Р Е Ш Е Н И Е
№………../.…..10.2020г.
гр.Варна
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети септември през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
при
секретар Мария Манолова,
като
разгледа докладваното от съдията Чавдарова
въззивно търг.дело №830 по описа за 2020г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба,
подадена от ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.Прилеп №33, срещу
решение №1153/05.03.20г., постановено
по гр.д. № 12033/19г. на ВРС,
с което е прието за установено в
отношенията между страните, че Д.Т.В. ***, не дължи на ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА ООД, ЕИК *********, сумата 6319,26лв. за ВиК услуга по партида с
аб.№1740707 по фактура №********** от 18.03.19г. за периода
02.05.18г.-08.03.19г. за консумация на 2074 куб.м.вода за обект с адрес в
гр.Варна, ул.Ропотамо №15а, на осн. чл.124 ГПК.
В жалбата въззивникът
е навел твърденията, че решението е неправилно и необосновано, постановено при
нарушение на материалния и процесуален закон.
Счита за неоснователен извода на ВРС за недоказаност на
начина, по който е определено ползваното количество вода, тъй като от писмените
доказателства се установявали липсата на пломба на измерв.уред и показанието на
водомера при демонтажа му, като съставения в тази връзка конст.протокол носел
подписа на лице от домакинството на ищеца. Счита, че не били съобразени
разпоредбите на чл.11, ал.4 и 5 от Наредба №4/2004г. и чл.5, ал.2, т.5 и т.8 от
ОУ. Не било отчетено и обстоятелството, че ищецът не оспорил начисленото
количество в КП , нито е заявил искане за експертиза или подал възражение по чл.34 от ОУ. Моли да
бъде отменено решението, като бъде отхвърлен иска.
В
срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна Д.Т.В. ***,
е постъпил отговор, с който счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски
Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред
ВРС е образувано по предявен от Д.Т.В. против ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА ООД, ЕИК *********, иск
с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено, че Д.Т.В. не дължи на ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА ООД сумата в размер на 6319,26лв, представляваща
задължение за ВиК услуги по фактура №**********/18.03.19г., начислени за периода
02.05.18г.-08.03.19г. за обект с адрес в гр.Варна, ул.Ропотамо №15а.
В исковата
молба поддържа, че между страните съществува правоотношение по доставка на ВиК
услуги за имот, находящ се в гр.Варна, ул.Ропотамо №15а с аб.№1740707. Твърди, че с покана
за добр.плащане е уведомена да заплати задължения за ползвани ВиК услуги от
2074 куб.м. по кл.№1740707 в размер на 6319,26лв. Твърди, че издадената фактура
не отразява действително потребените количества вода, тъй като жилището се
обитавало рядко и водоснабдяването било прекъсвано по съгласие на страните.
Счита, че монтирания водомер е нередовен и несертифициран, като нямало данни да
е проверяван. Оспорва начина и методиката, по която е начислена сумата по
фактурата, като счита за дължима само стойността на доставена, потребена и
измерена с правилно монтиран и сертифициран водомер вода.
Ответникът ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА ООД, е депозирал в срока
по чл.131 ГПК отговор на исковата молба, с който оспорва същата. Не оспорва наличието на облиг.правоотношение
между страните, както и факта на уведомяване на ищцата за съществуващо
задължение. Счита, че съгласно чл.11, ал.4 и 5 от Наредба №4/04г. проверката,
поддържането и ремонта на водомери са задължение на потребителите. Твърди, че с
КП №********** от 08.03.19г. е установена липсата на пломба на измерв.уред,
като към момента на демонтажа показанието на водомера било 3860, като
полагането на подпис на лицето, присъствало на проверката в КП, предпоставяло,
че ищцата е запозната с него и се е съгласила с отразеното в него. Счита, че
съгласно чл.5, ал.2, т.5 и 8 от ОУ ищецът бил длъжен да съхранява целостта на
пломбите на водомера и холендерите към него, както и всички водопроводни части
на сградните инсталации. Твърди, че ищецът не е подал и възражение по чл.34 от
ОУ.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В
рамките на тази проверка настоящият състав намира предявения иск с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК за
процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
По
делото между страните няма спор, че ищецът е потребител на ВиК услуги по смисъла на чл.2 от
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
„Водоснабдяване и канализация” ООД – Варна за имота, находящ се в гр.Варна, ул.Ропотамо №15а, както и че имотът е
присъединен към водопроводната и канализационната система и за него e определен съответен абонатен номер.
Предвид това съдът приема, че ищецът като
потребител се явява задължено лице за плащането на задълженията за
консумираната в имота вода и доставени ВиК услуги.
Съгласно разпоредбите на чл.17, ал.3 и ал.4 от
приложимите ОУ, при сгради - етажна собственост, както и при водоснабдявани
обекти с повече от един потребител, всеки потребител поставя индивидуални
водомери, които са елементи на сградната водопроводна инсталация или на
вътрешната водопроводна мрежа на потребителите като В и К операторът пломбира
холендъра на индивидуалните водомери към водопроводната тръба за сметка на
потребителите. Доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът
на индивидуалните водомери се извършва от и за сметка на потребителите. В разпоредбата на чл.34, ал.2 от Наредба
№4/14.09.2014г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи е предвидено на
водомерите да се извършват следните проверки: периодично, след ремонт, при
нарушаване на пломбата и по искане на оператора или потребителя, като периодичните
проверки на индивидуалните водомери се извършват от и за сметка на
потребителите през 10 години, считано от датата на последната метрологична
проверка (чл.16, ал.4 от ОУ).
При съобразяване на така установената уредба на
отношенията по повод и във връзка с монтажа и поддържането на индивидуалните
водомери, е очевидно, че е в задължение на потребителя, а не на ВиК оператора,
да следи за техническата изправност на монтирания в имота му водомер (който е
негова, а не на ВиК оператора собственост) и да инициира своевременно
периодична проверка на същия. Доколкото ищецът не твърди да е изпълнил
задълженията си по чл.16, ал.4 от ОУ, то твърденията му за негодно СТИ се
явяват необосновани.
С оглед предмета на предявения отрицателен
установителен иск, то в тежест на ответника по делото
е да докаже факта на реално доставеното количество В и К услуги и тяхната
стойност.
Видно от приложената по
делото справка за облога и плащанията на частен абонат по кл.№1740707 е
отбелязано задължение по фактура ********** от 18.03.19г. за 2074 куб.м. за
периода 02.05.18г.-08.03.19г. за сумата от 6319,26лв.
Съгласно чл.32 от ОУ заплащането на
услугите от абонатите се извършва въз основа на измереното количество изразходвана
вода от водоснабдителната мрежа, като редът и начина на измерване, отчитане и
разпределение на количествата питейна вода и на количествата отведени и
пречистени отпадни води е уреден в разпоредбите на глава ІІІ на ОУ и на глава
VІ от Наредба № 4 от 14.09.2004г. Ответникът, чиято е доказ.тежест, не е посочил
и представил доказателства за доставените в имота на ищеца количества вода,
съответно за реалното потребление, отчетено съобразно установения за това в
Общите условия ред.
От констативен протокол
от 08.03.19г. се установява факта на извършен демонтаж на водомер №04755 с
липсваща пломба и показания 3860 и монтажа на нов такъв №041100. Представен е
още и констативен протокол от 20.09.18г., удостоверяващ факта на извършен в
процесния имот демонтаж и затапване на водомер №04755 и пломбиране с пл.№3072775
и 3072797 с показания 3859, поради неплащане на дължими суми.
Действително от посочените констативни
протоколи е видно, че още към 20.09.18г. е установено показание на водомера от
3859куб.м., но липсват доказателства, от които да става ясно за какъв период от
време са отчетени тези данни и по кой ред от ОУ / т.е. дали се касае за редовен
отчет и/или начислена служебно консумация/. Приложената справка за облога
съставляват частен документ, издаден от ответника с цел установяване на изгодни
за него факти, и не обвързва съда с материална доказателствена сила, още
повече, че е оспорена и от ищеца. Конст.протокол от 08.03.19г. удостоверява
почти идентично показание на демонтирания водомер /3860куб.м./, като отново
липсват доказателства, от които да става ясно какъв период от време касаят тези
данни и по кой ред от ОУ са начислени, предвид и удостоверените вече такива с
предходния конст.протокол.
Предвид така изложеното, съобразявайки
и правилата за доказателствената тежест в гражданския процес, съдът намира, че
ответното дружество – оператор на ВиК
услуги не е доказало потребеното от ищеца - потребител през процесния период
количество питейна вода и редовността на нейното отчитане. Ето защо предявеният
отрицателен установ.иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
Като
е достигнал до същия краен извод ВРС е постановил законосъобразен и правилен
съдебен акт, който следва да бъде потвърден изцяло.
Предвид изхода на спора и направеното
своевременно искане за присъждане на разноски в полза на възз.страна следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за въззивната
инстанция в размер на 1000лв–адв.възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1153/05.03.20г.,
постановено по гр.д. № 12033/19г. по описа на Варненски районен съд.
ОСЪЖДА ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул.Прилеп №33, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Т.В., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1000лв
(хиляда лева), представляваща сторените за въззивното производство разноски, на основание чл.78, ал. ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване
съгл. чл.280, ал.3
ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: