Гр.Момчилград, 22.10.2020г.
Момчилградският районен съд в публично заседание, проведено на 19.10.2020 година в състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ ОСМАН,
при участието на секретаря АНИТА ДОЧЕВА., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 265/ 2020г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на И.Н.Т. с ЕГН- **********,***, против ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба серия К № 3921628, издаден от ОДМВР- Кърджали, с който на осн.чл.189 ал.4 вр.182 ал.2 т.З от ЗДвП, на жалбоподателят е било наложено административно наказание- "глоба" в размер на 100 лева, за допуснато нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.
В жалбата, наказаното лице, изразява недоволството си от процесният електронен фиш, с който му е била наложена горната глоба, като сочи, че ел.фиш е незаконосъобразно издаден- бил издаден след изтичане на срока по чл.34 от ЗАНН, и не съдържал необходимите реквизити, при неправилно приложение на материалният закон. Иска отмяна на обжалваният ел.фиш.
В съдебно заседание- жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна- административно- наказващият орган- ОДМВР- Кърджали, не се представлява и и чрез ю.к.М.Петрова е постъпила молба, в което се сочи, че жалбата е неоснователна, а ел.фиш-законосъобразно издаден, и се иска потвърждаването на същият- претендира и юрисконсултско възнаграждение и намаляване размера на адв.възнаграждение поради прекомерност. От РУ-Момчилград към ОДМВР- Кърджали, е постъпило писмено становище, в което се развиват доводи за неоснователност на жалбата, и респ. за правилност и законосъобразност на издаденият ел.фиш. Иска се потвърждаването на атакуваният ел.фиш.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
С електронен фиш серия К № 3921628 на ОДМВР-Кърджали, на жалбоподателят е било наложено на основание чл.189 ал.4 вр. с чл.182 ал.2 т.З от ЗДвП, административно наказание „Глоба" в размер на 100 лева, за това, че на 15.08.2019г. в 17Д9ч. на път 1-5, км 349+850,
разклон с.Балабаново, общ.Момчилград, в посока на движение гр.Кърджали- ГКПП „Маказа", при ограничение на скоростта 60 км/ч., въведено с пътен знак „В 26" и отчетен толеранс от минус 3 км/ч; с МПС- л.а. „****" с per. № ****, извършил нарушение за скорост, което е било установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1- М 615.
В ел.фиш е посочено, че разрешената скорост е 60 км/ч, установената скорост е била 90 км/ч, а превишението е било с 30 км/ч, което представлява нарушение на чл.21 ал.2 вр.1 от ЗДвП.
Като доказателство по делото АНО е приложил клип № 8852 от радар № 615, в който се съдържат снимки от дата 15.08.2019г. в 17,19ч, и в които се вижда МПС с per. № ****, като измерената скорост е 93 км/ч., при ограничение от 60 км/ч., и превишение на скоростта с 33 км/ч., и е прието като ст-ст на наказуемата скорост 90 км/ч, като наказуемо превишение на скоростта е от 30 км/ч. Сиреч, АНО е приложил и допустимият законов толеранс от минус 3 км/ч.
В този снимков материал е посочено и мястото на нарушението, но само с координати. Посочен е също така и регистрационният номер на автомобила, който съвпада с посочения номер във фиша, в който точно и ясно е посочено мястото на нарушението. С копие на протокол на РУ- Момчилград към ОДМВР- Кърджали, се установява, че автоматизираното техническо средство /упоменато по-горе с №615/, на 15.08.2018г. за времето от 16,30ч. до 18,00 часа е било разположено в разклона за с.Балабаново, общ.Момчилград /на път 1-5 км 349+850, в посока от Кърджали към ГКПП- Маказа, където е имало пътен знак за ограничение на скоростта от 60 км/ч.- като разстоянието от автоматизираното техн.средство до пътният знак е възлизало на 130 метра. От този протокол е видно, че за това време са били направени 16 клипа /с нарушения/ с посочените в протокола номера, в т.ч. и процесният, упоменат по-горе. Приложена е и схема/скица на разположението на самата мобилна система за видеоконтрол.
От Протокол за проверка на мобилна система, както и Протокол от проверка № 144- ФМИ/ 06.06.2013г. на Българският институт по метрология, приложени по делото, се установява, че използваната по време на установяване на процесното нарушение мобилна система е от одобреният тип средство за измерване, което е преминало и последваща проверка /това обстоятелство е отразено и в протокола за използване на АТСС. От писмо № 1037/09.12.2015г. на ОПУ- Кърджали са видни участъците по път- 5 /Е-85/ „Кърджали- п.к. Момчилград- Кирково- Маказа", в които са въведени ограничения на скоростта с пътен знак В-26, в т.ч. и за местоизвършване на нарушението по настоящото производство /в пункт 2 от писмото.
Приложена е справка от сектор КАТ- ПП за регистрация на автомобил- л.а. „****" с per. № ****, от която се установява, че собственик на същият НЕ Е жалбоподателят по делото /и записан в процесният ел.фиш/, а друго лице- Д.А.Т.от гр.Пазарджик. По делото се установи, че първоначално ел.фиш за допуснатото нарушение с л.а. „****" с per. № **** на ограничението на скоростта на 15.08.2019г. в 17,19ч. на посоченият пътен участък /процесният/, е бил издаден срещу собственика на автомобила- Д.А.Т./и това е ел.фиш № К 2963889, приложен по делото и връчен на това лице на 18.08.2020г./, който е подал на осн.чл.189 ал.5 от ЗДвП съответната декларация, с която е посочил лицето, на което е предоставено за ползване МПС- процесното /като към самата декларация е приложено и свидетелството за правоуправление на МПС на жалбоподателят/.
Така първоначално издаденият ел.фиш е бил анулиран, и е бил издаден нов ел.фиш /обжалваният/ срещу жалбоподателят, и по делото няма данни последният да се е възползвал от възможностите по чл.189 ал.5 и ал.6 от ЗДвП да посочи лице, на което той от своя страна е предоставил процесният автомобил и по този начин да се освободи от отговорност.
При така приетата фактическа обстановка от правна страна съдът съобрази следното:
Жалбата е процесуално допустима, и е подадена лице, което има правен интерес от обжалването- т.е. от легитимирана страна, и въпреки, липсата на яснота за датата на връчване на електронният фиш на жалбоподателят, съдът приема, че е същата е подадена в срок /върху ел.фиша е отбелязана ръкописно „вр.03.09.2020. с подпис, представляващ параф"/. За последното обстоятелство не са ангажирани доказателства от АНО, поради и което не следва да се ограничи правото на жалбоподателят да обжалва атакуваният акт, и затова съдът приема, че подадената жалба е в срок. Жалбата, разгледана по същество, се явява неоснователна.
Съдът, като се запозна със съдържанието на обжалваният Ел. фиш, намери, че същият съдържа всички задължителни реквизити, посочени в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, както следва; 1/ посочена е териториалната структура на МВР, където нарушението е установено /и това е ОДМВР- Кърджали/. Следва да се подчертае, че няма законово изискване да се посочва конкретно кой е неговия издател, а така също и по какъв ред следва да се обжалва, както и същият да съдържа подпис и печат на издателя му, посочване на мястото и датата на издаването му. Съдът счита, че не може по аналогия да се прилагат правилата на ЗАНН, относно съдържанието на АУАН и НП, тъй като такова препращане не е предвидено. Нещо повече, в случаят е използван утвърден образец на ЕФ от Министъра на вътрешните работи.
Обжалваният ЕФ съдържа и мястото, на което е установено нарушението, което е задължителен реквизит на издаденият електронен фиш, като същото е посочено коректно с текстово описание и координатите индивидуализиращи точно определено място на извършване на нарушението. Посочен е собственикът на МПС/ ползвателят в конкретният случай и това е жалбоподателят.
От приложените веществени доказателствени средства също се установява точното място, на което е извършено нарушението, както и посоката на движение, а така също датата и точният час, както и регистрационният номер на автомобила, а и всички останали реквизити на акта.
При така посоченото място- на територията на посочената ОБЩИНА, безспорна е компетентността на ОД на МВР-Кърджали да издаде ЕФ, както и компетентността на настоящият съд да се произнесе по спора.
От събраните по делото доказателства се стига до извода, че извършването на процесното административно нарушение по чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП /където е посочена различието от разрешената скорост на движение в извън населено място за съответният вид МПС/ е установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M със съответният номер, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение от одобрен тип, преминала последваща проверка.
Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им /чл.165 ал.2 т.6 и т.7 от ЗДвП/, същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.
Следва да се посочи, че с изменението на ЗДвП /с ДВ от 13.03.2015г/., електронни фишове могат да се издават и от автоматизирани технически средства или системи, съответно стационарни или монтирани на автомобил, какъвто е настоящия случай при спазване на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Съгласно § 65. /Нова- ДВ, бр.19/ 2015 г./ от ДР на ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат два вида, както следва; 1/стационарни- прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; и 2/ мобилни- прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работният процес.
Трябва да се упомене, че с последното изменение на чл.189 ал.4 от ЗДвП /ДВ бр.54/2017г.. в сила от 09.07.2017г./. и която редакция е в сила към момента на извършване на пропесното нарушение, се предвижда издаването на ЕФ да става в отсъствие на контролен орган и на нарушител, при наличието на предпоставки за това, а именно- Нарушението да е установено и заснето с АТС или система, както и за него да не се предвижда наказание „лишаване от право да се управлява МПС" или „отнемане на контролни точки". Или казано иначе, отсъствието на контролният орган и нарушителят е меродавно към момента на издаването на ЕФ, а не на установяването на административното нарушение.
Следва да бъде съобразена и законовата промяна от 09.07.2017г. на чл.165 ал.2 т.8 от ЗДвП, с която е отпадна изискването контролните органи да обозначават, чрез поставяне на пътни знаци и да оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР участъкът от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез АТСС.
Предвид изложеното по-горе следва извода, че ограничението с ТР № 1/26.02.2014г. на ВАС в случая е неприложимо, предвид последвалите законодателни изменения в ЗДвП.
В цитираното по-горе Тълкувателно решение, както и в чл.7 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., която понастоящем е отменена, е посочено, че при контролиране на движението с горепосочената система следва да е поставен предупредителният знак. Такова изискване нормативно към настоящия момент липсва, предвид, че чл.7 от Наредбата е отменен, а и дори при неговото действие в практиката на съдилищата се приемаше, че непоставянето на знака не е съществено нарушение.
Предвид на изложеното по- горе съдът приема, че обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП. Съобразно и това се налага извода, че е установено и заснето нарушение на ЗДвП с АТСС, а именно с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение с № 615, за което свидетелства приложеният клип с цитираният номер от процесната дата, който съгласно разпоребдбата на чл.189 ал.15 от ЗДвП е веществено доказателствено средство в административнонаказателният процес.
Съгласно съдържанието на специалната разпоредба начл.188 ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него нарушение, а в случай, че собственикът не посочи на кого е предоставил МПС, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение. В настоящия казус се установява от електронният фиш, че МПС е регистрирано на името на друго лице, което се възползвало от своето право по чл.189 ал.5 от ЗДвП, и е посочило като ползвател на автомобила именно жалбоподателят и поради това срещу него е издаден процесният ел.фиш. Същият не се е възползвал от правото си по чл.188 ал.2 предл.2 от ЗДвП да посочи името на лицето, което е управлявало моторното превозно средство, поради което съдът намира, че правилно жалбоподателят е привлечен към
административнонаказателна отговорност, доколкото е доказано авторството на деянието /в тази насока е представена Декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП от собственика на МПС.
Както и по-горе е посочено в нормата на чл.188 ал.1 от ЗДвП е установено положението, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.
Съдът приема, че нормативният текст установява юридическата отговорност за извършено нарушение с конкретно превозно средство, в тежест на неговият собственик или в тежест на всяко трето лице, на което това превозно средство е предоставено за ползване, като приложното поле на тази норма обхваща не само случаите при които собственикът предоставя превозното средство на трето лице, но и тези, при които лицето на което е предоставено превозното средство, от своя страна го е предоставило на друго лице. Съобразно и това регламентираният способ в нормата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, посредством който нарушението, трябва да бъде „установено и заснето“, изключва възможността в този, същият момент да бъде персонифицирано, конкретното лице, което е осъществило изпълнителното деяние. Поради и тази причина, в изречение второ от цитираният нормативен текст е установена оборимата презумпция, при липсата на данни относно лицето, на което е предоставено превозното средство и което в момента на нарушението е управлявало същото, да се приеме, че извършител на деянието е собственикът на превозното средство и съответно на него да бъде наложено следващото се наказание. Това е така, защото към момента на извършване на нарушението, известните данни са тези, които се съдържат в информационната система на МВР за регистрация на МПС в Р.България. Тази оборима презумпция трябва да бъде тълкувана преди всичко в рамките на самия чл.188 ал.1 от ЗДвП в който се съдържа. В този смисъл, след като в първото изречение на текста е установена отговорност за собственика на превозното средство, с което е извършено нарушението, или за всяко трето лице, на което това превозно средство е било предоставено за ползване, то възможността за собственика да се освободи от отговорност е да посочи, лицето на което е предоставил превозното си средство, а съответно, възможността за лицето на което е предоставено ползването на превозното средство да се освободи от отговорността за извършеното с него нарушение е да посочи лицето на което той от своя страна е предоставил същото.
Този извод следва и при тълкуване на въпросната законова презумпция във връзка с правилото на чл. 24, ал. 1 от ЗАНН, според което административно-наказателната отговорност е лична.
Предвид това съдът приема, че при липсата на надлежно регистрирани в администрацията данни за лицето на което към момента на извършване на нарушението е било предоставено ползването на превозното средство, единствената възможност да се персонифицира субекта, който „лично" трябва да понесе отговорността е той да бъде посочен от тези лица, за които пък има надлежно регистрирани данни в информационната система. Очевидно е при това положение, че ако са регистрирани данни само за собственика на превозното средство, електронния фиш следва да бъде издаден срещу него, а за да се освободи от отговорността, той като пряк адресат на акта, трябва да посочи лице на което е предоставил превозното си средство. И съответно за да се освободи пък последният от отговорността, като пряк адресат на акта, трябва да посочи лице, на което е съответно е предоставил превозното средство, като в краен резултат, отговорността да се понесе „лично" от фактическият, а не от презюмираният извършител на деянието.
Ето защо съдът намира, че няма никаква законово установена забрана, фактическият извършител на нарушението да бъде посочен не само от собственика на автомобила, но и от този на когото собственика е предоставил ползването на същият.
Съдът приема за правилна и правната квалификация на нарушението, тъй като безспорно е обстоятелството, че жалбоподателят е извършил административно нарушение на разпоредбата на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, като е управлявал МПС със скорост 90 км/ч /с отчетен толеранс от минус 3 км в час/ при разрешена скорост в извън населеното място от 60 км/ч /което е било регламентирано в пътен знак В 26 и което се установява с писмо от ОПУ- Кърджали/, като превишението е от 30 км/ч. В ЗДвП е предвидено, че превишението на разрешената скорост е наказуемо, поради и което съдът намира, че правилно е определено и следващото се административно наказание, което съгласно чл.182 ал.2 т.З от ЗДвП е „Глоба“ в размер на 100 лева.
Въз основа на гореизложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен, като не са налице основанията за отмяната на същият, поради и което той следва да бъде потвърден. С другите думи казано, направените в жалбата възражения за незаконосъобразно използване на АТСС са неоснователни, в това число и за неотчетен толеранс от 3 км/ч, както и за неточно отразяване на времето на допуснатото нарушение. Не е основателно възражението за неспазен срок за издаване на ел.фиш, т.к. същият е бил издаден след подадената декларация от собственика на МПС, който е посочил жалбоподателя, като ползвател на МПС. Предвид това съдът счита, че са спазени изискванията на ЗДвП, и общите изисквания по ЗАНН, в тази насока, и поради това и следва да бъде потвърден.
Съгласно нормата на новата редакция на чл.63 ал.З от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В ал.4 на същият текст е предвидено, когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Предвидена е също така в ал.5 и възможността в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
При този изход на делото, и с оглед направено от страна на АНО- ОДМВР гр.Кърджали искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, намира, че същото не е основателно, т.к. по делото АНО не се е представлявал, като ю.к. на ОДМВР- Кърджали е постъпила само една молба, с кратко становище по жалбата и с искане за присъждане на такова възнаграждение, но реална защита по самото дело не е осъществявана. Ето и защо съдът оставя без уважение искането за присъждане на ю.к. възнаграждение по настоящото производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба серия К № 3921628, издаден от ОДМВР- Кърджали, с който на жалбоподателят И.Н.Т. с ЕГН- **********,***, на осн. чл.189 ал.4 вр.182 ал.2 т.З от ЗДвП, е било наложено административно наказание- "глоба" в размер на 100 лева, за допуснато нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Административен съд гр.Кърджали в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: