната издръжка е изминал един не особено дълъг период от време
– 1 година. Детето, обче е пораснало от предходното определяне на размера на
издръжката и вече е учениик в 8-ми клас, поради което са се увеличили разходите
за издръжката му. То вече учи в гимназиален етап на обучение, което предполага увеличение
на разходите за учебници, тъй като от 8-ми клас, вече не се осигуряват
безплатни учебници. Детето е навлязло и във възраст, през която се развива
интензивно във физически аспект, което предполага по-големи разходи за храна,
както и честа смяна на облеклото, включително и в резултат на процеса на
редуциране на наднорменото му тегло. Установи се, че след определяне на
предходния размер на издръжката са възникнали нови обстоятелства, които не са
били съобрадени при определяне на издръжката. При определянето му мече е било
взето под внимание, че детето е с наднормено тегло и се налага да се храни
здравословно, както и да има физическа активност с цел редуциране на теглото,
но след това са възникнали и нови обстоятелства, свързани със здравословното
състояние на детето. Тези факти се установяват от приетата по делото медицинска
документация, от която по несъмнен начин се установява проблем с единия крак на
детето, като е препоръчана физиотерапия и медикаментозна терапия при нужда.
Установено е и депресивно разстройство, за което е назначена терапия. Разходите
за медикаменти видно от изслушването на детото са в размер на 35 лв. месечно, а
разходите за транспорт са в размер на 16 лв. месечно. Тези разходи
представляват трайно изменение в обстоятелствата, при които е определен размера
на издръжката. Трайно изменение в обстоятелствата се явява и необходимостта от
закупуване на учебници на детето ежегодно. Установи се, че необходимата сума за
учебници е около 240 лв. годишно, или по около 20 лв. месечно. Предвид
поставената диагноза „ Увреждане на лумбално сакралния плексус“ се установи, че
детето е ограничено във възможните физически активности, като му е препоръчано
да плува. По делото обаче, не се установи точния размер на необходимите разходи
за плуване, както и препоръчаната честота на посещение. От изслушването на
детето се установи, че месечната абонаментна такса за басейн е около 50 лв., но
не е ясно за колко посещения месечно, както и каква е препоръчителната честота
на посещение на басейн. Поради това, съдът приема, че ежемесечния необходим
разход за посещение на басейн на детето Т. е в размер на 25 лв., като взема
предвид, че посещенията се препоръчва да са с лечебна, а не с тренировъчна цел
и биха могли да бъдат по един път в седмицата, а не по предвидената в
абонаментната карта честота на посещение. За твърдяната необходимост от
посещение на допълнителни частни уроци по математика и информатика не се
събраха доказателства, освен обясненията на детето Т.. Не се установи тяхната
необходимост, честота, месечен разход. Останалите относими и наведени като
твърдения обстоятелства- неднорменото тегло на детето, както и изтеглените ост
страните по делото кредити са били съобразени при предходното определяне
размера на издръжката и не съставляват нови обстоятелства, които могат да
аргументират изменение в размера на издръжката. Предвид изложеното, съдът
намира, че трайно исменените обстоятелства, свързани с издръжката на детето Т.
от предходното опредялене на издръжката, водят до трайно увеличение в размера
на издръжката от 95 лв. месечно.
Установи се по делото, че и двамата родители
нямат други деца, на които да дължат безуслово издръжка. Майката има друго
дете, но то е пълнолетно и реализира доходи от трудово правоотношение, а бащата
няма друго дете, на което да дължи издръжка. И двамата родители живеят на
свободен наем със съпоставим месечен наем. Майката полага непосредствени грижи
за детето и получава трудово възнаграждение, което е в размер на около 460 лв.
месечно, а бащата получава трудово възнаграждение около повече от 900 лв.
месечно. От друга страна, следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 143, ал.
2 СК,
като и при иска за увеличение на издръжката се отчете и безусловния характер на
издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, за разлика от издръжката по чл. 144 СК.
Предвид което следва извода, че на детето следва да бъдат осигурени такива
битови условия и средства, които да му гарантират нормален живот и развитие,
каквито то би имало, ако родителите му живееха заедно. При определяне размера
на издръжката следва да бъде отчетена и нормата на чл. 142, ал.
2 СК,
според която разпоредба независимо от предпоставките на чл. 142, ал.
1 СК (определен като функция на нуждите на правоимащия и
възможностите на дължащия издръжката), при издръжката на дете се следва една
минимална издръжка, която не може да бъде по-малък размер от една четвърт (1/4)
от размера на минималната работна заплата. Тази материална разпоредба е с
императивен характер и не подлежи на преценка от съда, каквито и да са
материалните възможности на задължения родител.
Съдът приема,
че необходима за издръжката на Т.У. сума е в размер на 310 лв. месечно по
следните съображения: По делото бяха
ангажирани доказателства за нарасналите
потребности на детето предвид увеличаването на неговата възраст, както и
обучението му в гимназиален етап на обучение и здравословното му състояние. По
отношение на другите разходи, съдът взема предвид статистическите данни за
необходимите средства за издръжка на едно лице, адаптирани към възрастта на
детето, както и съжителстването му в семейната среда на майката. В тази връзка
съдът съобрази и факта, че майката следва да получава и детски добавки в размер
на 37,00 лв. за детето. Ответника е безусловно задължен да заплаща
издръжка само на детето Т., няма други деца на които да дължи издръжка.
Установи се, че майката работи и получава трудови доходи, които са в
минималния за страната размер на трудово възнаграждение, поради което тя следва
да осигурява ежемесечна издръжка в размер на 115 лв. Установи се, че бащата
работи и получава основно месечно трудово възнаграждение в среден размер на повече
от 900 лв., като същевременно не дължи издръжка на дурго дете, поради което
може да отделя по-голям размер на издържката, а именно 195,00 лв. Отделно от
това, съдът взема под внимание и факта, че детето живее в семейната среда на
майката и тя полага непосредствена грижа за него. Този размер на издръжката би осигурил
финансова възможност да бъдат заплащани необходимите медикаменти за лечение,
учебни посочия, транспорт и плуване. По изложените съображения съдът намира, че
майката следва да осигурява 115 лв. от необходимия размер на издръжката, а
бащата да осигурява останалите 195 лв. Издръжката в общ размер от 310 лв. следва
да се допълва и със сумата от 37 лв. детски добавки. Предвид изложеното искът
следва да бъде уважен за сумата от 195 лв.,
а за разликата до претендирания размер от 250,00 лв. следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
На основание чл.242, ал.1 ГПК следва да бъде
допуснато предварително изпълнение на решението.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответника следва
да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото
производство съразмерно с уважената част на исковата претенция. По делото е
представен договор за правна помощ и съдействие, в който е уговорено, че адв.М.М.
ще предостави правна помощ на Т.Ю.У. и Милко В.Т. безплатно, на основание чл.
38, ал.1 ЗАдв. Нормата предполага, лицето на което е предоставена безплатна
адвокатска помощ на това основание да е лице, предвидено в посочената правна
норма. По делото не е оспорено от ответника, че представляваните лица не са от
предвидените категории лица. Предвид изложеното и на основание чл. 38, ал.2
ЗАдв. следва отвтеника да бъде осъден да заплати на адв. М.М. адвокатско
възнаграждение, определено в минималния размер съгласно Наредба за минималните
размери за адвокатските възнаграждения съразмерно с уважената част на
претенцията в размер на 135 лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищеца следва
да бъде осъден да заплати на ответника, направените от него разноски в
настоящото производство за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената
част на исковата претенция. Своевременно е направено възражение с правно
основание чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение съгласно чл.7, ал.1,
т.6 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер
на 300,00 лв. Съдът намира, че фактическата и правна сложност на делото не
обуславя по-висок размер на адвокатско възнаграждение от минималния такъв. Делото
не се отличава с правна и фактическа сложност, разгледно е и е приключило в
едно открито съдебно заседание. Предвид изложеното следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 165 лв. съразмерно с отхвърлената част на исковата
претенция.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Плевенския районен
съд държавна такса върху цената на уважения иск в размер на 64,80 лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ
размера на определената с Решение № 1694/02.11.2016г.,
постановено по гр.д.№6145/2016г. по описа на РС-Плевен издръжка, която Ю.А.У.,
ЕГН ********** е осъден да заплаща на детето Т.Ю.У., ЕГН **********, със
сагласието на неговата майка и законен представител М.В.Т., ЕГН **********, като го УВЕЛИЧАВА от 150.00 лева на 195.00 /сто
деветдесет и пет/ лева, считано от 02.10.2017г. ведно със законната лихва за
забава за всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта на всяко вземане
до окончателното му изплащане, до настъпване на обстоятелства за изменение или
прекратяване на издръжката, като за разликата до предявения размер от 250,00
лв., отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.2 ЗАдв., Ю.А.У., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА адв.М.М. сумата от 135,00 лв за
предоставена безплатна адвокатска помощ.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, Т.Ю.У., ЕГН **********, действащ със съгласието на
неговата майка и законен представител М.В.Т., ЕГН ********** да плати на Ю.А.У.,
ЕГН ********** от с. Милковица сумата от 165 лв. деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, Ю.А.У., ЕГН ********** от с. Милковица, да
заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 64,80
лв.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.242, ал.1 ГПК,
предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски
ОС в двуседмичен срок от 11.12.2017г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: