Решение по НАХД №7437/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 2266 от 14.12.2021 г. по АНД № 7437/2021 г. по
описа на ПРС, НО, XI с.

Пловдивска районна прокуратура е внесла с мотивирано постановление
предложение обвиняемият М. М. П. да бъде освободен от наказателна отговорност,
като му се наложи административно наказание глоба по чл. 78а НК за това, че на
28.04.2020 г. в гр. Пловдив пред служител на Пето РУ-Пловдив е потвърдил неистина в
писмена декларация – Декларация по чл. 17, ал. 1 от правилника за издаване на
български лични документи от името на М. М. П. с ЕГН **********, с което по силата
на закон – чл. 160, ал. ч от Закона за движението по пътищата: „Дубликат на
свидетелство за управление или на контролен талон към него се издава, когато
свидетелството или контролният талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен,
за което притежателят подписва декларация“, се дава пред орган на власт – Началник
на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, за удостоверяване на
истинността на някои обстоятелства, а именно, че свидетелството му за управление на
моторно превозно средство с № *** е изгубено – престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на диференцираната
процедура по глава XXVIII от НПК.
В хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура Пловдив
поддържа повдигнатото обвинение като пледира доказването авторството и
субективната страна на деянието и моли обвиняемият да бъде освободен от
наказателна отговорност за инкриминираното деяние, доколкото са налице
предпоставките за това, като му се наложи административно наказание „глоба“ в
размер ориентиран в минимален размер.
Обвиняемият редовно призован за съдебно заседание, се явява, признава вината
си и изразява искреното си съжаление, като в последната си дума да му бъде наложено
наказание в минимален размер.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:
Обвиняемият М. М. П. е роден на ***, с постоянен адрес ***, б., б. г., висше
образование, разведен, осъждан, с ЕГН **********.
Обвиняемият М.П. притежавал правоспособност за управление на моторно
превозно средство, за което му било издадено от ОД на МВР-Пловдив свидетелство за
управление на моторно превозно средство - № *** от 07.03.2014 г., валидно до
03.07.2024 г.
На 04.04.2020 г. в с. Крумово, обл. Пловдив той управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил „Хюндай“ с рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта
1,92 на хиляда, за което му било наложено наказание по НОХД № 3280/2020 г. по
описа на Районен съд гр. Пловдив, влязло в законна сила на 07.07.2020 г. наказание
„Лишаване от свобода“ за 11 месеца, „глоба“ в размер на 190 лв., като на основание чл.
66 от НК е било отложено с 3 години изпитателен срок наказанието „Лишаване от
свобода“. Било определено от съда П. да изтърпи и наказание „Лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“ за срок от 11 месеца с начало 28.04.2020 г.
1

След влизане в сила на горепосочения съдебен акт в частта „лишаване от право
да управлява моторно превозно средство“ служителите от Пето РУ на ОД на МВР гр.
Пловдив, група „Транспортна полиция“ призовали М.П. с цел да предаде на тях
СУМПС, за да може да се изпълни наказанието чрез фактическото му отнемане. Освен
това по отношение на обвиняемият следвало да се изпълни наказание, което му било
наложено за нарушение по ЗДП с наказателно постановление № 20-1030-
3485/14.04.2020 г., с което също му било наложено наказание „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“. М.П. се явил на 28.04.2020 г. пред органите на
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив с цел да се изпълни наказанието и
заявил, че не може да предаде СУМПС, което удостоверявало правоспособността му,
защото установил неговата липса. Търсил го на различни места, но не го намерил, и по
тази причина не могъл да посочи кога и къде го е загубил. Заявил също, че СУМПС не
е отнето от органите на МВР. Посочените по-горе обстоятелства, че той е загубил
СУМПС и не може да го намери, обвиняемият потвърдил писмено в декларация, която
саморъчно попълнил пред полицейския служител и подписал, а именно - че е изгубил
СУМПС без да знае кога и къде и независимо, че го е търсил, не го е намерил и поради
тази причина не може на 28.04.2020 г. да го предаде на органите на властта.
Горепосочената декларация била попълнена и подписана на основание чл. 17,
ал. 1 от Правилника за издаване на български лични документи (Приложение № 6 от
Правилника). Като попълнил посочената декларация, в която е заявил, че е изгубил
СУМПС и не знае къде е, П. е потвърдил неистината - че е загубил документ за
правоспособност, защото то е било налично и в негова фактическа власт. По-късно,
когато се наложило П. да започне работа в „Лайт Констръкшън“ ЕООД, трудовата му
функция представлявала дейност, свързана с управление на моторно превозно
средство, поради което той си служил със СУМПС № ***, което бил обявил пред
органите за загубено.
На 18.01.2021 г. около 14:40 ч. в гр. Калофер, обл. Пловдив П. бил спрян за
проверка от полицейските служители П. Х. и Г. Л., докато управлявал моторно
превозно средство - товарен автомобил „Дачия“ с рег. № ***. При поискване на
документи обвиняемият заявил, че не носи документи за правоуправление. Това
накарало полицейските служители да осъществят друга дейност с цел да проверят дали
е правоспособен водач. Чрез дежурната част на РУ гр. Карлово към ОД на МВР гр.
Пловдив извършили справка в информационните масиви и се установило, че П.
понастоящем бил вече лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 11 месеца, като било отбелязано, че наказанието се търпи при условията на подадена
декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български лични документи
от 28.04.2020 г. Когато полицай Х. поискал обвиняемият да обясни установената друга
причина за непредставяне на СУМПС последният признал, че не е загубил СУМПС, а
то е в него и го е ползвал при управлението на моторно превозно средство, за което е
бил спрян от полицаите за проверка. След това предоставил на полицаите СУМПС №
***, за което бил съставен протокол за доброволно предаване, в който П. саморъчно
написал, че документът, който той предоставя на полицаите на 18.01.2021 г. при
съставяне на документа, е бил обявил през месец април 2020 г. за изгубен.
Назначена е на досъдебното производство съдебнопочерковата експертиза,
според чието заключение ръкописният текст в Декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД
от 28.04.2020 г. е изпълнен от М. М. П.. Подписът за „Декларатор:“ в същата
декларация е изпълнен от М. М. П..

2

По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
самопризнанията на обвиняемия, направени пред съда, показанията дадени на
досъдебното производство от свидетелите П. Х., Д. Д., както и писмените
доказателства – протокол за доброволно предаване, справка за нарушител водач, копие
на АУАН № 787381/18.01.2021 г., декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД, протокол №
483/24.06.2021 г. на съдебнопочеркова експертиза от експерт от БНТЛ към ОД на МВР-
Пловдив, протоколи за снемане на сравнителни образци, копие на НП № 20-1030-
003485/14.04.2020 г., характеристични справки, справки съдимост, разпечатка от
партида на дружество в ТРРЮЛНЦ, както и веществените доказателства СУМПС №
*** и контролен талон № ***.
В посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия. Същите
еднопосочно и непротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на мотивираното постановление.
Показанията на всички свидетели са достатъчно подробни, логични и
последователни, като всеки един от тях допринася за изясняване на фактическата
обстановка и подкрепя показанията на другите, което потвърждава тяхната
достоверност и съответстват на обясненията на обвиняемия, които макар общи и с
двойствена природа като защитно средство, допринасят за изясняване на
обстоятелствата по делото. Всички те отговарят на събраните писмени доказателства и
извършената експертиза, установяващи декларирането на СУМПС за изгубено лично
от обвиняемия в декларация, с която по силата на закон е дал пред орган на власт –
началника на сектор „ПП“ към ОД на МВР-Пловдив, за удостоверяване на истинността
на някои обстоятелства.
С доверие се оцени назначената на досъдебното производство съдебнопочеркова
експертиза, която е изготвена от професионалист с необходимите знания в съответната
област на науката и необходимия опит, поради което и експертизата се прецени като
достатъчно пълна, ясна, обоснована и не възникват съмнения за нейната достоверност
и правилност.

От правна страна:
Обвиняемият М. М. П. е осъществил от обективна и от субективна страна
състава на престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК.
От обективна страна на 28.04.2020 г. в гр. Пловдив пред служител на Пето РУ-
Пловдив обвиняемият е потвърдил неистина в писмена декларация – Декларация по
чл. 17, ал. 1 от правилника за издаване на български лични документи от свое име, с
което по силата на закон – чл. 160, ал. ч от Закона за движението по пътищата:
„Дубликат на свидетелство за управление или на контролен талон към него се издава,
когато свидетелството или контролният талон е изгубен, откраднат, повреден или
унищожен, за което притежателят подписва декларация“, се дава пред орган на власт –
Началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, за удостоверяване на
истинността на някои обстоятелства, а именно, че свидетелството му за управление на
моторно превозно средство с № *** е изгубено.
Безспорно е, че деянието е извършено от обвиняемия П., като това се
потвърждава от назначената съдебнопочеркова експертиза, която с категоричност
заключава, че положеният подпис и ръкописният текст е изпълнен от обвиняемия.
3

В настоящия случай той е потвърдил неистина, а именно че свидетелството му
за управление на моторно превозно средство с № *** е изгубено, а в действителност то
е било в негова фактическа власт, като го е предал на полицейските служители с
протокол за доброволно предаване на 18.01.2021 г. Неистината е потвърдена в писмена
декларация по чл.17, ал. 1 от ПИБЛД във връзка с чл. 160, ал. 1 от ЗДвП, която по
силата на закона се подава пред орган на власт – в случая началника на сектор „ПП“
към ОД на МВР-Пловдив за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства.
Отразеното в декларацията е неистина, тъй като в действително обвиняемият не е бил
изгубил свидетелството си за управление, а то е било в негово държане, в негова
фактическа власт до 18.01.2021 г., когато му е била извършена проверка от пътен
патрул при управление на МПС.
От субективна страна престъплението е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Това е така, тъй като към момента на извършване на деянието
обвиняемият е формирал в съзнанието си представа относно проявлението в
обективната действителност на всички елементи от състава на престъплението, но
въпреки това го е осъществил. Съзнавал е фактът, че не е изгубил СУМПС, но въпреки
това го е декларирал пред орган на власт в декларация, която се изисква по закон като
изгубено, т.е. съзнавал е общественоопасният характер на деянието, предвиждал е
настъпването на неговите общественоопасни последици, а именно неистинското
деклариране и ги е целял, като е попълнил собственоръчно декларация в този смисъл.
В декларацията изрично е записано и че деклараторът е запознат с наказателната
отговорност по чл. 313 от НК.
По тези съображения съдът приема, че по делото е доказано по категоричен
начин, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението
по чл. 313, ал. 1 от НК, поради което го призна за виновен с решението си.
Настоящият съдебен състав намира, че се налице предпоставките за приложение
на чл. 78а от НК и следва обвиняемият да се освободи от наказателна отговорност и да
му се наложи на административно наказание. За извършеното от него престъпление е
предвидено наказание лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста
лева. Той не е осъждан към момента на извършване на деянието и не е освобождаван
от наказателна отговорност по реда, прилаган в настоящото производство. От самото
деяние няма причинени съставомерни имуществени вреди. Не са налице и пречките по
чл. 78а, ал. 7 от НК, изключващи приложението на тези правила. По тези съображения
съдът приема, че обвиняемият трябва да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание. Съгласно чл. 78а, ал. 1 от НК пълнолетно
лице се освобождава от наказателна отговорност и съдът му налага административното
наказание глоба, което се определя в размер от 1 000 лева до 5 000 лева.

По размера на административното наказание:
При индивидуализацията на размера на административното наказание съдът
приема за смекчаващи отговорността обстоятелства добрите характеристични данни на
обвиняемия, финансовото му състояние с оглед на дължимата издръжка към негово
дете и изразеното пред съда съжаление за стореното. Съдът намира, че личността му не
разкрива завишена степен на лична обществена опасност. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство се оцени осъждането му по НОХД № 3280/2020 г. по
описа на Районен съд Пловдив, което според настоящият състав не е пречка за
приложението на института по чл. 78а от НК, доколкото същото е в сила от 07.07.2020
4

г., т.е. след извършване на деянието по настоящото дело. По тези съображения
настоящият състав приема, че следва да бъде наложено наказание при превес на
смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, което да бъде
индивидуализирано в минималния предвиден от закона размер, а именно
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. Същото съответства на
степента на обществена опасност на деянието и на дееца и според настоящия състав ще
е достатъчно за постигането на предупредителните и превъзпитателни целите по чл. 12
от ЗАНН. Не се констатираха и обстоятелства по делото, налагащи определяне на
наказанието в по-висок от минималния размер.

По разноските и веществените доказателства:
Използването на експертна помощ обосновава ангажиране и на отговорността на
обвиняемия за заплащане на сторените на досъдебното производство разноски. Затова
на основание чл. 189, ал. 3 от НПК същият следва да бъде осъден да заплати по сметка
на ОД на МВР Пловдив сумата от 110 лв. за разноски по делото.
Приобщените по делото веществени доказателства – СУМПС № *** и КТ №
***, находящи се на л. 33 от досъдебното производство, следва да останат по делото.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	2266
Дата:	15 декември 2021 г. (в сила от 15 декември 2021 г.)
Съдия:	Иван Георгиев Бекяров

Дело:	20215330207437
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	12 ноември 2021 г.

Решение по НАХД №7437/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите