№ 4534
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110140402 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от П П и М Ц,против К. И. П.,ЕГН **********,с адрес
гр.С,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 4358,93 лева главница
за топлинна енергия за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г.,484,57 лева лихва
за забава за периода 15.09.2022 г. до 07.03.2024 г.,48,12 лева сума за дялово
разпределение за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г.,9,65 лева мораторна
лихва за периода 16.07.2021 г. до 07.03.2024 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на исковете до окончателното изплащане
на вземането.
В исковата молба се твърди,че ответникът П. като собственик на
недвижим имот в *****,е клиент на топлинна енергия и между страните
съществува договорно правоотношение относно доставка и продажба на
топлинна енергия,при което ответникът е задължен да заплаща стойността на
доставена топлинна енергия в срока по общите условия. Сочи се,че за
процесния период стойността на доставена топлинна енергия възлиза на
4358,93 лева,съответна на реално доставено количество топлинна енергия.
Предвид обстоятелството,че цената на топлинна енергия не е заплатена в
срок,ищецът претендира сумата от 484,57 лева лихва за забава за периода
15.09.2022 г. до 07.03.2024 г. С исковата молба са предявени и искове за
заплащане сума за дялово разпределение и мораторна лихва върху сума за
дялово разпределение,съответно в размер от 48,12 лева и 9,65 лева. Исковата
1
претенция е основана на твърдения,че вземането е претендирано по реда на
заповедното производство,но с оглед депозирано възражение срещу заповедта
за изпълнение е налице правен интерес от предявяване на установителните
искове. Ищецът моли съда да постанови решение,с което да уважи
предявените искове.
Ответникът К. И. П. в подадения писмен отговор изразява становище за
допустимост,но неоснователност на исковете – твърди се,че не е доказано
ответникът да е клиент на топлинна енергия,съответно не е установено,че
съществува договорно правоотношение,формулирано е възражение за
настъпила погасителна давност. Оспорена е дължимостта на мораторната
лихва. Твърди се,че исковете за сума за дялово разпределение и мораторна
лихва върху сума за дялово разпределение не са доказани по основание и по
размер. Моли съда да отхвърли исковете.
Третото лице помагач „Т С“ЕООД намира исковете за доказани.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК от 02.04.2024 г. „Т“ЕАД
претендира от К. И. П. сумите от 4358,93 лева главница за топлинна енергия за
периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г.,484,57 лева мораторна лихва за периода
15.09.2022 г. до 07.03.2024 г.,48,12 лева сума за дялово разпределение за
периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г.,9,65 лева мораторна лихва върху сума за
дялово разпределение,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Искането
е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 19330/2024
г. по описа на СРС,42 състав.
С нотариален акт от 17.03.2015 г. К. И. П. се легитимира като собственик
на недвижим имот *****.
Видно от договор № 401/23.01.2001 г.,сключен между „Т С“ЕООД и
етажните собственици в ****,страните са постигнали съгласие да бъдат
обвързани от правоотношение,според което дружеството приема да реализира
дейност по дялово разпределение на топлинна енергия,а етажните
собственици приемат да поставят индивидуални разпределители. Договорът е
сключен в изпълнение на прието решение на общо събрание на етажните
собственици.
Представени са общи фактури,издадени от „Т“ЕАД от 31.07.2022 г. и от
31.07.2023 г. с получател К. И. П..
Съгласно договор от 03.06.2020 г.,сключен между „Т“ЕАД и „Т С“ЕООД
страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от
правоотношение,според което „Т С“ЕООД приема да извършва дялово
разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост,а
„Т“ЕАД приема да заплаща възнаграждение за услугата дялово
разпределение.
Приети са общи условия на „Т“ЕАД за продажба на топлинна енергия за
битови нужди.
2
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
постъпило възражение. Регламентирането на иска като положителен
установителен иск означава,че ищецът носи доказателствената тежест да
установи наличието на материалноправни предпоставки за уважаване на иска.
В конкретния случай ищецът следва да проведе доказване,че страните се
намират в договорно правоотношение относно доставка и продажба на
топлинна енергия,да докаже доставеното количество топлинна енергия и
стойността на същата. Законът регламентира фикция,че искът се счита
предявен на датата на подаване на заявлението,ако исковата молба е
постъпила в едномесечен срок от съобщението с указания за предявяване на
иск,т.е. искът се счита предявен на 02.04.2024 г.
Софийският районен съд приема,че от събраните по делото
доказателства се установява,че между страните съществува договорно
правоотношение – дружеството ищец реализира дейност по доставка и
продажба на топлинна енергия,а ответникът П. е клиент на топлинна енергия
в качеството си на собственик на топлоснабдения имот. Съгласно чл.153,ал.1
от ЗЕ клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно
право на ползване върху имота. В настоящия случай по делото е представен
нотариален акт,с който ответникът П. се легитимира като собственик на
топлоснабдения имот,поради което и съдът счита,че е доказано,че ответникът
е пасивно легитимиран да отговаря за заплащане стойността на доставена
топлинна енергия. Законът не поставя изискване за наличието на сключен
писмен договор за имотите,които се явяват топлоснабдени към влизане в сила
на закона,а договорното правоотношение се счита възникнало с оглед
притежаваното право на собственост или вешно право на ползване. Съгласно
чл.150,ал.1 от ЗЕ правата и задълженията на страните по договорното
правоотношение се определят от общите условия на дружеството доставчик.
Страните не твърдят да са уговорили индивидуални условия,което означава,че
приложими са общите условия. За да бъде изпълнението на задължението за
заплащане стойност на топлинна енергия точно,необходимо е да бъде
заплатена цената на топлинна енергия в срока по общите условия.
Провеждането на доказване,че цената на доставена топлинна енергия е
заплатена в срок е възложено на клиента на топлинна енергия като
възражение,правоизключващо претенцията на ищеца. В хода на
производството ответникът П. не доказва да е заплатил цената или част от
същата,поради което съдът намира,че исковата претенция за главница за
топлинна енергия е доказана по основание и по размер. От доказателствата по
делото се установява,че в сградата,където се намира топлоснабденият имот е
въведена система за дялово разпределение,което означава,че собственикът на
топлоснабден имот дължи заплащане стойността на топлинна
енергия,определена за имота му вследствие реализираното дялово
разпределение. Ответникът П. в подадения писмен отговор не оспорва начина
на реализиране на дялово разпределение – не отрича,че в имота е потребена
3
топлинна енергия в претендирания размер,поради което съдът намира,че
предявената искова претенция в частта за главницата подлежи на уважаване.
Съдът намира,че и искът за заплащане сума за дялово разпределение е доказан
по основание и по размер и подлежи на уважаване. Общите условия на
дружеството доставчик – чл.12,т.1 и чл.36,ал.2 от общите условия
регламентират,че клиентът на топлинна енергия заплаща сумата за дялово
разпределение на продавача на топлинна енергия,който от своя страна
заплаща възнаграждението в полза на дружеството,което реализира дялово
разпределение. Регламентираният ред за заплащане сумата за дялово
разпределение позволява на съда да приеме,че ищецът е носител на вземането
за сума за дялово разпределение,а искът е доказан по размер при съобразяване
представеното извлечение от сметка относно начислените суми за дялово
разпределение. Предвид това,че съдът възприема като основателни исковете
за заплащане главница за топлинна енергия и сума за дялово разпределение
съдът следва да се произнесе по формулираното в писмения отговор
възражение за изтекла погасителна давност. Погасителната давност е уредена
в полза на длъжника,който може да се позове на настъпила давност,ако в
определен период,считано от настъпване изискуемост на
вземането,кредиторът бездейства. Приложимата давност за вземания за
топлинна енергия е тригодишната давност съгласно Тълкувателно решение на
ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г. Съобразявайки наличието на
предвиден срок от 45 дни за изпълнение на задълженията за заплащане
стойност на топлинна енергия,както и като отчете,че искът се счита предявен
на 02.04.2024 г.,съдът приема,че липсват погасени по давност парични суми за
главница и за сума за дялово разпределение. Най-старите претендирани
задължения за главница за топлинна енергия и за сума за дялово
разпределение са начислени за м.05.2021 г. и към датата на предявяване на
иска – на 02.04.2024 г. не е изминал период,по-дълъг от три години. При това
положение възражението за давност се явява неоснователно,а исковете
подлежат на уважаване за сумите от 4358,93 лева главница за топлинна
енергия и 48,12 лева сума за дялово разпределение.
Уважаването на иск за мораторна лихва по чл.86 от ЗЗД е обусловено от
провеждането на доказване,че парична сума не е заплатена,при което за
периода на забава длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на
обезщетение за забава. Когато задължението има падеж или срок за
плащане,считано от деня,следващ падежната дата или последния ден от
срока,длъжникът изпада в забава,а ако задължението няма срок,за да бъде
поставен в забава длъжникът е необходимо да бъде отправена покана. Съдът
счита,че задълженията за заплащане главница за топлинна енергия възникват
като срочни – общите условия регламентират срок за плащане от 45 дни,такъв
срок е уреден и за заплащане задължението по общата фактура. При липсата
на изпълнение в срока клиентът на топлинна енергия отговаря и за заплащане
на мораторна лихва и искът за мораторна лихва върху главница за топлинна
енергия подлежи на уважаване за сумата от 484,57 лева. Софийският районен
съд намира,че са налице предпоставки да бъде отхвърлена исковата претенция
за заплащане на мораторна лихва върху сума за дялово разпределение.
Общите условия на дружеството доставчик не регламентират срок за
изпълнение на задължението за заплащане на сума за дялово разпределение,а
същевременно ищецът не доказва да е канил ответника П.,с което да го е
4
поставил в забава. При това положение искът за сумата от 9,65 лева подлежи
на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски при отчитане уважената част от
исковете следва да бъдат присъдени такива в размер от 146,55 лева за
заповедното производство и в размер от 323,07 лева за исковото производство.
Съдът счита,че в полза на ответника не могат да бъдат присъждани
разноски,защото не е сторил такива,както и не може да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение поради липса на доказателства за размера на
уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415
от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по отношение на К.
И. П.,ЕГН **********,с адрес гр.С,че съществува вземане на „Т“ЕАД,ЕИК
*****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М
Ц,в размер от 4358,93 лева ( четири хиляди триста петдесет и осем лева
деветдесет и три стотинки ) главница за топлинна енергия за периода
м.05.2021 г. до м.04.2023 г.,484,57 лева ( четиристотин осемдесет и четири
лева петдесет и седем стотинки ) лихва за забава за периода 15.09.2022 г. до
07.03.2024 г.,48,12 лева ( четиридесет и осем лева и дванадесет стотинки )
сума за дялово разпределение за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на исковете – на
02.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 19330/2024 г. по описа на СРС,42
състав,като отхвърля иска за сумата от 9,65 лева мораторна лихва върху сума
за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. до 07.03.2024 г.
ОСЪЖДА К. И. П.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Т“ЕАД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц сумата от
146,55 лева ( сто четиридесет и шест лева петдесет и пет стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство и в размер от 323,07 лева ( триста двадесет и три лева и седем
стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т
С“ЕООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5